Несъмнено философът може да се идентифицира преди всичко с желанието за самоактуализация по скалата на Маслоу, докато в същото време използва неудовлетворената си сексуалност като точка на ексцентритет, около която да преобразува съществото си*. Не виждам нищо лошо в този план.
_____________
*формира разчупваща линия за разбиране на света

Приемайки, че сме информационни потоци, с кое нещо можем да натоварим съществуването, към което да кажем - ето били сме. Сега ще обясня, например правим секс с телата си но по никакъв начин не можем да достигнем до по-голяма близост от материалната. Или слушаме хубава музика, но не можем да преминем отвъд, да материализираме нещото, то непрекъснато се изплъзва. В такъв случай можем да опитаме промяна на равнината на възприемане, с намерението за влагане в тази промяна на "запаметяване"* на събитието. Тоест ако сме правили секс, нека го завършим с вглеждане в очите. Ето, виждаме, че тогава непосредствено се отваряме към безкрайността и сливането, без да ни трябва нещо повече. Сега, този жест с погледа не е същия като онзи, който просто ни се случва да правим, ами е точно жестът в този контекст с тази цел, за закодиране и пренасяне**. Тоест, ако материалното взаимодействие е било в една равнина и се е случвало като движение към нас във времето (ала по този начин неуловимо), то ние преминаваме от това движение в нова равнина, където то е капсулирано (в цялостност, която се усеща в съществото ни, вече извън времето).
_____________
*но след време и това запаметяване, което (поне) в онзи момент е било вечно се превръща в равномерна част от нашето съществуване; тогава какъв е бил смисълът от онова запомняне на целия акт в една капсулираност; и все пак.

**може би парадоксално, но случайният поглед е възможно да бъде запаметен дългосрочно като по-значим (в определени смисли на значимост), защото той се запазва с неизвестността, докато за събитието, което сме свързали чрез описаната горе постройка, интересът ни е бил напълно дефиниран и може би интегриран по друг начин; или почти дезинтегриран, въпреки силно подчертаната му моментна значимост.

Дори предходната ми същност да не е била "истинна" и сега да съм приел "по-истинна", то фактът остава, че както всяка "неистинност", така и твоята "абсолютна" истинност (да примем, че я има) са били зародени и после поддържани по сексуален път*. Възможно е и неговото превръщане в автоматичен механизъм, запазващ определено ниво - напр. молитва, работен график, или основен логически аругмент. Но в крайна сметка дори когато откреш пълната истина, пак няма какво да направиш, освен да се върнеш в изходната точка, която ти показвам (или като нейния спомен, запаметен в подпорните греди на направлението ти, или като чисто любовно поемане на нов път).
______
*използвам думата секс c намек за неговия подлежащ в съществото, предикултурен характер, но също така бих говорил за любов или грижа, отдалечавайки се достатъчно от чисто физиологическото му разбиране; както вече споменах, в хода на секса се постига хармонизирането на различните ни страни или тембри - емотивна, волутивна, перцептивна, формална и интелектуална, - или мога да кажа, точно това е пълноценният смисъл на секса - и значи, тук късам окончателно с външното или банално вътрешно разбиране на процеса.

Много точно си го казал, като визираш - скалата на Маслоу, а именно:

1. Физиологичните нужди и потребности, необходимости, прерастват в основата на това което метафизично е - мъжко и женско начало, белег на отличимост в различимост.

2. Сигурност(та) - метафизично прераства - от двуединство(то) в единство.

3. Принадлежност(та) - метафизично прераства - в индивидуалност.

4. Увереност(та) - метафизично прераства - в духовно начало.

5.Самоусъвършенство(то) - метафизично прераства - битието на човека в битието на единство(то), самоочевидно(то) - т.е. единосъщност.

Така по пътя на корелация, преобразуване - става (о)смислено, от външновътрешно до вътрешновъншно съотношението между съзнание и битие в хармонична цялост и така личността не се самозагубва, а отстоява възможностите в достижимост на приложност... в света.

Какво значи - да бъдеш?

Да бъдеш - всякога в осъществено(то) във винаги съществуващо(то), в този, който е винаги и всякога - съществуващ...

Винаги всякога присъстващ в цялост на (все)цялост(та) в живяно присъствие в пре-бъдене(то) на изначално... същуствуващо(то).

Да бъдеш т.е. да провидиш... усвоено приложно предназначено, победа над - предопределено, деятелно(то) битие - Другост(та) =Действителност(та) извечно присъствие в света...

Светлината от знанието - да бъде - светлина на съзнанието...

Субектът вложен в сътворението все пак е преходен, защото е ограничен и по битие и по същност...

Субектът осъществил истинността е ограничен по битие - но вече не е ограничен по същност.

Субектът осъществил абсолютната истинност е неограничен нито по битие нито по същност...

1.

Нещо се крие в трансцеденталната операция, защото само тя ни позволява да намерим дома си. Може би тайната е информационният поток (също емотивен, перцептивен и т.н.) сам по себе си, или нещо още по-различно.

2.

Ние сме в клопката на битието, заради някои наши нужди, които остават ненаситени. Битието има влияние над тези нужди, чрез примките на тялото, в което ни е поставило. Тогава ние можем да се движим единствено чрез тези нужди. Tяхното направляване може да е напред или напреки, подобно на платноходен кораб. Освен това, ние не можем да разберем битето, без насочване на изследващото съществуване в центъра на тези нужди, вместо през тях като външно описание или чисто инструменталното им ползване.

3.

Хората имат битие в комерсиалната система само доколкото могат да купят неща, които не се купуват с пари. Със засилване на систематичността, така че с пари се купуват неща, които се купуват с пари, те осъзнават ужаса на този тип съществуване. При тази промяна пред тях е изборът дали да се прилепят към нея и да симулират битие (лъжейки себе си), да разнообразяват (изчрепвайки безсмислено), да извършат нещо радикално (да отидат в Тибет*), да създадат затворена вътрешна система (персонален кръг, семейство, мафия), или радикално да атакуват битието (религия, революция). Виждаме, че в повечето случаи човекът постъпва прибързано към битието в такива моменти. В никакъв случай, той не се изправя срещу него по правилен начин. Целта разбира се е да бъде "изживяно нещо", "да бъде спасено положението". Дори типичните участниците в революции не обмислят нищо, те просто следват с цел на промяна. Значи, напротив, като теоретици трябва да позволим истинско разбиране на битието, ако имаме тази способност. Съответно са ни нужни операциите на пълноценно многообразие** и операциите на филтриране на шума. Освен това ни е нужна операцията на контакт, и на истинско развитие. Стаханаха четири.
______
*като просветление с плясване по дупето
**не се разбира: често многообразието е в редукция още в разбиращата факултативност - защото тя съди чрез блокираността си. /понеже намира идентичност в точно тази блокираност, продължава да се придържа към нея, или, не е имала досег до отключващите случайности, или, прекалено стабилно, доволно или безнадеждно - т.е. блокиращо и в двата случая - е закрепена в шаблона си: биологически (гени, хормони), социален (родители, роднини, приятели), информационен (книги, филми, доктрини), обществено-сценариен (работа за храна, подслон, секс и приемане)/

Само не трябва да пренасяме сътворението извън, да го фиксираме, облягайки се на историческа предаденост, превръщаща се в закостеняване. Историята не може да се докаже с логиката на това което е вътре в нея, а само с трансцедентално (отвън) разбиране, в което ние можем да проникнем от нашето живеене, а не просто със спазване на проекта на миналото втвърдяване.

Едно по-осезаемо бъдене в математиката, или в правенето на математика, се изразява в теоремите. Те са ползвани от математиците за припомняне и фиксиране на резултати. Но отново, това бъдене не е абсолютно, защото теоремите са просто момента концентарция на потока на правене на математика, едва ли не колкото математикът да се самоубеди, че целият поток има своеобразна характеристика, позволяваща фиксиране на нещо капсулирано, което да има смисъл.

Но освен това, теоремите могат да бъдат ползвани от хора, които не разбират тяхното доказателство, напр. в инженерна област. Тогава тези теореми наистина придобиват сравнително по-стабилно бъдене, поне що се отнася до присъствието им като посланици от един пласт на битието в друг. На новото място те не могат да се разградят, но могат да взаимодействат.

Това че те удрят хормоните не значи че те са наи-важни и че те определят съзнанието, ако беше така има много по-добри животни спецове в правенето на любов от хората и те щяха да са по еволюирали

мисли с главата си , с горната си глава