Хм, много дълги изложения правиш за неща, които могат да бъдат разбрани от един ред, израз и т.н.

1. Под Субективност (затова е с главно "С") се има впредвид само едно - самородност- а не - неутралност. Толкова по това...

2. Пространството нито се "появява" - както ти казваш, нито е преди или след появата на субект, обект и т.н. - защото е САМОСЪЩЕСТВУВАЩО и е извън - ИЗМЕРЕНИЯТА!!! Затова то не може да бъде само "светът навън" - според твоето съждение, което е неправилно.
Изобщо нещата ги разглеждаш в разделност и по-скоро психологически - е не мога да те упрекна затова. И досега съществува в битието - "тайната" на философският камък и така...

3. "Единственото смислено, което виждам, е да разглеждам основните представи на - нашето съзнание...а сложните конструкции излезли от древна мистична книга... не са за мен"?!

Та затова ли на този - философски камък му правиш - дисекция. Добре, съгласен съм - знаеш ли колко "птици" (сиреч Знание ще намериш там), има само едно условие - съзнанието ти да може да "влезне" в Знанието - за всичко, което питаш тук.

4. Щом както казваш, според теб "Вселената е просто - едно елементарно усещане - намери си нещо "по-сложно" от самата тя..., Затова ли Айнщайн даде даде - теорията за относителността - и куп други неща, които ти с твоето съзнание искаш да обориш?! Не, не, не искам да те убеждавам за неща... за които явно нямаш знание по всичкото това.

5. Те и астронавтите все със нови знания идват, всеки път когато се завърнат на земята и не можеш да ме убедиш за "твоето си елементарно усещане за вселената", щото хем знаят, хем пак отиват и изследват - ВСИЧКОТО ТОВА!!!

"Субект" аз разбирам като "имащ гледна точка".

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Гледна точка е - образно казано разграничаване на дадено понятие, от

друго - за да може субекта да овладее ритъма на - себепознанието.

1. В каква връзка намесваш неутралността. Наистина, за мен за предпочитане е "самородността" да бъде колкото се може по-неутрална. За социални групи от хора това може да не е правилно, защото те трябва да имат някаква идеология, която ги сплотява. Аз лично клоня към Спиноза. Освен това субектът е нещо измамно, то се конструира.

2. Пространството възниква с думата пространство. Преди това ти може би никога нямаше да го "забележиш", така както не забелязваш работата на вътрешните си органи или не се замисляш за тях. Думата пространство показва, че културната среда, в която живееш, ти е заострила вниманието в тази посока. Психологически(-лингвистичното) разглеждане е надживяване на наивната философия на съзнанието, а не толкова неразбирането й.

3. Не ме цитираш в цялостност. Там основният ми аргумент е: "Това са чужди замъци, чиито език не е универсален, той разчита на психологическата пренастройка." Искам да обърна внимание на последното. Не искам една философия да създаде дума и да ме убеди в нейната значимост. Затова подхождам крайно съмнително към такива философии които започват от Съзнанието, или от Вселената.

4. Айнщайн започна всичко от основата. Простото е сложно, а сложното е просто.

5. Снощи вървях между две сгради и гледах дърветата в парка. В този момент си представих, че не съществува пространство, само дървета и сгради и взаимоотноешния между тях. Изведнъж се почувствах изключително близо до всяко дърво, до неговите детайли. Всяко от тях - значимо само за себе си. Пространството, това е намерение да държиш нещата далече, да ги захвърлиш и да не се интересуваш. Ако мислено игнорираш пространството изведнъж си пленен от обектите. Е, това дори астронавтите не са го изпитали. :)

1sisi1sisi1

Много опростяваш всички понятия. В математиката напълно се зарязват всекидневните означения за нещата и съвсем строго се дефинират нови, които служат за нейните цели. Има си пределно ясна представа за метематическо пространство - примерно тримерно евклидово пространство. Как според тем аз мога да си го представя, като никъде никога не съм го наблюдавал пряко?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Бебето постепенно натрупва опит за свойствата на пространството, но ние не знаем каква е неговата представа докато е малко. Когато порасне, вече е научило готовата дума пространство и неусетно я прилага.

1sisi1sisi1

1. Ама ти съвсем си се объркал...

Как субектът е "измамно нещо, което се конструира". КОЙ ГО КОНСТРУИРА С "ИЗМАМА"?! Обусловеното битие се гради точно на връзката между обект и субект и по този начин можем да кажем, кое е субективно и кое обективно...

2. Как пространството ще "възниква е така хванато си отнякъде и ще е само съставно - (от думата) пространство", ти или аз дали ще го назовем или не, ТО СИ СЪЩЕСТВУВА..., това дали ние го "възприемаме" или не, (като пространство) - ТО СИ СЪЩЕСТВУВА!!! И както и да си го наричаш - КОСМОС, ВСЕМИР СВЯТ - ТО СИ СЪЩЕСТВУВА!!! И ДОРИ И ДА НЕ ГО - ОСЪЗНАВАШ - ТО ПАК СИ - СЪЩЕСТВУВА!!! и токоз...

3. Как да не се "забелязва" - "работата на вътрешните ти органи"??!! ПУЛСА, КАКВО Е?! РИТЪМЪТ НА СЪРЦЕТО КАКВО Е?! абе ти нови ли "философствания" - измисляш бе човек?!
ТЯ И КРЪВТА НЕ СЕ ВИЖДА - АМА ТИ ДАВА ЖИВОТ!!! А ходи го докажи?!

4. Думата или словото - носят в себе си точно определен ритъм и вибрационност и динамика. Затова кравата си е крава, човека си е човек и Бога си е Бог.

5. "Затуй подхождам крайно съмнително, към такива философии, които започват от Съзнанието и Вселената"?!

Е, щом не започват според теб, то и няма да започнат, но знай че, няма и да свършат дотам...

6. А това за парка и дърветата и блоковете, там където си се разхождал и така го описваш?!, това не е - СЪЩНОСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА, защото един ПАНТЕИЗЪМ е по-скоро категория в религията, отколкото във философията, та искаш да ме убедиш и в това че дървото ти е по-близко като "състояние на съзнанието" или тази дума - "дърво" така си я претворяваш и си я "съзерцаваш", ама там - "пространството не е съществувало"??!!
Така е приятелю, докато в нагледното търсиш - "сложното", а самото сложно го игнорираш, така ще е.
То и затова според теб - "ПРОСТОТО Е СЛОЖНО, А СЛОЖНОТО Е ПРОСТО", това ли е - рационализмът според теб?!

Абе ти не си ли бил - бебе - бе приятел, или от някоя твоя си - система си прелетял. Та нали бебето носи всичкия потенциал на - пространството - ОТ МАЙЧИНАТА УТРОБА. И после този потенциал му е услуга да може да се - развива като личност в света. Е сега остава да ни питаш - къде е "пъпната му връв"?!

Ти сериозно ли изучаваш философията, или искаш - ти да си и Учител?!

Оле, оле, оле. Пълна бъркотия. Добре ще отговоря сериозно. Как ще възразиш на този аргумент: В математиката се разглеждат пространства нямащи нищо общо със всекидневния ни опит. Пространства на Лобачевски, на Минковски, Хилбертови пространства, многомерни и безкрайномерни пространства. Изкривени пространства, конусовидни, затворени и т.н. Как с някаква си придобита в ежедневния опит дума "пространство" математиците изучават тези обекти. Бебето малко по малко придобивало знания и почвало да ги използва. Смешно. Тогава що някои хора могат, а други - не да мислят за такива пространства? Казвам ти - математиците боравят с пространства неприсъстващи в техния опит, нямащи нищо общо с това, което са виждали, чували или усещали.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Математиката работи с логически конструкции, а не с нагледни доказателства. За пространствени представи можем да говорим като част от въображението ни. Но дори да ни се струва, че съществуват едно, или повече, пространства във въображението ни, това само показва, че можем да се научим да гледаме по нови начини.

1sisi1sisi1

Редактирано от 1sisi на 30.03.08 13:33.