Теоремата на Буда (по биографията му):

1. Земното съществуване завършва със смърт.
2. Хората живеят като че ли не знаят или не се интересуват от този евентуален край.
3. От 1. и 2. хората не съществуват съзнателно в истински смисъл.

Следствия:

4. Хората трябва да се "пробудят".
5. Пробуждането възниква под формата на въпрос. То се случва автоматично при Буда от шока при срещата му със смъртта и с болката по света.
6. Останалите хора трябва да бъдат упътени към това пробуждане, обикновено следвайки житейския път на Буда, тоест. сенсуалност в първия етап, последвана от осъзнаване на действителността.
7. След пробуждането си, съзнанието трябва да открие начин да разреши проблема със смъртта, който току що е разкрило пред себе си с пълна сила.

Критика:

Очевидно тази схема е абсолютно ненужна. Пробуждането е или психологичско интересничене или опит за лечение на психологическа травма. В крайна сметка травмата е причинена от страха от смъртта.

Преоценка:

1. Смъртта не може да бъде разрешена по друг начин освен биологически.
2. Съзнанието трябва да съществува в определения му времеви интервал, приемайки смъртта.
3. Начинът, по който това е постигнато нормално в живота е достатъчно добър, и само ако той не върши работа, тоест, имаме психологически проблем, е препоръчителна схемата на Буда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет!

В отговор на:

---

Пробуждането е или психологичско интересничене или опит за лечение на психологическа травма.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Нека разглеждането не звучи материално. Аз признавам гения и идеала в Буда. Но неговото наследство не създава нови гении (освен в педагогически смисъл), ами е материал за разрешение на житейски проблеми. Копирането на духовната парадигма не е гениалност и не е собствен път. Геният може да се ползва от откритията, както се ползва от идеите, но те са само средство за нещо от ежедневието. Той създава себе си в нови разглеждания. За гения нито има прераждане, нито няма прераждане

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

софизъм в най-чист вид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позицията ти е чисто материалистическа. Цялото ти изложение е обикновено хитруване и бърборене, каквото може да се чуе във всяко кафене. Аз не съм будист и не виждам нищо особено в т. нар. теорема. Просто седни и чети. Това, че имаме компютри и сме отровили въздуха, не означава, че сме по-умни от хората преди нас.
Прочети например Хегеловата История на философията.

Много интересно какво ще кажат изтоковедите по отношение на будизма, но посветените казват, че истинското учение на Буда не отрича прераждането. То е било предадено на определени негови ученици, който след смъртта му се заселват на Север, и така се получава, че северният будизъм не отрича прераждането, той няма тази т. нар догма на обичайният будизъм, която го отрича.
Ако говориш за злото на прераждането, за душата, като източника на страданието не можеш да отричаш душата. Ако говориш, че пътя към Нирвана означава да се се върнеш само още веднъж на земята не можеш да отричаш прераждането.
Ето ти доктрини в будизма, които уж отрицават прераждането и душата, но в същото време ги потвърждават. И затова са тези ако не преки, то косвени противоречия. Може би това трябва да ни покаже, че истината за учението на Буда не е такова, каквото го представя будизмът, точно по този важен параграф.
Особено в древността дълбоките тайни съвсем не са били огласявани на всеослушание.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Получих критика, че подходът ми е материалистичен. Възможно е. След като прочетох пак мнението си, мисля, че стои добре, дава малко по-специфичен поглед към проблема. Последната част, за ролята на гения, стои малко встрани от дневния ред на съвремието, но аз ще засиля нейната връзка. Някои видове гении са хора, които осъществяват синтез на определено ниво или разкриват специфично було, изживявайки го силно, и по-точно осъзнавайки ясно неговата наличност. Разбира се, не можем да очакваме подобен човек да разкрие всичко. По-скоро от него очакваме да направи грешка, да се насочи към определен пласт, но да ни го разкаже в пълнота, дори и да мисли, че той е универсален. Така е направил и Буда.

Първо, фолклорът, митологията, теологията и философията имат страшно много наблюдения над човека, трупани в продължение на много поколения. Факт е обаче, че тези натрупвания не са били предавани качествено, тоест носителите не са били добри, школите са изчезвали и след това са се тълкували без жива връзка. Ученията са били длъжни винаги да изпълняват и някаква роля от дневния ред на времето. Тоест истините, открити в миналото продължават, но малко се променят, колкото да откликнат на сегашното състояние, общество и мода.

Сега, една възможна грешка е, че често е правен опит да се търси максимално прост, обясняващ всичко модел. Всичко да се напасне към този модел. Да вземемем природата, да, там има елементарни атоми под всичко или струни, но какво обяснихме с това? Добре, постигнахме съгласие, има нещо елементарно. Ами оттук нататък? Има милиони явления, на химична основа, вълни, термодинамика, различни комбинации между тях. Няма ли да се изследват тези междинни състояния?

Защо философията или теологията да обяснява цялото разнообразие в човека, чрез един принцип. Може би единственият принцип на съзнанието е, че кара купчина атоми, организъм и някакви мисловни репрезентации, да изпълняват едно нещо, че има много силен синтез на тези части. Че съзнанието може с едно решение да накара част от вселената да се променя много насочено и много контролирано. Но след като сме обособили този принцип, то различните начини на неговото случване са най-разнообразни. Има емоции, инстинкти, еволюционни програми, всякакви неща. Воля - сигурно има много окраски на волята. Някой ще каже волята се насочва от други подлежащи желания, които пак са най-разнообразни. Трети ще каже информацията за света определя нашето поведение. Да, в този хаос, има само един принцип на насоченото действие, което компресира всичко това, но изкажем ли го, отново попадаме в това огромно море, което е човешката психика, действителност, онтлогия, физични закони и не получаваме еднозначна картина.

Когато говорим за човешката психика, за човешкото съзнание, за разума, за логиката, душата, прагматиката, човешките отношения, емоциите, телесните изживявания, паметта, интелекта - тази материя просто не може да се унифицира в монолитна схема - било то бог, дуализъм, монизъм или каквото и да е. Като че ли има специфични нива на които всяка от тези схеми е валидна. На всичкото отгоре има и разнообразие при човешките съзнания - наистина, има обективни промени на съзнанието - хора говорят с бог, има състояния на деперсонализация и т.н. Значи когато някой казва, че егото за него няма значение, че е изживял сливане с вселената, да, казваме, този човек не е особено функционален, но ни дава важни идеи за това какво изобщо е съзнаниетп, как то може да съществува под различни форми. Обикновеният човек изглежда е бленда от всички тези по-елементарни нива, които получават определенo смесване, или имат някаква акцентираност, в зависимост от времето и от личния му живот, от организмичната му същност - от всичко. Цялото разнообразие е пределно сложно, за да бъде организирано в единен модел. Но създаване на йерархия не е по-лесно.

Все пак ето една схема, създадена по идеи съществуали в Средновековието. Защо Средновековието? Ами, може би защото съвремието отрича всички теории, съществували в миналото, налага дневния си ред - "идеологическа" борба. Но каква борба - не можеш за 200 години да компенсираш хиляди години минали наблюдения над човека. Ето схемата.

Corporeal substance - Dualistic (entities composed of minds and physical matter)
Soul substance - Dualistic (entities composed of minds and non-physical matter)
Intellectual substance - Idealistic (pure intellectual substance with forms but no entities)
Universal mater - Monistic (substance beyond itellect)
Divine Essence - Monistic (beyond substance)

Gluck, Andrew Lee, "Damasios's Error and Descartes' Truth: аn Inquiry into consciousness, epistemology and metaphysics". 2007. University of Scranton Press.
p. 69

Искам да кажа и друго - каквито и човешки особености да се разгледат - флософията ги разказва под формата на приказка (тя и науката така прави - направихме експеримент, обяснихме го така, възникнаха тези въпроси и т.н.). Значи искаме или не искаме в подобни приказки ще търсим истината. Но това не значи, че трябва да се взираме в самата приказка - в приказването - ще престъпим в друга крайност. Когато някой говори за прераждане - това е схематизация на определено дълбоко усещане на съзнанието. В определен смисъл съзнанието не може да умре, примерно тази мисъл, която изричам в този момент. Какъв живот има тя, тя нито има начало, нито край, сама за себе си. Тя не може да разбере своето начало и край. Съзнанието в този смисъл като един компютър, като една логическа схема създава вечни неща - не е ли така. Е, Буда може по подобен начин да е открил неща, които да говорят за прераждане от някаква гледна точка, на някакво ниво. Само че това са частични акценти. Човекът наистина е нещо, в което се сгъват много същности. Затова в друг смисъл умираме съвсем наистина. Всички тези схеми са вярни едновременно.

1sisi1sisi1

съвремието отрича всички теории, съществували в миналото, налага дневния си ред - "идеологическа" борба.

Закъснял си с тази констатация накъде към 250 години.

Просвещенският модернизъм води тази "идеологическа" борба със "старото".

Миналия век, особено след 2 св. война, демонстрира преоткриване на предмодерния свят и ползва идеите му на поразия, независимо дали си го признава или не.

Как иначе да се обясни разцветът на класическите изследвания, медиевистиката, археологията, културната антропология, компаративното религиознание, сергийният окултизъм?

Човекът наистина е нещо, в което се сгъват много същности.

Направо избиваш рибата с тези "оригинални" открития.

Постпросвещенският (анти)разум се предпазва от такива баналности и чрез Кафка - един от най-експресивните си и мрачни изразители - констатира:

"Човекът е стълб за афиши, ако ги разлепиш не остава кой знае какво."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато говорех за продължаваща идеологическа борба в съвремието, мислех за диспута на Dawkins с креационистите. Разбира се, някой може да каже, че това е постмодерен феномен, който така се е случило да бъде в "модерен речник". Дори така, той е "модерен диспут", за всички цели.

> Как ... да се обясни разцветът на класическите изследвания, медиевистиката, археологията, културната антропология, компаративното религиознание, сергийният окултизъм?

В археологията основна доктрина е човешката еволюция; все още няма археолог на длъжност, който да развива уфология (шеговито). Напоследък вниманието се насочва към биологическите идентичности, които са радващо осезаеми. Струва ми се, че след потопа на думи, емоции и светусещания, хората накрая ще се завърнат към основните прагматични онтологии.

Друг аргумент. Ако има някакво преоткриване на Средновековието, то би променило както модернизма, така и постмодернизма. Обаче това би се случило не чрез постмодерно пресягане, а по-скоро чрез равносметка на модернизма със своето възникване. Така че не е удачно да се отхвърлят темите като "остарели". Когато се преразглеждат пък, добре е да се подчертаят изводите, които намираме за пре-потвърдени.

> "Човекът е стълб за афиши, ако ги разлепиш не остава кой знае какво."

За кой човек говориш? Философският човек бавно преживя и надживява афишите. Психоаналитичките могат да правят и друго.

Постмодернизмът, заедно с наркотика на идеологиите и на думите, за мен са до претръпване или до отдръпване. Разбира се, слаби хора винаги ще се намират.

Ако аз мога да имам погледа на един антрополог, живял в чужда култура, при напълно различна тъкан на съществуването. То не знам какъв постмодернизъм може да ме обърка. Аз не съм някой, който тепърва трябва да осъзнава илюзорността на културата. Аз вече съм на пътя отвъд това положение, което за мен е начално.

1sisi1sisi1

Когато някой говори за прераждане - това е схематизация на определено дълбоко усещане на съзнанието. В определен смисъл съзнанието не може да умре, примерно тази мисъл, която изричам в този момент. Какъв живот има тя, тя нито има начало, нито край, сама за себе си. Тя не може да разбере своето начало и край. Съзнанието в този смисъл като един компютър, като една логическа схема създава вечни неща - не е ли така.

Навярно съобразно такъв напълно основателен в наративните си последствия контекст, са изречени екзистенциално-евангелските думи: "Небето иЗемята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!".

Струва ми се, че след потопа на думи, емоции и светусещания, хората накрая ще се завърнат към основните прагматични онтологии.

Навярно така, както порасналото дете се завръща при играчките си ли? По-скоро не - най-вероятно да минем отвъд разказите и разказването, да изоставим удобствата...

Друг аргумент. Ако има някакво преоткриване на Средновековието, то би променило както модернизма, така и постмодернизма. Обаче това би се случило не чрез постмодерно пресягане, а по-скоро чрез равносметка на модернизма със своето възникване. Така че не е удачно да се отхвърлят темите като "остарели". Когато се преразглеждат пък, добре е да се подчертаят изводите, които намираме за пре-потвърдени.

Постмодерното откритие за историята като хипернаратив на възможното би могло да ни отблъсне от претенциите й за надделяването на съдържанието над формата й - още повече, че субектът във феноменологичен ракурс е тъкмо чиста .форма на света и в смисъла на постмодерната критика той не е длъжен да има своя история, т.е. да се отъждествява с каквато и да е същност.

Аз не съм някой, който тепърва трябва да осъзнава илюзорността на културата. Аз вече съм на пътя отвъд това положение, което за мен е начално.


Та именно затова си неискрен, когато предположиш връщане към "прагматични онтологии". Ако веднъж си "блъснал стълбата, след като си се изкачил по нея" (Витгенщайн), пристъпваш напълно към неизвестното - и тъкмо затова ще ти е нужна дързостта на откривателя, а не последователската агония на "антрополога".