Да си кажа и аз мнението.Аз вярвам в съществунавено та Бог.Така както вярват в Него и милиони по милиони хора.Така,както са вярвали и Айнщайн,и Нютон,и Фарадей,и Ал.Бел. и още много учени.Вярвам в Библията.Вярвам,защото Бог убеди един съвършен атеист и пропаднал тип /като мен/ не само в своето съществуване,но в нещо повече-в Любовта си!Защото основното нещо в Християнското учение/не религия,а учение/ е това-Бог е Любов.Защото религията,дори и под някаква форма на християнство учи хората да правят отва,или онова,да перат или да не перат на определен ден,да минават под маси,да се кичат един ден в годината с върбови клонки и още куп неща,които просто нямат нищо общо с учението на Христос.А за тези,които искат да прочетат за вярата на учените,ето 2 сайта,както и също така една история с един човечец-Един професор по философия се изправил пред класа си и попитал:
- Вярвате ли, че Бог е добър?
- Да! - отговорили студентите.
- Вярвате ли, че Бог е създател на всичко?
- Да!
- Тогава как може един добър Бог да създаде и злото? Злото съществува и е част от нашето ежедневие. Значи Бог е лицемер и изобщо не е този, за когото се представя и го мислите.
Тогава един студент по физика вдигнал ръка и казал:
- Професоре, може ли да ви питам нещо?
- Да! - отговорил той
- Според вас, тъмнината съществува ли?
- Разбира се! - отвърнал професора
- Грешите! Съществува светлината, а тъмнина е дума, която сме измислили, за да опишем липсата на светлината. Ние можем да измерим скорост и интензитет на светлината, но не и на тъмнината, защото то е просто описание на липсата на светлината.
Студентът продължил:
- Мислите ли че студеното съществува?
- Разбира се! - отговорил малко несигурно професорът.
- Отново грешите! Съществува топлината. "Студено" е дума, която използваме, да да опишем липсата на топлина. Можем да измерим топлината, но не можем да измерим "студеното".
Студентът в заключение казал:
- По същия начин злото е просто дума, която описва липсата на Бог в нашия живот. Той ни е дал свободна воля и може да действа само там, където са го поканили. Ако ние сме изхвърлили Бог от обществото си и сме го игнорирали тотално, превръщайки го в една мъртва традиция, тогава не можем да го виним за злото, което ние причиняваме.
След този коментар професорът е нямало какво да каже. А името на студента е ... АЛБЕРТ АЙНЩАЙН!

http://nobelisti.com/
http://www.mbiznes.hit.bg/
А пропо-христовото учение няма нищо общо с източните учения за прераждания.

"Имам образ на идеална окръжност." Можем да дадем тежест на всяка една от включените думи или на самото изречение. Къде е истината? Във всичко от споменатите?

Абе какво толкова сте се вкопчили в тия думи? Ти контекст не знаеш ли какво е, смисъл не знаеш ли какво е? Когато разговаряш с някого за нещо чудиш ли се дали да придадеш тежест на отделните думи или на всичко заедно? Прочети пак какво съм казал и си помисли за смисъла.

Ти представа за идеална окръжност нямаш ли?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

А ти нямаш ли представа за "ти"? А представа за "представяне" нямаш ли? Какво си говорим изобщо, като не разбираш.

Какво не разбирам?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

3а да разбереш идеалността, ти трябва да си скочил първо от съществото си натам. Сега си се върнал и твърдиш пред нас, че '"там" има идеалност.' Но как да ти вярваме, след като първо не сме разбрали какво си ти, а и самият не си даваш сметка какво изобщо е. На първо време, нямаш методи да изследваш вцепенението си пред идеалното. Можеш ли да разрешиш поне това?

Това в което съм сигурен е, че имам определени представи за някакви абстрактни същности. Също така знам, че съществуват независимо от мен. Как точно го знам - ето това не знам.

Ще ти дам един пример. Да разгледаме следната математическа аксиома:

"В пространството има равнини и те са безбройно много."

Става въпрос за евклидово 3-мерно пространство. Демек най-обикновенно.

Така. Тази аксиома е очевидно вярна. Вярността и изобщо не може да бъде изложена на съмнение - тя по принцип не е съмнителна.

По същият начин, както "усещам" верността на аксиомата в примера, по същият начин "виждам" някои идеални същносто - фигури, пространства, множества. По същият начин виждам, че съществуването им не би могло да се подложи на съмнение.

Ако при някого това не е така, наистина много бих се учудил. Изобщо това са представи, за които винаги съм мислил (откакто помня че мисля), че са базисни за всяко човешко съзнание. На последък обаче някои коментари ме карат да предположа, че някой (или даже много хора) може изобщо да не разполага с подобни представи. Тогава естествено няма да може да оперира с тях. Разбира се това не поставя под съмнение съществуването на тези абстрактни същности.

Но наистина би било странно ако другите нямат такива представи. Че то примерно виждането се базира на идеята за пространство. И не е вярно, че първо виждаш, а после си формираш идея за пространство. Идеята за евклидово пространство е базисна за мозъка, а не е емпирично познаваема. Данните постъпващи от сетивата се обработват в мозъка и той изготвя репорт за съзнанието. В този репорт данните за разстоянията до предметите се поставят в готовата рамка на евклидово пространство. Това, което си мислиш че виждаш, всъщтност е тъкмо този репорт. Когато мозъкът получи данните за околните предмети от сетивата, той ги съчетава с базисната идея за евклидово пространство. Мозъкът не може да работи по друг начин.

Но ето - аз мога да се абстрахирам от всичко останало и да изолирам само чистата представа за празно безкрайно пространство. Нима другите не могат?

По същият начин се прави с формата на предметите. Мозъкът разполага с идеални геометрични форми - шаблони, които са фундаментални за него. Съчетава тези готови шаблони с данните от сетивата, и в репорта за съзнанието ти виждаш телата с определени форми.

Но откъде се взимат идеите за пространство и форми? Очевидно някъде ги има готови за ползване. Точно за това твърдя, че съществуванието им е абсолютно и независимо от нищо.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Според мен, идеален* свят на формите, поддържан от ментални операции, и по-ясен при някои хора.

Как ще докажеш, че този свят съществува извън сферата на умствените операции?

Или може би мислиш, че физиката е идеален свят?
_______
*може псевдо-идеален - основан на приближения

"Или може би мислиш, че физиката е идеален свят? "

Заради това предположение започвам да те уважавам.

Идеален свят на формите съществува. Доказвам на себе си това по такъв начин: Никъде в средата, която ме заобикаля аз никога не съм виждал нито една идеална форма - триъгълник, куб, права, точка и т.н. Но въпреки това представата за тях в съзнанието ми е абсолютно чиста и ясна. Тоест познанието за тези идеални фигури по никакъв начин не може да бъде емпирично - и въпреки това е факт. Единственото възможно обяснение - идеалните модели имат собствено съществувание.

На всяко тяло във Вселената може да се състави точен математически модел, изчерпващ всичките му характеристики. Но щом е така, какво тогава е повече едно "реално" тяло от своя точен модел? Отговорът е прост - нищо повече не е. Следователно всяко "реално" тяло всъщност представлява един идеален сам по себе си модел. В този смисъл - да! Физиката е идеален свят.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Формите в мозъка изглеждат идеални, защото са създадени чрез умствени операции или функции. А и всяко нещо, което е създадено чрез примитивно повторение изглежда идеално от по-висок мащаб, който не може да види в дълбочината на примитива*.

Това което формите не обясняват за реалността е как някои "предмети" са в себе си като усещане, мисли и т.н. Тоест, формите не обясняват нищо от същността, която всеки може да забележи.

Има възможност съзнанието да се състои от сложна система огледала. Но дори един ден формата да обясни това явление, то това ще е форма, която е развитие на моментния концепт. Ти имаш ли представа как може да бъде развита формата , така че да започне да "съзнава"?
___________
*или ако изобщо се взира в друга посока