"Човек не е създател - никога".
...........................................................................


Доколкото разбирам, ти си математик, или човек свързан с тези науки, та

според теб - кой създаде - числата?!

Правилното е кой откри числата. Нима мислиш, че ако имаш три круши, те стават три едва когато ги преброиш? Точно твоите три круши - тези същите, те и на дървото са си били три (имам предвид точно тези) без хич никой да ги брои. Числата не са някакви думи. Ако ги мислиш за такива значи няма и помен у тебе от абстрактна мисъл.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Доста интересен диалог се получи. Разбира се, винаги изхождам от това, човек нещо да - научи - и се обогати, да може, дори и зрънце да вземе (усвои), за да може да се изгражда и приближава в Истината. Та като прочетох историята и хронологията за възникването на числата и в частност вече обособена като наука ми то - е цяло сътворение (т.е. човекът съ-творител-Микрокосмос в Макрокосмосът) - и така човечеството ражда (създава) понятието - число. Но кога? Когато идва - самоосъзнато и това е...

И тъй като ще разглеждаме математиката в нейната цялост ми то тя като наука - е непокорима истина, както са казали древните. Там винаги присъства - евристичното - т.е. това което, можеш да доведеш до знание за нещо - реално - но, като "абстрактно иреално", а то всъщност (поне за мен, никой не задължавам да приема отношението ми) - е по-реално, от съществуващото нагледно. Затова за човекът, който е в в този лъч е казано че - създава сам - понятия, които изследва. Затова за математикът е казано (пак от древните), а то си е валидно и до днес че е едновременно - създател (откривател) и изобретател. Значи този лъч ни подсказва че - човекът може да бъде и съ-създател и откривател... за да може Микрокосмосът да е в преливността с Макрокосмосът...

Затуй и Циолковски ще каже - че дори и земният край да дойде, то дотогава - човечеството ще трябва да си е "направило", създало нова планета... т. е. става човекът - сътворител...


А относно - примерът ти с крушите?!
Затова си има иерархия на съзнанието, зависи от кой ъгъл ще го погледнеш. И понеже тук е клуб - философия - бройността на крушите не ме интересува..., защото в числото е съхранена пулсацията на изявата й в битието и числото е неизменно четно и нечетно, в кръговрата на битието и правоимащото да се познае - в космична същност, не като количественост...
с някакви си качествени промени - а като принцип на първопричината...

Човекът създава ПОНЯТИЕТО число, не и самото число. Числото е абстрактна същност. И да нямаме поняние за число, предметите пак си имат брой. Три круши са си три круши, независимо, дали някой го осъзнава или не. Демек - това което казах в началото - числи и понятие за число са различни работи...

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Да, разбира се че, числото е абстрактна същност. Но нали - понятието - дава усетност и представа за тази абстрактност. Иначе как ще се доведе до приложност.?! А цифрите са - символите, знаци за изобразяване на абстрактното, значи в тях е вложена тайната, която трябва да се дебошира, за да се разгръща, за да може да се доведе до уж крайното, битието... Значи те са взаимно свързани...

"И да нямаме поняние за число, предметите пак си имат брой"

продължаваш с вътрешно-противоречивите си лозунги. Имаме ли понятие за брой в горната теза или нямаме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Броят на предметите не е нещо, което се мисли. Броят е собствена характеристика на предметите.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Съставянето на понятието число е тъкмо откриване на абстрактната същност число. Нищо повече от слагане на етикет. Като проумееш, че нещата имат брой, слагаш етикет "Броят на нещата ще наричам число" и си съставяш понятие. Разбира се онова изреченийце в кавичките е само аналогия на истинския процес - съзнанието използва други методи. Именно това са дефинициите. В съзнанието (или може би подсъзнанието) си ние имаме някакви интуитивни дефиниции за всички познати неща. Но дефиницията не е едно и също със същноста - тя е само етикет. Тоест точно това, което казах - човекът не създава нищо, само открива.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Е, така не може. Бройността е валидна само в триизмерността. "Броят на

числата ще наричам число". Но в света на идеите не е така, защото, тогава

бройността предполага само едно - илюзорност!!!

Не може да ме убедиш че, само с рациото ще достигнеш до - същността!!!

Когато няма предмети, няма брой. По същия начин, когато няма идентичност, няма брой. Ако математиката съществува преди всичко друго, то тя наистина няма нищо общо с твоята математика.