Това са пълни глупости, хората могат да притежават еднакви "качества" независимо колко различни могат да са средите им, и различни ако ще да са живели в среди-близнаци.
Като посееш семка от бор в различни условия, ще получиш борове с различни характеристики, ама все ще са борове. И ако бора няма разум, да мисли и действа до голяма част в зависимост от опита си, то човек има разум и поради това, средата оказва такова голямо влияние върху личността.
Така и с хората, понякога може да намериш повече допирни точки с един бушмен, който живее още в доисторичекия си свят, отколкото с колегата си по месторабота.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти кога си бил "други хора" да твърдиш, че другите могат да имат еднакви качества? Браво на боровете че си оставали борове. Браво и на хората че успяват ако не друго то да останат поне бозайници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесно се справи, поздравления! Ето това е философски отговор - тука не е нужна нито ботаника, нито дендрология!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кога си бил "други хора" да твърдиш, че другите могат да имат еднакви качества?

4е Щто трябва да бъде като тях.достата4но е да се съпостави с тях.ти като обненяШ информация с Света, Света за на напълно уникален ли те смята.?Сигурно имаш два мозъка и три ръце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето още материал по темата за смъртта.

"From death, from the fear of death, there begins all knowledge of the Whole. To cast off the fear of earthly things, to rob death of its poisonous sting, and Hades of its pestilential breath, in this task philosophy deceives itself."

Friedrich Schiller, "Das Ideal und das Leben" ("The Ideal and Life").


Ето още материал за нищото.

God, for example, is disclosed to be what Rosenzweig in his wholly modern usage calls the "metaphysical." Man is accordingly the "metaethical" and the world is "metalogical." Each of the elements is found to emerge from a place of ontological independence, and each is therefore grounded in its own distinctive "nothingness" prior to any and all conceptual elaboration. Thus before God is properly an object of knowledge, God is for human experience a sheer object of privation - an object of which we can say nothing. But since this nothingness is a nothingness distinctively of God, Rosenzweig discloses this divine being in its difference from thought. Pursuing the same strategy, Rosenzweig claims that the essence of "meta-ethical" man is itself nothing. That is, no essence lies behind our concerned way of being-in-the-world. To be human is ultimately grounded upon nothing deeper than its own existential investment. Meta-ethical man is therefore a creature whose being is always - as Heidegger would say - "at issue". Or as Rosenzweig put it, drawing upon a biblical image, meta-ethical man is like "Jonah without the palm branches."

Morgan, Michael L. (ed.), Gordon, Peter Eли (ed.). The Cambridge Companion to Modern Jewish Philosophy. 2007. Cambridge University Press. pp 130-131.


Опит за разбиране.

Ще припиша биологическата особеност, биологическите промени, които се случват с човека: на света - те са мета-логични. Колкото и да се опитваме да инвестираме в другите две страни, то не можем да променим независимата контрибуция на тази паралелна нишка. Тя също може да е обект на инвестиция - например като си пазим здравето.

Бог изглежда по-горе се схваща като вътрешното самотно (съзнателно?) съществуване на човека. Може ли да се инвестира в него - явно може чрез специфична медитация, съзерцание, естетика, усамотение, аскетизъм. Това ще е без съдържанието на социалните думи.

Доколкото не живеем вечно, мета-логичната ни страна се връща към нищото (от гледна точка на индивида), от което е започнала. Или по-скоро връща се към основата на стабилност, която до този момент е постигнала - най-примитивното си постижение - ДНК. Цялата "красота" на мета-логичната ни същност се съдържа в ДНК и в биолоичния/физичен процес на света. Ако успеем да развием организацията им до следващо ниво на примитивна стабилност (например репликация на ниво компютърни програми) - това е друг въпрос и тогава ще имаме друго начално положение, към което да се връщаме - в някакъв комбинативен процес с другите ни същности - но все така, тази наша страна ще си остава на мета-логично ниво.

А другите ни същности, те какви са? Какви са техните закономерности. Да не са чисто и просто една илюзия, или философите са прави като ги разглеждат отделно и независимо? Ето мета-логиката я разгледахме от начало до край и я разбираме. А за другите същности какво можем да кажем. Кое е тяхното зърно, къде е тяхната изходна точка, тяхното "нищо". Нищо е от гледна точка на индивида, но има неиндивидуално "нещо" за съответния пласт, към което отново и отново се връщаме - в следващите деца, в следващите поколения, в следващите епохи - значи както мета-етично, така и метафизично зърно; Мета-логиката постигна голям напредък, но това беше очаквано - нейният метод е логиката, а впоследствие се разви и науката. Как обаче да разберем другите две страни? Евентуално са необходими мистици за едната, а за другата социолози/етнографи/бармани/продавачи от чаршията/"социални хора"/идеалисти/законодатли/журналисти и прависти.

Обаче, същите, систематизирайки се, все още не са успяли да достигнат до своя център, така както науката откри ДНК. Какво е в основата на тази две други страна на човека - за етиката: свързани понятия са срамът, достойнството, емпатията, желанието за уют, даже за разтваряне в медиума, за разказване на клюки, или за честност, желание за общност, за закон, за подредба и т.н.; за мистиците - желание за изживяване, за самотно чувство, за екзотично, за крайно, отвъдно. Имаме познание и на двете страни, но не е открита централна систематизация.

Напоследък те изглеждат изтъняли спрямо напредъка на мета-логиката. Това може да бъде констатирано в недоверие към политикта или към консумеризма, към рекламите, телевизията и т.н. Значи тези области прилагат мета-логически похвати (готови рецепти) за контрол на етични или мистични сантименти. Тази несвойствена методика предизвиква усещане за фалш . Обаче понеже мета-логиката е свръх-развита, тя е ефективна в създаване на приблизителен ефект. Тя се използва за емулация и фабрично заместване. Етичният аргумент по-мъчно развива себе си - нужни са по-традиционни мъдреци и човешки отношения. Мета-логическата ни страна се е развила взривообразно и сега тя заплашва да емулира всички останали наши страни чрез себе си. Въпросът е дали да дадем предимство на тази емулация или по някакъв начин (но как) да се потърси същинската етика в нас, същинското съзнание в нас, същинската мистика в нас.

1sisi1sisi1

Редактирано от 1sisi на 21.12.07 00:34.

> Навярно съобразно такъв напълно основателен в наративните си последствия контекст, са изречени екзистенциално-евангелските думи: "Небето иЗемята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!".

Да, но. Думите (сами по себе си) са лишени от материална причинност. Затова не можем да говорим за същата богата екзистенция, която имаме докато "светът светува".

Моят пример бе близо до формалната причинност на Аристотел, докато говорейки за екзистенциална страна, трябва да имаме предвид, че тя се изживява (и) в други каузалности.

1sisi1sisi1

> Навярно така, както порасналото дете се завръща при играчките си ли? По-скоро не - най-вероятно да минем отвъд разказите и разказването, да изоставим удобствата...

Човечеството е вечно младо, не изживява криза на средната възраст. Това като шега. Сега.

Природата ни демонстрира следното. Един паун може да бъде изключително пъстър, но няма ли и една друга потентност, нищо не остава след него. Пъстротата сама по себе си не може да оцелее - тя може да е необходима, но не е достатъчна. Подобна ще е съдбата на самоцелните думи. Да погледнем църковните обяснения - дори най-наивните такива имат някаква полза, скрепяват нещо в обществото, или служат за обогатяване (парично) на църквата - чрез страничен ефект или чрез директно поставена цел възникват постижения в света, не е само Господ. Да, при някои църкви може да е останал единственият ефект да държат хората в своите църковни окови, без печалба, без никаква странична полза за нещо и за някого - но дори и този парадоксален ефект е ефект. (Такова развитие за църквата би възникнало само ако няма конкуренция, ако е монопол, ако се е сраснала с властовите ресурси, ако състоянието е безметежно, без някой да поставя въпроси към нея).

Може да не ни харесвa, може да обичаме фантастичните видения, но няма такива, поне и на този свят. Логиката е в света - и той я налага абсолютно. Да, можем да не видим прагматиката зад определена система от думи, но това значи че губим играта, или че я печелим, без да знаем защо: примерно я печелим, защото някой има нужда от нашата печалба, или я печелими по инерция, защото тези около нас или преди нас са я спечелили, или я печелим, защото сме кохерентни спрямо голямата структура, камъчета, които не спъват "каруцата", или я печелим, просто по късмет. Един човек може да прави каквото си иска, но натрупат ли се повече хора става ясно, че има някаква "статистическа" логика. Ситото на съществуването дуктува прагматически онтологии.

Сега, да кажем, че аз съм човек, и не мога да се идентифицирам с чисто биологически обяснения. Но пък в самия съзнателен процес се открива подобен стремеж към истината, към хармонизиране на желанията, към уравовесяване.

Съществува следният парадокс. Хората, чрез идеологии, в които са повярвали, постигат много неща. Навлизат в творчество и строят. А ние мислим, че тези идеологии са глупави и не строим нищо. Съществуването наистина не казва, че интелектът трябва да спечели - съвсем не. Ето и друго припокриване . Този, който не е критичен, може да повярва и да съществува. Чистият разум изглежда се дематериализира.

Всяка общност от глупаци и от овце си намира умни водачи. Единственото, което овцете трябва да правят е да са кохерентни, предвидими, да са градивни елементи, работливи елементи. Когато обществото е земеделско - достатъчно е хората да са добри войници или да имат физически данни за земеделие. Когато общество е модерно - добре е хората да са интелигентни, да могат да запаметяват инфрмация. Но да имат истински интелект, да имат независимост, не, не, това разрушава системата.

Обективностите винаги ще водят до подобни структури на определено ниво, защото те са онтологически, организационно доказани. Това е така както винаги ще съществуат бактерии в земната екосистема. Разбира се, до възникването на определена катастрофа, например превръщането на слънцето в червена звезда.

1sisi1sisi1

Редактирано от 1sisi на 20.12.07 23:43.

ти кога си бил "други хора" да твърдиш, че другите могат да имат еднакви качества? Браво на боровете че си оставали борове. Браво и на хората че успяват ако не друго то да останат поне бозайници .
но преди да дефинираме човека същностно, е безпредметно да говорим за общо и различно между "хората". Даже не е ясно откъде трябва да се започне - може би от хартата за правата на човека :). Която вероятно осъжда човекоядството като "зло само по себе си" примерно.
Метафорично, човек е единственото животно, което може да бъде хем бор, хем агне, хем вълк.
Не става въпрос за същност която е основа на човека, защото човек като съвкупност от същности. Става въпрос за същност която е присъща на човек, неприсъща на други видове. По силата на това, тя е разделителната черта.
Това, което си мислиш, че е философско говорене, всъщност е празна реторика. Философията не може и не бива да се отделя от която и да е друга сфера на познание.
В една друга тема говориш за чистота на философията, но чистотата се постига отвън навътре. Белиш лука и винаги има следваща люспа, така че ти в даден момент достигаш до крайно становище, което не е крайно.
Но ти правиш грешни логически връзки. Как да споря с теб?

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По скоро дървен философски отговор.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Езикът репрезентира, вкл. и всякакви възможни игри на причинности. Не е ясно кой е изначално Христос, както не е ясно кой изначално съм аз. Плюс това, няма такова нещо като "думи сами по себе си". Нито пък е задължително да има "историческа щафетност".
Аристотеловият хилеморфизъм е теоретична метафизика. На екзистенциалния субект му трябва чистата форма, а тя е отвъд теория, практика и всякакви игрови консенсуси. Екзистенциална е формата на оцелостяването - универсални противопоставености отвъд екзистенцията с нищо не са привилегировани!