Освен че е много банален, май няма и никакъв смисъл.

Какво означава да бъдеш себе си? И възможно ли е това?

"Бъди себе си.."
В интерес на истината каквото и да правиш ти винаги ще бъдеш себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От "себе си" тръгва подредбата на нещата в кръга на притежанията ни. Да бъдеш себе си означава да бъдеш буден за фаталната случайност на полагането ти като "това тяло" и същевременно да помниш, че не си длъжен да се отъждествяваш с положеното "за цял живот".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще бъдеш, но само ако го осъзнаваш "винаги". Точно това е трудното. Осъзнаването на себе си е благодат, а не изводът, който ти повече или по-малко случайно си направил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

kogato ostane6 sam v staqta . se6ta6 se kakvo ti se e slu4ilo prez denqq ,ili se smee6 ,ili pla4e6. ti vijda6 kakvi 4uvstva predizvikva tova u teb. kam kakvi misli te navqvat . kavo iska6 da napravi6 kogato znae6 ,4e nikoi ne te gleda ot nikade

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изразът "бъди себе си" се тълкува така: направи си такова местенце, в което да ти хареса като влезнеш, за да бъдеш себе си. (и после пак)

"бъди себе си" в този смисъл се тълкува като добра преценка на строителния материал и добър архитектурен план, който да отговаря на условията. тук "себе си" е връзка със съществуващите дадености и търсене на добра основа, и тук фундаментът, който трябва да се проучи, е "себе си" - индивидуалното съзнание с неговата особености, което само трябва да издържи своя строеж, и самото то се явява основа на този строеж. всякакви други проучвания може да са полезни, но винаги ще остават недостатъчни, заради това, че формирането на съзнанието се осъществява чрез задълбочаване на неговите различия от конвенционалните прото-съзнания. а тези различия дават индивидуалност на съзнанието, са неговият свързващ вътрешен закон (характер) и са начинът то да съществува като "себе си", а не като клонинг.

"бъди" - се тълкува като отклик на природата на съществуване. то не е "прави" или "стани". нито движението, нито съ-стоянието са доминиращи в естеството на "бъди". повелителното наклонение крие ключа към ребуса: онова, което хармонизира противоположните включености на бъди. "бъди" е желанието, волята, която дава енергия за възникването на "бъденето". без тази енергия "бъденето" е виртуално, подобно на виртуална частица, която няма енергия да живее (от физиката). след като тази енергия се въплъти в "бъдене", чрез повеляването, което съзнанието отправя от себе си към своето съществуване (за да възникне то), ние вече имаме темпорално развитие на бъденето като вариация между неговите модуси. "бъденето" не е съставено от състояния, които да са свързани от мигове на промяна, нито то е низ от промени, които са свързани от състояния. "бъденето" е вариация между "промяна" и "състояние", които сега са равнопоставени, и бъденето се съдържа еднакво и в промяната и в състоянието. единственото, което се променя е формата на бъденето, трансформацията между тези два модуса, което се случва от проникването на повелителната воля в даденостите на битието (а защо се случва по този начин е нещо интересно, което трябва да се проучи).