Всяко учение си има терминология. Различните философии не правят изключение.
Смятате ли обаче, че философията, като изследване на съществуващото най-общо от отправната точка на индивида, трябва да ползва сложна терминология. Дали отдалечеността на терминологията не увеличава по-скоро спекулативната, отколкото обяснителната стойност на философските разсъждения?

Дори екзистенциализмът, който парадира с ненаучната си терминология, извлечена от прекия разговор с битието, остава неразбираем, ако екзистенциалите не се интерпретират като термини. Или пък, ако такива установени във философията термини като Dasein и Sosein се превеждат извън контекста на историческата им употреба в европейската философия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-голяма част от терминологията на български език, която се ползва от философията и от много други предмети е резултат на "мързеливи" преводи. Преводачите ги е мързяло да търсят правилният израз на български език и за това са изписали чуждата дума с български букви. Повечето термини са именно това: ежедневни думи от английски, немски, френски или латински, за които има аналогични български изрази, но по една или друга причина се употребява чуждата дума. Има и изключения, където терминът е неизбежен по ред причини, но те са рядкост.

Лао-дзъ: Простата истина прилича на нейното отсъствие.

Освен това, философията, а не лингвистиката, е критика на езика. Доколкото е дискурсивна рефлексия, философията е сложна тъкмо затова, че е терминологична критика на езиковия/дискурсивен универсализъм.
Защо философията е с-ложна и прецизна спрямо думите за езиковостта, които използва? Преди всичко защото философското провокира принципа на словесността като такава. Думата фиксира скрития смисъл, езикът загатва истината чрез собствената проява на думите. Какъв е принципът? – Езикът таи истината, като я разкрива свещено най-близо до нейното опредметяване, но същевременно я скрива от самото й опредметяване.
С това философският език за езика и езиковото изобщо е гностичен и загадъчен.

Съгласен съм с тpиrлaвa лaмя. Често авторите използват съвсем обикновени думи (ако изключим някои пост- модерни отклонения). Преводът превръща всичко в един голям каламбур. Философският език не е сложен с думите си, а с конструкциите, които се насочват към нов смисъл. (Българските философи правилно може да са останали с погрешно впечатление, че самите думи - терминология - са много важни.)

Ето един повод за терминологично неразбирателство. Изразът "дискурсивна рефлексия" за мен означава поне четири неща и вероятно нито едно от тях не е това, което е визирано в речевата интенция на философан:

1. Преход от един обект към друг обект;
2. Серийна медитация;
3. Бърборене на ума (манопралапа в терминологията на будизма);
4. Вътрешен диалог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С нищо не допринесе да го разберат четящите, напротив, създаде още по-голямо объркване. Разбирай го като: питане за генезиса на дискурса, размишления върху границите на речта, изобщо, опит за изясняване доколко е невъзможно всичко да се случва извън езика, доколко е невъзможно да знаем нещо, без да го назоваваме.

Именно проучвайки (под)въпросната невъзможност, по специфичен - философски - начин, се домогваме до действителното, т.е. до онова, което е повече от присъствието на знаци, които биват мислени. Философската рефлексия е самопоставянето в парадокса на всичкото, което именно поради това, че бива мислено в единството на някакъв си смисъл, изпреварва мисълта.

Действителен е само случаят на всичко, което бива мислено. Тъкмо този случай, обаче, не присъства в реда на дискурса, а е забягващ хоризонт - т.е. невъзможност да пред-ставиш изказване/езиково събитие актуално, непосредствено.

"Дискурсивна рефлексия" е забелязващото назоваване на горното като отправна точка за философстване. Така философията е бдителност за "чистия случай": 1) Че светът всякога се събира през формата на субект, което значи - субектът е "първата" случайна, реперна точка за дискурсивно представимото състояние на нещата; 2) Поради което дори и дедуктивните привилегирования - като действителни изказвания за пределни необходимости - са в крайна сметка случайни.

Точно това имах предвид - че терминологията е светът на философа. Щом професионален философ не успя да долови от раз оригиналната речева интенция на говорящия, значи проблемът е терминологичен. И донякъде вербален, защото правилната форма на експлицираното от философан съдържание е по-скоро "дискурсна рефлексия" със значението на "рефлексия върху дискурса".

Очевидно е, че "дискурсивна рефлексия" не покрива интендираното значение. Определението "дискурсивен" идва от дискурсия, който термин няма нищо общо с дискурса и означава постъпателно движение в рамките на нагледа. За разлика от същностната интуиция, в която нещата се схващат недискурсивно, изведнъж и изцяло в тяхното истинно самобитие. Нещо от рода на еднонасочената медитация в Йога (екаграта-самадхи) или Wesensschau във феноменологията на Хусерл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом професионален философ не успя да долови от раз оригиналната речева интенция на говорящия, значи проблемът е терминологичен. И донякъде вербален, защото правилната форма на експлицираното от философан съдържание е по-скоро "дискурсна рефлексия" със значението на "рефлексия върху дискурса".


Приемам възражението ти в този му вид, след кратък размисъл върху словосъчетанието "дискурсна рефлексия". Явно уточненията и от моя, и от твоя страна са били необходими, за да се разберем, а дай боже - и да ни разберат.

Що се отнася до професионализма ти - чел съм те, учил съм се на феноменология, вкл. и от твои книги и преводи, така че - не се съмнявам в него!