Любовта е много странно чувство. Много хора са опитвали да го разгадаят и анализират, но според мен не са успяли.
Като минем през Лабрюиер, Кант, Аристотел , Спиноза, Диоген, Хегел и Ницше и все пак не смятам, че са успяли като махнем частично Аристотел.
Дали просто сам заслепен и не мога да видя истината.


Понякога вечер седя до късно и си мисля с часове, за лубовта, за живота. Понякога се питам има ли смисал. И аз лично достигнах до заключението, че има.
Какво мислите вие?
ПП:Мезду другото честит осми март, много радост и лубов за всички жени.

любовта е визсша форма на егоизъм. Неосъзнат стремеж за себеутвърждаване чрез другия. А в случаите на упорита любов без взаимност, това е параноична привързаност към собствените ни изтънчени вкусове. Нарцисизъм един вид.

“Като минем през Лабрюиер, Кант, Аристотел , Спиноза, Диоген, Хегел и Ницше и все пак не смятам, че са успяли”

Трябвало е да се допиташ до Дарвин.

Трябвало е да се допиташ до Дарвин.


???????????????????????????????????????.добре е 4е имаШ празник днес.но утре.не заплашВАМ само предупреждавам

Мерси, ще проверя, макар, че сам скиптично настраен.

Любовта е ... стадно чувство - вътрешна необходимост да се грижиш (раздаваш) на някого и/или на нещо друго.
Задоволява егоистични потребности. Но - потребности свързани със съществуване въобще, а не само - продължение на рода.
Дължи се на Петата сила: темброво взаимодействие с електромагнитни вълни.
И, разбира се, няма нищо общо с ... душата и/или сърцето.
Понеже е "чувство" - предизвиква и допълнителна химия (емоции)
Силно се влияе от ... модата (социално влияние).

О, нощи теменужни!
Те не са, на голо теме, нужни.
(Тр. Акациев)

засега съм се спрял на следните:

- загуба на време

- донякъде сдвояване на съзнанията, което е интересно (но тук зависи как ще се употреби. тоест отново е необходима активна нишка, движение, а не просто седативно оставяне в плен на това чувство.. макар че и сънят не може да се отрече)

- любовта под каквато и да е форма не може да се отрече, защото примерно дори боядисването на стената в червено не може да се отрече, поради неразгадаемите промени, които предизвикава в съзнанието.

- любовта може да бъде експлоатирана, положена като основа на нещо по-голямо. алтруизъм, който да гарантира себе си с биология - става въпрос за промяна на физиологията на удоволствието (не че любовта е просто удоволствие) по желание. мисълта да се вплени в биологически граници, които сама да си избере като насока. тоест да не бъде напълно изчистеното абстрактно разсъждение, а да има биологически подкрепящ, кодиран в тъканта първоизточник, първо ниво на организация, прото-мъдрост: която да е достижение на предходните поколения, и да е обвързана с любовта като гарант. тогава любовта да се явява логиката на това прото-ядро.

разбира се философите обичат да ревизират първоизточниците на мисленето, както да ревизират основните положения, от които е необходимо да следват действията и мотивациите на човека. но тези философски схеми не могат да се отдалечат твърде много от струва ми се вече съществуващата в нас биологическа прото-схема. иначе просто не биха намерили отклик. това е онова чувство за "да вярно е" - когато се срещнем с идеята на някой успешен философ. това усещане за вярност зависи от много повече фактори от онези, които са изразени в текста. усещането е вътрешно усещане на хармония с това, което читателят е.

сега, самите философи изхождат от вътрешното си чувство, затова и всички доктрини са в синхрон с това усещане. философите по някакъв начин имат способността да отсяват онези аргументи, които са най-впечатлителни, най-примамливи за съзнанието по принцип. това е така като например една мелодия на моцарт е така хубава и така лесно запомняща се - по (почти) универсален начин за човешките съзнания.

по-горе нямам предвид софизми и аргументи от едно изречение. а насока на философските доктрини, която насока, за да бъдат тези доктрини успешни и намиращи отклик в хората, е такава, че да бъде в синхрон, и такава, че най-добре да отговори на спецификата, на особеностите на вътрешно съществуващия в човека генератор на съзнанието.

защото това съзнание не е абстрактно, а е свързано органически с определение предпочитания, то има предразположеност да прави връзки по определен начин, да отдава значение на различните неща с различна тежест и има тенденция да свързва определени неща с други неща по някакви приблизителни групи (примерно любов-морал-действия-аз-други).

и ще видите, че наистина е така. припомнете си само, че философите без никакъв свян разсъждават над любовта, над омразата, над най-различни емоционални състояния на човека, над историята на личното израстване на човека, над извадени от бита отношенията между хората. това е не само за да успеят да си 'продадат' доктрините, а е защото е единственият начин тези доктрини да бъдат философски. така както, според вече дадения пример, единственият начин мелодията на моцарт да бъде музикална е тя да отклива на органически и вътрешно съществуваща, а не просто заучена или доказана, особеност на човека.

но ето виждате ли, въпреки всички опити, философиите не постигат реално развитие. или го постигат много трудно. защото основата остава непроменена. както и музиката постига много малко развитие, защото нашата възприемчивост към музиката до голяма степен остава непроменена (макар до някъде да можем 'да се научим' 'да разбираме' нови музикални форми, както и може би донякъде можем 'да се научим' на нови интерпретации на любовта, голяма част от нещата са дадени по рождение, тоест не можем да си кажем - много хубаво би било ако произволни звуци ми доставяха голямо удоволствие и успокоение, защото спроед разумни аргументи сега се нуждая от това, или много хубаво би било ако изпитвах любов към еди кой си, защото според разумни аргументи това е хубаво да се случи с оглед развитето на двамата като хора или за случването на определен проект, творчество и т.н... с оглед на второто например много неразумно и ограничаващо може би е това, че е поставена бариера между едната половина на човечеството и другата половина на човечеството. бариера, която може в бъдеще да бъде осъзната като ненужна - чисто биологически, не говорим за предразсъдъци, които могат да се премахнат много по-лесно).

ако продължим с основната идея, всичко, което се прави е вариация над една начална даденост като биология, и макар тази биология да може да се промени до известна степен (като научаване на език, като научаване на схеми и знание идващи от обществото), то това няма нищо общо с възможностите, които се разкриват ако основният ефект на философията/музиката (напр.) е да променя самите основи, които са отговорни за нашето откликване на тях (на философията/музиката).

добре. нека малко за тази прото-схема, която съществува в нас. и над която някои дори изграждат най-сложните философии. сега, тази прото-схема може да е свързана с поначалните възможности на мозъка, такива каквито присъстват по рождение.

но до голяма степен според мене тази прото-схема бива изграждана в детството (макар начинът по който ще стане също да зависи силно от по рождение особеностите на мозъка на човека). а също може да е следствие от по-късното взаимодействието на различни психологически фактори и преживявания. тези фактори обикновено са точно тези, които са залегнали в обществото, еволюирали са като част от обществото. и за които съществува приемственост от поколение на поколение. интересно е че чрез тези фактори обществото и понякога отделни личности въздействащи на други личности, успява/успяват почти биологически да отпечата/т определени схеми на нивото на прото-мислене на членове на обществото.

тук наблюдаваме разлика от цивилизация към цивилизация, от поколение на поколение, и от среда към среда. но промяната по-скоро има характер на вариация по една основна биологическа тема, която биологическа тема е именно даващата почти непроменливите биологически мотивации на човека, които мотивации биват леко нагласявани или получават различна тежест, акцентират се по определен начин, с цел да се формират конкретни схеми, служещи например за поддържане на обществена йерархия и пр. така някои общества може да се организират и контролират въз основа на страха, други въз основа на любовта, други въз основа на омразата. разбира се това винаги е в някаква комбинация.

Явно никой от вас не е обичал истински.
Жалко.
Тва за вълните ме изкефи, да определиш лиубовта с химия и такива си е смешно.

първо, изясни се какво разбираш под "да обичаш истински":
Да обичаш човека насреща или да обичаш собствената си идеализирана представа за него? Кое от двете е "истината" в крайна сметка. И как ще си докажеш, че е първото.

второ - безспорен факт е ,че психотропните вещества (химия) носят щастие. И като така, бих поставил под съмнение всяко твърдение за визсш/красив/загадъчен произход на човешките емоции. По-скоро бих повярвал, че всяко живо същество изначално е наблъскано с определено количество химия, която го кара да се чувства добре в собствената си кожа. Толкова добре, че дори да не си задава философски въпроси.

Предполагам:

Тва за вълните ме изкефи, да определиш лиубовта с химия и такива си е смешно.

че визираш ... моето изказване.
Ако е така:
--1. Всички взаимодействия в Природата протичат с ... обмен на фотони на елмагн. полета. Доколкото любовта е отношение ... към друг обект, значи се проявява като чувство след взаимодействие. Иначе - Нарцисизъм.
--2.Квато и "химия" да съпровожда тва чувство, то, тя управлява (на микро-ниво) стоящи вълнички, разположени в гънките на кората на гл. мозък, а те са отразени части от граници от заобикалящата ни действителност, "фотографирани" от сетивата ни. Играят на прескочи кобила в гънките и формират абстрактните образи, чрез които опознаваме (сравняваме) действителността, чрез опити и грешки.
--3. При получаване на резонансни инфо от действителността - (тембър от носещата вълна на фотон) и силно разтрептяване на системата с обратна връзка, съвсем неосъзнато, се "дразнят" и други области от гл. мозък, отговарящи за ... съществуването ни, като организъмче. Включва се програма за ... защита от тези ... външни дразнители, а тя, тази програма, прави: вдига температурата, праща кръв където трябва и ... където не трябва, свива ни стомаха и ред ... емоционални "смешни" движения.
--4. Смешно е, разбира се, но е ... едно от най-хубавите чувства, ако не се включва механизъм за ... притежание на ситуацията... искаме пак и пак, и пак да се повтаря. "Хубавото" чувство е връзка "накъсо" в мозъка - и не се премахва лесно! волево. С ... шамар, повече работа се върши...
--5. Като няма ... отклик от околността - бах мааму - много е тежко! Трудно се овладява, особено в тийнерджърска възраст.

О, нощи теменужни!
Те не са, на голо теме, нужни.
(Тр. Акациев)