Виртулната кавга, намерила място в една от тукашноклубните теми, щеше, предвид демонстрирания в нея нисък, на места откровено нескопосан, стил на изразяване, да събуди у мен единствено нормалното за такива случаи едва доловимо в безучастната ми полуусмивка чувство на презрение, ако не беше намесено името на Карл Маркс.
Това че той е най-великият философ и социален мислител на всички времена няма никакви съмнения. Но той не е божество, нито трябва да се превръща в идол, по-скоро са важни неговите текстове и въобще интелектуалното му наследство. Последното, от своя страна, не е свещена реликва, а е аргументиран социално-критичен анализ на капитализма (в XVIII и ХIX в) и на неговите исторически предпоставки.
"Прогностичната" част от творчеството на Маркс (касаеща следкапиталистическите форми на социална организация) винаги бива погрешно схващана или нарочно изопачавана както от идеологическите му врагове (интелектуалните капиталистически подлоги), така и от някои от тези, наричащи себе си "марксисти" (а всъщност симпатизиращи на държавния капитализъм от съветски тип).
На вниманието на прокапиталистическите либералистки, консервативни, националистически, социал-демократически и сектантски промити мозъци:

Историко-материалистическият метод на Маркс, чрез който той обосновава системата на научния комунизъм (единствената интелектуално-политическа система, която не е идеология, а е антиидеологията като такава) не е историцизъм (в каквото го обвинява либералната мижитурка Попър)! Не е месианство и телеологизъм! Маркс никога не говори за някаква метафизична "единна причина" на "историческия процес". Когато в началото на Манифеста той и Енгелс пишат, че "Историята на всички досегашни общества е история на класови борби", те ясно и отчестливо обосновават това обобщение с исторически факти и анализ на пред и следреволюционната структура на различните общества, показвайки дилектическия (т.е. неметафизически) характер на понятието за класова борба. Това понятие, както и всички основни понятия на марксовите текстове са дилектични в един материалистичен смисъл - те не са спекулативни построения, не са съзерцателно-драматургични повествования; те са понятия-оръдия, понятия-практики, те са инструменти за конструирането на революционно съзнание. В този смисъл марксовите текстове не са статична теоретична база за революционни движения и радикални социални промени, те -- разгледани като непрестанно обживявани дискурси -- са интегрална част от самата революционна практика, но една системно издържана, последователна и съгласувана част, която не просто да подбуди, а да организира революционните и следревплюционни процеси. Това много добре е разбрал и великият Ленин.
Ето какво пише по този повод един от най-значимите интерпретатори на марксовото теоретико-практическо наследство -- френският философ и социолог Луис Алтюсер:

>>Когато Ленин е казал "без революционна теория няма революционна
практика", той е имал предвид една определена теория -- теорията на
марксистката наука за развитие на обществените формации (исторически
материализъм). Това твърдение се намира в "Какво да се прави?", където
Ленин изследва организационните методи и цели на РСДП през 1902 година.
По това време той се е борил срещу опортюнистическата политика,
която е афиширала клишето за "спонтанността на масите". Неговата
цел е била да я преобърне в революционна практика, основана на "теория",
т.е. на марксистка наука за развитието на обществените формации,
разглеждайки руското общество по това време. Но изразявайки този тезис,
Ленин е направил повече, отколкото е казал. Напомняйки, че марксистката
политическа практика има нужда от теория, на която да се основава, той
фактически изразява тезис за отношение към Теорията, т.е. към Теорията на
практиката въобще -- материализстическата диалектика.<<

Това е много важно уточнение -- маркстката теория не констатира по съзерцателен начин исторически необходимости, нито пък сектантски крещи безсмислени агитационни лозунги, които само да отприщят някаква дълбоко скрита революционна енергия. Марксистката теория обговаря и експлицира енергията, генерирана от обективно съществуващите социални неравенства, като същевременно изработва и координира стратегиите за революционното осъществяване на тази енергия.
Както бях писал някъде в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че си прав в голяма част от твърденията си за Маркс. Твърде възможно е самият Маркс да е мислел като теб, макар да не трябва да игнорираме факта, че Маркс и марксизмът в тяхната цялост и телеологичност могат да бъдат погледнати от разстоянието на времето, свръхепохално и тъкмо от хора като теб, а не от Маркс и първите му следовници. Да не говорим, че трансцендентално погледнато фигури като Маркс и Кант едва ли за нас, постмодерно рефлектиращите, трябва да означават нещо повече от символ (и едва ли факт) "на входа" на живото ни озоваване в "сегашната" ситуация на "либерастко (лу)ка(лу)ване". Темата ти наистина е провокативна и в частта си за Ленин и неговото ясно и точно "практическо" обосноваване на революционната промяна. Дали е така според мен зависи от начина, по който днес доста по-многомерно и конкретизирано от самия Ленин тълкуваме Маркс, марксизма и ленинизма, понеже няма как да напуснем интерпретациите си, нито разликите и отстоянията, които ни отделят от "символиката на времената", за да станат интерпретациите, за да се състои диалогът.
Темата ти обаче не е застрахована от идеологическа предубеденост. Първо ако искаш се изясни в твърдението си защо направеното от Маркс и Енгелс е антиидеология, пък тогава ще помисля дали да си казвам мнението, че се увличаш в ценностно-нормативни оценки... Може пък и да се окажеш прав... И да няма какво да се възразява...

Виждам, че нещо няма голям интерес към тази тема и за това реших да напиша нещо. Очевидно в този форум само простаци като мене могат да раздвижат нещата. Ще се опитам да съм максимално коректен и да не вадя думите ти от контекста, както обичат да правят марксистите в този форум.

“Виртулната кавга, намерила място в една от тукашноклубните теми, щеше, предвид демонстрирания в нея нисък, на места откровено нескопосан, стил на изразяване, да събуди у мен единствено нормалното за такива случаи едва доловимо в безучастната ми полуусмивка чувство на презрение, ако не беше намесено името на Карл Маркс.” >>>>> Изразяваш се много тромаво и помпозно. Очевидно си продукт на българската или някоя централно Европейска образователна система, където “разтягането на локуми” се смята за качество, а краткото и ясно изразяване се смята за недостатък. Истинска мъка е човек да ти чете мнението. Не умееш да се изразяваш красиво. Приеми го като доброжелателна критика.

“>Философите по различни начини са обяснявали света; задачата се състои в това, той да бъде променен.<” >>>> Опазил ни Господ философи да променят света! Между другото светът не ги чака философите да го променят. Той се променя непрекъснато. Светът преди хиляда или две хиляди години е бил различен от сегашния. Това което не може да се промени е характера на хората. Хората са продукт на собствената си еволюция, а не на обществото в което живеят. И като стана въпрос за еволюция, няма нищо по-унищожително за социалните утопии на марксизма от дарвинизма. Чарлз Дарвин е бил съвременник на Маркс. За голяма жалост по това време дебатът се е водил около това дали сме произлезли от маймуните, а не около това как еволюцията е повлияла на отношенията между хората в обществото. Трябваше да чакаме неодарвинизмът от втората половина на 20 век за да може да се замислиме за тези неща. За жалост марксистите още не са еволюирали до идеята, че взаимоотношенията между хората в обществото са резултат от биологичната еволюция на човека и тези взаимоотношения не могат да бъдат променени с разни утопични социални експерименти.

Следва>>>>>>>>

Редактирано от тpиrлaвa лaмя на 23.02.06 10:55.

“защото той определено е най-значимият социален и политически философ и тъкмо той (а не Кант) прави най-радикалния поврат във философията…” >>>>> Философските качества на Маркс не ме вълнуват. Вълнуват ме грубите грешки, които той допуска в своите икономически и социални теории.
Хубаво е да се отбележи, че слабостите в марксистката икономика са посочени в трудове на съвременници на Маркс. Самият той спира да пише икономически трудове години преди смъртта си. Очевидно е бил прекалено умен за да не разбере, че икономическите му теории са слаби, но е бил и прекалено суетен за да признае поражение. Запазва мълчание в тази област до края на живота си.
За жалост, на съвременните марксисти им липсват познания в областта на съвременната икономическа мисъл и за това не могат да забележат грубите грешки на Маркс. Може би причината е в това, че за разлика от философията, икономиката е предмет, който борави с математически модели, а не с помпозна реторика.

Стига толкова за сега. Ако другата седмица видя, че все още няма раздвижване, пак ще напиша нещо.

Редактирано от тpиrлaвa лaмя на 23.02.06 10:56.

Може би причината е в това, че за разлика от философията, икономиката е предмет, който борави с математически модели, а не с помпозна реторика.

И ти си мислиш, че срази философията с привилегироването на тия "математически модели"?!... "Помпозната реторика" не е за математици, а за хора с философска нагласа към света. Това, ако щеш, зависи от "индивидуалната еволюция". Така е, братче, философите, за разлика от математици и икономисти не мислят средностатистично и с оглед на количествени модели; тъкмо в това е проблемът - че "математическите модели" ни приучват да променяме камъните, машините, технологията, но това никога не е цялата и цялостна промяна, която ни е нужна. Очевидно тук става въпрос за нещо по-дълбоко, по-съществено, по-скрито и по-ценно като "промяна"... Иде реч за екзистенциално-личностна промяна, за съзнателно изменение лицето-на-света, за свобода чрез различие, а не статистическа необходимост от възпроизводство на познатото под знака на идентичността. Не намесвай аналитичните дисциплини (математика, икономика) в много по-изтънчените търсачества и прерогативи на диалектиката. Помпозност няма; има чисто и просто виждане на това, което "око не е виждало и ухо не е чувало". Има философия, любомъдрие и преобръщане на тривиалностите. А който не иска да вникне - се дразни.

От “Немска идеология” (1845-46) насетне Маркс и Енгелс разбират под “идеология” общо взето три неща: а) идеалистическа концепция, според която света е въплъщение на идеи, мисли и принципи; б) тип мисловен процес, в който неговите субекти – идеолози, не осъзнавайки връзката на своите построения с материалните интереси на определени класи и обективните обуславящи условия на своята дейност, постоянно възпроизвеждат илюзията за абсолютната самостоятелност на обществените идеи; в) свързан с това метод към тълкуване на действителността, състоящ се в конструиране на мнима реалност, която се представя за действителност.
В една своя по-ранна и по наивно хуманистична статия Маркс отбелязва, че “не от идеологии и празни хипотези има нужда животът ни, а от това, да можем да живеем без смут”. По-късно в работите на маркс под термина “идеология” се указва едно по-определено понятие -- лъжливо съзнание, пораждано от класовия интерес на господстващите класи, стремящи се да го представят като интерес на цялото общество. Тъкмо този по-определен, по-аналитичен, по марксистко зрял смисъл на идеология ползвам аз.

Прав си, че партийни доктрини, представящи се за марксистки не са застраховани от идеологичност, особено след като някаква псевдо-представителна “комунистически” клика изземе диктатурата на пролетариата и властта на съветите и ги трансформира в олигархична диктатура, произвеждайки се в затворен политически елит и продължавайки да пропагандира, че нейния интерес съвпада с интереса на “народа” (първото десетилетие след Октомврийската революция такава стратификация не се наблюдава). Но такива исторически примери (на обръщане) могат да бъдат анализирани пак само чрез марксисткия метод, а не чрез някакво неглижиращо класовите различия и икономическата инфраструктура псевдопонятие за “плурализъм на идеологиите” дифузиращо марксовия смисъл на термина в общата каша на културни, религиозни, политически идейни системи. Така, според прокапиталистическите мислители излиза, че не само държавните “комунистически” режими ползват идеология за възпроизводството си, но и трудовете на Маркс са своеобразна идеология(?!). Тази деконцептуализационна каша има за цел да изработи историчеко-наративен фон, на който да изпъкне новата неолибералистка пост-идеологическа глобална епоха. Емблематичен пример е тезата на Фукуяма за “краят на историята”. Сиреч, в съвременният свят идеологиите, визиите за светло бъдеще, крупните, системно навързани културни модели за обяснение на света повече не работят. Въпросът е: наистина ли днес нечии класови интереси не се представят като интереси на цялото общество, като негови приоритети, ценности, ориентации? Не е ли ритулното погребване на идеологиите някакъв опит по маскиране на тяхното всепроникване, не са ли ефектните заупокойни молитви, преповтаряни в медии и университети, един сам по себе си крещящ идеологически пърформанс?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В този форум сме писали и аз и философан и други що-годе умеещи да се изразяват участници по разнообразни поводи вариращи по незначителност или важност. Незнам откъде ти хрумна, че прогимназистчета като теб имат силата да раздвижват "нещата".
Айде да завършиш 8 клас, да ти пише учителката по литература оценката и тогава спокойно пиши тук да питаш едно по едно какво не си разбрал. Защото да ми рецитираш какво си чул да си приказват мама и тате за Обществото, Политиката и такива ми ти работи просто не е интересно. Искам да ме разбереш правилно -- тук не говоря за истинно-неистинно, коректно-некоректно, а само за интересно, философски, хуманитарно интересно.
Айде... и успех в училище!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е необходимо човек да е философски версиран, за да му направи впечатление, че горната ти доста неприятна реплика беше чисто и просто заяждане, изпълнено с argumenta ad hominem, вероятно защото си жегнат, че човекът не харесва стила ти на писане.

останах разочарован, защото много по-интересно би ми било да видя какво би отговорил по същество на следното твърдение на ламята:

Опазил ни Господ философи да променят света! Между другото светът не ги чака философите да го променят. Той се променя непрекъснато.

в случая напълно го подкрепям.

но ми е интересно да чуя и аргументите на другата страна: какво изобщо кара философите да смятат, че със своите смели онтологически йерархии, аналитични построения и умозрителни конструкти могат да действат активно за промяна на света, и че светът би станал по-добър от това. намирисва ми на опасна догматическа утопия: важното е да намериш правилната Идея, пък после може да прекроиш света според нея.

хайде да завъртим разговора в някяква такава посока, а?

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Искам да отбележа, че изказването ми беше конкретно насочено към икономическите теории на Маркс. Не съм се опитвал да загатвам нуждата от математика при изучаването на философия. Не си ме разбрал правилно. Не е нужно да се засягаш. Говоря единствено и само за икономическите теории на Маркс, а икономиката може до голяма степен да бъде считана за точна наука. Прочети пак какво съм написал и недей да търсиш някакъв скрит под текст. Истината е, че има неща, които не могат да бъдат разбрани без известна доза технически познания, което не означава, че хората, които ги нямат са глупави. Напротив. Не това беше смисълът на изказването ми. Чисто и просто отбелязвам, че марксистите избягват да се задълбочават в определен вид познания, които им се виждат скучни, но без които не може да бъде разберан Маркс. Забележката ми беше насочена само към марксистите, а не към любителите на философия като цяло. Държа да го отбележа понеже усещам някакво чувство на обида, а не това имах предвид.

“Иде реч за екзистенциално-личностна промяна, за съзнателно изменение лицето-на-света “ >>>>>> Всеки е свободен да се променя както намери за добре. Нямам нищо против. Аз говорех за опити да бъдат налагани социални експерименти на обществото, които не вземат под внимание факта, че човешкият характер до голяма степен е продукт на еволюцията , а не на обществото в което живее. Хората никога не са били “благородни диваци” и никога няма да бъдат нещо по-различно от това което са били преди 20 хиляди години. Предполагам, че говориме за различни неща и за това не си ме разбрал.

Редактирано от тpиrлaвa лaмя на 23.02.06 19:26.

"Опазил ни Господ философи да променят света! Между другото светът не ги чака философите да го променят. Той се променя непрекъснато. "

а според теб кой променя света т.е. мирогледа? Зарзаватчията ли. Нужно ли е да напомням че самия механизъм, начина по който днес мислим е формиран още в древни времена и то не от някой друг а от философските школи. Техните учения, стереотипи и мироглед се предават незабелязано от поколение на поколение. И никой не им плаща copyright.
За пример сравни мирогледа на един китаец и на един европеец. Можеш ли да обясниш на какво се дължи разликата? на витамините в храната ли?
Или може бе ти си от онези, които си въобразяват, че тяхното съзнание е свободно и независимо от възпитание и обществени внушения. Не, драги нашият мироглед е оформена матрица, форматирана не от някой друг, а именно от хората създаващи новите идеи. В миналото те са се наричали философи.