|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема
|
драма
|
|
Автор |
lachistein (подарък) |
Публикувано | 31.12.05 10:36 |
|
при обстоятелства от какво естество интелектът ще има преди всичко етическо измерение и доколко "вината", че си задавам този въпрос е основателна и утвърждава драматичната среща на "невежество" и морал?
и не, не става въпрос за ония фаталистични брожения, намерили възможно най-евтиния си израз в извънредно "пикантните" рубрики на някое амбициозно до кич предаване или в скандално високобюджетни кино-продукции, според които чифт перфектно репликирани човешки бъбреци са предпоставка за относително преждевременна, ако сме достатъчно ортодоксални във вероизповеданието си, Божествена намеса (или както там предпочитате да гов(н)орите за Свършека в изобретателно различните му форми).
| |
|
и най-вече защо тази "вина" ми е наложена
| |
|
елщайн сублимира едно достатъчно релевантно само по себе си озадачение в едно глобално надиндивидуално питане, проецирайки при това твърде некомфортните конфесионални моменти в преекспонирания хоризонт на милениумно-есхатологичните, еко-катастрофичните, хай-тек-декадентските плещения. А първичното озадачение е ни повече, ни по-малко:
- що ми съ мусят че съм толку умин ризач трипач, завидят ли, кво ли?
отговор:
- не трябва да приписваш твоята недооцененост на недобронамереността на околните; това е защитна реакция от твоя страна - да си мислиш че ти си си мноо умен, ама няма кой да го забележи от околните злобари; така въобще не поставяш под въпрос първото, а закопаваш във второто.
Величавите дискурси за хуманистичния регрес на техническия прогрес без да са само отчаяни вопли на неинтегрирали се в силиконовата долина и в генетичните лаборатории лаици, все пак са добра словесна среда с която да се преформулират и замажат лични душевни болежки, така щото да дефилират те из пъб-личното пространство като грандиозни философски осъмнявания, с всички придружаващи тяхната трансцендентност интелектуално-етични престижни атрибуции.
Амбициозният път, който отрича както апологията на сегашните тенденции, така и носталгията по преднаучнотехническата невинност, би се състоял в изработване и разпространяване на една нерелигиозна и неутопична дискурсивна система, с която да се съотнасят и измерват всякакви подобни индивидуално или колективно усещани болежки; яростните постмодернисти отсичт: не щем системи, не щем просвещения! хабермас е умерен: системи - не!, намирисват на тоталитаризъм, но една отвореност и доверие към конструктивния и солидаризиращ потенциал на комуникацията, като поле, априорно поставящо ползвателите си в симетричните отношения на дезинтересованата взаимност, необходима за възпроизводството на гражданското общество и индивидуалните свободи. Това е прагматизация на религиозните императиви за обич към бога и ближния, за безкористност и трансцендентност, като същевремнно е отърваване от техния идеологически, обслужващ доминиращата прослойка, потенциял. Защото това е заръка дезинтересоваността и трансценденцията да се мислят за валидни само тогава и дотолкова, когато и доколкото са осъщесвени в комуникационните действия между граждани от плът и кръв. Всички величави символи са само средства за това и никога цели сами по себе си. (Това е огромната разлика между комуникативната етика и носталгичните ретроградни религиозни позовавания. При последните символите (бог, душа, добродетел, красота, стил, остроумие,...) са цели сами по себе си, а комуникацията е само средство.)
От тази гледна точка конфликтът интелект - морал губи остротата си, защото интелектът вече не се разбира само като манифактура за грандиозни символи, а като адаптивна способност за ефективно включване в комуникационните ситуации, която между другото, пътьом, си присвоява и изработва средствата за постигането на съвършенството си, което (както казахме) е априори взаимно. Така достигаме пункта, в който интелект и етика се сливат или най-малкото - конвергират.
Редактирано от блa_блa_блa на 31.12.05 16:22.
| |
|
хах, със снизходителния си "превод", осъществен чрез регулярното до канон, обидно в една или друга степен присъствие на барбаризми, част от които неологистични до абсурд, с което като че ли се изчерпва дидактично-скептичната ти квазиакадемична поза, не експлицираш и то забележи- крайно конфесионално- особено, ако взема предвид последния ред, нищо друго освен някакви собствени озадачения, които вероятно са терзали пубертетската ти душичка преди около декада...за щастие мен такива не ме спохождат, защото съм преоценен, а суетата ми се радва на пределно благодатни поприща, в които може да вилнее. т.е нито преводът ти е превод, нито отговорът отговор, защото, както вече надявам се заедно разгледахме, такъв въпрос не е бил зададен или поне не в тази тема, която пък от друга страна, ако го съдържаше, щеше да бъде "изплюта" в клуб психология, а не тук. въпреки всичко третият параграф, като по чудо засяга това, което всъщност трябва(ше) да се третира, а именно- "присъствието на въпроси, на които някои не могат да си отговорят, трябва ли да поражда вина у последните?"
освен това- "потенциАл", за Бога
и чнг
| |
Тема
|
Re: драма
[re: lachistein]
|
|
Автор | плa (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.01.06 15:55 |
|
какво зна4и да си виновен.зна4и си сгрешил в неЩО и някои те съди като те обвинява. пример....ти си виновен 4е подхваЩаШ темата.тя служи за поправка на греШка ако е усъзната (вината).до колко е грешка това е 4исто субективно понятие.за един грешКИте са едни за друг други за един са важни за други маловажни.да имаш 4увство за вина зна4и да осъзнаваш грешката и да поемаш отговорноста от последствиата независимо каква ЩЕ е цената.глупак никога няма да осъзнае греШките си или ако стане няма се 4увства толкова виновен понеЖе за него това е маловаЖно.тои се утешева с това 4е е неЩО нормално и присъЩо на хората.познато е 4увството на всеки но кои Ще обърне внимание и кои по малко е въпросна на ли4ен умствен. багаж.няма невинни докато я има глупоста,а тя никога няма да умре.
| |
|
именно, в такъв смисъл вината трябва ли да о-пределя интелекта, както самият той има същите претенции към нея
| |
Тема
|
Re: драма
[re: lachistein]
|
|
Автор | plairish (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.01.06 16:45 |
|
mи те са взаимно свързани.и както писах по горе ги свързва глупоста.ако я нямаШе нямаШе и да сме виновни.вси4ки като малки деца.невинни и глупави.затова е интелекта.да дава баланс.понеже тя съЩествива и при по големите но и разума и колкото по голям е(разума) толкова по малко е глупоста и колкото по малка е глупоста толкова вината отстъпва.от друга гледна то4ка е колкото по голям смисъл придаваме на това 4увство толкова по виновни ставаме.по 4увствителни по отговорни.виновни 4е сме виновни.
именно, в такъв смисъл вината трябва ли да о-пределя интелекта, както самият той има същите претенции към нея
не тя не го определя тя спомага.да се развие.а тои има претенции толкова колко по умни сме.
| |
|
при обстоятелства от какво естество интелектът ще има преди всичко етическо измерение
Niama takiva obstoiatelstva.
и доколко "вината", че си задавам този въпрос е основателна и утвърждава драматичната среща на "невежество" и морал?[ /blue]
Vizh purvata chast na otgovora.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
| |
|
как хем регулярно до канон, хем квазиакадемично?
това, че думите, които не ползваш ти се струват неологизми, е наистина дидактично-образователен проблем, но твой личен;
радвам се, че нямаш проблеми с оценката на околните, или поне с представата си за нея...
иначе клубовете философия и психология се намират в удобна близост и само навика е отговорен за пускането на поредната неопределена тема тук, а не там и обратно;
като казах "навик" - няма нищо чудно в това, че си пропуснал да прочетеш две трети от постинга ми и че ако въобще си мернал с крайчеца на насълзените си от яд очи името хабермас, то е навело бълбукащия ти от същия този яд мозък най-много на коректната асоциация, че хабер си нямаш от маса философски канонизми и техните оспорвания;
да, "потенциал" се пише с "а", но не за бога, а щото такава е правописната норма;
честита нова година и на теб!
| |
|
да, естествено, че си нямам, защото други канони "са ми на дневен ред", а този клуб е поредното поприще, обслужващо криворазбраните ми приоритети
ако ти се отдаваш по подобен непълноценен начин на яда, към който най-малко може да ме провокира форумем постинг, това е твой проблем
спазвай нормите и етикета, защото като дипломиран психолог си почти длъжен
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|