здравейте,

само на мен ли ми се струва, че философията, така както се преподава и разбира днес, е по-скоро "история на философията", тоест какво е казал този или онзи мислител и какво Кант е взел от Хюм или Маркс от Хегел.
докато философстването в изначалния си смисъл предполага не толкова изследване и оценка на мислите на някой друг, колкото изработване на собствена рационална система от концепции, с позоваване или не на по-ранни мислители, но система изградена заради самата себе си, а не за да обясни нечии разбирания.

какво мислите?

my soul swims gently in her pool

по-твоята логика какво е математиката,физиката
всички са науки и се изучават

философията е НАУКА
А КАКВО Е ФИЛОСОФ-човек които е вишист и преподава в софииският университет

21 век сме всичко е наука,написаното е философия а говоренето е само
ФИЛОСОФСТВАНЕ

философията не е БАШ като математиката и физиката, макар и трите да се наричат "науки".

освен това в езика на древните гърци, които са измислили философията, не се прави разлика между "философия" и "философстване". пък и писаното слово не е имало във всички случаи статут на Закон Божи. и като че ли по тази причина повече истински философи на глава от населението са се раждали именно тогава.

my soul swims gently in her pool

то и ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА Аристотел е казал,демокрацията е възможна единствено ако съществуват роби и виж само как думичката демокрация е изгубила смисъла си

същото е и с философията- думата е променила значението си

ВЕЧЕ НИКОИ НЕ ИСКА ДА СЕ ОСЪВЪРШЕНСТВА МИСЛЕИКИ А ЧЕТЕИКИ КНИГИ

затова няма и понятие мъдрец

да, наистина думи променят съдържанието си.

но мъдрец не е равнозначно на философ. мъдреци има например в Египет, Вавилон и Юдея, но там няма философи в точния смисъл на думата.

пък и четенето не е непременно някаква спирачка. спирачка е като че ли самата традиция на обучение, в контекста на която се чете философия.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

не мога да разбера, какво сложно има. съществуващата философска доктрина се научава и се надгражда върху нея. неспособните тривиализират (над/ до/ около) вече съществуващото знание.

нямам предвид това

имам предвид, че в самата система на преподаване на философия - от средното училище до университета - се развива преди всичко "говорене за" или "запознаване със" нечии теории, а не се правят, да речем, упражнения по разнищване на даден въпрос с развиване на самобитен понятиен апарат и излизане с индивидуално решение по темата.

всеки философ, когото познавам, като заговори по дадена тема, се чувства длъжен да направи критически преглед на предишните теории по въпроса и след това, ако изобщо стигне до казването на нещо свое, той го надгражда като взимане на страна или еклектично приспособяване на чужди понятия.

липсва говоренето по същество, тоест философстването върху темата сама по себе си, все едно не сме чели нищо външно за нея.

дали греша във впечатленията си? може би аз познавам непредставителна извадка от философи.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Не бъркаш, такава е... хм, модата. Понятието като единица на философията се обвързва неминуемо с традицията и така губи чистата си функция да означава, да представя явлението като единица, като форма. Това следва от амбицията на философията да се отдели и изолира като система на мисленето, която да води до една завършена историческа оценка на понятието, т.е. до оценка, която произхожда от конюнктурата с целта да я завърши на някакво ниво. Подобен страх не би съществувал без историцистките и семиотични интерпретации на въпроса за смисъла на философията. И в крайна сметка това разграничава философията от обикновеното "имане" на мнение.

Ш -> КЗШ -> КЗКЗШ .

1. няма смисъл да преоткриваме нещата, което са вече открити. това е безотговорност спрямо ресурсите с които разполагаме, нас самите и обществото.

2. пълната самобитност и пълната изолация, пренесени в крайност означават например преоткриване на религиите, на философията, и на рационалността отново. какъв е смисълът, особено след като знаем, че се касае за средностатистическа аудитория във философски факултет. това означава, че дори да има полза от ново откриване на философията, или ново откриване на религиите, програмата на обучение си остава адекватна, тъй като болшинството от студентите не биха могли да бъдат креативни в подобно направление, по начин, който да е ползотворен (или някоя психологическа категория) за тях самите и за обществото. що се отнася до изключенията - те са свободни да правят каквото си искат със (за) себе си, но можем да очакваме, че ако поне донякъде познават характера на общесвото, не би следвало да си позволяват произволни квалификации за тази, мисля достатъчно обоснована, форма на обучение (това е, ако заемат позицията на отговорността, защото от някоя друга позиция също могат да правят каквото си поискат).

3. при бегъл поглед над езика, религиите, медицината, обичаите, науките, обществените отношения, и т.н. не може да не ни направи впечатление приемствеността на знанието. новостта възниква като синтез и е интегрирана от самото начало, или напротив, заражда се сама по себе си и бива интегрирана впоследствие. значи, и двата пътя са разрешени.

4. философстването отначало по-ясно очертава характера си на безотговорност, след като веднъж вече сме осъзнали естеството на философската истина, в смисъла и на съпоставимост на изводите при изхождане от еднакви предпоставки (предполагам на някои вече се е случвало да им хрумне идея, само за да се окаже, че тя е била развита хиляди години преди това) несъмнено съществуват изключения, но те само потвърждават правилото.

5. философстването не е самоцел или тест за интелигентност. това, което има значение е структурирането на нещата и тяхното разбиране. и тук систематизирането на нашите схващания, и поставянето им в общия план на общественото знание натрупано до този момент, е неизбежен елемент, защото пълнотата на схващане е постижима единствено така. в този смисъл, самобитността означава частичност, която може да бъде плодотворна, с оглед ограничените способности на човека, но само в случай, че е частичност, която не е била изследвана до този момент. тук има смисъл да се следят нововъзникващите взаимовръзки и отношения в обществото и промените в човешкото тяло/съзнание, като източник на философско вдъхновение, такова каквото предците ни не са имали.

6. дотолкова доколкото синтезът на философските направления е нереализиран и дори невъзможен, ние можем да избираме специфичен техен отенък или разцветка, от където да развием собствена насока, ако можем. това е не толкова самата фактология, като натрупано знание, колкото характерът на мислене в специфичен нюанс, като например близък до индийските философски традиции, или изхождащ от нашия опит в точните науки. това може да стане чрез учене и доразвиване на някоя/и от дадените за пример материи, или в други съвсем нетипични области, като да речем участието ни и наблюденията ни над социалните взаимоотношения в обществото и т.н. в този смисъл, упражненията във философския факултет, едва ли са несъществуващи, а имат определен нюанс, който, трябва да си признаем, се научава с времето. това все пак е начин на мислене, който е бил доказан от самото запазване и утвърждаване на дадените философски школи от миналото.

на косвения упрек, че безотговорно критикувам една доказала се система, бих отговорил, че признакът "(без)отговорност" е нерелевантен за мен, доколкото съм извън общността на философите и нямам отношение към нея, освен под формата на неагажиращи институционално контакти. така че не е моя пряка работа какво (не) се върши в аудиториите на Философския факултет, тъй като нямам вътрешно отношение към него. мнението ми е частно и странично, на каквото, както сам признаваш, имам право.

философстването наистина не е самоцел, но е добър начин човек да се научи сам да разделя света на някакви рационални категории и да взема решения и заема позиции въз основата на добре обосновано размишление върху естеството на въпросите (а не воден от общото мнение, разпространените предразсъдъци или естествените емоции - или поне не винаги, защото и те имат своето място в живота на човека).

в този смисъл наистина никой няма да постигне нещо повече от откриването на топлата вода, която вече е отдавна открита, но същото важи и за ходенето, и за говоренето. въпреки, че това не е нищо ново в историята на човечеството, всеки сам се учи да ходи и да говори и през целия си живот се обляга на своя личен опит, дори и заедно с това да се позовава на някой друг.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...