|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Нагледът
|
|
| Автор |
vogelfrei (hauser) |
| Публикувано | 14.06.05 15:46 |
|
|
Нагледът не е началото на нещата, доколкото той не е впит в нещата.
Една съвсем нормална представа е как някой ходи, след което той се отклонява и спира някъде. Но това е невъзможно именно поради оценъчната способност на нагледа и неговия основен модус - внезапното. Внезапността на опита е неговата субектна оригиналност - себе-си-в-цялото. Ходенето не може да се преодолее, няма как да ходиш и да спреш, защото всички рекции на езика са заети с целта на движението и не остава никаква свобода за движението като такова. Ходейки, можеш да спреш - но да ходиш, да бъдеш в движението като операция на мисълта и да извършиш радикално движение без целта му - не. Не, при цялата постижимост на представата.
| |
|
|
|
за да спреш трябва да се върнеш там където не е възможно да се върнеш.
| |
|
|
|
Ако разгледаме процедурата по вървежа като продължение на "статична" в предмета си мисъл, а не само като операция на такава, т.е да разглеждаме мотивите на движението, то финалната крачка ще е напълно естествен "преход" към целта или нови мотиви за същата.
| |
|
|
|
Да, и това започва от нагледа - как знаеш за ставането на движението без специфичната идея за движение. Емотивното не може да върши.
| |
|
|
|
Мисълта, която произвежда представа, винаги е динамична, а не статична. Именно като такава тя е случайна преди определянето, отправната си точка - а именно целта. След това тя се имплицира в операцията - и тази операция не е самостоятелна ценност.
| |
|
|
|
Брато, що не дадеш за обсъждане някой конкретен цитат по темата за нагледа, а говориш безмислици като:
1."оценъчната способност на нагледа" - нагледът и при Кант, и при Брентано, и при Хусерл, и при Мерло-Понти няма и не може да има "оценъчна способност". Той само доставя непосредствеността на даденостите, на нещата при самите тях.
2. смесване на "наглед" с "опит". Опитът включва внезапността, но тя може да е внезапността на актуалните явления или тази на реминисценциите; освен това опитът в широк смисъл включва и дискретно-сукцесивната поредица на езиковата структура. Но дори в тесен смисъл на "непосредствено преживяване" той не може да се отъждестви с нагледа, тъй като последният дава от себе си само формата на преживяването, а не неговото съдържание (нещата като такива, които нито са внезапни и мигновени, нито са статични и вечни, те са винаги отвъд формата на явяването си, те са чистото съдържание на всяко възможно явяване).
3. < всички рекции на езика са заети с целта на движението и не остава
< никаква свобода за движението като такова. Ходейки, можеш да спреш -
< но да ходиш, да бъдеш в движението като операция на мисълта и да
< извършиш радикално движение без целта му - не. Не, при цялата
< постижимост на представата.
Последно, кое от двете е невъзможно: движението като такова или бъденето ми в движението във или извън мисленето и представата?
Ако съдя за познанията ти по философия по тези безсмислени поредици от думи, които искат да наподобят някаква старовремска феноменология, бих само те посъветвал да започнеш да четеш по-усърдно вече не малкото на брой публикувани тук книги по темата. Фактът, че не посочваш каквито и да е имена и философски направления, говори недвусмислено, че не се чувстваш комфортно в областта на история на философията и те е страх да не загубиш "оригиналността" на мисленето си с прекалено многото позовавания. Събуди се от еклектично-афористичната си дрямка и започни да използваш езика по по-разнообразни начини. Пък току-виж след 10 години си ме настигнал по оригиналност, знае ли човек?!
Редактирано от блa_блa_блa на 14.06.05 17:06.
| |
|
|
|
Да, имплицира се в ходенето и макар че не е самостоятелна ценност, е носител на такава. Но при нагледа ситуацията "обеднява", т.е носител и ценност синкретират.
Редактирано от lachistein на 14.06.05 19:20.
| |
|
|
|
не е необходимо да знаеш
| |
|
|
|
Всичко тече, всичко се променя. Кръвта бушува, лее се. Нима можеш да го спреш? И тук не говорим ли отново за смъртта като възможност на невъзможността?
| |
|
|
|
Доколкото тази диалектика е задължителна, смъртта се явява последно събитие, от една страна твърде влиятелно, трансцендентално, а от друга, внезапно, събитие без жест.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
