Възможна ли е моята смърт?

"Можем ли да разберем този въпрос?Мога ли аз да го поставя?Позволено ли ми е да говоря за моята смърт?Какво ще рече тази синтагма "моята смърт"?И защо ни е този израз "синтагмата "моята смърт""?Ще се съгласите , че е по-добре тук да се придържаме към кавичките.От една страна, това неутрализира неуместния патос."Моята смърт" в кавички е непременно моята;това е израз, който всеки може да си присвои; той може да циркулира от един към друг пример. По повод на онова, което Сенека казва "За краткостта на живота", Дидро ни доверява :"Това е моята история"; ала тя не е само неговата. Но разбира се, ако кажа: това не е моята, тогава сякаш ще предполага, че бих могъл да знам кога мога кажа " моята смърт", говорейки тъкмо за моята.
Ала това е повече от проблемно, в смисъл който придадохме на тази дума преди малко.И ако смъртта назовава (ще се върнем към това) самата незаменимост на абсолютната единичност (никой не може да умре вместо мен или вместо някой друг), то всички примери на света могат да илюстрират точно тази единичност. Смърта на всекиго, на всички, които могат да кажат "моята смърт", е незаместима. "Моят живот" също.Всеки друг е съвсем друг.Откъдето и едно първо, примерно усложнение на примерността. Нищо не е по-незаменимо или пио-малко заменимо от синтагмата "моята смърт".Винаги става въпрос за hapax, за hapax legomenon, но за онзи, който всеки път се казва само един път , безкрайно един-единствен път. Това важи и за всичко, което включва граматичната форма на първо лице.От друга страна, кавичките обхващат не само това странно притежателно име (единствеността на този hapax "моята"); те посочват и неопределимостта на думата "смърт", чийто смисъл и референт всъщност може би не познавам."
...
"...ето нещо за апорията , тоест за невъзможното или за невъзможността като онова, което не може да стане или да се случи; не дори не-крачката, а лишеността от крачка (формата на лишеност в случая ще е нещо като "а-крачка"); бих искал да си изясня донякъде забележителната и прочута дефиниция на смъртта, направена от Хайдегер в Sein und Zeit-"възможността на абсолютната невъзможност на Dasein"(Der Tod ist die Moeglichkeit der schlechtigen Daseinmoeglichkeit."
Фрагменти от "апоретичната реч" на Дерида "Възможна ли е моята смърт?".

Ще се възползвам от правото си на интерпретация и коментар след вашата проява на същото, защото не съм убеден, че правилно съзнавам някои от моментите на гореизложеното.

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lachistein на 01.05.05 18:34.

Като за начало, нека поставим въпроса за разрива между биващо и език.

Доколко е възможно езикът да отразява непрекъснатото движение и да открива кодовете на биващото в ставащото? Лично за мен непълнотата на езика е именно в неспособността да се прихване в кодирана форма моментния светкавичен опит, който изопва битието-в-себе-си. Смъртта е цялостта на този светкавичен опит, неговата наличност-без-протяжност, затова и оформянето й като феномен на езика е симулация на преживяване. Но как, когато преживяването се случва...? Ето това е апорията.

Che cosa mi proponi?
Un scandalo simile a una morte a civile...

Да, смъртта обозначава както самия край така и протяжността на същия, колкото и парадоксално да звучи.А езикът наистина докосва само случващато се и е нелеп в стремежа да обхване "моментния светкавичен опит", което ще рече, че биващото не подлежи на вербален поглед. Но четейки "Възможна ли е моята смърт?" си мисля(колко самоубедено звуча:))), че гледната точка на Дерида произхожда от самия разрив между двете понятия и поради това е избегнал условността на езика.

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, разбира се - при Дерида езикът не е обект, а форма на обекта, т.е. той намира вторично парадокса на езика като метод-код, но и затворена система, податлива на размяна на знаците. В зависимост от парадигмата, езикът отбелязва различни факти, но въпреки това именно в езика става дума за субстанция.

Che cosa mi proponi?
Un scandalo simile a una morte a civile...

Мисля, че Дерида поставя едно доста по-радикално запитване от това, например, "Възможен ли е опитът за смъртта?", към който залита vogelfrei.
В предложения откъс и в апоретичния текст, от който той е откъснат, Дерида проблематизира "смъртта, в качеството си на възможност на невъзможното, като такова"; смъртта, като мистичната очевидност имплицирана в гръко-юдео-християнския дискурсивен универсум. Поставянето под въпрос на смъртта като възможна невъзможност, поставя под въпрос фундамента на Западното Логоцентрично мислене.
Накратко (извинявам се за недопустимото опростяване):
Смъртта и всички ПАРАДИГМАТИЧНО съотнасящи се "кризисни, пределни опити", негативни понятия, липси и т.н. е необходим фон за изпъкването, имането, присъствието, позитивирането, полагането, възкачването на логоса, на гласа, на Подреждащото, на Означаващото.
С проблематизирането на самата очевидност "смърт, умрялост, липса, интервал, О-при двоичния код и т.н." се проблематизира и възможността на всички СИНТАГМАТИЧНИ редове, всички текстове, конституиращи гореспоменатата Западна дискурсивна вселена. Та нали те се нуждаят от тези мижави интервали, липси, смърти за да продуцират гордо своята позитивна рационалност и своя технически "прогрес".
Пак повтарям - тук въобще не иде реч, как аз, ти или света Тереза субективно, екстазно, неопосредено от някакъв език евентуално бихме имали опит за смъртта или не.
Според мен става дума за смъртта като "идеологема" на западната онтотеология.

Добре, но сега какво...
Като че ли темата е изчерпана...дявол да го вземе(с извинение за leicht-псувнята):(

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смъртта като удобно противоречие/фон, много оригинално.

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неее
Просто, ако трябва да съм искрен, се подразних от субективистко-феноменолого-екзистенциалистките нотки, напиращи още в самия подстъп към интерпретацията на този текст, който, разбира се, аз дори не се осмелих в предишният си постинг да отпочна екзегетически.

Какво "Неее"...?
Аз пък си мисля, че във форумния ти дебют доста умело и вещо са внедрени "екзегетически" "нотки".

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато Дерида използва лични местоимения или по всякакъв друг начин набърква някаква субективност, той го прави винаги с ирония; все пак Азът, субекността е метафизически конструкт, който претендира да е трансцедентално условие на всяко възможно говорене и на всеки възможен опит, включително смъртта. Деконструирането му, чрез генеалогия (историческите му условия за възможност) или фигурално-речеви (какви метонимични и метафорични проекции го изграждат) анализ, води и до разграждане на самата превилигирована позиция на опозицията живот-смърт.
Ако няма Аз, кой е (граматическия) субект който участва в изграждането на каквато и да е синтагма/изказване/опит, включващи смъртта като предикат.
Дерида иронизира с пиетет и респект Сенека и Дидро и всички търсачи на ИСТИНСКИЯ АЗ и на АВТЕНТИЧНАТА СМЪРТ.