Синтагмата "моята смърт" е моментният солипсистичен крах/ужас, породен от дискурсивната споделеност;апокалиптично себепрозрение, оказало се недостатъчно в демотивационната си предзададеност.
Има нещо крайно затрогващо в "моята смърт".Като че ли, говорейки за нея фамилиярничим с небитийното.
Красиво е да изнасилваме опита си, да суетничим с "абсолютната невъзможност".Така за пореден път субектизираме иначе т.нар. обективна реалност.

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До (постинга на) философен:

С това съм съгласен:

Смъртта е очевидната невъзможност да бъдем действителни, присъствайки като знаци в собствения си кръг от овъзможностяващи ни решения.

Но с това - не:

Така че ние сме вече в плана на смъртта тъкмо защото дискурсът говори, а не за да идентифицираме с нея дискурсивно обозримите "състояния на нещата", т.е. не да я правим преднамерено някаква негова част.

Не съм съгласен (не казвам - "Дерида не би бил съгласен") и с подвеждащата логика на извеждането на второто от първото. Но поне вече в този форум по тази тема имаме в твое и мое лице отчетливо разграничими позиции, които се легитимират с отношението си към онтологичния статут на смъртта, или по-точно вярата си в съществуването или несъществуването на някакъв отвъдезиков, отвъддискурсивен референт на матрицата "смърт-любов уважение-автентичност-гостоприемство-...".

Накрая казваш:
И като "източни", и като "западни", ние сме вече явени в чуждото поле на дискурса

Да , но не и на "смъртта", която не може да надхвърля дискурсът, в който е представена, която не може да е нещо повече от мрежата
вътредискурсивни референции.
Това е уловката - Смъртта и другите "фундаментални" за юдеохристиянската култура думи-символи се легитимира като смислено означаващо, тъкмо с претенцията, че е нещо много повече от себе си, тъкмо с аристократичното си високомерие да представлява, да представя някаква грандиозна неизразимост, отвъдност.
Затова полушеговития залог на нашата дискусия е ПОЛИТИчЕСКИ, както нееднократно имах възможността да отбележа.
Ще служим ли (виртуално, в случая) на ПЪРВИчНОТО ОЗНАчАВАщО (Бог, Общество, Смърт, Любов, Европа, САЩ, ...) или ще поставим под въпрос самата легитимност на въпроси от типа "Кое е по-първо, по-силно, по-красиво, по-умно, по-човечно, по-живо и т.н.?" и да приемем, че скромната реалност на дискурсите, чрез които се представят отвъддискурсивностите, са единственото, с което разполагаме и което разполага с нас, единствената частна собственост и единствената държава.
Осмелявам се да предположа, че Дерида не е твърде далеч от една такава дискурсивна скромност.

Но поне вече в този форум по тази тема имаме в твое и мое лице отчетливо разграничими позиции, които се легитимират с отношението си към онтологичния статут на смъртта, или по-точно вярата си в съществуването или несъществуването на някакъв отвъдезиков, отвъддискурсивен референт на матрицата "смърт-любов уважение-автентичност-гостоприемство-...".


Това е тъкмо невъзможен референт, а не референт на възможното. Смъртта е парадоксално събитие, което не може да бъде видяно в наглед, понеже нагледът се гледа откъмто нея. Смъртта е единственото събитие, което не принадлежи на събитието на обговарянето. Тя е границата на възможното презентиране; опитвайки се да я обговаряме, ние я апрезентираме не чрез умиране, а в-живявайки се в нечие друго умиране. Това, разбира се, не е смъртта, а резултатът от един имплицитен респект пред невъзможността на нейното действително присъствие. Ние не обговаряме смъртта и все пак сме респектирани - независимо от традициите и тяхната свързаност с посоките на света и географските зони. Дори когато я считаме за дискурсивно нищожна или просто за някакво "метафизично изобретение", ние сме респектирани. В това е парадоксът на нейното биване в събитието като дофеноменално биващо.

защо ли няма тема "апорията на моето раждане"?

нима раждането е по-малко парадаксално събитие или е събитие с възможен наглед? Струва ми се несправедливо да се респектираме само от смъртта - то наистина е догма. Ако от нещо трябва да се плашим, то това е раждането - коренната метаморфоза на смислите. Това че няма опитност в смъртта не е съвсем вярно - всеки път когато умирам, се събуждам плувнал в пот в нечие чуждо легло, разположено в съвършено чужд свят

Здравей философема ,
Не се сърди че в клуба се появи един умен и възпитан мъж, добре подготвен имащ собственно мнение по въпросите и ценящ собственното си мнение повече от мнението на нечии Гурута.. па бли те и пост модерни западни войводи... Това че на човека му свети под шапката не е повод да се нахвърляме да го освиркваме .. по скоро трябва да сме радостни че тук се появява такъв човек.. Аз лично съм доволен от това че в клубът ни присъства
BLA_BLA_BLA.. виждам че и lachistein е на същото мнение .. Мисля че и ти по-късно ще се присъедениш към нас .. та макар и той да се окаже несподелящ нашите философски представи.. Мисля че ти си толерантен човек и няма да допуснеш лични разпри помежду ни колкото и да не споделяме едни философски възгледи..
Но да се върна на темата ...
>>>
Прав си, не сме в състояние
<<<
Помни какво потвърждаваш .. потвърждаваш от името на цялата феноменология че не сте в състояние .. тоест за вас действителноста е тера инкогнита .. нещо отвъдно което вие не сте с състояние да разберете .. изучите и включите в предвижданията си към бъдещето .. още повече пък не сте в състояние да предвидите как би трябвало да се действа сега така че да получим бъдеще което да ни уйдисва повече.. Надявам се че сам вече предусещаш че такава философия с грездей да я сочи човек .. че тя е беззъба философия .. за нищо не става и за нищо не може да послужи .. За разлика от материализмът (господстваща философия в съвременната наука).. проповядваните от вас постмодерни философии не могат да бъдат жалон и фундамент за частните науки.. не могат да дадат най -общите закони и взаимовръзки в битието какъвто е случая с причинно-следственните връзки да речем .. и още куп все такива важни алабализми...

>>>
но аз не виждам ти самият да си в състояние да надхвърлиш представата си за "обективната действителност", която уж "кротувала", пък ги "детерминира" тия наши представи. Чисто и просто представата ти е всичко, с което разполагаш. Нямаш нищо извън текста на съзнанието си - нали човекът, от който се възхити, ти го каза в прав текст?
<<<
А.. сопри малко .. какво аз имам и какво немам не ше мойш ми каза ти от твойта камбанария .. от твойта камбанария може и така да се види .. от мойта браче не е ..
Първо на първо аз не боравя само с една представа а с множество представи .. с представите на много други джмунджита дет са се постарали да ги обяснят както например ти и твойте Гурута се мъчите да ми обясните и аз слава богу и ваще представи улавям .. не съпреживяванията ви за топло и червено .. а именно представите ви за устройството на наличното и предполагаемото...
Второ на второ аз разполагам и с методи (научни методи .. опитни и проверочни методики даващи възможност за отхвърляне на старите представи и изграждане на все нови и нови .. постъпателно движение в науката към истината)
Трето на трето аз имам критерии за истинност на представите ми позволяващи ми да тествам предтавите си и да се отричам от тях когато те не покриват тези тестове.. Вие май немахте такива критерии поради което всичко ви се окашква и нема да се измъкнете от собственния си капан в който доброволно сте скочили .. един път и завинаги.. Излизането от там е възможно ако се самоотречете концепциите изобретявайки тест за истинност на концепции... Във вашия капан това са само мечти .. опази боже да се отречете .. та вие смятате че вашата феноменолистика е истина от най висша инстанция и е вярна както сега така и во веки веков..
Четвърто на четвърто аз не разчитам само на собственните си представи а приемам за валиден всичкия човешки многовековен опит в науката .. и се интересувам и от представите на другите .. мъча се да ги осмисля интересувам се как други джмунджита са събаряли представите на други джмунджита .. смятам че познанието е колективна дейност .. сито което постоянно сее представи и грешните представи отиват на боклука... А ситото продължава да сее .. сее и не спира..
Философема , грешиш приятелю .. ние хората сме хитри джмунджита .. глей го бай ти Галилей как в главата си е родил такава идея че слънцето е неподвижно апа замята се върти .. напук на всякакви нахлуващи в тиквата му феноменални усещания.. зрително .. слухово и т.н.. Ами па бай ти Айнщайн .. тоя па джмунджи .. направил е представите си за светът ей тъй относителни .. на пук на всякакви му там феномени..
Апа за майчицата природа па да нети разправям .. тя па горката нямайки си никакви феноменални съпреживявания се е потрудила горкичката на сляпо .. чрез проби и грешки да налучка верния път .. истината .. създавайки такъв сложен и неразгадаем за мен и теб ребус какъвто е човршката психика и авторефлекторна същност.. Та след като майчицата природа е успяла вслепую .. бъди рахат .. ние все ще успеем някакси да се оправим в сложния ребус на действителноста .. ако требва и ние ще гу ударим на метод проба-грешка и пак ще стигнем до положителен резултат ..
Апа за това дет обективната действителност детерминира ще трябва в отделна тема като оная дето ти се отказа и я остави наполовина .. Аз съм детерминист до мозъкъ на костите си .. Чувствам се як в тая тема и съм готов винаги и с удоволствие да я подновя .. но не да я обсъждам тук в темата дали ше пукнем аджебъ ..
>>>
примерно властническият интерес на днешната буржоазна класа (примерите на бла-бла-то бяха повече от красноречиви!) или твоят собствен (и на никого от нас ненужен) властнически интерес да защитаваш единствено вярната материалистична философия на пролетариата, понеже все пак си прочел няколко книжки от Ленин и Тодор Павлов.
<<<
Това за Ленин Сталин и Енвер Ходжа веке трети път ми го пишем .. навярно е някаква твоя излюблена идеологема .. Мен браче ако ме питаш не бих се интересувал кое джмунджи е казало нещо си .. по ме интересува какво е казало.. нал тъй ?
А това че се опитваш да ми казваш колко книжки съм прочел ме кара да ти направя забележка да не тръгваш в една такава война с неизвестно количество помия която може да се излее на главите ни .. Ако толкова те интересува какво съм чел отиваш на личната ми страница в нета и четеш биографията ми..там пише всичко ..
>>>
Достъпът ти до "обективната действителност" е възможен само през текст - а ти продължаваш да си въобразяваш като физик (не като философ!), че тук се занимаваме в крайна сметка с текста като възможност за еднозначни референциални препратки към нещо, в случая - вездесъщата "материя".
Казвал съм ти, че последната не е нищо повече от празен метафизичен концепт.
<<<
Ти не ме учи какъв ми е достъпът до обективната действителност .. след като мога да си я представям правилно и след като на база на правилните си представи мога да се сдобивам с желани за мен резултати значи всичко е наред .. значи това ми помага да тепа мамутите .. белким в такъв случай ми помогне да схвана и оти така удачно ги тепа мамутите ако ми е грешна представата ..
Тук вие се опитвате действително да пикаете на материята забравяйки че по определение материя е всичко което съществува и взаимодейства .. много жалко! .. много елементарно Уотсън!.. от тоя ви ход ще ви остане един сбъркан файл и нема на какво да го запишете оти носителят требе да е материален..
Ти си ми бил казал че материята била само нам кво си .. нема нужда да ми го казваш .. тя материята си е онова което съществува и взаимодейства и дори да е множествена същност тя пак Е.. пак я има .. па дори и когато не можем да определим точнота си представа за имащото .. Също кат кога съм си купи за закуска баничка и докат се обърна и баничката ми я чофнало нещо .. я чиляк .. я куче .. я полтъргайст .. я нещо друго .. та когато се опитам да обобщя чофкалото и му кажа джмунджи ще река понеже не съм го видял но по необходимост схващам че то Е щот все пак баничката я няма .. Та тогава ти можеш да се съдереш да ми разправяш дека джмунджито е само празен метафизичен концепт.. ама това ни най малко няма да промени представата ми за джмунджито като нещо съществуващо и чофващо баничката ми.. Анадъммо ?
>>>
Каквото и да пледирам ще изрази другото на смъртта; то ще описва изконната "живост" на живота - самата възможност да бъдат описвани неща. Смъртта не се разкрива в текстове и пледоарии, "смъртта на метафизиката" казва нещо за метафизиката, но не и за смъртта.
<<<
А смърт има братле .. мрът ората като мухи .. не знам мръсните капиталисти ли ги избиват или па ги оставят да изпукат от глад .. дали Тодор Павлов или Енвер Ходжа па не са ги избили в някой лагер край Ловеч или Скравена.. или па не са измрели от преяждане .. ама факт е че джмунджитата мрът кат мухи .. Вие па тука умувате та ше ви се пръснат главите дали аджебъ въобще е възможно да се умира.. Да плаче ли чиляк или да се попикае от смях.. Смешничко е май когат се правим на пост модерни философи па току ни се пука елерментарната логика дет я владее даже и Кольо месаря от пазаря..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Ние не обговаряме смъртта и все пак сме респектирани - независимо от традициите и тяхната свързаност с посоките на света и географските зон.

Е как да не я обговаряме, като единстеното нещо което я правим е да я обговаряме - с жестове и думи, и с несловесни практики, които също се съотнасят и регулират от дискурси.

"Независимо от традициите..." = зависимо от доминиращата традиция на представящия се за универсален, международен, глобален, дискурсивен режим, който именно като такъв може да маскира историческата си случайност и да я институционализира като "най-развитата" цивилизация, уважаваща индивидуалните свободи и правото на различие.

В някои локални, затворени култури въобще няма такова нещо като "индивидуална смърт", защото просто няма "индивид", а всички тематизации на Края и Предела в западната култура изхождат и се позовават тъкмо на илюзията за индивидуална смърт: Изказването "Този човек умря - мога да умра и аз" предполага/имплицира друго изказване "Този човек е бил жив, а аз все още съм жив".
Ние си мърдаме, говорим, някои от нас престават да го правят, повечето от нас изпитват Респект от това преставане, да!, но просто така сме научени, този респект не ни идва от никъде, той е "недискурсивна" телесно-поведенческа проява на респектиращия дискурс на смъртта.

Естествено, че традициите са определящи.

"Отношението към смъртта не е едно и също преди и отвъд Пиренеите;и често в добавка, когато преминаваме границите на една култура, преминаваме и от фигурата на смъртта като отиване отвъд(преминаване на някаква линия, трансгресия на граница, крачка отвъд живота) към някаква друга фигура на границата между живота и смъртта. Всяка култура се характеризира чрез своя начин на разбиране , третиране, бихме казали, "преживяване" на отиването отвъд.Всяка култура има свои собствени погребални обичаи, свои представи за умиращия, свои практики на траур или погребване, своя преценка за стойността на съществуването , на колективния или индивидуалния живот.И тази култура на смъртта може да се преобразува вътре в онова, което смятаме, че можем да идентифицираме като една и съща култура, понякога една-единствена нация, един-единствен език, една-единствена религия..."
Дерида

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"И тази култура на смъртта може да се преобразува вътре в онова, което смятаме, че можем да идентифицираме като една и съща култура, понякога една-единствена нация, един-единствен език, една-единствена религия..."

Това наистина е важно да бъде цитирано; то едновременно потвърждава и коригира моята интерпретация, като посочва възможността за вариране на представата/епистемата за смъртта в рамките на една и съща култура, докато аз досега, увлекъл се в доказването на културно дискурсивния характер на смъртта, говорех твърде абстрактно за Западната култура като за някакъв единен и едва ли не непротиворечив самозатворен свят.

Радвам се, че вече си по-близо до разбирането, че е по-разнообразно и мотивиращо в днешни условия да подхождаме към философските проблеми като към непривилегировани теми наред с всички останали литературни теми, ограничаващи се до хартията и дисплеят, нужни за представянето им.

Философема има предвид, че смъртта не може да се изкаже, т.е. да се даде езикова форма, съответстваща на дадено състояние на нещата. Това е изначалният парадокс: как да реагираш на една синатагма, след като самата тя е конюнктурна. Решението е диалектично, а именно фетишизацията на смъртта чрез символното начало. Затова смъртта е по-скоро фолклорна интерпретация, отколкото екзистенция, не и след радикалния наплив на културата над природата и подвеждането на факта под линия на легитимацията му в затвореното общество.

Che cosa mi proponi?
Un scandalo simile a una morte a civile...

Референтите са традиционно обусловени и като че ли именно поради това "моята смърт" бяга от съдържанието си.Чистото послание на синтагмата бива изтръгнато и впрегнато в една болезнено консервативна, битова, еснафска, дори, парадигма на дискурсивното, положена отколе и обречена на вероятно безкрайна "служба".

Коронацията предстои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите