1. Тялото е ацефално.
2. Тялото е единствената онтологическа изява
---
В решението на тази апория е скрит въпросът за смисъла.

"Играта свърши, а аз лично съм доволен..." (Неизвестен съвременен автор)

Попаднах случайно в клуб Философия и тенденциозно отворих темата "Апория на тялото".Почувствах се самотен и объркан.
Опитах се(доколкото това е възможно след полунощ)да разреша "неразрешимото",обезпечило екзистенциализма като такъв:ако съзнанието е извечно,то ацефалното въвежда цефалното в контекста на битието и онтологията...

П.С. Прости ми горепосоченото

Редактирано от lachistein на 04.03.05 01:12.

Съзнанието е неразбираемо, защото е обективно неизмеримо.
Какво е "ацефално" в контекста на философията, защото доколкото знам, ацефалия е физиологическо разтройство, при което зародиша се ражда без галва? ("безглавие").

Отворете темата "Философска рефлексия и мозъчна дейност" на страниците на този форум и ще видите колко много хора твърдят, че светът е ЕНцефален, какво пък остава за тялото. vogelfrei, къде се изгуби бе, човек?!

Съзнанието е о-граничаването на света като рационално възможен. Но понятието за съзнание е феноменалният очерк на битието като интелигибилно, това е постижимото чрез философията на тялото.

Ацефално е онова, което о-главява, което пренася формАта като оглавен върху една преддадена тежест. Но тялото-субстрат, корпусът са предфеноменално отрицание на ацефалното, защото ацефалното придава живот на тялото-дух.

"Играта свърши, а аз лично съм доволен..." (Неизвестен съвременен автор)

Вече не ми се чете онази тема, който има нещо да каже тук, да го каже.

Не, светът не е енцефален, защото той е форма на съществуване, т.е. оглавяването при него е модус, смислена форма на битийстване. Единствено тялото е онтос против главата, съобразно "незнанието" за една глава на декорпусилизирането.

"Играта свърши, а аз лично съм доволен..." (Неизвестен съвременен автор)

Къде се крие апорията?Нима това,че тялото е онтос против главата стои в разрез с ацефалната му същност?

Редактирано от lachistein на 04.03.05 12:01.

Случайно ли е обвързването при теб на тялото с der Koerper? Защо не приемеш, че тялото не е просто онтологична ВЕЩ, а ЖИВО тяло - Leib? Доколкото схващам, корпусът е само явяващата се във възприятието вещ, нейния статус е преди всичко и само свързан с естезиса. Тъкмо Leib предполага кинезис и към него трябва да отнасяме собствено онтологичния казус на телесността (а може би строго на тялото-тук, Da-то на тялото).

Апорията е в това, че тялото е непълно чрез ацефалния си избор и именно като ацефалност притежава онтос. Тялото е онтологическо като наличност, като самата наличност, затова то е органон на смисъла.

Но кой е смисълът...?

"Играта свърши, а аз лично съм доволен..." (Неизвестен съвременен автор)

Да, това е основното разделение на телесното, но за мен живото тяло е тъкан на онтологическото, динамика на самия модус-към-тяло. Корпоралното е дадеността на тялото като засвидетелстване, докато Leib е телеологичният оттенък на тялото-битие.

"Играта свърши, а аз лично съм доволен..." (Неизвестен съвременен автор)