Дискусията по една друга тема ме провокира да поставя въпроса: МОЗЪКЪТ ли мисли (и изобщо дали мисленето е продукт на каквато и да е мозъчна дейност) или мисли Аз-ът (като субект на мисленето)? В зависимост от крайните отговори на този въпрос бихме могли да си изясним същността на такива фундаментални понятия като „философска рефлексия” и „нервно-рефлекторна дейност”, евентуално да посочим допирните точки и разликите между тях.
Поначало въпросът за това КОЙ МИСЛИ? ни отпраща към началата на познанието и практиката изобщо. Това не е въпрос просто на неврофизиологията и психологията, а един много дълбок философски въпрос. Ако мисли мозъкът, това означава ли, че ние сме негов придатък или просто една „мозъчна представа”? Не е ли точно обратното? Как е възможно един материален, веществен орган (макар и – според науката – много сложно устроен) да „произвежда” непространствена, невремева, невеществена по същността си мисъл? Възможна ли е принципна сходимост, координираност между „материално” и „идеално” в такъв аспект – и съответно в какви рамки и граници?

Тези въпроси провокират известни повторения на мнения, изложени вече от посетителите на този клуб в други теми. Надявам се и по тази тема да се заформи дискусия с уговорката да се спазва добрият тон!

може ли преди това да попитам на какво се основава предположението че мисленето е дейност, че е глагол, че има конкретен подлог -субект/обект? Какво би попречило на мисленето да бъде точно толкова дейност, колкото е съществуването. Мислите биха могли просто да си съществуват. И Аз-ът да е поредната мисъл, а не нещото, което я поражда. В края на краищата тезата - "мисленето е процес" е също мисъл, "аз мисля" - също.

Здравей филocoфeмa,
>>>
МОЗЪКЪТ ли мисли (и изобщо дали мисленето е продукт на каквато и да е мозъчна дейност) или мисли Аз-ът (като субект на мисленето)?
<<<
Бих помолил и теб и останалите които искат да вземат отношение по тази тема да прегледат една друга тема която преди разглеждахме и която бе свързана с възможноста да се изгради физическа картина на светът предполагаща разумът..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей mmm ,

>>>
може ли преди това да попитам на какво се основава предположението че мисленето е дейност, че е глагол, че има конкретен подлог -субект/обект? Какво би попречило на мисленето да бъде точно толкова дейност, колкото е съществуването. Мислите биха могли просто да си съществуват. И Аз-ът да е поредната мисъл, а не нещото, което я поражда. В края на краищата тезата - "мисленето е процес" е също мисъл, "аз мисля" - също.


<<<
Да се предположи вместо реален свят някаква матрица и населени вътре в нея виртуални джмунджирани съзнания които се захранват с готови мисли и чувства -записани на диск за да ги съпреживяват си е голяма щуротия .. Щот матричаря би се изпотепал от бачкане а далаверата му от трудеца би била нулева .. Та пита се в задачката .. дори да можем да допуснем такава скапана идея заместваща реалноста .. що ли аджебъ трябва да се лъжем че който и да било във всички вселени на вселението би си мръднал и малкия пръст без далавера .. а далавера така си и нема около тая скапана идея .. Съвсем па друг е въпросът че никаква матрица не би била възможна без хардуерната част на битието .. И пак си се завръщаме в добрата стара реалност имаща си хардуер и софтуер за да и се реализират историите...


НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Петков, хем си материалист, хем някакви матричари постоянно ти се въртят в главата. Идеята на матрицата, не е че някой я е създал за лична употреба, а просто че тя Е. Невъзможно и е да бъде друга. Да не бъде - пък съвсем. И стига с тая реалност. Реалността е преди всичко идея. И в ролята си на такава тя се обезсмисля от само себе си. Интересно е обаче, че тази идея е резултат от конфликта между Аз-а и не Аз-а. В обобщения случай реалност е всичко онова, което не ми харесва или не го считам за "мое". Тя е еквивалент на не Аз-а. В крайна сметка и дветв са идеи - мисли някакви.

Здравей mmm,
>>>
Петков, хем си материалист, хем някакви матричари постоянно ти се въртят в главата.
<<<
Не бе браче.. никакви матричари не ми се въртят у главата .. ми кат гледам народа че много филми гледа та рекох само да намекна де.. за адет дет се вика..
>>>
Идеята на матрицата, не е че някой я е създал за лична употреба, а просто че тя Е. Невъзможно и е да бъде друга. Да не бъде - пък съвсем.
<<<
Е те това сичкото кат как ? .. пием докат помним ли ?
Да им имам полета на фантазията на тия идиоти дет им щукват таквиз идеи...
Бих ти препоръчал да видиш това :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 21.02.05 00:29.

драсти
1)

човек ------------------> мозък

в тоя случай човека е творец и мозъка е оръдие на труда както когато
некой копа не казваш че мотиката копа

2)

човек <------------------ мозък

в тази ситуацията човека е наблюдател на рефлексиите на мозъка които са чисто физиологични да речем когато се стреснеш от некъф шум или нещо такова.

е разбира се има некой които казват мисля значи същестувам което означава че аза е производана на мисълта и тя е изначалната въпрос на мнение истината никога не е познаваема в цялата си пълнота:)

За "добър тон" - по-накратко, моля! Че няма време. От онуй, дето ни го плащат. Пък, искаме да се напънем с изказване, мааму стара!
Не. Мозъкът не мисли. По кората - пълзят и трептят само разни ел.магн.вълнички, информация, получена от сетивата и са "запис" на границите на обективно съществуващи явления -"тука има-тука няма" по гънките на мозъка.
Тези вълнички, като ги "разклатим", пробягват насам-натам, че и на прескочи-кобила си играят. Ей това съм Аз- генетична, еволюционно придобита, на принципа на случайните връзки, биологична маса, с вълнички по главата.
Ти ако си нещо по-ефирно, си по-добре от мен.
Хитростта на обществото е, че ме е накарало, при заиграване с различни за мен вълнички придобити от МОИТЕ сетива, да си въобразявам едно и също нещо, общо за останалите около мен. И чрез езика -думите. Въобще, гадна манипулация, върху ми! И ма превръща в поредното ТО!!!
Ако започне много да не ми пука за обществено приетите правила - и хоп - обявяват ме за луд! А къде, къде е по-добре да ме обявят за гений! Принципна разлика няма. Само дето лудият по-добре отстоява правата си, щото не му пука, за живота, например.
Значи, като бръмнат пета, шестнайста, двайсе и трета и 23456 врълничка в МОЯТА глава, това което ми се привижда - на тъмно и на светло, т.е. без наличие на реален външен дразнител, е цифрата 5. В твоята глава са други вълничките за същото. Защото твоето АЗ е генетично друго.
С цифрата "6" е по-лесно: от твоя гледна точка може да е шест и ако седя (в буквалния смисъл) срущу теб тя за мен е девет, значи, при уговорка за гледната точка, можем да стигнем до една и съща мисъл, че това нещо ще го наричаме шест. Като ни бръмнат вълничките!
Ама те си стоят в главата, като комбинация - няма кака да я напуснат. Само зависи дали сме се обърнали към тях - ясно е, че количеството на "дамгите" в кората е огромно, но не и неограничено (придобит белег не се унаследява). Затуй, тряа са спи - компютърчето да си минимизира връзките, да си подреди паметта, по принципа на най-малкото действие (физически принцип), да поосвободи място за нови вълнички и комбинации м/у тях.
Управлението на абстрактните образи е чрез надстройка.
С НАШИТЕ си абстрактни образи можем да влияем физиологически в/у себе си.
Самовнушаваме си, та чак до смърт! То-о-о- лкова сме тъпи!

Здравей Maлoyм 2,
Добро четиво си написал .. разведри ме .. за което ти благодаря ..


НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

че какво и е идиотското на матрицата. С това име се маркира една доста стара идея - че светът е детерминиран и теоретично изчислим - точно като компютър. В него няма място за спонтанности и изненади. Това доколкото схващам напълно се покрива с твоите разбирания. Макар че ако беше истински и последователен материалст, отдавна би трябвало да изпаднеш в необратима депресия, да се завреш в някоя дупка и повече никога да не излезеш от там. Не ти е чиста съвестта определено.
Идеята за холографската вселена съм я чел отдавна и нищо не мога да кажа. Въобще всяка теза какво е Вселената, е безкрайно тъпа. За да има нещо за което да можем да кажем, че Е, това нещо задължително трябва да е част от вселената. Вселената като цяло не Е. В противен случай ще трябва да се условим че има нещо над нея. Къде по-интересно е да четеш статии, които ти показват какво Вселената не е. Хем са много по-убедителни , хем са много забавни. Вселената не само че несъществува, но дори не може да се разглежда като феномен или като илюзия. И това се доказва много по-лесно, отколкото несъществуването на коя да е нейна част.