Едно си баба знае, едно си бае! Петков, линейни обяснения с причинно-следствени връзки винаги ще има. Няма как! Но от това светът няма да става нито по-малко инат, нито по-справедлив, нито по-красив. В игра с такива правила истинският човек винаги ще участва като гостенин. И там е цялата беля... Древните ги залъгваха с вездесъщността на чудесата и божията промисъл, модерните - с причинността и вездесъщността на науката. И никой не разбра, че робството на субекта - дали турско или византийско - все пак си остава робство. Така е, Петков, керванът ще си върви, ама робството ще си остава...

Вероучение от памтивека е бил материализмът. Сократ не е умрял, щото е вярвал в материята, а тъкмо щото не е вярвал. Иначе щеше да остане при полата на жена си. С това не искам да кажа, че няма материалност, просто искам да кажа, че има нещо повече от нея. Ако бях солипсист (повярвай ми, за това винаги съм мечтаел!) щях просто да си въобразя един друг, по-хубав свят, в който нямаше да има нужда да споря по такива "проблеми" - свят на свободната човешка воля, където нямаше да има множества, а само единици, и където любовта във всичките й вариации би извирала така естествено, както глупостта и невежеството, идващо от тълпите.

Уви, не съм солипсист. Просто избрах себе си! И единственото, което имам, и единственото, което ми остава в този свят на чуждата, гадна, гнусна необходимост, е поне доблестно да очертая себе си - като остров в океана на безличието и грозотата (продиктувани от глупостта), остров, който въпреки всичко ще оцелее!

Петков, пак ли бе, душа?

Причинност няма! Причинно-следствените връзки са идея в умът ти. Науката също.

Имаш да ми отговаряш на едно запитване от РАЗВИТИЕ НА РАЗУМА... Чакам!!

"Тази система не работи .. Не ни помага в нищо да задоволяваме своите потребности или простичко казано не ни помага да тепем мамутите"
Потребностите на философа са съвършено различни. Не ми е ясно защо се слагате в един кюп с тях - единият реве - няма пък-материята ми е майка и баща, на другия пък му се искало философията да черпи "мъдрост" от частните науки. Велико просто. Ето това си го запиши някъде - "Философията е изначално начеващата наука. За нея нищо не може да важи като пред поставено (дори съществуването на света)"Шилинг. Тя няма да те учи как да трепеш мамута, а как да трепеш собствените си мисловни бъгове и стереотипи.
filosofema ти е обяснил просичко всичко, по един наистина майсторски и интригуващ начин. Той изпонатръшка доста бъгове, включително и мои, и не виждам какво може да се добави. Представяш си света като нещо съществуващо отвъд представата ти - забележителни умения имаш. Причинно следствената връзка е шамана на който и аз ли трябва да се кланям? Вече съм ти обяснявал, че от повторенията на феномените от никъде не следва фикцията породено-пораждащо. Както и в музиката не може да се каже че една нота поражда друга нота. Тези безосновни фикции са част от играта на мисълта. Но това е само една от възможните игри на мисълта в стремежа й да подрежда. Обектите са относително стабилни, явленията се повтарят по един относително стабилен начин. Но всичко това не е необходимост на света, а на мисълта. Възможно е ежесекундно около мен да се случват спонтанни чудеса, но аз да не ги забелязвам, защото наблюдателният ми инструмент е мисълта.
Ако трябва да сме точни, диалектическия материализъм не е "единственната работеща и властваща в науката философска система" , а е единствената философска "книга", която си чел. От тогава си станал писател.

Здравей философема ,
>>>
Здравей, Петков! Предупреждавам, че следва един дълъг, но всъщност интересен постинг. Нека който "няма нерви" да не ме чете, но дано поне ти го прочетеш и нека си пожелаем повече да не пишем толкова дълго!!!
<<<
Абе аз че ша го прочетъ то си е едно на ум.. Ама ще и пиша !.. Каквото повикало -такова се обадило ..
>>>
Разбиране „значи” осветяване на света такъв, какъвто се осветява в представата. Разбирането не е обезателно уеднаквяване на света с една предварително изградена щампа. Не бъркай разбирането, което има онтологични (битийни) основания с анализа на познавателния процес, който с тия представи, съждения и умозаключения е един изкуствен конструкт.
<<<
Виж сега .. нещо май не се рабираме с теб.. като казвам разбиране аз имам в предвид представите които се получават в съзнанието ни за нещото което разбираме.. и толкоз .. всякакви му там процеси и механизми за формиране на разбирането аз ги разглеждам само кат инструменти за дялкане на продукта разбиране.. Аз пкаказах по детайлно процеса на формиране на умозаключението (самото разбиране) само и само за да осветля гинезиса на представите.. Част от тези представи са почти готова храна за съзнанието ни щот ни се подават в раздъвкан вид от предците ни .. от обществото .. от съкровищницата на човешкото познание и многовековен опит която вие като че ли недовиждате като факт. Та осветляването за което ти говориш си е доста осветлено и то не от нас .. от другите преди нас.. Те са се погрижили освен да ни осветлят да ни подадат и проверочни методи с които да проверяваме дали нещо не ни баламосват .. глей какви честни хора са това учените живяли преди нас .. току не ни викат само "вервайте ни " .. ами сочат "ето тъй .. сами се убедете "..
>>>
Друже, не означава това. Означава само, че луната съществува през погледа на наблюдател. Луната е чисто отстояние от този, който не е луна, за да я назове: „това е луната”.
<<<
Не е така .. и не същесатвува луната само през погледа на наблюдател.. тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана .. щот кат спя и не наблюдавам луната и като се събудя забелязвам приливът на морето .. и не се гъбаркам че приливът се е формирал с отваряне на очите ми .. В материалния свят има една обстоятелственост и взаимообвързаност които действат перменентно щот самата им природа е такава непрекъсната и няма как да ги вкараш на просекулки според както се удремва или събужда джмунджито -наблюдател .. еле па ако му е цапнало по някоя ракия.. Та тая обстоятелственност и обословеност е родилното петно на действителноста което я свързва неделимо с протичащите процеси .. повечето от които са и непрекъснати(и то в широки времеви граници) ..
Туй с наблюдението дет го казваш се пука като концепция по шеввовете .. щот самото взаимодействие в обективната действителност е вид наблюдение .. освен ако не отречеш тотално действителноста.. Земята си взаимодейства със луната и това е чиста проба наблюдение .. несъзнателна форма на наблюдението..
>>>
Че кой е отрекъл, че обектът не е константен в своята същност? Във всеки момент аз се домогвам до константни представи за нещата, в противен случай опитът като такъв би бил невъзможен, понеже би бил нечовешки противоречив. Това не означава, че е невъзможна промяна на представите за нещата/ситуациите. Това означава само, че същността/константността е същност на обектите-представи, а не същност-на-нещо, което е непредставимо. Ако и да съществуваш, няма как да ми станеш достояние, освен в представата ми, че там някъде сега стоиш и пишеш постинг. Твоята „обективност” е обективност „за мен”.
<<<
Ето тук вече ние с теб имаме сериозен проблем.. За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш.. Ти като казваш с прекратяването на наблюдението за нещо си то за теб изчезва.. Какво ще рече това в пример .. Ами следното .. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб .. а какво ще рече това "като обективност " .. ми ще рече че не само като възприятие в съзнанието ти но и независимо от твоето съзнание (това беше обективност нали ? ) аз презтавам да съществувам .. анихилирам някакси.. Е да де .. ама аз отричам това да е вярно дет го изповядаш .. щот продължавам да регистрирам наличието си в битието .. Майни ма мен ми и другите дет четът тоя постинг и те нещо намигат щот и за тях си е пак досущ така както аз го изтълкувах за себе си..
И още нещо .. за теб наличието на нещо се легитимира единственно чрез наблюдението .. демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме .. "маке ма па работа ! " - би се удивила баба ми
Но най жалкото е в друго .. жалкото е в това че ти не съзираш идеректните методи(извън директното наблюдение и оценка) за изучаване на действителноста .. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си .. дали е само вяра това .. или е и знание а ? Това в науката му викаме дедуктивен метод .. той на всичкото отгоре работи .. Този дедуктивен метод ни учи как на базата на нещо установено вече можем само по пътя на разсъдъчни операции да стигнем до ново познание.. Човешкия мозък с неговите възможности да мисли именно затова е еволюционно вграден в нас (вече се разбрахме , че не е патент само на дедо Боже и на инженера да вгражда ) за да ни позволи да се сдобием с тази индеректна информация която е недостъпна за преки наблюдения .. Така влязохме вътре в атома и продължаваме навътре..
>>>
Що е обект? Това винаги ли е „обект сам по себе си”, обект извън границите, в които го разбираме? Като как тогава РАЗБИРАШ такъв обект и вярата ти, че в обекта има нещо „в повече” (което се скрива) не се ли дължи на тип представа/разбиране за света?
<<<
Сто пъти го казахме вече .. обекта е някаква си материална част от светът .. такава каквато е сама по себе си.. Теб какво толкова те мъчи .. конкретиката на нещата да са обстоятелственни и определ;ени сами по себе си ли ? .. Че как иначе ? .. Нали когато нещата когато взаимодействат не идват да питат нас как да взаимодействат .. взаимодействат си та пушек се вдига и това нема какво да го дъвчем .. тоя кокал мазно не пуска.. В нашето съзнание той присъства като представа .. в битието той е само конкретика .. факт .. наличност .. В битието абстрактни обекти няма .. абстрактната представа за обект си е само наша представа .. в битието таквиз щуротии абстракции нема .. там е царството на обстоятелственноста .. конкретиката и екзистенциалноста на нещата .. Там няма абстрактни обекти а има само конкретни които между впрочем са винаги уникални.. неповторими спрямо останалото .. по позиция и взаимодеиствие..
Та струва ми се че нашия проблем е в това че когато аз кажа материален обект който съществува обективно аз разбирам че това е моята абстрактна представа за нещо което аз в най общия случай не допознавам добре но имам разбирането че то съществува конкретно в деиствителноста .. без ни най малка доза абстрактност в него .. обстоятелственно до дупка.. Ти па се мъчиш някак си да измъкнеш на буксир с въже собственната си абстракция за обект и да я такламисаш кат неканен гост на софрата на обективните .. на реалните .. на конкретните неща .. Е, това нема как да стане .. това си е перверзия а не обективност .. В туй май се и различаваме с теб в отношението си към изоколието(съставна дума произлизаща от думата околност) на съзнанието ни..
>>>
Такаааа... Факт не е само наблюдаването – но наблюдаването се оказва един по-изначален факт! В това е същността на философската рефлексия. Не просто наблюдавам, а с оглед на какво наблюдавам. Но да махнем „наблюдаването”... Ако светът просто си съществува, значи че светът е по-конкретен от мен, понеже в това „просто съществуване” на света не се отчита, че заедно със света ме има и мен, а аз поне не забелязвам нещо по-конкретно за мен от самия мен.
<<<
Не .. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло .. "Ти " плюс това дет е "Не Теб" в сбор правите целия свят Как така тогава светът да си съществува .. и да е по конкретен от теб .. нещо се бъркаш .. По скоро би трябвало да кажеш ако "Не Аз" съществува и е по конкретно ат "Аз" Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор ? Те сами по себе си са конкретни и са такива каквито са .. само дет едната трябва да отрази в себе си образа на дугата (апропо едно от основните свойства на материята е способноста да отразява .. отражението .. проявяващо се във взаимодействието на практика.. ) .. да я огледа като в огледало и в този процес на оглеждане има винаги едно изкривяване на образа спрямо оригинала.. Какво толкоз има неясно тук и що ги дъвчем тия работи по сто пъти..
>>>
Да, това е въпрос на обстоятелствена самоорганизация, но обстоятелствена самоорганизация през субекта, форматирана, формализирана в изначалната идеална рамка на светова допустимост.
<<<
Аз вече дадох пример за самоорганизация в битието чрез процеса на биологическото равновесие .. Този пример е достатъчен наглед за самоорганисиращата се същност на материалните процеси (и респективно на материята) и мисля че няма какво да се връщаме назад и да го дъвчем .. Аз показах как там се извършва този процес самоорганизирано и без наличието ни на поп .. ни на оджа .. ни на самия дядо Божи .. ей тъй на .. по битейному

>>>
Субектът е фокус на смисъла-за-света, така както лъчът следва да се пречупи през фокуса на прожекционния апарат, за да се появят на екрана разбираеми образи, единна и непротиворечива картина на света.
<<<
Аз не съм много на кеф кога се говори за смисъл вън от някаква цел .. В тоя необятен свят е гъчкано с обстоятелственност и факти които просто не са ничия цел .. Все едно да те питам чия цел е стара планина или па какъв е смисълът на маесъла.. "С МИСЪЛ " .. ми отде смисъл кога няма мисъл .. нали не греша .. В природата водата тече по нанадолнището и в това не трябва да търсим смисъл а закономерност ..
>>>
Още малко и ще кажеш, че обектите сами повярваха, че ги има
<<<
Не бе философема .. не бе приятел .. в нищо не са повярвали обектите сами .. а и не им е нужно щот те така или иначе "СА".. обективно конкретни .. уникално обстоятелственни .. реални а не представи кат в главите ни.. от плът и кръв.. екзистенциращи.. взаимодействащи .. променящи се в взаимодействието .. развиващи се .. Стига си ни совал постоянно нас с краката напред сред околната действителност .. Тя действителноста си е "действитила" още преди да се е чиляк зачилячило и е отдействитила чиляка ... днешния наблюдател де .. теб и мен ..

>>>
Ти имаш една конкретност – твоята конкретност – а не конкретността на предметите или идеите. Тяхната конкретност е или по-малка от твоята конкретност, или абстрактност.
<<<
Абе аз имам моята конкретност .. дума нема че е така .. ама в тая конкретност има и една интересна подробност .. имам мозък у главата си даващ ми способноста за мислене .. и с мисленето си .. с това ново "око " което така грижливо ми е предоставила майчицата еволюция по пътя на пробите и грешките (и така може да се предоставя нали? ).. с това око аз мога давидя далеч повече от това дет ми дават сетивата и директните възприятия .. Та с мисълта си аз съм в състояние да спретна една динамична фиеста в познанието .. от вглъбил се в усещанията на пъпъ си наблюдател мога да организирам един процес на синтез на представи .. да ги поочукам на логическа якост (която логическа якост па е изпитано в раншни боеве оръжие доказало се на практика ) след това па да спретна опити за потвърждаване на верноста на синтезираните ми представи .. да отсея по този начин истинните от фалшиментото .. Та ето как аз с мисленето си изхитрявам да извърша така наречения творчески процес .. от мижави данни да сътворя планина от знанивя и умения .. помагащи на людете да тепат мамутите съвсем успешно .. Това май работи а ? .. Работи я!
>>>
Въобразиш ли си клетките – ето ти клетките. Кучето... кучето е обект заедно с бъбреците си. Факт е, че кучето не знае бъбреците си...
<<<
Ти па що поне не си въобразиш печено агне и не си въобразиш че ядеш от него та да видим дали ше е баш така като го разправяш .. дали ше е те ти го те яж !
А това че кучето не знае за бъбреците си апа те си са там вътре в корема му щот само покачва че в природата и без петел съмва..
>>>
Субектът разкрива света, но не се разкрива в нищо от света.
<<<
Е па не е така .. аз се разкривам съвсем ясно и в откровение като част от света имаща качеството възприемане и самовъзприемане .. възприемам се като познавателен процес в монемт на самопознаване на себе си .. и да ти кажа това при мен е абсолютно на светло .. без ни грам тъмнина и неразбиране .. Даже ми е чудно що до теб не достига .. Май такива мисли ги гониш като прокажени още на външната порта и задтова нема как да си ги завъдиш дома..
>>>
Чакай сега. Аз пък мога да кажа нещо по-недогматично и по-просто: корелирам се с ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам.
<<<
Що бе .. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не .. Че то ако беше лежал човека на тая кълка "ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам. " още да не е излязал от пещерата .. Ми кой ше синтезира нови представи ако не ти а ? Я виж Айнщайн какво е напраил чиляка .. Каква зашеметяваща научна теория е сколасал .. и не се е оплаквал кат тебе "аз това имам "..
За сега се поуморих .. страх ме е да не забоксувам и ще прекратя .. Запазвам си правото още един път да премина през останалата част на постингът ти .. хем да не са много дълги тия писанини..
доскоро !

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 26.02.05 16:52.

Здравей Мила ,
>>>
Петков, пак ли бе, душа?
<<<
Ами .. пак..
>>>
Причинност няма!
<<<
Е .. ти па сега .. немало .. май че има .. Помниш ли какво отговорила булка Гюровица кога я попитали "имаше ли е Гюро глава ?"
Булка Гюровица смело отговорила .. "Е па требе да е имал оти за гьоргьовден си купува капа" ..
>>>
Причинно-следствените връзки са идея в умът ти. Науката също.

<<<
Сващам какво казавам .. идея има в умът ми .. и си права .. не само щото имам ум.. .. а и щот тази идея е отражение именно в умът ми .. Работата не е в това .. работата е в това че освен отражението има и едим оригинал обословеност накаква си .. синджир марка някаква си там .. дет връзва джажите в реалноста .. в обективния свят и им прави търкулили .. чук.. и пак търкулилии.. и това всичкото чук.. пук си го има во истина в реалноста .. не съм го измислил аз и не го е снесла кокошката .. Нещо повече рожбе .. да ти кажа .. ако беше тая причинно-следственна връзка само у главите ни апа я нямаше в реалноста немаше да се раждат бебета коги праим секс.. .. Е , ти па можеш да речеш че не е вследствие секса тая работа ми бай Петков току си измисля щот му лопа дъската..

>>>
Имаш да ми отговаряш на едно запитване от РАЗВИТИЕ НА РАЗУМА... Чакам!!
<<<

Абе ходих .. гледах .. ама съм ти отговорил на всичко .. я иди виж пак

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 26.02.05 17:46.

.. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб ..

Не виждам какво те мъчи толкова? Ами да, ЗА МЕН изчезваш... тогава пък ще да се е появило нещо друго, което възприемам, но точно там и точно тогава както казваш "в съзнанието ми" (това "в съзн." аз не го ползвам!) те няма теб, има го някой друг или нещо друго... К"во не чаткаш? Като си те визуализирам теб в представата как пишеш на компютъра - и пак си налице. Не бой се, сега те визуализирам, както "виждаш" - не си изчезнал, има те!! Чудиш ли се още като как се появи? Ами както изчезна тъй се появи и обратно...

тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана ..

Ами добре, тъй да е..., щом толкоз настояваш... Ама тез "приливи и отливи" си имат наблюдател, покрай тях той ще си визуализира и луната, като рече да почне играта на "причината на причината"... Съществува ами, как няма да съществува като назоваваш причината - луната!!! Ама не съществува извън представата за света, пак е някъде в картината, която "рисуваш" (то е като любимата ти "разходка" - както разходката не се разхожда сама, така и "картината на света" не се рисува сама).

За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш..

Светът за мен наистина е само това, ама "осветимостта" на свят изобщо не е само и просто това. Това, че изобщо се осветява свят в представата ми (в щампа) не е мое изобретение и не ми го приписвай на мен! Затова аз не отговарям. Отнеси се към дядо си Боже или към любимата си "материя" ако щеш..., макар да не виждам изобщо кой може да ти помогне да излезеш от лайната (това не се отнася само за теб, но и за мен, доколкото съм принуден да се отъждествявам с конкретен човек!) в които са те пуснали...
Субектът е изначално принуден да описва някакъв ред, без да може да узнае нито защо е точно такъв (а не друг) този световен ред, нито какъв е неговият произход и дали изобщо има произход. Това е жалката истина! Сори, ама материята с нищо не помага - тя е част от калъпа и въпросът за нейния произход, или просто нейната подвъпросност, стои открит.

демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме ..

Има нещо, как да нема - това, което ще наблюдаваме, каквото и да е то. Но то не е "вътре в слънцето", а вътре в представата, под която ни се явява слънцето, в представата-слънце, казано още по-точно. Но нека пак да махнем думичката "наблюдение", да приемем, че е ненужна подпорка. Аз не съм слънце, аз съм аз, и като себе си изисквам да се държи сметка, че така, както "тук" е по-конкретно от "там", така и аз съм по-конкретен от "онова там" слънце, сиреч, че преди слънцето да е слънце (там), аз все пак съм тук. И понеже загрявам, как веднага ще се хванеш за абстракцията "еволюция", демек кой съм аз - някакъв си жалък "късен еволюционен продукт", навярно на самата "слънчева светлина и топлина", - бързам да ти напомня, че пет пари не давам за твоя фанатичен догматизъм, с който ще ме убеждаваш в "първичността" на една идея пред идеята за нещо друго. Не знам, не отговарям!!! За мен това са само идеи, щото са възможни на тоя свят ЧРЕЗ МЕН!!! Аз си оставам философ.

.. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си ..

Е да де... ама ще го направиш ТИ, нали, няма да оставиш мярката сама да се мери и правилото само да се играе... Правилата, Петков, са заради ИГРАТА, а играта не се играе сама - играят я тези, дето я играят...
И за мярката... Как така има мярка "сама по себе си"? Как си представяш литър или сантиметър извън абстрактния шаблон за това? Мярката сантиметър за една мравка е повече от нея, ама за тебе е едно нищо. И още... Не е ли фикс самият критерий за измерване? Не предполага ли той схемата (щампата) на света - като свят тъкмо на субективно възприятие?... Ами я се абстрахирай от "човешката" си мяра!... По "идеално укротим" параметър разстоянието от главата ми до LCD-то на компютъра ми в момента е около 40 см. Кой ще каже със сигурност обаче колко е в "материалната действителност"? А? Защо да не сме на светлинни години един от друг и отде накъде туй "кратко разстояние" да е точно толкова, за колкото сме го приели - забележи! - в идеализираната схема, която трябва да "укроти" възприятието, да му предаде човешки, хуманен мащаб?!.

.. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло ..

Не бързам да се извадя аз - просто констатирам, че съм си изваден... Нищо повече! Самият аз се чудя как е станало така, но фактът на рефлексията си е факт на рефлексията... Не го вярвам, че не е така - виждам го! Няма как да съм "част от света" и същевременно да съзерцавам "световното цяло". Частта не може да обхване цялото!! Няма как. Но е факт, че чрез философската рефлексия аз ОБ-ХВАЩАМ световното цяло. Дадох ти пример с филма, пак ще ти го повторя (давах пример и с огледалото, и с окото и зрителното поле): аз гледам филма, но не съм част от филма. За да изгледаш филма, трябва да си извън филма, да му отстоиш. Не аз, а както виждам ти си склонен да се уеднаквяваш с предмет-от-света. Но това уеднаквяване, даже и да си има някакви причини, е постфактум на изначалната рефлективна схема/зададеност.

Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор

Зорът е, че едното НЕ Е част от света, а негова граница .... а другото пак не е част от света, а самият свят. В рефлексията субектът и светът си противостоят трансцендентално; наличието на предмета е благодарение на тоталното му единство с всичко останало; смисълът на предмета е едновременно смисъл на всеобщия хоризонт на принципна нагледност на предмета-в-света. Целостта на предмета-в-света се задава през субекта. Части има за ЧАСТНИТЕ науки. Давам ти друга парадигма, давам ти примера на феноменологията: ето, че светът би могъл да бъде видян/описан и недогматично (без да се игнорира субектът!), а не както го виждат и описват частните науки - с предпоставки, с рефлективно неизчистени изходни положения и игнорирайки (тоталитарно, грубо обективистично!) субекта. При това положение принципът на причинността почва да изглежда като суеверие, спомагателна фигура, условност, понеже причинността може да се отнася до части, а не до цялото. Това пък ще означава: причинността не засяга, от една страна, света като цяло, а от друга - рефлектиращия субект (който чрез единството на смисъла об-ема "в себе си" - и тук поставеното в кавичките е метафора! - това цяло).

.. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не ..

Имам мозък, как да немам... Па не съм го виждал да произвежда идеи... Ако повярвам, че произвежда, може и теорийка от туй да направя, бих я нарекъл: "Теория за производството на идеи от "високоорганизирания къс материя, назоваема "мозък"". Тогава това, че "мозък произвежда идея" ще бъде един чист мисловен синтез на идеи - на идеята "мозък" и на идеята "идея" и тежестта в "производството" ще пада на едната идея или на другата, в зависимост от това в какво съм решил да вярвам.

Аз обаче не вярвам на "бабини деветини" че мозък произвежда идеи (щот казахме, че туй е като религиозната вяра), аз вярвам само в туй, дето го виждам. И виждам как работи мисловния синтез: в зависимост от обстоятелствата и целите субектът приема правилата на синтеза за едни или други прагматични цели - играе играта на човеченца, човешко и човечност - и по някакъв фатален начин дотолкова се вживява в тази игра, че в самозабравата си оставя собствените му мозъчни представи да го погълнат.

Това, Петков, аз наричам ЛОШ ИЗБОР.

Петков, за глистите Луната не съществува. Имам предвид че тя РЕАЛНО не съществува! Защото това е света на глистите. И в света на глистите луни няма. Никакви човешки представи там няма. Подозирам, че дори и да бяха разумни, глистите пак нямаше да открият онова, което човек би нарекъл Луна. Дори и да открият нещо, това в никакъв случай няма да е човешката представа за Луна, а ще бъде тяхна си представа, измерена чрез тяхните си мерилки и тяхните си щампи. те ще гледат на луната из-отвътре. като всеки един нормален глист. За глистите пък Петков ще бъде нещо коренно различно от онова, което той мисли за себе си.
Ето ти един пример как Луната несъществува извън твоето човешко съзнание. В случая използвах съзнанието на червея като патерица, защото изобщо не мога да си представя липсата на всякакво съзнание, сетиво, мерилки,оптика. Друг пример - съществува ли железобетонния жп-мост за мравката, която лази по него като железобетонен жп-мост? Той съществува като нещо съвършенно различно - мравките и хал хабер си нямат за целта, функциите и човешкия смисъл на нещото, по което те лазят надолу с главата.
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.

забравих да допълня, че е напълно възможно да се пръкне един гениален глист, който да заяви че светът е именно такъв, какъвто го виждат глистите дори ако глисти нямаше.

Здравей ммм,
>>>
Петков, за глистите Луната не съществува.
<<<
За тях за глистите даже ти не съществуваш приятелю .. не знам обаче ти дали ще се съгласиш с тях в това че не съществуваш ..
>>>
Имам предвид че тя РЕАЛНО не съществува!
<<<
Ами то и би трябвало по същия параграф реално да не съществуваш .. я Луна я ммм.. все тая
>>>
Защото това е света на глистите. И в света на глистите луни няма.
<<<
Е че то калко свята има на тоя свят ???
>>>
Никакви човешки представи там няма.
<<<
Кой му пука в навалицата какви са представите .. все тая..
>>>
Подозирам, че дори и да бяха разумни, глистите пак нямаше да открият онова, което човек би нарекъл Луна.
<<<
Голям праз .. от това нещото дет се мота и гравитира около земята да неби да земе да се смотае я .. пак ше си гравитира и от това ще се случват обективно обективни събития .. тякива каквито са се случвали 5 милиона години преди глистите ...
>>>
Дори и да открият нещо, това в никакъв случай няма да е човешката представа за Луна, а ще бъде тяхна си представа, измерена чрез тяхните си мерилки и тяхните си щампи.
<<<
То ако можеше мащаба на мярката да променя абсолютната гоплемина на мереното то мярката за която някой жени намекват че имала значение би изгубила това значение ..
>>>
За глистите пък Петков ще бъде нещо коренно различно от онова, което той мисли за себе си.

<<<
Не е важно какво мисли Петков за себе си .. щот той може да си мисли че е господ..
Не е важно и глистите какво си мислят за Петков .. щот те па могат да си мислят че Петков е царя на глистите .. Важното е какво Петков предствалява сам по себеси и колко материя в битието умее да управлява..
>>>
Ето ти един пример как Луната несъществува извън твоето човешко съзнание.
<<<
Приятелю .. знам че луната може да я няма в съзнанието ми .. всяка вечер като заспя и отражението на луната в съзнанието изчезва.. аз спя дълбоко и сладко Но забележи думата става не за отражението на луната в съзнанието ми ми оная реалната дет ходиха и стъпиха астронавтите на нея.. и донесоха ей такива камъни от там .. .. Или ше кажеш " ами .. врели некипели .. зомбиразт с опзшзти лъжи народа .. никъде не са одили и никакви камъни не са носили..

>>>
Друг пример - съществува ли железобетонния жп-мост за мравката, която лази по него като железобетонен жп-мост? Той съществува като нещо съвършенно различно - мравките и хал хабер си нямат за целта, функциите и човешкия смисъл на нещото, по което те лазят надолу с главата.
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.
<<<
Това дет го ортувате че моста не съществувал щот не го била видяла мравката или па ти си вървиш из пшланината ама пред тебе пропаст но ти не си я видял и си вървиш де и нищо .. нема как да паднеш в пропаста щот за да я има трябва да си я видял .. ама ти не си я видял и то я нема и ти нема в какво да парнеш .. Мен като по-прост обективист ми се чини дет друг театър ще се развие .. театърът който се развива за щтрауса който си заравя главата в пясъка за да не гледа опасноста ама гъзъ му остава навънка..
>>>
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.
<<<
Тя че си съществува луната обективно и отвъд наща с теб оптика си е едно наръки .. и ти много добре го знаеш щото щом успяваш да оцелееш значи се съобразяваш със всичко обективносъществуващо около теб иначе просто нема чалъм и един ден да оцелееш.. ще те размаже някое превозно средство на първото кръстовище.. нема хич да те пита за субективната ти оптика..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
забравих да допълня, че е напълно възможно да се пръкне един гениален глист, който да заяви че светът е именно такъв, какъвто го виждат глистите дори ако глисти нямаше.
<<<
МММ, ако на теб не ти пука за една цяла обективна реалност .. по -голяма и от слон що ще трябва да се къхариш за някакъв си гениален глист какво сънувал като спял..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 26.02.05 21:51.