Аз не поставям въпроса кое е първично: кокошката или яйцето. Аз питам по-общо и по-философски: как така и поради что изобщо се е задала възможността да съотнасяме кокошката и яйцето, питайки кое е първичното? Откъде изобщо се "пръкват" двете, за да ги съотнасяме и да се будалкаме тук с тия постинги?

Намесваш ме като противник на неща, които самият аз съм говорил вече предните дни. Нали ти казвах още тогава, че материално и идеално са изначално вплетени в синкразата на реалността. Но философският въпрос е рефлективен: как така изобщо светът се явява като материално-идеално синкразен, а не някакъв друг? В това е истинската загадка... Не чукай на отворена врата!

Здравей Wiseman ,
>>>
Философема,
опитай малко ясно и кратко да се изразяваш,
за да съм сигурен, че те разбирам адекватно.

Считам че мисленето е рефлекторно
до определена степен.
Ако ресурсът на субекта е достатъчен,
той навлиза в "свободен" режим на мислене.

Това е принципа на Активност в духовния свят.
( в Материалния свят спреш ли кислорода спира горенето).
Продукти от тази "волна" програма в мисленето са:
творчеството, идеите и много други явления,
които за живите същества са също такива необходимости,
както храната и водата за телата им.


<<<
Общо взето ти ръкопляскам .. Браво ! ..
Само една малка забележка имам .. тоя "свободен режим на мислене " хич не е така свободен а е задействан от заложените в нас мераци, от мерак за слава и власт .. през мерака за себеивисяване и самоуважение .. от мерака за живот .. да до мерака за сигурност изискваща па да изучаваме околното..
от мерака за изгода .. та до мерака за задоволяване на любопитството (демек не се знае утре какво ше потрябва) Всички тия и още милиони мотиваций движат нас .. нащо духовно вътрешно за да посегне към късчето глина и да извае статуя .. да пусне железна птица в небето .. да напише стих или музика или пък просто да изиграе един нестинарски танц.. Няма нищо непредпоставен в битието .. от и до ..


НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

тоя "свободен режим на мислене " хич не е така свободен а е задействан от заложените в нас мераци, от мерак за слава и власт .. през мерака за себеивисяване и самоуважение .. от мерака за живот .. да до мерака за сигурност изискваща па да изучаваме околното..

Петков, почваш да ми се дъниш... Ти знаеш ли кой може да "залага"? Ако не е Бог за живото или инженерът за машината, ела ми се обади!

Петков повярва в трансценденталното - къде да го запиша? И като как тъй неодушевеното /материята на правоверния материалист/ почна да залага властно и да ограничава режима?? Ами то много разумно и целесъобразно като "заложеност" туй, бе, Петков? Материалистичната позиция нещо почна да издиша...

Петков, да не се окаже и тя заложена от нещо незнайно какво си там някъде в мозъчните гънки?

Знам, бе. Нали ти казах, че съм измислил целия свят. С целият му кръговрат на материята.
За феноменология не ща да говоря - други отдавна са я разбили на пух и ... материя, и материя.
Кучето на Павлов си има друга генетична подложка и не възприема, че 6 е 6
, а 9 е 9.
Има фант. разказ ( по памет)
"Баба ми отдавна се занимаваше с окултизъм. Опитах се да я оборя диалектически, ама тя не е чела материалите и не се поддава на агитация.
-Вие - казва, - младите, дори и в Бога не вярвате! Кво ша са разправям тогава с вас ..." (Антон Донев - бълг. писател, писано 1963 г.)
За сънуването - го обясних.
А по-важен е отговорът на въпроса :"...как така факти от света изобщо ми стават достояние!" Щото сме приели материята да е първична.
Да ама не ква да е материя, а полевата й форма.
Ха сега чуди са: как работи радиото - влиза нищо, щото го не усещаш, пък излиза нещо (от нищо-нещо!!!)
Та полевата форма, чрез взаимодействията си "създава" оная, дето сме аз и ти.
Как, това е въпрос на физиката. Как пък стига до високоорганизирано състояние - гл. мозък на човек? Е, опитах се да отговоря, ама не възприемаш. Щот си мислиш, че виждаш по-надалеч от ... Пък то не е важно виждането, а мисленето. За да се затвори картинката на кръговрата, де.
Нейсе! И други правят същото.

Благодаря, че си оправи речника.

Мерака Петков върши работа за една друга работа ,-)
виж Желанието стига в форум Фило-софия.

Ето ти един факт:

Материалните потребности на човека са крайни,
а духовните не.
Затова вече и около ~70% от сумарната консумация на хората
вече е в информационната(духовната) сфера.
(преди 5 000 години е била примерно 1%).

Ще ти бъда благодарен да посочиш,
коя теория обеснява тази промяна.

"Въпрос на физиката", значи... То май тук задавахме философски въпроси, а не просто физически... Физическите и без туй всекидневно си ги задаваме, а и нали уж профанното ниво надскачаме... Не мога обаче да разбера какво общо има полевата форма на материята с мисълта? Искаш да кажеш, че мисълта, въображението, чувствата са "полева форма на материята"? Ако е така, ясноооо! И ясно що те тегли към физиката - просто не ти е ясно що е туй идеално... Явно ще трябва да си ги изясниш тия неща и тогава да ходиш да сравняваш мисълта с радиовълните. Това е смешно! Общото между тях е само дето ние мислим радиовълните, докато те не могат /поне засега не е установено обратното!/ да мислят нас.

Ти си приел материята да е "първична", аз ще река да приема идеята. Не че обективността на обектите пада, но просто ти казвам, че светът е въпрос на концепция, поне що се отнася до метафизичните му правила. А иначе физичните може да си ги обсъждате в клуб физика.

И какво общо има окултизмът тук и баба ти така и не ми стана ясно. Тук говорим ясно за ясно обозначими неща. А за окултизъм става дума в съответните клубове.

съгласен съм че в нас няма "изначално внедрени правила". Не ми е ясно обаче защо толкова философи възприемат аз-а като първична даденост до степен на метафизичност. Съвсем не ми е очевидно. Аз-ът ми е набит в главата от родителите ми през първите години от живота. В стремежа си да ме направят обществена единица. Без наложената необходимост от общуване, идеята за аз-а би могла да не възникне въобще, както и каквито и да било идеи изобщо.
Динамичния свят причина-причинено срещу статичния свят на безвремието. В качеството си на връзка между символи, мислите подреждат света по необходимост. Затова причинно-следствените връзки са по-скоро атрибут на мисълта отколкото обективна харакстеристика на света. Ако изобщо допуснем, че има свят отвъд мислите. Мисленето на хаоса и нищото е невъзможно - мисли, връзки и ред са синоними. Ето един възможен отговор на въпроса - откъде са се пръкнали кокошката, яйцето и тяхното съпостявяне. Един уважаван съфорумец навремето подчертаваше, че единственото безспорно твърдение е "съществуват мисли". За пръв път изказано от Ръсел май, в опитите му да изчисти от условности знаменитата фраза на Декарт. Философската рефлексия обаче, ни предупреждава че мислите, както и всичко останало са само идеи, т.е. мисли. Възможно ли е изобщо мисълта да създаде правилен конструкт за себе си? Мисълта никога не анализира себе си, а други мисли. Т.е. мислите не са обект на себе си в чистия смисъл на авторефлексията. Същото е положението и с аз-а. Уж той е обект на себе си - да, но в минало време. Аз-ът изследва своя труп.

да некоректно беше от моя страна да ти давам този линк след като знам, че не отбираш от инглиш. Не че инак щеше да го прочетеш де. Ама ето малко и на български. ето къде се криели добрите български философи:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не възприемам аз-а като човешка единица. За мен аз-ът е A-Z, т.е. първа и последна инстанция на съществуването, или чисто съществуване изобщо, екзистенция. Битието се задава като съ-битие в граници на световост. Тази световост (о-свет-еност) е определима в границите от А до Z. Казано по друг начин, през фокуса на аз-ността. Светът е своеобразен фокус на смисъл-за-света, ограничен през аз-а като "ограничено цяло". Аз-ът е нещо като фокус-ник, понеже смисълът "слиза" в света през/чрез границите на аз-ността. Не че не мога, но не смея да ангажирам аз-а с антропологични твърдения, поне докато философствам. Психологичният аз, за който говориш, е илюзия. В казаното за аз-а като "менност" на мен - обществения човек - си прав. Но аз съм налице в извънинтерпретативен идиом; няма какво да кажа за себе си, освен че не съм част от света, т.е. всяко отъждествяване (позитивно изказване за самия мен) вече ме отпраща към нещо, което не принадлежи на автентичния аз като A-Z.

Но това, че не се ангажирам с роля не значи, че ме няма - тъкмо отвъд полето на интерпретациите и отъждествяванията. "Метафизичността" на аз-а всъщност не е в неговата абсолютна отвъдност на биващото, а мигновеното процеждане на биващото през фокуса на своето игрово самоопределяне в събитието. Т.е. азът е граница както спрямо наличното, така и спрямо отвъдното. Тази граница е нещо като абсолютната разлика, тоталната различеност от всяка идея и всеки устойчив статус; граница, която сама по себе си не е сама себе си, но е налична като способност за свиване или разтягане - от точката до безкрайността.

Така че, прав си: доколкото се отъждествява с нещата-от-света, аз-ът е всякога в "минало време", "един труп", фикция и какво ли още не.

Тъй,де снощи бях малко попречупил пространството,ако ме разбираш...
Обаче има проучвания в тая насока.
Съизмерват времето с разстоянието в пространството.Примерно според тях е доказано,че ако човек можеше да види какво се случва на една св. година разстояние,би гледал какво се е случило преди 1 година.
Сега разбираш ли :)
А отделно обяснения за тия множествени вселени,че са паралелни светове и именно вреемто е ключа.Твърди се че има врати към други вселени.И дрервните са ги познавали.Твърди се егитпяните са притежавали места за клониране на хора.В долината на кралете май се казваше има човешки фигури със различни размери.Със закономерност между тях,и са твърдяли,че хората във различните светове са точно с тези размери.
Смей се но,го има много добре обосновано.
Отделно има няколко на брой монумента на Земята,като Стоунхендж,Храмовете в Камбожда и други някой от който са много известни а други не.И разстоянито между всяко от тях и то и между всички,"всяко срещу всяко" е точно 6666 км.
Как си го обясняваш?
Случайност? Окулт?