...тук съм допуснал грешчица от недоглеждане. Писал съм:

Още Кант в знаменитите си Антиномии на чистия разум поставя въпроса за антиномичността на положението за крайността/безкрайността на света - че аргументите в полза на това, че светът е краен са 1:1 с аргументите, твърдящи, че светът е краен.

Моля, думата, която съм подчертал, да се чете "безкраен"!

За представимата възможност и целостта на света ми. Чуждото осветяване няма да бъде визуализирано в моя свят. Но това не ми пречи да допускам чуждо осветяване и чужд свят без да имам конкретна представа за тях. Т.е. представимата възможност все още не е представа, за да бъде достояние от моя свят. И ето как части от света не са осветени от мен. Да не говорим пък за света като цяло. Всъщност не е нужно да намесвам други субекти. Илюзия или не, моят свят зависи от изборите, които правя. Как е възможно да съществува избор (алтернативи) в свят, който ми е даден като цял. Ако тръгна наляво - един свят, ако тръгна надясно - друг свят. Не мога да тръгна едновременно в двете посоки, което означава че единия или другия свят ще си остане скрит за мен. Но представим като възможност.

Ако тръгна наляво - един свят, ако тръгна надясно - друг свят. Не мога да тръгна едновременно в двете посоки, което означава че единия или другия свят ще си остане скрит за мен. Но представим като възможност.

Възможности - много, но действителността е една!


Илюзия или не, моят свят зависи от изборите, които правя.

Изборите са много, действителността е една! Дори действителността на "многото избори" ПАК е ЕДНА!

Как е възможно да съществува избор (алтернативи) в свят, който ми е даден като цял.

Възможните "светове" са много - и като "цели", и като "не-цели". В действителността/действително светът е ЕДИН и той няма как да не бъде цял. Дори и недостатъчният за тебе свят пак ти се явява във формата на "цял". Ако вярваш, че светът е повече от това, което се осветява пред теб, значи осветяваш пак един свят на вярата, че светът е повече от това, което е било осветено. Но пак ТИ го вярваш и пак се отнася до ТЕБ.

Здравей философема ,
>>>
За теб не съществува всичко което не е "осветено" от собственното ти съзнание ..

Защо, Петков, пак отъждестви "съзнанието ми" със субекта? Колко пъти ти казах да не го правиш? Съзнанието ми е обект/феномен, драги Петков; като "част от света" то е феноменално равноправно с ТЕБ - признавам го наравно с теб, понеже в момента пред взора ми сте и двамата... Така че, моля те, посмали обвиненията (за кой ли път?!) в солипсизъм и се успокой!
<<<
Тук не смея да опонирам защото наистина имаме употреба на нефиксирани и неуточнени понятия.. Съзнанието е толкова различно дефинирано в различните филосдофски системи че употребата му без предварителна уговорка води деиствително до недоразумения .. В случая май имаме точно такова недоразумение.. За мен самосъзнанието (авторефлексията в която познаващото познава себе си) е синоним на субекта.. на Аза .. на оня образен фокус(както ти се изразяваш литературно) в който се събират представите и биват окачествявани по системата на мотивация и съотнасяне.. С други думи за мен е без значение дали казвам моето самосъзнание (или накратко съзнание).. Моат АЗ .. АЗ като съотнасящ се и самонаблюдаващ се субект..
От тук навярно и идва недоразумението против което ти протестираш .. Пропсто за теб съзнанието е нещо друго..
Може би за теб съзнанието е функционалност на мозъка поддържаща и определяща протичането на мисловните и психически процеси в мозъкът .. Не бих протестирал и против такова определение на съзнание .. като вид съзнателност .. даже мисля че е по правилно да приемем него отколкото това коетоаз имах в предвид по-горе..
Не споря .. повтарям че може би имаш право в забележката си .. трябва да внимаваме с тъези понятия за да се избягва двусмислието.
Що се касае за моите обвинения в солипсизъм ние депърва ще говорим .. Или приемаш себе си като субект отразяващ действителноста вън от себе си или приемаш себе си за нещо чиито представи предизвикват усещане за външна вселена .. няма какво да го дъвчем .. Ти струва ми се клониш към второто.. Естественно аз го казвам доста опростенчески и ти би могъл да опонираш че не си измисляш вселената а тя ти се явява като феномен вътре в теб .. че феномените не ги измисляш(сънуваш ) а ги наблюдаваш директно като наличен факт..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Но това не ми пречи да допускам чуждо осветяване и чужд свят без да имам конкретна представа за тях. Т.е. представимата възможност все още не е представа, за да бъде достояние от моя свят.

Не ти пречи! Както става ясно - допускаш го! Но го допускаш ТИ! Представимата възможност, ако и да не е представа, е ТВОЯ представима възможност; ако е моя, няма как да бъде ТВОЯ; но пък ако е ТВОЯ - няма как да бъде моя. Приближаването ни един към друг ще зависи от волята на всеки от нас поотделно или само на единия - но пак ПООТДЕЛНО!

И ето как части от света не са осветени от мен. Да не говорим пък за света като цяло.

Части от света САМ ПО СЕБЕ СИ ли не са осветени от теб? Ако хипостазираш "света сам по себе си", естествено, че няма как да бъдат осветени от теб, понеже светът ще те съдържа. Но реално това не е така. Ти всякога си в-едно със света като цяло. Допускането на "света като цяло" без теб, което е вяра/догма, не те прави по-малко реален като ко-екзистиращ със света като цяло. Но това означава, че реалността на света е ко-екзистентна с теб отведнаж, а не в един от моментите на времето на света. "Времето на света" се реализира през твоето наличие заедно със света, при изначално отправен взор на теб към света (другото, обратното, че светът отправя взор към теб, не можеш да го твърдиш със сигурност!). "Още преди Авраама, Аз съм!" - думи на Христос, отправени към фарисеите и книжниците. И те веднага вдигнали ръце на него и искали да го убият с камъни (както Петков мен! ), понеже такива думи им изглеждали като светотатство. Как така ще изпревариш "времето на Авраам", след като си се родил толкова хиляди години след него!? Но тук очевидно Христос е визирал нещо друго: АЗ-ността като изначален конституент на всяка една явимост на света изобщо, т.е. че Аз-ът е трансцендентален спрямо света, а "раждането на тялото" е част от легендата, ритуала, чрез който поначало трябва да бъдеш приласкан към ТОЯ, човешкия свят на обектите.
Няма такава част от света, която да не е осветена ПРЕЗ теб, понеже през теб не се осветяват части от света, а самият свят. Светът не е повече от феномена, който се разкрива като НАГЛЕД в своята виртуализирана форма и субектна тоталност. Като тук "субектна" не е ангажираща нито към тялото, нито към съзнанието ми, а към изконно МЕН.

Здравей, Петков! Заслужаваш една бонбона, но ще я взема и ще си я изям вместо теб!

Естественно аз го казвам доста опростенчески и ти би могъл да опонираш че не си измисляш вселената а тя ти се явява като феномен вътре в теб .. че феномените не ги измисляш(сънуваш ) а ги наблюдаваш директно като наличен факт..

Браво, Петков! Най-сетне каза това, което от толкова време ти говоря, говоря го на всички в този клуб! Много се радвам. Няма какво да добавя повече. Оттук започва моята философия. Ето това е вече изчистена, рефлективна философска - както казваш - позиция. Йеееее! Честито, Петков, моите поздравления!!! Най-после можем да говорим на един и същ език... Значи, имало е полза от този толкова дълъг и измъчен дебат; ти поне прие възможните ми възражения! Със здраве! Радвам се за теб!

Това е вече нещо друго. Действителността е къде по-конкретно понятие от свят. Ако беше тръгнал със "субекта е граница на действителността" щяхме да си спестим доста писане. Действителността е цяла и неделима дори фантазно. И по подразбиране се приема като лична действителност щото не се налага да и прикачаме местоимения.

"Части от света САМ ПО СЕБЕ СИ ли не са осветени от теб? "
изразих се ясно - не света сам по себе си, а света достояние на друг. Света, достояние на малките космати същества от някоя далечна галактика. Този свят не е осветен от мен, а от тях. Това допускане води до завистта, че съществува свят извън моя. И какво би му попречило да съществува. Понятието свят наистина не е много удачно - хем не е всичкото, хем не е вселената, хем не е действителността. Да не намесваме и времето, което е поредната патерица. Това "изконно Мен" също ми е подозрително. Допускам че мен ме няма, а чрез "мен" и чрез "теб" на някакъв странен език (света) си говорят или сънуват матричарите. Ние сме посредници, радиостанции някакви, прожекционни апарати. Това е напълно допустимо, когато "мен" стане обект. Затова не ми го размахвай пред очите за да не се налага да го обективизираме.

Значи стигаме до възловия въпрос за другостта... Това е още по-неизбродна тема, с нея се занимавам специално от 2 години :) ... сигурно няма да повярваш... Ще го нищим и занапред, но сега ми се иска да ти кажа само, че самата фигура на другостта си остава субектно конституируема, само че тук трябва много да се уточнява и прецизира какво искаме да кажем с всяко понятие.
Що се отнася до нашата тема, във феноменологията т.нар. "възможни светове" са зададени в изначалието на действителността, която си е субектна по форма. Трансцендентално наблюдаемо - от трансцендентален субект. Поне за себе си не виждам нищо неясно в обясненията си; възможно е да ти се губи поначало статута на феноменологичното понятие за феномен. Изконно мен означава, че не светът ме задава, зададен съм ко-екзистентно със света. НИЕ не сме сън на матричарите, но всичко онова, с което бихме могли да се отъждествим навярно е техен сън. Но ние няма да се отъждествяваме, няма да се обективираме без будност и без мяра, ще докосваме невъобразимото (няма да се вторачваме в сенките от пещерата на Платон) и така ще ги победим!

Здравей филocoфeмa ,
>>>
Здравей, Петков! Заслужаваш една бонбона, но ще я взема и ще си я изям вместо теб!
>
Естественно аз го казвам доста опростенчески и ти би могъл да опонираш че не си измисляш вселената а тя ти се явява като феномен вътре в теб .. че феномените не ги измисляш(сънуваш ) а ги наблюдаваш директно като наличен факт..

<
Браво, Петков! Най-сетне каза това, което от толкова време ти говоря, говоря го на всички в този клуб! Много се радвам. Няма какво да добавя повече. Оттук започва моята философия. Ето това е вече изчистена, рефлективна философска - както казваш - позиция. Йеееее! Честито, Петков, моите поздравления!!! Най-после можем да говорим на един и същ език... Значи, имало е полза от този толкова дълъг и измъчен дебат; ти поне прие възможните ми възражения! Със здраве! Радвам се за теб!
<<<
Добре .. приемаме че тази наша вътрешна наличност .. този феноменален вятър който вее вътре в нас е факт за аза.. както ти се изразяваш изначален .. Но каква е гаранцията че тази наличност не е подправена .. Известно е например че при някой психически заболявания на болните им се привиждат змии и гущери в стаята .. това явление се наблюдава и при някой халюцинации предизвикани от психотропни вещества..
Каква все пак трябва да е позицията ни при това положение и как ще верифицираме истинноста на феноменния вятър .. той може да се окаже менте.. Как според теб по нататък ние ще успеем да постановим критерий за истинност на феноменалното проявление ?

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/