Здравей ,
>>>
Здравей, Петков! Разбирам затруднението ти; тия неща трудно бихме ги уточнили в живо общуване, какво остава да комуникираме през Интернет и да чакаме резултати. За темата се изисква някаква солидна причастност към философската проблематика, сравнения и оценки на различни школи и авторитети и преди всичко - забелязване и моментално "сканиране" на постулатите в познанието, които грижливо трябва да бъдат отстранявани, както религиозните догми от науката.
<<<
Така е .. трудно се уточняват нещата .. не споря ..
Но що трябваше толкова време да говорим и аз да се опитвам да направя мисленна снимка на схващанията и представите ти за да стигна в крайна сметка до убеждението че ти приемаш светът единственно като сън на съзнанието зад който сън койтоти наричаш феноменна атака не стои нищо друго освен самите ти представи .. демек съществува само твоя АЗ и неговите представи които са си негови представи ..
Аз не отричам че може да съществува такава философска система .. тя се нарича С О Л И П С И З Ъ М .
>>>
То принадлежи на теб. Каквото принадлежи на "външния обект" така или иначе се пречупва през теб. Критерият за истинност аз не отпращам към "външния обект", защото може да се окаже, че няма "външен обект".
<<<
Какво за теб означава това "може да се окаже че няма външен обект " ако не изповед в солипсисъм.. Но ти каза че си професионален философ .. въпреки че не си изяснил какво за теб означава "професионален " .. дали упражнявана професия с която се вади хлябът насущни .. занаят .. ремесло .. професия .. или пък за теб това е ниво във владеене и разбиране на материята на философията.. И след като каза че ти си професионален философ аз автоматически разбирам че ти би трябвало да си наясно че солипсизмът макар и да е последователен от своите позиции той не може да има каквато и да е практическа стойност поради което влиза във конфликт дори с всекидневната практическа дейност на хората и се компроментира .. тоест опитът противоречи на очакваните от солипсизма факти.. Значи би трябвало да си наясно че солипсизмът е компроментирана философска система..

>>>
Пространството и времето - там-а и тогава-то на т.н. "външен обект" са в крайна сметка тук-а и сега-то на този външен обект в субективния ти наглед. Тогава кое е толкова изначално "външното" на обекта, освен че такава е постановката на оразличаването на телата.
<<<
Там е работата че ние не отричаме фактите от обективния свят и го възприемаме не като измислен от нас а като възприеман от нас .. Има малка разлика нали .. Сега следват проверките .. Ако всичко възпринимаемо е зависимо само от Аза както ти се изрази .. то би могъл Аза да си изгради различни желани нему светове и те да станат средище за по-нататъшен житейски конфорт на Аза .. Нали Аза е този който постановява и "твори " светът .. оня единдтвенния в представите ти както ти се изразяваш.. В такъв случай реалния живот не би се отличавал от бляновете .. ние бихме могли да се нахраним с въображаеми печени агнета .. да живеем във въображаемо създаден комфорт и така нататък .. Но проверките говорят еднозначно че тая игра на корекция на действителноста на представите и усещанията е нвподвластна на аза и нещта тръгват по един друг нежелан за аза сценарии .. сценарии съгласуван по някакъв начин със сценарист различен от нашия Аз и ние просто се явяваме само неми свидетепи на този сценарий който се разгръща пред онемелия в почуда всемогъществен Аз който току-що си бе повярвал че може да режисира сценария на действителноста която беше уж чисто въображаема.. Та тази проверъчност .. тази обстоятелственна съгласуемост .. тази опитна проверка на настъпващо с очаквано според представите е критерия .. истинския критерий за истинност.. останалото е ала-бала.. Ей това не искаш или не можеш да разбереш ти .. че опитната проверка на съгласуваност между очаквани и настъпващи факти е потвърждение за верноста на представите.. иначе съвпадението просто би било необяснимо чудо за Аза..
>>>
Но ТИ не си тяло, така че доколкото изпреварваш тялото си, външно и вътрешно се превръщат в условности; пространството и времето стават съотносими с наблюдателя, а не абсолютни, метафизични конституенти (то даже тази дума не е подходяща за случая - айде да вземем "атрибути на материята"). Но самото това наименование "атрибут на материята" е неправомерно, понеже материя няма - това е абстракция, която нищо не значи, подобно на Бога.
<<<
Тук мако или пък доста грешиш според мен .. В същият ред на мисли ти би могъл да отречеш и собственният си Аз щото и той се самопознава чрез представата си за себе си (ние боравим единственно с представи ).. и щом предтсавата която е винаги абстракция е нищо то и Аза е едно нищо за Аза.. абсурд някакъв си .. пародия.. Така ти би стигнал не до солипсизъм а до нихилизмът .. до отричане на съществуването и на самия себе си ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Пространство-времето ти е съотносимо с теб. Пространство-времето ти не е извън възможностите на твоя наглед. Пространство-времето е виртуална величина, условие, през което е възможна явимостта на което и да е реално. Но тази твоя "реална" реалност, ако и да изглежда такава, не е извън смисъла, или поне извън рамката, чрез която се съотнасяш с нея. Какво, пространство-времето да не са нещо неподлежащо на запитване, самите те да не са повече - дори само от въпросите - на рефлексията?
Едно време Михалчев беше казал, че не нещата са в пространство-времето, а пространството и времето са "особна" форма на екзистиране на нещата. Въпрос на нова перспектива. Михалчев атакува представата за пространството и времето като някакви си "вместилища" и "измерители" на предметността изобщо, а такова нещо няма. Предметът спокойно би могъл да се опространстява и овременява виртуално - чрез своята чиста форма.
Пространство-времето на романа съвпада ли с пространство-времето на света, според който авторът го пише/чете? Ако не, какъв тогава е критерият за съществуване на пространство-времеТО?!
И изобщо - как е възможно да съществува мярка-за-себе-си, измеримост (каквато е пространство-времето) отвъд изначалната съотнесеност с онова, което ще се съизмерва? Къде тогава следва да отпратим легендата за абсолютност на пространство-времето, освен в нерефлектиралата се докрай физическа картина на универсума?!

Придадем ли си самочувствие на осветлители на обектите от презряния материален свят, просто ставаме за майтап.

Зависи на кого ставаме за майтап. Понякога човек майтапи от невежество, друг път майтапи невежия. В крайна сметка и двата варианта могат да бъдат съдба на един и същ индивид. В течение на времето... Което ще засегне - за добро или за зло - не времето, а индивида.

Здравей малоум2,
>>>
Нали не си представяш (квото и да означава това), че не чета?
Ако позволиш, един нищожен съвет - регистрирай се (аз отначало нещях!).
И ще видиш ... кой кого "осветява", че и брои , мааму стара! Ще се накефиш.
Сега търсиш постингите с "милиционер и куче", по дати, часове и т.н.
Изведнъж ще забележиш (рефлексия), че не ти "осветяваш" действителността, а тя си е била такава. И не казвай, че не факт, преди да си го рефлектирал, щото е факт, който току що си научил, без да знаеш "е ли?" или "не!".

<<<
Да .. наистина философема не схваща че материята има като основно качество способноста да отразява.. В този взаимообословен свят всяка част на светът отразява останалите части на светът .. или както е казал поетът
Нельзя сорвать цветок не тронув звезд ! При това положение едва ли светът има нужда от "осветители кат нас".. па от друга страна си се е "самоосветявал" милиардои години още преди да се е било чиляк зачилячило .. и тъкър - тъкър та се е "доосветил" чак до еволюционното създаване на самите нас - чиляците войводи дет се фъчкаме че без нас той не би бил възможен .. На тези твои (а и мои ) разсъждения философема навярно би възразил .. "Ами , непроверена работа .. свят не е имало преди да се е бил появил моя Аз за да измисли в представата си светът .. "

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Ей това не искаш или не можеш да разбереш ти .. че опитната проверка на съгласуваност между очаквани и настъпващи факти е потвърждение за верноста на представите.. иначе съвпадението просто би било необяснимо чудо за Аза..

Пак отдели "представа" от "обект" - ето това нещо аз не го правя. Оттук нататък естествено ще ме наречеш солипсист, ами как не. Демек: има обекти, които са ОТВЪД представите и които аз не признавам. НЕ! ПРЕДРАЗСЪДЪКЪТ идва от теб. Абе събери обекта и представата в едно бе, човече, стига си изхождал от тоя постулат за знанието като "съгласуваност на обектите с представите", махни я тази вяра в "съгласуваността", изчисти хипостазите спрямо света до чист наглед и виж какво остава. Каквото остава - то е!! Според теб, значи, аз произволнича и "махам" обекта, за да остане само представата... Не е така!!! Обектът си остава във факта на субектната си идентификация. Нищо повече! Защо приравняваш представата и субекта? Кажи ми защо? В абсолютен смисъл и представата е обект-за-субекта, тъй като се явява феноменално пред взора му, какво толкова?
Представата също е обект, а не субектът е представа-за-обект! Аман! Тук нямаме "съгласуваност" на едно с друго, щото тая съгласуваност самата тя е подвъпросна дали изобщо гарантира достоверност на знанието. Тук имаме изначална даденост на субект-обекта, но не в представата, а феноменално, чисто, безпредпоставъчно. Самата осветимост е - феноменална - явимост в наглед, който е субективен. Какво има да съгласуваш представи и обекти? Ако си правя "грешен" извод за нещата - ето ти феномена на "грешния" извод. Просто и ясно... Неслучайно е казал Лао-дзъ: "Простата истина прилича на нейното отсъствие". Изнеси се извън света и наблюдвай света спокойно, такъв какъвто е. Не се отелесявай в тялото си, изхождайки от предразсъдъка, че между теб и света посредничат някакви представи. Самите тези представи са част от света. Представата ти за света не си самият ти! Ти си извън представата, за да идентифицираш представата.

И не съм казал, че възприятието на света е отделимо от мисленето му. Това не е факт на изначалността на рефлексията, а епистемологичен факт, който е постфактум на рефлексията. Стига изкуствено си създавал заемки в познанието, не го психологизирай излишно, а чисти. Чисти да видим безвъпросното, което остава. А безвъпросното, което остава е явимостта на което и да е нещо изобщо НА МЕН - и едва от това вече следват позитивните заключения, че навярно и други споделят такова явяване.

Какво за теб означава това "може да се окаже че няма външен обект " ако не изповед в солипсисъм..

Просто и ясно: че обектът не е "сам по себе си", както ти догматично разбираш външния обект! Обектът е обект на рефлексия - и питам аз, НА КАКВО ДРУГО? А заедно с това: има ли рефлексия, която да не се явява пред субект? Обектът сам ли се рефлектира, за себе си ли е обект или е обект за мен? Аз не знам изобщо да има такъв обект, щото ако узная, това пак аз ще го узная, а не някой друг. Параметърът на аз-ността е извън това, което изглежда безвъпросно дадено като обект. Отчиташ обекта, защо забравяш изначалността, неотменимостта на неговото наличие в субектен наглед?!
Солипсизмът е вяра в първичността на представите ми спрямо нещата, което означава, че се имплицира следване на света от мен. Но светът не следва от мен, той е винаги заедно с мен. Нагледът не е следствие на причината субект, нагледът е изначално субект-обектно единство. Щом е изначално, всяко по-нататъшно негово разкъсване за спекулативни цели вече обвързва теорията с хипостази и постулати, които подлежат на философска критична стерилизация. При теб, Петков, тя липсва - всичко досущ е заемки от позитивнонаучния, критично нерефлектиран мироглед, който излиза с претенцията за "материализъм", но игнорира своята постфактуалност на рефлексията. В материализма и солипсизма няма никаква изначалност; те са патерици на мирогледи и идеологии, които не искат рефлективно да прецизират изходните си начала, а се спират пред вездесъщността на парадигмалните си следствия, както древен човек пред неумолимостта на боговете и съдбата.

В същият ред на мисли ти би могъл да отречеш и собственният си Аз щото и той се самопознава чрез представата си за себе си (ние боравим единственно с представи ).. и щом предтсавата която е винаги абстракция е нищо то и Аза е едно нищо за Аза.. абсурд някакъв си .. пародия.. Така ти би стигнал не до солипсизъм а до нихилизмът .. до отричане на съществуването и на самия себе си ..

Не мога да отрека собствения си аз, щото е изначален. Не съм си се задал аз в света. Зададен съм. Но от тази тъкмо изначалност, избрана - както казваш не от мен - следва и моята неотменимост. Щото философията е изследване на света, с оглед на изначалностите в него, а не тяхното игнориране заради удобството на едни или други метафизични схеми.

Здравей философема,
Благодаря ти за отговора.
Всъщност исках да ти изпратя някои мои размишления (от по-рано) във връзка с психофизиологическата проблема и повдигната от теб тема, но срещнах технически затруднения с шрифта.
Така че засега чао

Приятни празници!

Да .. наистина философема не схваща че материята има като основно качество способноста да отразява.. В този взаимообословен свят всяка част на светът отразява останалите части на светът .. или както е казал поетът


Ба, схваща философема, как да не схваща. Той схваща и качествата на материалните предмети, и възможността тези предмети да "се отразяват" взаимно. Но схваща и друго: отникъде не следва, че наличието в нагледа на "материални предмети" предполагат материя-като-субстанция (това е догматична хипостаза!) и че на тази "материя" и е вътрешноприсъщо свойството "отражение". Освен това, отникъде не значи, че щом за определени теоретични цели сме нарекли познанието "отражение в мозъка", тази хипотеза непременно засяга познанието. Познанието може и да няма отражателен характер. Нима такъв имат логиката, чистата математика, изобщо дедуктивните науки? Думата "рефлексия", ако и буквално да се превежда като "отражение", съвсем не означава в критично-философски смисъл това, което ти, Петков, разбираш под отражение. Отражението е частно свойство на материални вещи и е само предположение, че то се разпростира до всеобщото, че принадлежи вътрешно присъщо на субстанцията на света. Защото се отразяват неща от света, докато субстанцията на света не принадлежи на света и няма как позитивно да твърдим, че я засяга нещо от света. Това, Петков, е вероятностно твърдение.

Благодаря, и на теб!

Пусни материалите когато имаш възможност!

Значи, спориш, ама точно като философ! Не че нещо, напротив - нищо обидно.
Вадиш от контекста само тва което ти оттърва, останалото ...
Как ще докажеш, че на пространство-времето му е нужно да се съотнася с мен или с който и да било? То не се нуждае от моят наглед - поне досега, не ми го е казало. Останалото ... е декларации.
Това че някой го декларира изобщо, ама изобщо не е доказателство.
И въобще, къде са доказателствата за нещата които говориш? Доказателства, че си отчасти прав. Не декларации - това е така, а онова- онака.
Всеки това прави. И ... който не знае - вярва.
Който знае - не вярва, а доказва.
Споменах някъде, че остроумието не отменя необходимостта от доказателства, за твърденията.
За теб, всичко което други твърдят е легенда?, а това което твърдиш - се чудиш дали не е така!!!
Това, като поведение може и да е добро за философията, но за науката въобще - се съмнявам.
Тъй и не разбрах - искаш ли да знаеш нещо или искаш да знаеш нищо?
Ако искаш да знаеш нищо, няма смисъл да ни убеждаваш в него - губи смисъл.

Макар че, кой е казал, че тук се говорят смислени неща?

Как ще докажеш, че на пространство-времето му е нужно да се съотнася с мен или с който и да било?

Какво има да доказвам? Ами то е очевидно! Аз просто го констатирам. Да не би аз да съм решавал изначално то да се съотнася с мен? Но по-проблемен е другият въпрос, който аз ще ти задам: ТИ как ще докажеш, че изобщо на пространство-времето "му е нужно" нещо, т.е. как така "пространство-времето" има нужди, каквито ти - наблюдавайки себе си - очевидно имаш? Как така му приписа субективните си нужди - на НЕГО? Ето тази екстраполация на ТВОИТЕ нужди - към нещо, което не си ти, е вече догматизъм.

Това че някой го декларира изобщо, ама изобщо не е доказателство.

Декларацията не е доказателство. Но много често в науката т.н. "доказателство" е просто декларация... и бедата е там, че експерименталните следствия по-нататък изоморфно зависят от декларацията-доказателство. Пример: доказването на теореми от аксиоми и извеждането на следствия от доказаните чрез аксиоми теореми. Но така не е само в математиката...

Който знае - не вярва, а доказва.

Който знае - просто показва! Това е пожелателният критерий за убеждаване. Не мога да докажа при неизчистени от догматизъм изходни предпоставки. Ако ги изчистиш - "нещата от света" ти се ПОКАЗВАТ сами. И тук (във философията) няма нужда от мен. Има нужда ОТ ТЕБ!

За теб, всичко което други твърдят е легенда?, а това което твърдиш - се чудиш дали не е така!!!

Е, чак пък всичко, не, например не е легенда, когато някой не къса с очевидностите заради постулати. Принципно, всяка позитивна ангажираност с обяснение за света като цяло, изхождаща само от факти-от-света, е хипостаза, която изисква съответното критично запитване. Но това не съм си го измислил аз... Това го налага изследването, потребностите на философската стерилизация.

Тъй и не разбрах - искаш ли да знаеш нещо или искаш да знаеш нищо?

Искам да зная нещо с оглед пределните му основания. И не съм аз решавал нещото изобщо да граничи с нищото. Това просто си е фатално така.

Ако искаш да знаеш нищо, няма смисъл да ни убеждаваш в него - губи смисъл.

Губи смисъл не поради това, че ви убеждавам в нищото, а поради своята зададеност от нищото. Аз само констатирам това. А що се отнася до убеждаването - не разчитам да убедя никого. Помагам вие самите да се убедите!

Философема,ей тука сега ще те помоля,да ми обясниш точно какво схващане имаш за света.Как си го представяш.
Да оставим настрана кое е по-първо.
Как си представяш света и след това какво те кара да си го представяш така(както си го представяш:))
Даже не ти искам принцип на които се облягаш,нито факт,защото и това в спора не е доказателство.
И ще те помоля да ни обясниш основното движещо правило на тази твоя феноменология,и тя всъщност спазва ли някакви принципи,и ако да какви са те.Знам,че в една тема беше я обяснявал,но аз поне там не можах да и схавана принципите точно,а и къде ли беше темата..затова ако може направи го пак:)

Наистина както каз Петков и аз имам едно чувство,че за теб реалността е сън,това вярване го има в някои народи.
Но не виждам друг принцип на който може да се облегне освен вярата.