Здравей философема!

Пишеш:

Ето ти пък нашата философска проблема... Има ли "материални механизми на мозъка", които да не са обект на мислене?

Мисля си, че не трябва да объркваме обект на мисълта от реалността и обект на мисълта като понятие. Да, тогава се получава едно “удвояване на света” – в нас и извън нас. Струва ми се, че тогава трябва да се замислим за произхода на понятията, и пак се стига до въпроса за материята и съзнанието. Ти какво мислиш по този въпрос?
И още един въпрос ако не възразяваш – как разбираш понятието “диалела”?

“Познанието на незнанието прави човек скромен, докато напротив, въобразеното знание прави човек вятърничъв” – Имануел Кант

Здравей, аза! Пишеш:

Мисля си, че не трябва да объркваме обект на мисълта от реалността и обект на мисълта като понятие. Да, тогава се получава едно “удвояване на света” – в нас и извън нас.

И аз така мисля. Затова казвам, че обектът на мисълта е феномен, показващ себе си като предмет, но не и "предмет-сам-по-себе-си". Тука ти се къса връзката, струва ми се, и на всички, наричащи себе си "материалисти". Вярата в предметност на предмета извън акта на неговата рефлективна съотнесеност със самия теб в нагледа е суеверие. Реалността е чиста феноменална картина на опита, казано още по-радикално - чист феномен. Ако се съотнесеш само с "понятието за предмета", то пак е феномен; зад него не стои никаква "материална" подпорка, никаква субстанция, която да те превъзхожда теб или която да е по-реална от реалността на субективния (по форма) наглед. Феноменът нищо не "удвоява" - той е просто ко-релативен, ко-екзистентен на субекта в чистия наглед. Даже съзнанието е феномен (а не феноменално!)... и това го подчертавам специално, понеже материалистите поставят знак за равенство между съзнание и субект. Съзнанието също е "осъзнавано", то е обект/феномен на рефлексия, то се явява пред взора на трансценденталния субект като свят-съзнание. По този начин чрез феноменологията се отива и оттатък "идеалистичната изходна позиция", понеже - както виждаш - като чист феномен съзнанието с нищо не е по-първично от каквото и да е; то коекзистира в изначалната чистота на субектно идентифицируемия трансцендентален наглед.

Струва ми се, че тогава трябва да се замислим за произхода на понятията, и пак се стига до въпроса за материята и съзнанието. Ти какво мислиш по този въпрос?

Поставяш интересен въпрос. Произходът на понятията не е нито натурален, нито социоморфен, тъй като изначалното биване на понятията "природа" и "социокултура" за философията е sub specie aeterni (от гледна точка на вечността), а не от гледна точка на илюзорната предварителна вписаност на света/нагледа в хоризонт на природно или социокултурно- детерминистични теории-за-света. "Природата" е абстракция, чиято структура пред-определя в познанието всичко онова, което постфактум ще назоваваме като природа. Природата сама по себе си не генерира смисъл, тъй като е вече отнесена в един изначален хоризонт на разбиране на смисъла-за-природа. Т.е. ако не е налице изначално смисълът за "природа", не виждам как изобщо по-нататък природата като не-смисъл може да бъде вземана за детерминанта/определител на нещо, което е смисъл. Това не решава загадката за появата на смисли изобщо, а само я отпраща в девета глуха като подразбираща се. Но тъкмо тук е злоупотребата на т.н. "естествени науки", отнасящи въпроса за произхода на "материята", "съзнанието", "света като цяло", "субекта" и пр. - до т.н. "материална субстанция" (сякаш последната не изисква учудване за собствената си поява изобщо!?).
Така че отговорът на въпроса, който поставяш, не е от естеството на света, той е отвъд границите на света, понеже всичко, което се осветява постфактум в акта на рефлексията (вкл. и самозабелязването на субекта като проводник на смислите и реда в света), не е дадено чрез самото себе си и метафизично не принадлежи на себе си.

Витгенщайн: "Загадката на света в пространството и времето се намира извън пространството и времето. Тук не трябва да бъдат решавани проблеми на естествознанието".

Затова следва да бъде признат свръхестествен "произход" на биващото, доколкото естеството не носи отговора за наличието на самото себе си. Но следва да изтъкнем, че това е така, доколкото все пак търсим "произход" на биващото. Без оглед на този въпрос, в абсолютен план, физично и метафизично "съвпадат", доколкото вертикално (от гледна точка на вечността) метафизиката покрива физиката, както се казва, "от раз и отведнаж". С което загадката не се снема, а става още по-загадъчна, но дискурсът и всяка една дискурсивност, е преодолян, доколкото е забелязана нищожността, респ. игровостта на метафизичните обяснения. Така метафизичните претенции на частните науки изглеждат още по-смешни, а твърдението, че мозъкът мисли - направо профанно. Защо? Понеже собствената същност на човека (която е от аспекта на метафизичното) бива сведена до машината и причинния ред в света на вещите и механизмите. С това се дехуманизира човешкото/човечността и уникалността на човека се редуцира до отчуждената от себе си и никому ненужна "биохимична единица" или социално значимо "средство за производство" или "средство за продължаване на "човешкия род". Тоест такава методология е първоизвор на най-груб физикализъм или тоталитарни, човеконенавистнически идеологии.

Понятието, за което ме питаш, не съм го чувал. Можеш да го обясниш на всички тук.

Здравей, Петков, извинявам се, че се намесвам, но искам да обърнеш пак внимание на заглавието на постинга си!

Приемам безусловно, че майка ти ражда това тяло, което незнайно защо си започнал да наричаш "твое". Т.е. че майка ти по някакъв начин е причинила неговата поява (заедно с баща ти). Но не мога да разбера като как така това твое тяло те причинява самия теб. Тъкмо тук е голямото недоразумение - в отъждествяването на това тяло с теб, в незабелязването на рефлективното му съотношение със самия теб, което го прави ТВОЕ, но не го прави ТИ!

Така и майка ти "живее преди теб" в чисто условния смисъл на постулата, че ти си идентичен на това свое тяло. Но нищо от "предито" на майка ти не се е появило в света извън осветеността на света "през теб"; просто майка ти се е оказала в света изведнъж ЗАЕДНО с това твое тяло и нищо повече. Оттук нататък са започнали разказите за това, че това твое тяло всъщност си ТИ и като следствие, причинено от майка си, ти си на тоя свят. Но не ти, а ТЯЛОТО ти, което изначално се появява в нагледа на света, заедно с тялото на майка ти... Философски е лесно да се прозре, че тук се спекулира с презумптивното доверие, че ти открай докрай си тялото си и следователно си просто следствие на други хора/тела/предмети, което и довежда на света легендата за твоята из-роденост, респ. - индивидуална смъртност, с която ти/аз щеш не щеш като "нормален човек" се отъждествяваш. Само че философията затова е тук: да демаскира легендите, които ни впримчват и пречат да бъдем свободни. Философията ни помага да видим света ЯСНО. Оттук нататък, гаранция за последствията, макар да я няма, може да бъде някаква друга насока на праксиса ти спрямо тази демистифицирана легенда за твоята "телесна" човечност.

не ми е много ясно какъв беше въпроса. Май исках да да кажа, че наблюдаващото променя наблюдаваното. Теза, която май приемам като неоспорим факт. Въпреки че може да се спори как съм разбрал какъв би могъл да е света, без да го наблюдавам. В бита това изглежда резонен спор, но в квантовата механика напр. не е. Непознаваемостта на света изхожда и от това - че наблюдаващото променя наблюдаваното. Няма нужда да прибягваме до физиката или пък до абсолютното познание на света като цяло. Аз ако съм изследовател на африканската племенна култура и бит, примерно бих заявил, че африканския бит не ми е достояние в неговата девственост, т.е. че е непознаваем, защото се налага аз като наблюдател да се интегрирам като чужденец всред племето, с което ще изследвам вече нещо друго , а не девствения бит на племето. Т.е. някои части от света, пък бил той и въображаем не ми се дават като "осветеност".
Сигурно си заслужава да се помисли дали изводът за несъществуването на обектите сами по себе си и "наблюдаващото променя наблюдаването" нямат общ корен и дали не са еквивалентни. Както и да е - във всеки случай въпросната теза означава в някакъв смисъл, че субектът се проектира в света все пак. Т.е. че той не е абсолютен не-свят. Субектът хем осветява света, хем го лишава от девственост. Разбира се какво е представата за девствен свят ако не представата за нещото само по себе си. Нещото само по себе си би могло и да съществува, но то не се дава на субекта, в качеството му на наблюдател. Накратко, тезата ми е:
1)свят сам по себе си би могъл и да съществува
2)субектът се проектира в света
3)субектът се лишава от познание за света сам по себе си.

Струва ми се първите две точки са диаметрално противоположни на хипотезата, която ти разказваш. И все пак всичко си остава по местата?

"До там ли ея докарахме че да не ти е ясно що е то обуславяне ?"

да - не ми е ясно. Но не защото съм наивен. Какво ми пречи да разглеждам света, точно като мелодията. Защо да вярвам, че нещата "взаимодействат" - взаимодействат ли наистина или просто си следват едно след друго? Когато гледаш филм, взаимодействат ли обектите, които виждаш на екрана?Междувпрочем коренът на думата е "действие", а действието като понятие е свързано с волята.
И така за домашно - какво причината има в повече от простия хронологичен репер? В обяснението си не използвай обаче синоними на причината, каквито са обуславящото, пораждащото, действащото и т.н. Горното ти обяснение е незадоволително. то може да се резюмира като : ми така е прието.

Фолософема,това кое в действителност е първично,дали материята или духа никой не може да каже.Казах ти това е окултизъм,и е недоказуем.
НО духа не е съзнанието.
Ти пак разглеждаш всичко,сякаш без човека нямаше да го има.

А наистина спора кое е изначално,мозък или мисъл,е елементарен:)
Мозъка е първо,защото без него няма мисъл.
Въпроса за осъзнаването няма нищо общо.Той е дело на фантазията.

Фейн, не разбрах кое наричаш окултизъм и какво точно те смущава. Рефлективно погледнато, окултизмът е другата (обратна) страна на материализма. Но аз не атакувам материализма от окултистки позиции, тъй като на същото основание аз атакувам и предразсъдъците на окултизма. Окултизмът приема свят на духа сам по себе си, но още Кант разби спиритуализма на пух и прах и въпреки това не стана материалист.

НО духа не е съзнанието.

Добре, приемам, че има нюанс, но в случая той не е най-същественото. По- важното, че в смисъла на феноменологията и духът, и съзнанието са феномени от нагледа, следователно са иманентни на трансценденталния субект, но не са субектът.

Ти пак разглеждаш всичко,сякаш без човека нямаше да го има.

Не без човека, а без този, който идентифицира човека като такъв. Във философията го наричаме субект на света. Разглеждам го така, понеже ако го разглеждам иначе, налагам материалистичен окултизъм (нещо, което се приема на вяра) спрямо нагледа - спрямо онова, което не подлежи на вяра, нито на съмнение. Това са нещата като чисти феномени, включително и "човекът".

А наистина спора кое е изначално,мозък или мисъл,е елементарен:)
Мозъка е първо,защото без него няма мисъл.
Въпроса за осъзнаването няма нищо общо.Той е дело на фантазията.

За философията този елементарен спор е от кардинално значение. Не случайно от толкоз време спорим. Извън философията този спор може да изглежда всякак, включително и глупав. То и за религиозните спорът има ли бог и дали духът е преди природата изглежда безсмислен. Те вярват и затова не спорят. Та така и неизкушените от философията хора вярват в легендата за "мозъка-производител". Използваш постулати - ами провери достоверността на постулатите! Прочети Декарт - за началата на философията... Защо той е решил да намери непоклатима изходна точка на философския си анализ - да се усъмни във всичко, дори и в своето собствено съществуване. Такъв е методът на философията и тук няма нужда от частнонаучни хипотези или окултна вяра в "първичността на мозъка". Това трябва да се проверява с други методи, през друг тип анализ, какъвто е философският.
Което е дело на фантазията по твоите думи излиза, че трябва да е изначално дело на мозъка. Нали казваш, че мозъкът е "първи". Интересно, ако мозъкът е първи, ти втори ли си? И как така оставяш мозъкът ти да те мнипулира?
Въпросът за осъзнаването изобщо е един по-значим въпрос от въпроса за мозъка, който "осъзнавал". Докато не разбереш това, няма да разбереш собствено тежката дума и на философията.

Непознаваемостта на света изхожда и от това - че наблюдаващото променя наблюдаваното.

Да-а-а, въпросът е дали ТОЧНО наблюдаващото променя наблюдаемото?... Или си остава просто "наблюдател на промени". Едно е ясно, наблюдаемото се променя откъм наблюдаемото, понеже наблюдаващото констатира промяната. Защо откъм... Защото нито наблюдаемото, нито наблюдаващото "казват" сами по себе си нещо за реда и възможните изменения в света. Не те определят правилата, а просто ги следват/спазват. Непознаваемото следва от недостижимостта на изначалния калъп, през който гледаме света. Чрез философията ние го докосваме, но не го достигаме, какво пък остава да го прехвърлим или манипулираме. Манипулациите спрямо света са краен брой (зададени през въпросния калъп), но как така са краен брой и защо точно такива, каквито ги ползваме, това ние не можем да знаем. Но това не зависи от света (феномена), който ни се явява, нито пък той като изначална поява пред взора ни зависи от нас. От нас "зависи" само улавянето на тази поява - и то във вида, в който се е явила. Нищо повече! Изборът на вариант за мислимост/назоваване комай пак не принадлежи на нас, всъщност това не е никакъв избор на "човек". Парадоксално казано, изборът сам се избира, но това не значи, че предметът-феномен сам е конституирал/избрал значението си. Ние също не го избираме. Значи метафизичното се самоналага през физичното, а нашето субект-обектно посредничество е консенсусно (дори когато става дума за философски контекст), илюзорно.
Въпросите ти ме провокират да се сблъсквам с проблем, който никак не е лесен. Тук са нужни допълнителни проверки дали нещо във феноменологията не запазва някакви догматични заемки. Трябва да мисля и по въпроса за отношението на субекта към абсолютното знание в субект-обектната рефлексия, щото може да се окаже, че тая схема на рефлексията запазва в себе си известна доза догматизъм. Това ми го напомняй да го обсъдим по-нататък в друг контекст на въпроса си...

Аз ако съм изследовател на африканската племенна култура и бит, примерно бих заявил, че африканския бит не ми е достояние в неговата девственост, т.е. че е непознаваем, защото се налага аз като наблюдател да се интегрирам като чужденец всред племето, с което ще изследвам вече нещо друго , а не девствения бит на племето. Т.е. някои части от света, пък бил той и въображаем не ми се дават като "осветеност".

Деян Деянов и Лиляна Деянова основаха цял изследователски кръг, изхождайки презумптивно от тази твоя постановка (вж. "Критика и хуманизъм"). Този въпрос е свързан с феноменологичната аналитика на другостта и следствията от нея в херменевтичен план. Там се критикува Хусерл (с помощта на неговия метод) за непрецизиране началата на другия (различния) като индивид, култура, представи за света. Въпросът опира до презумпцията за вживяване в мирогледа на другия и до признаване на абсолютна несходимост на субективните визии поради принципна несподелимост на всичко от визиите и самата поява на другостта в един пак трансцендентален, но не чисто феноменален аспект.
Ако нещо от света все пак остава неосветено, това няма да подмени чистата и открита възможност ако някога се освети, да се освети през теб. Всичко опира до мярата на признаването на другостта и различието. Ако предположим, че някъде там из-сред предметите/човеците мярата на познаваемост изведнъж абсолютно се прекъсва, а онзи човек си остава "носител" на знание, което той си знае така уникално, както и аз, значи тогава световете ни биха могли да бъдат изначално несъизмерими и следователно - несходими в единна картина на света. Но дали тогава изобщо става дума за един-единен свят и дали е възможна СРЕЩА на световете, редуцируема до единен наглед?
Тогава не просто "части от световете", а самият свят на другия би могъл да си остане изначално непостижим. Но и тук има презумптивност. Ти можеш мислено "да се поставиш на мястото" на Другия, но никога не можеш да станеш другия, следователно световете ви могат абсолютно да се докоснат, но в никакъв аспект да се слеят в твоя наглед (евентуалният консенсус на значимостите пак не би гарантирал даже и частично сливане/синтез - ти не можеш да станеш той, нито той - ти. Мамма мия! Пак всичко е въпрос на прецизиране вече на ФИЛОСОФСКИТЕ правила, от които ще изхождаме в една обща методологична рамка на анализ.

Както и да е - във всеки случай въпросната теза означава в някакъв смисъл, че субектът се проектира в света все пак. Т.е. че той не е абсолютен не-свят. Субектът хем осветява света, хем го лишава от девственост.

Означава, разбира се, но тъкмо затова му помага философската рефлексия - будно да отстоява неотъждествяването си, все пак. Казах го снощи - съотношението на субекта със света изисква конюнктивен съюз "и", което е типично за всяка черта/граница/точка, която докосва системата, среща я, но не й принадлежи същностно. Напротив, самата различеност на субекта като такъв се овъзможностява в системата, включително и като не-будна принадлежност, която обаче реално е винаги съ-принадлежност, и тук "принадлежност" трябва да се постави в кавички. Но същевременно субектът е границата на системата с отвъдното, т.е. с източника на реда/властта в света, а не самият свят. Това поне трябва да се помни. Прав си, не е абсолютен не свят, щото друг се овластява през субекта - във всеки случай, не знаем кой/какво и само изглежда - илюзорно - че това са обектите-от-света.

Разбира се какво е представата за девствен свят ако не представата за нещото само по себе си.

Представата за нещо "само по себе си" си остава просто представа. А че самото "само по себе си" си остава представа - това е неоспоримо и от това, което си казал. Не знам как свързваш задължително девствеността с нещото само по себе си; искаш да кажеш, като Кант, че го има там някъде преди познанието да го докосне ли? Ако го има, би могло да го има изцяло в метафизичен аспект (дори и консенсусно да го свързваме с физиката), но тогава ние сме девствените, тъй като светът бива осветяван от метафизичното към физичното, а не обратно. Осветяващият абсолют (метафизиката) използва Логоса като "инструмент" на осветимост, а знаеш древните на какво са оприличавали Логоса - на мъжки полов орган (фалос). Не него, а по-скоро химена, долината свързваме с девственост. Тук се отплесвам в посока, за която може би не си струва да отваряме дума, но ми се чини, че не разбирам какво искаш да кажеш с метафората за "девствен" свят.

Проектирането на субекта в света не е избор на субекта. Напротив, оттеглянето на субекта към чистата форма на проектируемост на/в света е вече нещо, което стои по-близо до субектния избор, до автентичност. Макар че и това не превръща субекта в нещо само по себе си; последният продължава да си остава нещо като нито физика, нито метафизика.

Здравей философема ,
>>>
Приемам безусловно, че майка ти ражда това тяло, което незнайно защо си започнал да наричаш "твое". Т.е. че майка ти по някакъв начин е причинила неговата поява (заедно с баща ти).
<<<
Така .. значи ти с това признаваш причинноследственните връзки в материалния свят .. както ти се изразяваш в светът на материалните неща ..
Това поне не е същото схващане залегнало доста погрешно при ммм че причинно следственни произтичания няма въобще в светът .. че те са само една грешка в мисленето.. Това ти схващане че всепак в материалния свят съществува връзката между предизвикващо и предизвикано.. че в материалния свят нещата не просто се оказват в порядък предшедстващо и следващо а освен това се оказват и обвързани от една закономерност на причиняващо и причинено която е толкова универсална че ние не само че няма как да не я забележим но виждаме че нито един път тя не се проваля в практиката .. Благодарение на тази постоянна повторимост на взаимовръзката като причинимост в развитието ния я изучаваме и по нея правим предвиждания за очакваните резултати и факти които ще настъпят в близко (или в по-отдалечено бъдеще).. така ние се досещаме как да действаме че да се получат обстоятелства които могат да се явят причина за желани от нас последствия.. Така ние сеем за да стане по-късно възможно да жънем реколта.. С това е свързана цялостната човешка дейност и ние ежедневно .. ежечасно и ежеминутно проверяваме верноста на такова схващане за съществуване на причинноследственни връзки в развитието на материалния свят ..
До тук добре стикувахме разбирането си по този въпрос ..
Сега да погледнем другите страни на въпросът които ние до сега не упоменахме .. Какво е материалния свят ? Само гола материя ? .. А какво е това материя без форма и без качества .. без атрибути и свойства .. Бог знае какво е .. това е някаква абстракция за нещо което няма никаква страна на познаваемост .. то е само някаква неясна пртедстава за някакъв неразбираем носител на качества .. някаква абстрактна и неуловима за нашето разбиране основа.. нещо невъзможно без конкретиката си .. Ония качества които обличат абстрактната представа материя .. неините свойства.. нейните форми са идеални и съществуват неделимо от самата материя тъй като те също не могат да бъдат в оптделност от основата носител на качествата .. Те материята и неините качества съставляват едно конкретно и възможно нещо .. реалното .. то е онпова което наистина го има .. то е изтинския жител на битието .. неговите две страни материята и идеалната форма в която тя присъства са неделими и са двете страни на онази монета наречена реално..
Ето за това единение на материалното и идеалното в едно двуединие .. в реалното е причината поради която материалистите не ме обичат не по-малко отколкото идеалистите .. аз с това единение разрушавам основната позиция на материалистите че материалното е първично а идеалното врорично .. Е, някой го изказват малко по различно : "Материалното е първично а съзнанието вторично".. това естественно не е същото твърдение но много лесно се разпростира въобще над идеалното въобще..
Ей за това че няма първично и вторично в единението наречено реално .. че материя и форма са в едно .. в реалното.. че те са невъзможни в отделност вън от реалното..
При тези ми схващания за материално тяло и качества на това тяло аз стигам до схващането че човешкото съзнание .. е една авторефлексна природа процесираща в един авторефлексен процес и онова нещо което е неделимо от тялото което го пражда и прави с обстоятелственноста си актуално..
Това са разбиранията ми довеждащи до изводът че майката не ражда само тялото а ражда функционално и функциониращо тяло .. процесите в това тяло са самия развиващ се "АЗ " който с времето си все повече и повече се самоопределя ..
Ако си спомняш аз още в началото бях убеден че ще стигнем дотук .. че рано или късно ще се постави въпросът възможно ли е на материалистическа основа да бъде обяснено наличието на съзнание .. което е наблюдаем неоспорим факт .. Именно по тази причина ти дадох линк към една книга "Детерминизъм и собода на волята" на Александър Хоцей.. Помолих те да я прочетеш внимателно тъй като внея се сблъскват две противоположни позиции .. моята и твоята .. при това доста добре изяснени от поддържниците на тези философски позиции.. Че не си прочел тази книга съм убеден .. в противен случай ти сега нямаше да пледираш за отделяне на съзнание и материя .. да пледираш за невъзможното..
Нищо .. не си прочел .. казал си си "не съм длъжен да чета всякаква щуротия която ми предлагат " .. но ако все пак беше прочел първата страница повече нямаше да можеш да спреш четенето .. а първата страница почваше именно с изложение на позицията която ти самия поддържаш..
>>>
Но не мога да разбера като как така това твое тяло те причинява самия теб. Тъкмо тук е голямото недоразумение - в отъждествяването на това тяло с теб, в незабелязването на рефлективното му съотношение със самия теб, което го прави ТВОЕ, но не го прави ТИ!

<<<
Тялото е мое именно щото в него съм "АЗ" тоя същия който авторефлектира схващайки че той е съпреживяването на процеса на разбиране от разбиращото .. В това съпреживяване се ражда Азът .. това съпреживяване се поддържа през цялото ни време на разумно съществуване .. Това съпреживяване се " събужда" бавно в новороденото .. така както се тажда денят от ноща .. бавно и без да има граница в прехода .. преход навеждащ на мисълта че денят започва още в най тъмнат6а тъма на ноща.. останалото е разсъмване.. И ако ме попиташ а как така денят се ражда от своята противоположност -ноща аз бих ти казал : "По същия начин по който се ражда съзнателното съществуване от несъзнателното .. в преход без явна граница между противоположностите.. " Събуждането на Аза в новороденото .. от своята противоположност .. от несъзнателното е процес които не е случаен а му е придаден тласък още в майчината утроба .. този тласък се нарича живот .. този тласък отличава раждането от аборта.. Именно това че сме се родили живи говори говори че с жизнения процес пренесен с раждането ни е предадена в нас оная причина за която говорим.. без нея нямаше просто да се прояви нашето "АЗ"
А как нашето "АЗ " взаимодейства с нашето материално тяло ако е нещо неединящо се с него .. Това е доста интересен въпрос .. ето ти линк към този въпрос :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 01.03.05 23:09.

>>>
До там ли ея докарахме че да не ти е ясно що е то обуславяне ?"

да - не ми е ясно. Но не защото съм наивен. Какво ми пречи да разглеждам света, точно като мелодията. Защо да вярвам, че нещата "взаимодействат" - взаимодействат ли наистина или просто си следват едно след друго?
<<<
Май вече ти обяснявах .. втори път ли трябва а ? Вече обяснявах че ние схващаме с разумът си че когато някои ти размаже главата това не е просто предшестване на смърта ти а обославяща смърта причина.. Просто сме разумни за да схванем това.. и просто разбираме че ако такава причинноследственна връзка не съществуваше ние не бихме могли да предвиждаме бъдещото следствие познавайки действащия набор от причини .. а ние умеем да правим това .. разумни сме за да го правим.. Конят можем да го заведем до изворът е казал Христос .. но да пием вместо него е невъзможно..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 01.03.05 23:33.