"МММ, ако на теб не ти пука за една цяла обективна реалност .. по -голяма и от слон що ще трябва да се къхариш за някакъв си гениален глист какво сънувал като спял.. "

това ме кефи във феноменологията като метод. Че тя не прави слона по-обективен от глиста само защото е по-голям! "Реалност" е празна дума, която междувпрочем също се изобличава като такава не от други, а от любимите ни гениални физици.

Казваш светът се разкрива пред субекта в своята цялост. Ако субектът е границаТА на света, действително светът би трябвало да е "осветен" за него като цял. Но не означава ли това, че той - светът е абсолютно познаваем? Че субектът може да го обгърне и да го "претегли", т.е. да му вмени качество като на "нещо". По аналогия с нещата - части от света? Признавам, че патерицата - "граница" е много хитра. Тя означава, че субектът хем е част от света, хем не е. Но ти не употребяваш субекта в този смисъл - ти казваш - субектът и светът са винаги ЗАЕДНО. Т.е. акцентиеаш върху това, че той е не-свят. Един не-свят, обаче би могъл да претегли света и това ми се струва парадокс. Като цяло, невъзможността да добием универсално познание , защото то винаги ще зависи от нашето съзнание, ме кара да смятам че субектът е част от света все пак. Образно казано - там на границата на познанието човек се сблъсква със собственото си съзнание. Справка - квантовата механика.

Ако субектът е границаТА на света, действително светът би трябвало да е "осветен" за него като цял. Но не означава ли това, че той - светът е абсолютно познаваем?

Не, не означава, тъй като нито субектът, нито светът са "неща в себе си", за да предполагат абсолютна познаваемост. Не са субстанции, а феномени. Появата им в света изобщо не се дължи на самите тях, нито се съотнася с тях (или поне с единия от тях) като с константи, модули. Специално субектът е всякога неуловимата в понятие (обект-от-света) чиста форма на феноменализация на света; той не е границаТА на света, а - просто граница на света като извечна другост на феномена-свят. Застопориш ли се в границаТА - и вече не си границата, а част-от-света, с което изниква и метафизичния въпрос за невъзможността за абсолютно познание. Загадката на света не е иманентна на субекта (не принадлежи на света), а му е трансцендентна - откъм осветяването на свят изобщо - през субекта (като чиста форма на осветимост) - и към обектите (света). Тук всички членни форми спрямо субекта са условност (патерици).

Че субектът може да го обгърне и да го "претегли", т.е. да му вмени качество като на "нещо". По аналогия с нещата - части от света?

Като граница на света, светът е феномен тъкмо за субекта. Но всеки феномен е метафизично нищожен, тъй като феноменът изхожда не от друг феномен, а от нищото. Да, феноменът (светът като цяло) се пръква от нищото. Може да го претегли не формата ПРЕЗ която се задава (субектът), а изначалието, КОЕТО го задава. То е като земната мяра спрямо слънцето. Самата земна мяра се о-възможностява от изначална осветимост на Земята откъм Слънцето. Но това не означава, че земността на земята сама се осветява извън абсолютния онтологичен модус на осветена форма (земност) на Земята изобщо. За земната мяра изначалната слънчева мерност е едно нищо, тъй като самото Слънце е неизмеримо спрямо която и да е земна мяра. Тук отново подчертавам спомагателността/условността на аналогията.

Но ти не употребяваш субекта в този смисъл - ти казваш - субектът и светът са винаги ЗАЕДНО. Т.е. акцентиеаш върху това, че той е не-свят. Един не-свят, обаче би могъл да претегли света и това ми се струва парадокс.

Не толкова не-свят, колкото двуфакторна конюнктивност на биването си - свят-И-не-свят, не присъствие, а присъщност. И не "претегляне" на света, а чиста съотносимост с феномена "свят", който не притежава метафизичен контекст извън субективния наглед. Това на аристотеловски език е нещо като съотношението между "форма" и "материя", с тази разлика, че тук и едното, и другото не са "неща в себе си", нямат си "абсолютната мяра" на самостойни обекти, не са метафизично съществуващи. Няма как на света да му "взема мярката", след като в изначален контекст (абсолютно) вече се съотнасям с него. Не съм абсолютен аз - абсолютна е самата възможност за осветимост на свят през мен.

Като цяло, невъзможността да добием универсално познание , защото то винаги ще зависи от нашето съзнание, ме кара да смятам че субектът е част от света все пак. Образно казано - там на границата на познанието човек се сблъсква със собственото си съзнание. Справка - квантовата механика

В аспекта на своята "съзнателност" и "телесност" - да, прав си! В изначално и чисто рефлективен аспект обаче (какъвто е трансцендентално-феноменологичният) - не виждам ограничения да не се идентифицира субекта в модуса на което и да е описание. Тук има още какво да мислим! Няма да е лошо да доразвиеш мислите си и ако е нужно - да ме провокираш с още въпроси. Може и да не съм прав... Ще мисля...

Еми логично е щом всичко е предмет на осъзнаване,и мозъка да е такъв:)
"По-изначален от осъзнаването не е мозъкът, а този, който осъзнава мозъка"
Така е,да,но това е за тоя,който осъзнава.
Дотук така съм те разбрал - искаш да ги отделиш.Е не може:)
Разбира се,че човек ако не осъзнава нещата,няма как да съществуват за самият него.Но тях си ги има и без никой да ги осъзнава:)
Мозъка е преди съзнанието,той е предпоставка за съзнанието.То се акумулира чрез него,негов продукт е.
По начина,по който твърдиш,че съзнанието е изначално излиза,че мисълта предшества материята.Е това може да мине за някакъв вид окулт.Аз не съм против окултните науки,напротив в тях има много истина.
Но,знам че нямаш това предвид,затова се чудя,защо го повтаряш:)
Не издържа:)
"Съществуват за този, който ги осъзнава! Не значи, че не съществуват."
Да,и не виждам,защо тогава спориш:)
Ако не беше последващото :
"И как може да не съществуват, щом ги осъзнаваме!"
Всъщност тях ги има и без да ги осъзнаваме:)
Това последното някак си няма смисъл:)))
Виж какво са твърдели (ако коя точно бяха,не се сещам:),един от най-древните народи всеки случай):
Материята,както никога не е възникнала,така и никога няма свърши.
Тъка под материя се разбира вселената,не материалното(както ние го разбираме),нито вселената като космос,а вселената като всичко що го има.
Какво е точно вселената ние никога няма да узнаем,мисля.

Тъка под материя се разбира вселената,не материалното(както ние го разбираме),нито вселената като космос,а вселената като всичко що го има.
Какво е точно вселената ние никога няма да узнаем,мисля.

Това, което си го казал, спокойно можеш да го кажеш за духа и пак ще изглеждаш прав. Защото... кое от това, за което можеш да се сетиш и то Е материално, не е докоснато от духа ти?

Други народи (а нищо чудно определени философски школи на същите, към които си се обърнал за помощ - вж. напр. индийците) са твърдели, че вселената е преди всичко дух, тъй като не материята, а тъкмо духът е вечен и неунищожим. Такава е например индуистката концепция за Атман-Брахман. Чарваките и адживиките от друга страна - като типичните древноиндийски материалистични школи - и в древността, и днес имат почти нулева популярност, макар да са по своему оригинални. Защо ли? Ами защото будизмът, джайнизмът, санкхя-йога, веданта и др. даршани са се занимавали сериозно с философия, не са били дилетанти в дълбокомъдрието и рефлексията както някои естествоизпитатели и губещи си времето граждани, решили за броени дни да стават философи. Изброените философски школи не са материалистични и това се дължи на тяхната задълбоченост. Но от казаното не си вади извода, че повече уважавам идеализма. Това разделение за мен е минало във философията.

За малко, да разбера кво казваш? Уплаших се, ей!..
Първо: извинявам се, че те помислих за "противния" пол - подведе ме прякорът!
Второ: извинявам се, че съм ти "влязъл" в темата! Подведе ме поканата ти.
Трето: извинявам се на всички, които без да искат, са ма чели и са си изгубили времето!
Все си мисля, ама съвсем наивно си го мисля, че някой някъде се интересува кво представлява светът - Вселената и какъв е кръговратът на материята, та да достигне до онова високоорганизирано нещо, наречено главен мозък на човек? Е, не на всеки човек. Някои си остават с малък мозък.
Приятна занимавка с елитарна философия - сигурен съм, че има полза - нали с нея си вадиш хляба.
А бе, има нещо твърде материално в този хляб! Дано не е твърд.
Да ти е сладко!

Благодаря!

Да, прав си, твърд е хлябът, затова ни е нужен и нож - да си го нарежем. И слава богу, че заедно с хляба го има и ножът! А острото на ножа е в неговата острота!

Със здраве!!

Извиних се на философема, за причинени беди от моето присъстивие в клуба.
Такъв съм - пиша глупости, после съжалявам! Пък не мий туй занаята и то си личи със сичка сила, дет са вика.
Съвсем вярно е, че с някакво нерегламентирано остроумие, не могат (не бива) да се подменят научни аргументи.
Но през целия дебат (с мен), не можах да разбера, какво точно прави с такива разсъждения - какво иска да каже, докаже и ... и др., т.е., нищо не разбрах!
Трудно схващам (мой проблем!) и това което корегираш в моето разбиране на мненията на философема. Не разбрах, че балансира и м/у какво и какво? Ясно му беше, че не съм философ, но това не пречи да си задавам "философски " въпроси, например:
Търсят ли ме данъчните да им плащам, значи съществувам! Друг, не много философски въпрос е, дали ме намират?
Виждаш ли, колко лесно се маха мисленето, като мяра на съществуването!
Ей затуй се запичам, да ме прости Господ... Не, че се оплаквам, ама...малко съжалявам.
Щото, човек с такава начетеност, сигурен съм, може 1001 пъти по-добре от мен (даже още повече), да защити схващане за самоорганизиращата се и саморазвиващата се материя.
Явно четем различни книги и гледните ни точки са различни - добре е, че е така! Ама аз съм сприхав и предизвиквам неодобрение.
Спомням си, че едно време четох една студия от СУ на Аристотел Гавраилов (допускам личност или събирателно- не знам), който се изказваше против съзнанието като отражение (Т.Павлов). В 1970- ясно ти е кво значи по туй време да се изправиш срещу системата?
Доказваше, че съзнанието е отношение - това напълно подкрепя твоето виждане. А и аз така мисля. И много добре обясняваше съществуването на отчуждение (алиенация) при социализЪма.
Е, като знам (като съм се съгласил), че съзнанието е отношение, що не "отнеса" мисленето си в положителна (за статуквото, неопределящо се от мен) посока?

Щото веднага възниква въпрос : отношение на какво към какво?

Ако философема започва оттук философските си разсъждения ... има чалъм да го разбера. Ама не разбрах.
При двама спорещи винаги е "виновен" по-умния.

Чао! И да си платиш данъците, ей!

Някъде бях писал нещо подобно, което не съм измислил аз:
Солта е солена, щото ако не беше солена, нямаше да има с кво да я посолим

>>>
И с какво точно натоварваш понятието "обусловеност", освен с проста хронологична последователност, на която то се явява репер.
<<<
До там ли ея докарахме че да не ти е ясно що е то обуславяне ? Да не можеш да схванеш че майкати и баща ти не са просто те изпреварили във времето а са те направили.. Че човек самолетът не само се е появил по-късно от човекът .. но без човекът не би се появил въобще щот не би имало кой да го "появи " .. Но на мен сега ми хрумва друго нещо .. що въобще се занимаваме с паяшки работи в момента и що се правим на неразбрали. ???
>>>
Твърдя точно това - нещата в света си се случват в хронологична последователност, така както се случват и нищо повече. Правилата не са закони, а са статистика. Кому е необходимо въвеждане на нови качества, като причина-следствие, обуславящо-обусловено, пораждащо-породено.
<<<
Ти може да си наивен или да се правишна такъв .. но всички нормални хора схващат че засищането на гладът е следствие на храненето а не само хронологически по-късно събитие .. именно поради това кат огладнеят търсят нещо да хапнат .. Това даже и гъсениците са го схванали .. на теб обаче нещо ти се губи .. за теб между храненето и засищането няма никаква връзка .. само дет едното кат Пижо вървяло винаги отпред па другото кат Пендо вървяло отзад .. мен право да ти кажа в такива щуротии не ми се играе .. нивото на разговора се свежда на ниво идиотизъм .. става ми скучно и май ще се откажа от такъв безпредметен дебат ..
Ако беше малко по наблюдателен щеше да забележиш че в природата съществува предшестване което не е свързано със задължителност на следването.. В други случай па предшедстващото задължително предизвиква следващото .. Ето например ако някой ти размаже главата на пихтия е задължително да последва твоята смърт .. Размазването на тиквата се явява причина за смърта а не само хей така размазването на тиквата било предшедствало смъртта ..
>>>
Ако копието обуславя смърт
<<<
Обославянето мой човек не се корени в материалните предмети а във взаимодействието им.. Не предметите са причината а тяхното взаимодействие.. Повникни малко в нещата и се опитай да ги разграничиш..
>>>
Както виждаш не копието терепе мамута, а ние.
<<<
Мамута го утепва нашето действие .. пронизване .. разсичане .. размазване.. Копието .. пушката .. оръдието на ловът .. са само средства които използваме за да постигнем някакво действие причиняващо смърта на мамута..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/