>>>
Ето с кое твое не съм съгласен:
1. Обектът не е повече от субекта, не е първичен спрямо субекта, нито обратното. Те са винаги заедно, съотносими.
<<<

Не е така ..Обектът и субектът са единовременни като наличност в субектните структури .. те са винаги заедно и съотносими но само когато са налични и двете.. А така ли е ? Субекта се се появява като авторефлексна способност за съотнасяне с окръжаващия свят и със самия себе си даже.. Субекта е съпреживяно съотнасяне.. До преди природата да е била осъществила появата на мислещи същества каквито са човекът и някой други визши животни субекта е отсъствал в действителноста .. Действителност пак си е имало .. имало е обективна действителност кореняща се в обектите на наличното битие които са взаймодействали на по низше организираното битие.. имало е обективна действителност и обектите са били в тая обективна действителност ..
Виж идеалното и материалното са неделими .. те са единовременни в реалното .. двете страни на една и съща монета .. Но съзнанието и самосъзнанието не е винаги налично в материалните структури .. то се появява вследствие на развитие на материята и е послеследствие на развитието.. съзнанието е вторично.. Ей тука има една малка тънкост и тя е в това че идеалното не е само едно самосъзнание макар и самосъзнанието да е идеална авторевлексия в материален процес.. Макар и самосъзнанието да има идеална същност то не бива да мислим че идеалното е самосъзнанието.. Идеалното е доста по-обширен клас от качества на материята.. цял "букет" от плеяда нейни несъзнателни качества и атрибути..
>>>
2. Познанието се стреми към обективност не защото признава илюзорното "върховенство" на обекта, а понеже иска да улови и уточни всеобщите и необходими условия, при които става възможна всяка обектност.
<<<
Познание е само това което се корелира с обективноста .. което е налично в действителноста като представата.... останалото е само представа която се основава единственно на фантазия нямаща опора в действителноста .. такава е да речем представата за Бог.. и още куп сънища в лятна нощ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
2. Познанието се стреми към обективност не защото признава илюзорното "върховенство" на обекта, а понеже иска да улови и уточни всеобщите и необходими условия, при които става възможна всяка обектност.
<<<
Познанието е процес на търсене на истинна представа за обективно съществуващото .. Познанието е процес на ориентация в наличното битие което е даденост за субекта..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
Причинните връзки засягат частите (обектите) на света, но не и света като цяло. Нито субектът причинява света (което би било солипсизъм), нито обектът причинява субекта (което би било детерминизъм).
<<<
Да отричаме (отричане по нехаресване ) детерминизмът като тотален факт е безполезно и ненужно .. както е безполезно и ненужно отричането на неминуемата смърт за всяко живо същество само щото това би било смърт на субекта..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
5. Светът като цяло е в крайна сметка обектът. Реалността на света не изхожда от самия него, а от неговата "осветеност" априори. Формата на света не е производна на обекта, нито на субекта, но се задава ПРЕЗ/ЧРЕЗ субекта. Това не става "по желание" на субекта (което би било солипсизъм), но въпреки всичко - изначално субективно. Т.е. субектът е проводник на смисъла към обектите, а не обратното.
<<<
Какво е обект ? .. Ми много просто .. обектът е някаква обстоятелственна наличност в битието .. някаква негова част или обективна структура или качество .. всичко което съществува самостоятелно вън от нашето съзнание е обект.. Субектът е форма на съпреживяно съотнасяне към обектите .. вид съпреживяно отношение .. Ето например аз мога да се съотнасям с теб .. с твоя "Аз " като с нещо обективно съществуващо за мен (макар и да имаш идеална същност ти си реален факт в битието) .. съществуващо вън от моето съзнание .. само по себе си .. и ти знаеш че е така .. нали ?
Светът в крайна сметка това е карма-каръшък от материални обекти и отвреме навреме живеещи чрез тях субекти.. Субектите са тленни .. материята е вечна..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
6. Субектът не е част от света, а винаги ЗАЕДНО с него - като негова външна граница и "последен предел" на светова оформеност. Субектът е форма на света, а не част-от-света.
<<<
Светът си има своята форма .. това го прави обстоятествен .. конкретен..
но не виждам откъде на къде субекта който е съпреживяно отношение към обективно съществуващото трябва да се възприема като форма на обективно съществуващото .. Не виждам откъде на къде аз като субект който те възприема теб (за мен ти си обект ) трябва да имам впечатлението че съм твоя форма.. Тук безусловно имаме налице някакво недоразумение ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
7. Субекът и светът не се отнасят като част към цяло. Об-хватът на световното цяло е възможен не из-средоточието му, а откъм границите му. Философското полагане на "свят като цяло" е възможно само като чиста съотнесеност на този, който го полага откъм неговата цялост - и по посока на частите му.
<<<
Тук в исвестен смисъл си прав .. Появи ли се субект в светът то наспорил господ представи .. от причудливи .. та до фантастични.. барабар с представата за господа Бога отпреде.. С появата на субекта в светът се появяват и представи .. в тиквите ма мислещите джмунжита се появяват мисловни процеси които поддържат представите .. Та такова нещо е светът .. той не е само морето .. той е и вълнението на морето.. Махни вълнението и остави само водата и светът вече не е тоя същия..
Така че в тая посока има какво да поортуваме .. Не бих бил фен на идеята да вадим субекта от светъ .. но доста бих подкрепил идеята че чрез субекта светът се самопроменя .. не остава константен .. става някакси по-друг.. свят със субект .. доста по- различно от светът без субект..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
8. В този план субектът е граница на света, не някаква негова част, понеже той (смислово) улавя света като цяло и се съотнася с него. Субектът не е иманентен на света, нито трансцендентен на света, а трансцендентален - A и Z, алфа и омега на всяка непротиворечива явяемост на света изобщо.
<<<
Думата граница ме смущава .. щоза граница е това .. смислова .. количественна .. качественна .. пространственно-топологическа .. времева .. структурна .. еволюционна .. каква ? Тази дума "граница " за мен няма дефиниран смисъл.. Единственното което интуитивно схващам е че това твърдение тегли към това че субекта е хем от светът хем не е ..
Нещо като изгледът на пейзажа .. от къдет да погледнеш на пейзажа все различно се вижда .. Ти май това целиш с тая граница .. целиш да покажеш че изгледите на пейзажа са само ракурс на погледа към действителноста а не самата действителност .. Аз по принцип не съм против такава трактовка .. но това изисква изясняване и в никой случай да не се смесват нафантазираните представи за действителноста като нещо от самата действителност а като единственно абстрактни представи на субекта за обекта при това и доста неверни понякога.. Тоест аз не бих се съгласил с слагането на знак на равенство между реален видим ракурс на възприемане на околното и нафантазиран ракурс.. Едното е фактически извлечен порядък от действителноста .. другото е просто измишльотина..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
9. Онова, което изглежда с основание да бъде наречено "субект" в света (човешко тяло, душа, мозък, организъм и пр.) в един абсолютен, философско-рефлективен смисъл, е просто обект. То е вписано в тоталния смисъл на света, който е смисъл на субекта спрямо света, а не обратното.
<<<
Прости ми но тук въобще не разбирам какво искаш да кажеш .. до мен не достига мисъл от това което повествоваваш .. може би ако го разясниш ще схвана накъде клониш .. за сега просто не улавям .. надявам се да не е от това че съм затъпял..
В интерес на истината тези твои думи свързани в някаква реч асоциират в мен мисловни послания но това не може да бъдат гадани и обсъждани от мен твои позиции .. такова мое поведение би било доста самопроизволно и неуважително към твоите твърдения .. които може и да са в друга посока а не асоциираната в мен.. поради което за сега не казвам нищо..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 12.03.05 20:44.

>>>
10. Допускането за несубектна форма на света е догматично допускане тъкмо поради горното. Казано иначе, вярата в отвъдност на обекта спрямо изначално субективните достижения на неговата принципна явимост, е суеверие.
<<<
Схващам това което искаш да кажеш .. даже ще ти дам пример ..
Сои човек пред огледалото в стаята и вижда в отражението себе си.. картините отрсреща на стената .. телевизора .. дивана .. мебелите ..
Когато човекът напусне стаята какво остава да се вижда в огледалото.. ???
Естественно че виждането е е субективно възприятие и без виждащ няма видяно .. колкото ракурсни гледни точки на виждащия толкоз и картинина видяното .. Тук е уловката ..
Но ние тук не говорим за различието на ракурса на възприемане на нещата.. Ние не говорим за различните ракурси под която би могла да бъде погледната една статуя .. ние говорим за самата форма на статуята .. тя е обективна .. формата на статуята не се променя когато я гледаме под различни ъгли .. формата на статуята си остава непроменима.. еднаква на себе си .. независимо от това че всеки ден все нови и нови хора я виждат под нови и нови ракурси.. Ето затова статуята си остава такава каквато я е съсдал скулпторът и не се променя от гледането на зрителите ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
11. Материализмът и идеализмът не принадлежат на критическата философия, те се отнасят към една стара, архаична форма на класическата метафизика, предпоставяща догмата за трансцендентност на "първи същности" спрямо чистата (стерилна) форма на перцептивния наглед. В света няма йерархия на същностите.
<<<
Донякъде и аз смятам че както грубия материализъм така и идеализма са грешни философски системи поради своята крайност..
Аз самия смятам че материалното и идеалното са неделими и са двете страни на реалното .. Що се касае за съзнанието .. хммм.. съзнанието за мен е неотделимо от материята .. но материята може да си съществува и без съзнание.. Било е !.. след третата световна война може пак да бъде !

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/