Справедлив ли е животът според вас?
Моето мнение е че доста често живота е краино несправедлив за съжаление!
Но все пак не може да се отговори еднозначно защото има някои хора които са родени под щастлива звезда и съдбата сякаш ги е целунала и благословила,
докато има и такива които сякаш са родени да страдат и да се мъчат цял живот.
Нека всеки изкаже свободно мнението си за това дали е справедлив живоът!

Otkakto spriah da si zadavam vaprosi ot tozi sort,jivota mi vze da pridobiva smisal i da mi se struva mnogo spravedliv

Less is more,more is less

Кой живот отнасяш я се беше родила хлебарка веднага штехме те изтрепем с как се казваше?

Животът е справедлив към всички - каква световна несправедливост!
С мита за несправедливо осъдения Христос и до ден днешен се хващат балъци, които да ходят по църквите и да си плащат.
Тая буламач "справедливост" се въди само в главите на хората и повече им пречи, отколкото помага.
Мравка на пътя - ти си вървиш и я мачкаш. Е, кво е виновно добичето, че се е пръкнало мравка? Справедливостта изисква - да си напрайш харакири.
А аз си прая айсектири!?!

Животът не е справедлив. Ако беше, такъв въпрос изобщо не би ни изкушил. Ако нещата не стават както искаш самият ти, а обратното или почти обратното - какво по-добро доказателство?
Ще кажат - кой си ти, че да искаш това? Ами вие кои сте, че да ме съдите като искам това?
Човек търси и иска справедливостта както Истината, Доброто, Красотата и всичко това, което поначало му се иска. Никой не би отказал на една красива жена да го обича, нали? (Говоря за мъжете!)
Никой не иска да е беден, сакат, мразен, предаван.
Ще ни се да живеем в богата страна. Да караме скъпи коли. Да пътуваме свободно в чужбина. Децата ни да са умни и здрави. Да имаме честни и добри приятели. Да бъдем здрави и живеем без грижи.

Ако сме лишени от тези неща и не знаем защо, а само се чудим - как така нямаме, след като други имат и ние не сме по-различни от тях, значи животът наистина е несправедлив.

Lesno e da se obiavi jivota za nespravedliv,no ne e toi vinovnia.Nespravedlivi sme nie kam samite sebe si i za tova jivotat ni izglejda taka.Vsi4ko proizhojda ot nas,no nie ne iskame da go razberem i za pochvame da obviniavame jivota,zashtoto taka e po lesno i izglejda po spravedlivo

Less is more,more is less

"Ако сме лишени от тези неща и не знаем защо, а само се чудим - как така нямаме, след като други имат и ние не сме по-различни от тях, значи животът наистина е несправедлив"-тези неща добре звучат ама повечето хора не за тях се замислят като мрънкат че живота бил "несправедлив"!
ами ако знаем защо или поне подозираме,или поне ни се струва че знаем,или най малкото си търсим извинения за да ни е по лесно да се самосъжаляваме и да плюем по "галениците на съдбата"?ако се оглеждаш постоянно в другите и живота ти е несправедлив щото Вуте има повече от теб(без значение кое според теб му е в повече ),ми още много въпроси ни чакат,всичките без отговор.."справедлив" е дума от речника,която нуждата от комуникация и разбиране между хората е облякла в някакъв смисъл,който всеки интерпретира по собствен начин...въпроса ни изкушава,но колко хора си го задават,мислейки глобално, без да го свеждат до собствените си проблеми и "ощетеност"...защо тоя въпрос изниква само когато нещата не стават така както на нас ни се иска?сутринта станах..стуууууд..абонатната гръмнала и сега пара ми излиза от устата..баси живота,аз да не съм по малко от ония от отсрещния блок,на тях да им е топло,пък аз с ръкавиците да тракам по клавиатурата:(и хладилника празен,щото навън още по-студено,а и ме мързи да отида до магазина,гладна ще си остана...пък тия отсреща от тука ги виждам че обядват:(ма то живота,несправедлива работа,да знаете...всеки се чувства лишен от нещо ,ама защо не мисли колко хора са лишени от това,когато го има...справедлив ли е живота не се свежда само до това какво искам-какво нямам-ама защо точно аз!айде ако някой ще се изказва по темата първо да дефинира какво е за него справедливост и как въобще го отнася това като определение към "ЖИВОТ"(определение за живот засега не е нужно)
"справедливостта както Истината, Доброто, Красотата "-това ли е?или има какво още да добавите?

...pointless ventures, endless games...

Добре, да видим какво е справедливост.

Справедливост е когато си свършил много работа - да получиш полагащото ти се възнаграждение. За една и съща работа (че даже и за по-добра) ако ти ще получиш 100, а един германец - 1000, питам: това справедливост ли е?

Ти си пъшкал (като българин) 500 години под робство и си имал обективни причини да не се цивилизоваш достатъчно (според нечии стандарти). Идва един англичанин тук и казва: селска ви е страната. Е, как няма да е селска, като баба ти Виктория и вуйчо ти Дизраели са крепяли всячески статута на една нечовешка империя - Османската, в чийто център "справедливо" се е оказала родината ми? Ами ако попитаме кой спря турците да не стигнат до Атлантика? Ех, как не бяхме по-назапад, мамка му!

Баща ти, майка ти цял живот строили социализъм, наливали основите на нови заводи, на нов морал (горките, даже се изненадаха, че всичко се сгромоляса изведнъж!), а сега ги оставят със 100 лева пенсия. Други (маскари, полузатворници, полуидиоти) купуват и продават техния честен труд като собствената си бащиния. Сами са си виновни, ще ми кажат дефиниращите справедливостта. Спекулации! - казвам аз.

Справедливо ли е изобщо да си лишаван, когато можеш и да не бъдеш лишаван? Ти блъскай цял живот над главоблъсканицата "Що е справедливост?", а тя несправедливостта няма да чака - просто ще те смачка. Или ще те изстисква малко-по-малко, докато те хване ракът. И си отидеш, ама съвсем без отговор на въпросеца: ЗАЩО нямаше справедливост?

виж сега,не казвам че стоя и се чудя Що е справедливост...примерите които прочетох -нямаше нужда от тях,мислила съм над подобни неща,както може би и всеки човек в тая държава...обаче, бягайки от конкретизирания образ на несправедливост обрисуван от теб ,това което исках да кажа е че нещата се случват,ама за мен е важно как ще реагирам,какво ще направя когато усетя че несправедливостта ме смачква....докато само стоя и мрънкам..ами накрая наистна ще склопя очи чудейки се аз ли сбърках някъде,живота ли направи грешка с мене,"ЗАЩО нямаше справедливост"...написаното от мен по горе беше за да изразя убеждението си че това с несправедливия живот много се е преекспонирало като оправдание и прекалено много са хората които като станат от неправилната страна на леглото после по цял ден псуват "тая несправедливост"..ей затова исках уточнение..за да разгранича тези които имат представа,поне за себе си, за кво плюят по живота и такива на които вече им е станало навик и ей така заради идеята..целта ми не беше да влизам в конфронтация или да излезе че според мен всичко си е наред и " да си лишаван, когато можеш и да не бъдеш лишаван" е естественото състояние на нещата...

...pointless ventures, endless games...

твоята теза е че ние си мрънкаме като оправдание за ежедневните си неуспехи,че живота е несправедлив.
А ето какво ще ти кажа,значи ти ми твърдиш че в следната ситуация живота е бил еднакво справедлив така ли???
а ето за какво говоря :Например ти се раждаш напълно здрава,а съседа ти свродена аномалия или пък е недъгав- нима искаш да ми кавеш,че живота е бил еднакво справедлив и към двамата????
Ами не е единия ще има шанс да се реализира в живота докато другия цял живот ще страда.