|
Текстът, който може би ще прочетете по-долу е написан за 3 дни от мой приятел. Аз получих разрешението му да го публикувам тук! Реших, че ще е интересно тези негови размисли да бъдат прочетени от повече хора, да ги сподели с вас, а ако някой даже си позволи да ги коментира би било още по-добре. Докато си кю-тих с него научих следното:
(Това са негови думи:) “Сбор от мисли за различни неща - за живота вселената и всичко останало. Реално този текст е нещо като откъслечни разсъждения, които съм се опитал да събера в едно компактно цяло, така че прехода да е относително безболезнен"
-------
засягам всички теми, за които съм се сетил; идеята беше не толкова да напиша нещо цялостно, колкото да подредя светогледа си , да му сложа етикетчета и да го разпределя по шкафчета; всъщност вътре са мои разсъждения по наблюдения”
===================
Приятно ви четене! :)
Светът: Вселената е необятна. В една незначителна галактика, около мъничка жълта звезда, подобна на милиони други се върти една още по-малка синя планетка. Ние сме там,
гордо наричащи себе си човечество, смятайки се за "венец на творението", борещи се за някакви си цели които нямат никакво значение, освен за самите нас, тръбейки наляво и надясно как сме "подчинили" прородата.
А вселената следва неумолимите си физически закони, и ние, човечеството, сме незабележима прашинка, една от безкрайно многото. Нямаме никакво значение, защото "значение" е човешка дума, абстракция, измислена от самите нас. Няма кой да ни оцени, освен самите ние, освен с нашите си, уникални за всеки човек критерии, или онези - "статистическите", но пак човешки - обобщени за "представителна извадка" от човечеството. Бог* няма. Съдба няма.
Това, което човечеството има, са случайности и вероятности, думички, появили се, защото никой не знае всички закони на природата, нито пък може да обхване абсолютно всички "факти" в системата, наречена вселена. Всичко е вероятност. По-голяма, по-малка, но все пак вероятност. Тоест няма нищо сигурно, има само много вероятности, в границите между абсолютно вероятни и абсолютно невероятни.
Същината на вселената е нещо, което наричаме с абстрактната дума "енергия", а начините по които се "държи" тази енергия, т.е. измененията на многобройните и проявления (в частност материята), които наблюдаваме чрез взаимовръзките
"причина-следствие",наричаме с още по-абстрактната дума "информация". Информацията е обективна. Тя е такава, каквато е, независимо как се възприема от човека. Човекът е субективен. Той получава и интерпретира информацията по свой си начин, с по-голямо или по малко приближение до обективната информация. Всеки човек е като уникално криво огледало - отразява обективността по един повече или по-малко изкривен начин. Но неговата преценка, понякога доближавайки се до обективността, никога не може да бъде напълно обективна, защото той винаги разполага само с малка част от цялото,
получавана чрез ограничени рецептори, и анализирана чрез абсолютно недостатъчна по възможности и непредназначена за тази цел система за обработка на информацията. От друга страна, човек всъщност е вид животно с развита система за запазване и обработка на информацията. Системата е достатъчно гъвкава, но с недостатъчно капацитет за постоянно
разширяващия се кръг усложняващи се задачи, поставяни пред нея. Като плод на еволюцията, и възникнала за решаването на сравнително тесен кръг задачи, тя е оптимизирана само за него. Основната движеща сила на човека си остава "ниското ниво",
емоциите, желанията. Интелектът или се поставя в услуга на тях, или работи като отделна подсистема с много по-нисък приоритет.
Голяма част от хората дори не използват поради една или друга причина капацитета който имат.
Реакция на човека към средата (обкръжението): Този механизъм се състои от две части:
1.Събиране на данни (информация + дезинформация)** - наблюдателност, добра работа на сетивата, запаметяване.
2.Обработка на данните, извличане на информацията от тях, отсяване на дезинформацията и взимане на решение - високо IQ,
способност за абстрактно мислене, комбинативност, въображение и пр. Получаваната информация се сортира, сравнява с натрупаната такава в базата данни, и част от нея се отхвърля като дезинформация. Останалото влиза в базата данни с някакъв процент на достоверност. Базата се актуализира, като част от данните в нея се отхвърлят като дезинформация, когато възоснова на новите данни вероятността им за достоверност падне под някаква критична за конкретния индивид граница. Основен недостатък на системата е, че коефициентите на вероятност могат да не отговарят на реалното състояние. Някои недостоверни данни ако са приети като достоверни, и обратното, нарушават коректната работа на системата. (пример са така наречените "заблудени" хора, или пък такива, които вярват в псевдонауки например и пр.)
Правилната комбинация на работа на механизма описан по-горе е, естествено, когато и двете му части работят добре.
Ако събирането на данни работи лошо, а обработката - добре, то извличането на информация е слабо, тя е недостатъчна, празните места се попълват с логически заключения на базата на съществуващата информация или въобще не се попълват.
Затруднява се отличаването на дезинформацията от информацията. Колкото тя е по-малко, толкова повече на брой могат да бъдат
тези заключения, и толкова по-голяма е вероятноста те сериозно да се отличават от обективното състояние. Вземането на решение е сериозно затруднено, поради големия брой различни заключения, всяко с неопределима вероятност и водещо до вземане на различно решение (ситуация "блъскам си главата"). когато решение все пак се вземе, то то е произволно и почти винаги неправилно.
Ако събирането на данни е ОК, а обработката куца - то като резултат или броят на вьзможните решения до които е достигнато е
много малък, или се стига до "информационно пренасищане" - мозъка блокира, защото не може да обработи толкова информация, Логическите модели на проблема се получават непълни и неправилни - в тях винаги има част, която не се вписва в изградената
от мозъка логическа схема на обработвания проблем. Схемата се отхвърля и на нейно място идва друга, страдаща от същия недостатък. В крайна сметка решение, удовлетворяващо наличните данни не може да се получи.
Резултатът, ако и двете части едновременно работят лошо не се нуждае от пояснение.
Сега се стига до момента на взимане на решение - Хората с по-малък интелектуален потенциал имат по-малко алтернативи, между които да избират. Обикновено тези алтернативи са "черни" или "бели", затова взимането на решение е сравнително
просто. Хората с висок интелектуален потенциал, имат повече на брой решения, всяко от които има предимства и недостатъци, при сравнително сложен проблем, не може да се предвиди кое от възможните решения ще е най-оптимално, затова изборът на решение е по-труден.
Общество: Ако трябва да сравним обществото с нещо, то ще е не вода, а пясък, Пясъкът, макар и да изглежда еднороден, всъщност се състои от множество песъчинки, всяка една подобна на другите, но независима от тях и с уникална форма.
Всяка песъчинка има едни физически свойства, сходни с тези на всички други песъчинки, но пясъкът като цяло има съвсем различни свойства, трудно предвидими и трудно обясними.
В действителност няма общество, има съвкупност от индивиди, преследващи всеки личните си цели. На първо (и най-често единствено) място стои стремежа за личното благоденствие. Това, което се вижда в "човешкия" свят е абсолютно идентично на това, което става в животинския, но в животинския, всичко е в най-чист вид, докато в човешкия е размито и прикрито, защото конфронтацията вече почти не е на физическо ниво, води се информационна борба - илюстрирана с принципа: "информирай се и дезинформирай - така ще придобиеш власт и контрол". Разкриването на обективна информация за себе си е слабост, тъй като другите индивиди могат да се възползват от нея в твой ущърб. Наличието на такава за противника, след обработка, дава възможните печеливши стратегии за елиминирането му.
Взаимоотношенията между хората, според мен, могат да се дефинират с един универсален принцип на "нуждата и задоволяването и".
Същността му е следната - всеки човек има нужди, които иска да задоволи. Когато за задоволяването им е необходим друг човек, той търси такъв, който ще го направи. Човекът отсреща се ръководи от същия принцип. Ако двамата (тримата, N-тимата - в зависимост от
конкретната ситуация) си задоволяват взаимно нуждите, те установяват взаимоотношения (пак в зависимост от конкретната ситуация).
Тази дефиниция може да се приложи за всякакъв вид взаимоотношения.
Ето най-общ пример, с цел е да се илюстрира принципа:
Имаме два индивида, мъж и жена,
на първо място мъжът има физиологична нужда от жена от неговия вид (първо нуждата от продължение на рода, освен това тук влиза не само секса, а примерно и комфорта който предизвиква близкия физически контакт)
нуждите на жената: физиологична нужда от мъж от нейния вид въпреки, че изглежда, че по тези критерии за мъжа всяка жена ще е подходяща и обратното, това не е така защото
за продължаването на рода на него му е необходима жена с гарантирана фертилност. Преценката за това е "вградена" на ниско ниво, възникнала още на етап от еволюцията, когато интелектуалния капацитет не е бил развит, т.е. той обикновено почти не участва в процеса на селекция.Важни са визуалните "външни" критерии.Следователно мъжът ще избере жената, която най-много "харесва".
При жената ситуацията е подобна. Разликата е само в критериите. И преди и сега това са властта и контрола,които мъжът притежава. Преди време те са се изразявали в примерно най-дългите кучешки зъби, най-гъстото окосмяване и най-развитата мускулатура, сега, при промяната на социалните условия от основно значение е общественото положение и материалното
осигуряване. Следователно, ако мъжът харесва жената и и осигури това, от което тя има нужда (минимум кола и апартамент са задължителни) а жената е удовлетворена от това, което и се осигурява, то те ще се съберат. Ако не е удовлетворена, ще търси
друг.
По тази логика може да се обясни примерно дори и алтруизмa, като "нужда човек да получава удовлетворение от това да дава нещо на другите". Умишлено не допълвам "без да чака да получи нещо". Той получава, дори да е нещо имагинерно, като удовлетворението за себе си от постъпката си.
Формирането на нуждите започва от най-ранна възраст и включва неща като генетично заложени нужди, среда за наблюдение и подражание, или психологически шокове от екстремални за индивида събития.
Задоволяването на нуждите е движещата сила и това, което "програмира" поведението на човека. Една от основните, но въпреки това оставащи в сянка нужди е нуждата от "контрол" на средата, себеподобните, ситуацията... Корените на тази нужда се коренят
в силно деформираните инстинкт за самосъхранение и инстинкт за продължение на рода. Тези два инстинкта се характеризират
с това, че при тях няма компромиси - всички методи са добри за постигане на крайния резултат, като най-ефективния метод е "аз да съм отгоре, а всичко, което има дори най-малка вероятност да попречи за това трябва да изчезне". Това е относително
ненабиващо се на очи в еднотипно хомогенно общество, тъй като хората са стадни животни и имат нужда от други хора (но задължително абсолютно еднакви с тях), но веднага се забелязва при други обстоятелства. Примерите са много - сблъсъкът
между християнската и мюсулманската култура, унищожаването на индианците и прочие и прочие... Много малко хора се замислят върху това, а и много малко хора се противопоставят в поведението си на такива импулси... а мнозинството просто ги следват
без да се замислят. Затова светът, дори човешкият "цивилизован" свят е постоянна борба, следваща само един закон - закона на оцеляването. Борба, в която всички средства са позволени и където и най-малкото преимущество се използва, независимо какво
е. Свят в който няма място за скрупули, за някакви самоналожени ограничения, защото хищника отсреща ги няма и това му дава огромно преимущество, от което той ще се възползва без да помисли и секунда. Тези, които си налагат такива ограничения
са храната, или са обречени да са губещите и на опашката. Победителите са другите - тези които изяждат, тези без ограниченията. Те нямат дори и угризения, така че нищо не им пречи на благоденствието, освен евентуална конкуренция.
Справедливост за жертвите няма, и няма кой да я наложи,а който е по силен, сам се опитва да я постигне според собствените си мерки.
Очевидно е, че при този модел обществото би трябвало да е още на нивото в което членовете на племето си прегризват един другиму гърлата за парчето сурово месо. Защо не е така? Обяснението е ...в религията, морала и етиката.Казано с други
думи - в контрола и манипулацията, които слабите са използвали в опит да изравнят шансовете си за оцеляване.
Преди много време физически силните и тъпите ядяли най-много месо, вземали всичките жени и най-близкото място до огъня.
Но някой умен и слаб измислил да върже остър камък на дълга пръчка, и ето ти копие. То не само му позволявало да ловува най-успешно от всички, но го правело по-силен и от най-силния човек в племето. Всичко било чудесно, но съвсем скоро и най-тъпия съплеменник разбрал ползата от копието и каква власт дава то и то най-вероятно на собствен гръб.
Но копие се прави лесно, особено след като вече е измислено и си го видял. И ето не след дълго всички се оказват с копия. И отново най-силните физически са най-силни в племето. А умните и слабите се оказват пред дилема - каквото и оръжие да измислят, другите ще го имат в скоро време. всички знаят принципа на моркова и пръчката***, но само силните могат да го прилагат.
Ако си слаб, не можеш да предложиш морков в обмяна на нещо - те така и така ще ти го вземат барабар с всичко останало. И пръчка не можеш да покажеш, защото противниковата е по-дебела. Все пак е ясно, че силните трябва да се уплашат, защото
тогава е най-сигурно. Но те не се плашат от слабите. Тогава от какво? Ами от неизвестното, от това, което не могат да контролират и не разбират, от стихиите например. И започва информационната война - с дезинформацията като основно оръжие.
"Аз говоря с боговете, те избраха мен да говоря от тяхно име. И казаха, че ако не ми дадете месо да им принеса в жертва, ще ви пратят мълнии, пожари, наводнения, болести и пр."
Срещу такова изявление "силните и тъпите" не са защитени. Те приемат дезинформацията за информация, имат и потвърждения, верно косвени, но все пак потвърждения. И логиката е такава: "Верно че много месо и жени взимахме, то за слабите дето сега говорят с боговете почти не оставаше, пък за самите богове хич нищо нямаше! И затова тези богове сега се гневят. И си търсят божията справедливост. И трябва да правим каквото искат,защото пък могат да се смилят и да спрат с тези мълнии, пожари, наводнения, болести които ни морят! Ще им се подчиняваме, защото са по-силни от нас и страшни!
Ама като боговете не ни говорят на нас, как да разберем какво да правим! Добре че ги има тия слабите да ни казват какво искат боговете!" Това е края на ерата, в който физически най-силния е шефа.
Минава време. Племената прерастват в държави, хората претърпяват еволюция, а с тях и религиите. Превръщат се в основен и много мощен инструмент за моделиране поведението на хората. Но в основата са си все същото - лъснат до блясък и облагороден метод на моркова и пръчката. Наложен чрез дезинформация. И тук се появява се Християнството - съвсем нов вид религия. Нов е, защото се разпоространява отдолу, от масите, нагоре, към върха. Очевидно не е създадено за да могат малко на брой хора да извличат облага от други. Разбира се с времето и то се компрометира и се изражда до средство за забогатяване и власт, но това става тогава, когато достига до върховете - до управниците.
Въпреки че е от нов вид в Християнството отново присъства един основен признак на религията - то все така е средство за контрол и манипулация, но неговата първоначална цел е съвсем друга, много по-хуманна!
Очевидно е, че всички бедствия, които уж боговете(сега вече Бог, всъщност) изпращат няма да престанат. И живота на хората си е все така лош. Справедливост няма, и бъдеще няма и оправия няма. Поколение след поколение, след поколение...
Това, което не го съсипват стихиите го съсипват самите хора - черупката на цивилизоваността е твърде тънка, и се пропуква твърде често. Християнството не решава този проблем, но до много голяма степен го смекчава. Пак с помощта на страх
то налага определен модел поведение (в стария завет - където се набляга на пръчката), чрез който индивида доста по-малко ще застрашава себеподобните си. След неговото разпространение и утвърждаване масово като религия се набляга повече на
душевния комфорт на последователите. Манипулират се по начин, който им придава относителна психическа устойчивост срещу неизбежните нещастия (новия завет, където се набляга на моркова). В този смисъл религията е душевна патерица за слабите
духом, за тези, които не могат да се борят сами с превратностите на живота. Това е един вид манипулация с идеална цел.
За религията е нужна вяра, а вярата е готовността да приемеш нещо за истина, без да търсиш докавателства истина ли е или не.
Един вид фактологична лема. Вярата е много опасно нещо. Ако я има, тя дава душевен комфорт и сигурност. Тя дава основа. Дава нещо, което е "абсолютно", а не вероятностно, нещо, върху което може да се гради останалото. Тази "абсолютност" е
фалшива. Това в което човек вярва, може да няма нищо общо с истината. И при това положението е по правило непоправимо, защото при вярата обикновено не могат да се дадат доказателства(ако ги има и те са против нея, тя , като цяло, бързо ще се компрометира, ако са положителни, няма да е вяра, а факт), а дори и да могат да се намерят, вярващият ще приеме положителните, а ще отхвърли отрицателните ("Няма значение какво ми казваш, не си прав, няма как да си прав, защото това е ИСТИНАТА и аз ВЯРВАМ в нея!").
Няма как да е другояче, защото отхвърли ли се "базата", това което уж е стабилно и неизменно, се губи душевно спокойствие, а човек е несъвършенно същество, което не може да функционира ефективно в свят само на вероятности.
Затова и се прави този компромис с обективността, но това е неизменна част от функционирането на човешкия психологически модел и основен фактор за психическо равновесие.
Какви са изводите? Религията е предназначена глупавите и неуките, полезна е като инструмент за постигане на душевно здраве, но не може да се използва от умни хора, особено такива, които задават въпроси и искат отговори. Моралните правила, които
човек нерелигиозен спазва, вече са въпрос на убеждение, те се постигат много по-трудно и когато ги има те са по-ценни, защото не са постигнати чрез сляпо подчинение, а чрез размисъл и личен избор!
Един конкретен тип вяра заслужава специално разглеждане, главно поради широкото си разпространение. Това е вярата в съществуването на "душа". Възникването на тази вяра се корени в инстинкта за самосъхранение, който се проявява в страх от смъртта. Именно този страх се успокоява с това вярване, че след края на физическото съществуване на човек, той не престава да съществува, вярно под някаква абстрактна форма, но си запазва личността, информационната матрица. Това, разбира се не е вярно, естествено че след разрушаване на носителя се губи и информацията, но дори при толкова прости и ясни "причина-следствие" това твърдо се отхвърля от вярващите. Другата причина за широкото разпространение на тази вяра е стремежът за самоутвърждаване ( "аз не съм просто едно животно, аз съм нещо повече, нещо по-специално").
Този тип вяра илюстрира много ясно концепцията за "вяра", изложена по-горе.
Също толкова ирационално свойство на човека, като вярата, е любовта. Нейните корени са също "долу", в "ниското ниво" на психиката, и водят началото си от привличането, което го има още при животните. Така че любовта е сексуална по същността си.
Тя е атавизъм, който все пак е претърпял някакво развитие, превърнал се е в нещо по-комплексно. С усложняването на човешкия мозък и възникването на много допълнителни, абстрактни потребности, вероятността два индивида да си допаднат напълно рязко спада.
Вече не са достатъчни само външните признаци на фертилност. И тук се намесва любовта. Тя блокира обработката на информацията, и тотално игнорира обективността. Те се заменят с повишено производство на ендорфини, и възникналото приятно усещане се
използва като стимул. Организмът един вид се "подкупва" с цел продължаване на рода, за да не забележи неудобните недостатъци, и така се постига чифтосването на екземпляри, които иначе не биха се събрали поради несъвместимост.
Другият психически феномен, който се нарича със същото име****, всъщност е много различен по начин на възникване, развитие и резултати. Тази "любов", всъщност представлява възможност за разчупване на субективизма в опит да се погледнат нещата
от различна гледна точка. Ангажирането с гледната точка на друг индивид води до съпричастие, това е един вид опит на християнството да "хомогенизира пясъка", образно казано. Именно тази нагласа Християнството манипулира и поставя като крайна цел в духовното израстване на индивида. Това може да се получи и по естествен начин, между определени индивиди, но зависи от нагласата им, да не говорим, че ако са от различен пол, обикновено винаги се намесват и други мотиватори.
И така, минахме през обществото, и стигаме до индивида, до песъчинката. Какви са свойствата на тази елементарна частица на обществото? Всъщност има два вида елементарни частици - мъже и жени. Въпреки че са от един и същи таксонометричен вид, въпреки че са доста сходни, те много се различават един от друг. Това е неизбежно, тъй като имат различни функции, и съответно с различни системи за интерпретиране и обработка на информация.
Да разгледаме типовия мъж. Неговото основно предназначение е да внася генетично разнообразие в рода и да защитава поколението. Съответно, той е по-силен физически, по-агресивен, и основният му движещ фактор е инстинктът за размножаване.
С времето това не се е променило. Съвременният мъж също се движи главно от този инстинкт. Този инстинкт, обаче, в по-малка или по-голяма степен се сблъсква с наложените отвън ограничения на вярата, етиката и морала. Тъй като тяхната основна цел при с
създаването е била да дават шанс на "слабите" да се конкурират със "силните", то те задължително действат ограничаващо на размножаването и се противопоставят на този инстинкт. От това следва, че колкото "по-цивилизован" е индивида, толкова неговите
инстинкти за размножаване са в конфликт с наложените му ограничения и съответно това ограничава количествено възможностите му за размножаване. Фактите го потвърждават. Индивидите с ниска "цивилизованост", независимо от интелектуалното им ниво
се възползват от всички предоставили им се възможности за размножаване (в съвременното общество "сексуален контакт", тъй като изобретяването на контрацептивите промени "следствието" от контактите, но не и движещия мотив на ниско ниво), докато
"по-цивилизованите" (синоними - религиозни, морални) индивиди ограничават тези контакти, било съзнателно (моногамия), било несъзнателно, когато инстинкта за размножаване влиза в конфликт с наложените правила на поведение(и външни, и вътрешни), и тогава борбата, която индивида води със себе си рязко ограничава възможностите му.
Сега идва ред на типовата жена. Нейното основно предназначение е да създаде и предпази поколението до момента в който то само може да се грижи за себе си. Затова тя избира най-силния мъжкар. В настоящето не най-силен физически, а разполагащият с най-голяма
власт/най-добре материално обезпечен е най-правилният избор. Жените, по правило, се ориентират към такива, но освен това могат да бъдат привлечени и от тези, които отговарят на старите критерии за "сила", това зависи, доколко е силен атавистичния елемент в психиката на жената.
Това са така наречените "лоши" мъже, тези, които не се вписват в правилата, нямат ограничения и затова са с "преимущество".
Има и един друг момент, страничен фактор от религията. Специално Християнството е сексуално патологично, при него сексът е "нещо лошо", и жените, малко или много възприемат секса като нещо, доставящо удоволствие, но лошо. Затова те асоциират
"лошите" хора, като най-подходящи за вършене на съвместно "лошо нещо".
Друга характерна особеност на жените е тяхното вродено чувство за "неравнопоставеност" възникнало още във времената на доминирането на физическата сила. Като физически не толкова развити, естествено, че почти всеки мъж (ако няма друг по-силен, който да му попречи ) може да ги надвие и да се възползва от тях. Постепенно (не трябва никак да се подценява ролята им като "слаби" в цивилизоването на обществото, описано по-горе) те успяват да получат надмощие, чрез манипулация (физиологическото доскоро беше
невъзможно). Това надмощие рязко се увеличава в съвременния свят, където мъжът, подложен на стрес, губи своята агресивност, докато при жената става обратното- стресът провокира у нея агресивност. Резулататът е един свят, в който мъжът измамно смята че е "господар", докато всъщност е точно обратното. Нещо повече, комплексите, които избиват жените (така наречения "феминизъм", стремежа за равенство дори в неща, които не са им присъщи, само с цел да се докажат), комбинирани с властта,която реално жените притежават, правят живота на мъжа изключително тежък.
Фактът, че "всички мъже се пробват на всяка жена"(малко е хиперболизирано, но все пак отразява ситуацията) води до това, че конкуренцията между мъжете е изключително жестока. Хвърлянето на абсолютно всички усилия да "спечели и задържи" жената изтощава мъжа до крайност, до непригодност, и същевременно не му осигурява търсеното, защото "винаги има някой по-добър". Неполагането на усилия пък води до липса на интерес
от жените, като индивидът се преценява като непригоден или неподдаващ се на манипулация. Пък и защо да се хвърлят усилия за нещо което няма по-голяма стойност от всичко останало, но предлагащо се самичко. Така или иначе крайният резултат е един - жената е тази, която дава "зелено" или не на една връзка. Мъжът е този, който я инициира и който "задължително трябва" да я инициира, но не от него зависи какво ще се получи. Това води до извода - "Жената може да има всеки мъж който поиска, мъжът - не всяка жена". Разбира се има изключения от правилото, но те не променят ситуацията. Освен това, когато една жена иска да има някой мъж, начините да го постигне са много по-лесни,
отколкото начините мъжът да завоюва жена. (При равни начални условия, в които се изключват външните фактори, освен наличието на двата обекта)
Още една особеност на поведението на жената е т.нар. "Теория на стълбата" ***** Тази теория се вписва отлично в обобщеното по-горе и е вярна за подавящото мнозинство от жени, независимо от социална група и възраст (твърдението е възоснова на лично проучване).
Като заключение може да се каже, че в процеса на еволюцията жената е придобила неоспоримо преимущество над мъжа, пренасяйки стълкновението на информационно, вместо на физическо и въвеждайки като свое оръжие дезинформацията.
Мъжът, като съвсем първосигнална система, поради специфичните си задачи е организиран по начин, силно уязвим от този род въздействия. Това го поставя в ролята на отмиращ вид (какъвто и физически е, в действителност), от който дори сега вече няма критична нужда нито за продължението на рода, нито за оцеляването. Каквото и да бъде бъдещето, то ще е без мъже.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* - Бог не може да съществува защото по същината си, той трябва да преставлява кръстоска между Демон на Лаплас и Демон на Максуел. А Демон на Лаплас не може да съществува първо заради принципа на неопределеността на Хайзенберг И, лично според мен, поради причината, че по дефиниция, той трябва да може да обхване и анализира всичко, а това означава и себе си (тъй като според постулата на Бор, наблюдението на квантово ниво предизвиква промяна в наблюдавания обект, следователно за да се отчетат всички фактори, демона трябва да отчете и себе си). За да може да обхване и анализира себе си,
ще са му необходими допълнително поле за съхраняване на данни и анализираща система, и те част от "Демона". Но за да обхване и тази част също ще трябва допълнително информационно поле и анализираща система, която също трябва да влезе в него, в
противен случай той няма да е обхванал себе си напълно, а само частично и следователно няма да е демон на Лаплас по дефиниция. Тази логическа конструкция няма гранична стойност и броят интерполации в нея е безкраен. От това следва, че такъв вид система, каквато е Демонът на Лаплас може да е единствено безкрайна, което от своя страна означава че тази система ще изисква безкрайно време на получаване на резултат т.е. за достигане на крайно състояние след задействане (Разпространението
на взаимодействието между елементите ще има максимална крайна скорост, според теоремата на Айнщайн,а безкрайно разстояние, разделено на крайна скорост дава безкрайно време). В крайна сметка, тази система НИКОГА не би дала отговор и поради това не може да бъде системата от дефиницията.
** - Събирането на информация винаги е съпроводено с дезинформация. Тя може да бъде случайна (излъгване на сетивата, изкривяване на информационния поток вследствие на неправилно функциониране на сетивата, получаване на грешни данни от друг индивид, вследствие на негови грешки при обработката на информация, т.е. неволно заблуждаване
на събеседника)
Дезинформацията може да бъде и насочена - другият индивид съзнателно подава дезинформация с цел повлияването на обработката на данните и вземане на друго решение (манипулация, осигуряване на надмощие, установяване на контрол).
*** - универсалният принцип не се е променил и до наши дни, но би трябвало да се нарича "принцип на пръчката и моркова".
Мотивацията с "добро" действа по-слабо, има по-кратък ефект и изисква повече усилие (а понякога, и то нерядко въобще не сработва), отколкото многократно по-силната и ефективна мотивация със страх. Не случайно налагането на законите е подплатено с наказания (страх),а не са предвидени поощрения за стриктното спазване на законите (морковче). Просто първото е по-ефективно, а второто твърде ресурсоемко и със слаб ефект. В момента в който ползата за индивида от престъплението стане по-голяма от ползата при спазването на законите, той няма и за секунда да се поколебае да ги престъпи.
**** - Създаването на езика е свързано с увеличаването на обема данни, обработвани от мозъка. Възниква нужда от средство за предаване на обработената информация от един индивид на друг, с което драстично ще се повиши ефективността на мозъка.
По този начин няма да се налага обработката на всички данни от самото начало, а ще могат да се използват резултатите вече получени от другите индивиди. Теоретично това би трябвало да значи, че няма да се налага всеки индивид да извърви един и същи
дълъг път в обработката на информация, а ще може да получи резултата наготово, от някой който вече го е направил.
За съжаление формиралият се механизъм има много недостатъци. Тъй като е много важен и играе съществена роля за придобиването на информираност (контрол, власт), този механизъм започва активно да се използва за дезинформация, което обезмисля стойността му като информационен източник. Новополучената информация от него има вероятност да се окаже дезинформация, което води до необходимостта от препроверяването и, така че механизмът губи част от стойността си в този смисъл. Отделно, поради субективизма ( особено индивидуалния), абстракциите, които се използват като транспортна среда (думите), всъщност имат различно значение за индивидите, участващи в информационния обмен. (Казано с думи прости, хората влагат различно значение в думите, което води до неразбирателство или погрешно тълкуване)
***** - за справки:
http://fastest.hit.bg/Readings/LadderTheory.htm
|
