Помня, че в часовете по философия в 11. клас бе станало въпрос за машинния интелект и за евентуалната опасност той да измести човешкото си подобие /стандартната форумулировка е машинен интелект - подобие на човешкия, но когато става въпрос за изместване, коя употреба е по-точна ?!/. Всички се втурнаха да защитават тезата, че последното е крайно нежелателно, как не са можели да се откажат от човешкото си тяло, а някои се заеха да развиват стратегии за вграждане на механизми в машините, които да гарантират вечността на тяхната подчиненост на *човека*. По това време, без все още да съм прочел и грам литература по въпроса /т.е. мнението ми не беше съставено въз основа на подобна литература/, спомената позиция ми се стори очевидно и крайно неадекватна.

Да видим, какви са "съвременните" схващания по въпроса.

ПП: Когато се коментира проблемът, смятам, че има основание на мястото "никога не е възможно" да се изисква употребата на "ако допуснем, че никога не е възможно" или "предполагам, че никога не е възможно".

Не би следвало, защото машината е иманентна конструкция на демиургичната роля на субекта. Субектът знае как да контролира собствените съществувания, за да запази ролята си на субстанция в тяхното поле. Историческата диалектика би следвало да се наруши от подобен процес, а това не е предположимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм. Да видим какво мислят останалите.

Субектът знае как да контролира собствените съществувания, за да запази ролята си на субстанция в тяхното поле.

Мисля, че до сега нямаме прецедент на пълен контрол и според мен, той ще продължи да се изплъзва.

Историческата диалектика би следвало да се наруши от подобен процес, а това не е предположимо.

Съгласен съм, доколкото субектът по-скоро ще запази "себе си".

Искам само да отбележа, че подобен процес със сигурност би бил нарушен от едно *самоунищожение*. Може ли да съществува праг, след който самоунущожението е неминуемо, дори и да не настъпи непосредствено ? Това може да се случи именно защото субектът *не знае* точно "как да контролира собствените съществувания, за да запази ролята си на субстанция в тяхното поле". Например, споменатият праг може да бъде преходът в "машинното поле".

Разбира се, подобен преход може да не е най-критичното нещо през което евентуално да се наложи да преминем, но все пак е достатъчно различно от всичко, което сме изпитали до сега /с изключение, разбира се, на възникването на самия разум/, и съответно се явява причина за обективно мотивирана тревога.

Можем ли да разгледаме *алтернативни* форми на самоунищожение ?

1. Сливане с чужд разум. Естествено това не е пълно самоунищожение.
2. "Конкурентно" сливане с чужд разум, като с времето другият разум надделява, понеже е по-добър. Това е самоунищожение в по-голяма степен от 1. но все все пак не е пълно, понеже е изиграна роля за оформянето на оцелелия разум.
3. Отказ от паметта и миналото (защо ?), но запазване на достигнатото ниво на разумни способностти. Това е самоунинощожение, но отново непълно.
4. Създаване на различен прото-разум (сходно с точка 3. но не напълно) и самоунищожение с цел да се позволи на другия разум да се развие по нов начин.

В горните случаи, мислите ли, че е оправдано да се твърди, че субектът запазва своята субстанция ?

В крайна сметка, виждаме, че съществуват прекалено много алтернативи на "това не е предположимо", за да бъде прието по друг начин, осен като хипотеза.

Здравей ,
>>>
Не би следвало, защото машината е иманентна конструкция на демиургичната роля на субекта. Субектът знае как да контролира собствените съществувания, за да запази ролята си на субстанция в тяхното поле. Историческата диалектика би следвало да се наруши от подобен процес, а това не е предположимо.
<<<
Първо на първо нас с теб никой няма да ни пита дали да правим ръкотворно нещо което ще има качества подобни на собственната ни същност или не...
От друга страна това си е съвсем направимо... Доказателството че е възможно от неживата природа да се създаде жива е около нас .. във нас..
Щом нещо е станало вече ... значи е "ставаемо " ... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Напротив - субектът има усет за "здравословност" във връзката си с феномените. Той знае как да променя техния ход, защото търси най-близката и удобна форма на съществуване в тях.

Историческата диалектика е процес, който не предвижда накърненост. Но самоунищожението не е възможно като следствие от външна принуда, защото външната принуда е единствено експлицирана вътрешна, която никога не е мнозинство. Ако субектът е неспособен да администрира която и да е функционална група от феномени, тогава той ще стане безчувствен от тях и няма да усеща някаква антитетичност между себе си и тях - значи той е отчуждил възможността за унищожение. Но докато субектът контролира тези съществувания, той е субстанция за тях - значи те са строго йерархизирани спрямо него.
Светът е моя представа, стига с това сляпо апологетстване на разума. Значи субектът като метафизически фактор на феноменалното поле е по необходимост субстанция, защото границите на неговото познание са граници на света като съвкупност от всички феномени. В такъв смисъл абдикирането от ролята на субстанция за диалектичното развиване на съществуванията значи отчуждаване от чувството за опозиция на проецираните факти. Струва ми се, това е непредположимото, но дори и да стане, роботът няма да се надигне срещу своя господар, защото господарят ще е в друга категория спрямо несамостойно развиващия се робот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ква нежива природа, кви пет лева бре?? Неодухотвореното, което е спосоно да се одухотворява е телеологически жива природа. То има нужда от корелат-демиург, който да го постави в реалната му функция. Явно не си чувал за елементарния, първи закон на биогенезата: ВСИЧКО живо се ражда ЕДИНСТВЕНО И САМО от друго живо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ВСИЧКО живо се ражда ЕДИНСТВЕНО И САМО от друго живо.

В този смисъл, живи ли са атомите ?

Ето това е интересен въпрос. Струва ми се, че атомите са особен случай на неавтономно живо; значи на живителен субстрат, който сам за себе си не е жив, но подпомага процеса на живеене. Съшо така може да се предположи - това се тества - че атомите са primum mobile на живителността. И тогава ще се наложи да ги приемем за собствена причина за битийстване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив - субектът има усет за "здравословност" във връзката си с феномените.

Този усет никога не е перфектен. Ако досега сме се движили по билото на равно плато, то по никакъв начин не можем да знаем, дали на края се намира пропаст или нещо друго. /Ако скорстта ни на движение е отвъд определен праг, то няма да можем и да спрем./

Ако субектът е неспособен да администрира която и да е функционална група от феномени, тогава той ще стане безчувствен от тях и няма да усеща някаква антитетичност между себе си и тях - значи той е отчуждил възможността за унищожение.

Откъде знаеш, какво ще направи субектът ? Дори да прием (не твърде вероятната) хипотеза, субектът действително да действа според подобни постановки, то отричаш ли възможността от бъдещо негово развитие ?

Но докато субектът контролира тези съществувания, той е субстанция за тях - значи те са строго йерархизирани спрямо него.

"Контролира" е твърде общо понятие и това може да има съществени последици за каквато и да е теория по въпроса. Освен това, самият начин на "контрол" може да се изменя с времето.

Значи субектът като метафизически фактор на феноменалното поле е по необходимост субстанция, защото границите на неговото познание са граници на света като съвкупност от всички феномени.

Искаш да кажеш, на *неговия* свят. Поне засега неговият свят е *много* по-малък от "света като съвкупност от всички феномени". А и не виждам как от едни граници, следва изводът, че субектут е субстанция.

В такъв смисъл абдикирането от ролята на субстанция за диалектичното развиване на съществуванията значи отчуждаване от чувството за опозиция на проецираните факти.Струва ми се, това е непредположимото

Защо е непредположимо? Не е ли прекалено опростено това схващане за "опозиция на проецираните факти", до което се свежда "разумната субстанция". Обратно, не е ли прекалено обобщено, и не носещо никаква практическа информация /понеже опозиция може да бъде *всичко*, каквото и да е действие или недействие/?

роботът няма да се надигне срещу своя господар, защото господарят ще е в друга категория спрямо несамостойно развиващия се робот.

Мисля, че не си ме разбрал, идеята ми беше да не остане нищо друго освен *роботът*, по възможност като исторически наследник на човешкото самосъзнание.