Хайде господа лингвисти... Аз си нямам друга работа та ше се опитам да ви набутам в една от ония теми дето може да си спорим, спорим...
Как мислите? Какво е според вас отношението между мислене и език? Има ли приоритет едното над другото (демек има ли кокошка и яйце )? Ето и един пример...има ли камък от мъжки, цвете от среден и ваза от женски род? Ами че как не? Нали казваме един камък...и т.н. Но така не се ли отдалечаваме прекалено много от "обекта"...или може би точно обратно: надарени с няколкото сетива оставаме непохватни да познаем обекта (сам-по-себе-си), но поне в езика, чрез думите и метафорите (скрити, но забравени от постоянната им употреба в прозата) ние имаме "усет" за битието... Аааай?

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .

доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Според мен не поставяш правилно въпроса с примерите си.
Общото между език и мислене, би трябвало да е логическата форма. Т.е. формата изследвана от логиката, която е форма, както на мисленето(субективното), така и на обективната действителноста, а така също и на езика, за който искаш да говорим.
Явно граматическия род за, за който пишеш няма общо с тази форма, защото логическата форма е това, без което нито мисленето, нито обективната действителност, нито езика може. А както е известно има езици и без граматически род, например английския.
Това което например има общо с логическата форма в езика е да кажем подлогът и сказуемото, в логиката това е пропозиционалната функция и аргумента, а в мисленето - предмета на мисълта и това, което се мисли за него.
Поздрави!

Ами глухонемите също си говорят и то доста добре...език не значи просто звукоиздаване...

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .

доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Ами ти говориш за логика човече. Аз пък не. Имаш предвид това, че например в "Розата е червена" от логиката знаем - S e P - розата (обекта) е червен (моето субективно понятие за червено) или нещо от сорта??? За такава връзка ли говориш? Ами добре ама ето, че Българският има родове. Е аз казвам "Розата е червена" и заедно с това вече като, че казвам "Розата е някак женствена" (нали затова е красива ). Ето ти една езикова особеност, която "навежда" на мисли. Тя като, че обогатява чистото логическото понятие, с допълнителен усет. То това си и беше просто пример. Има и други подобни "пинизи" в езците. Ето ти още един - в корена на самите думи може да се търсят доста по-силни връзки. Наглед употребяваш две думи като синоними, защотото така си свикнал, но те са изградени по различни модуси на мислене. Например коренът им изразява модалност или статичност.
Това, за което говоря може да се забележи у един добър поет. Там думите не просто говорят, но и водят, насочват, задават...

P.S. А че явно си задавам въпросите неточно - май си прав...

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .

Да само, че това назоваване е свързано с изразни средства, и по-скоро говорим за тях...

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .

Ами тогава трябва да приемем че имаме мислене като способност на мозъка да борави с информация е езика е особен вид "писменност" на мисълта.
Нищо страшно ..мисли се в понятия а езикът се нагажда към тези понятия и търси своята синволика на тези понятия..
С две думи езикът(като речеви , жестикулационни форми и т.н.) служи за да се общува а не да се мисли чрез езика..
Самото мислене е процес при който обмяната на информация е придружена с електрически импулси ,химически и биологически бъзи процеси и доста такива щуротии подобни на на алгоритмичната обмяна на двоични състояния при компютърът.До понятията като класифицирана база данни се стига по към края на мисловните алгоритми..Нещо като трафарети през които се пресяват състоянията на мисловния процес и се класифицират в понятия..
Господ като не е имало с кого да общува преди сътворението на светът да не би това да му е попречило да измисли сътворението...:)
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

За поетите..
Нещо като .."ти си отиваш а след тебе бягат моите очи " :)
Наисина поезията е доста емоционално обагренна с иносказателен заряд..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Пич, аз гледам на нещата от неврологичната им гледна точка.
Всяко понятие може да се редуцира до така наречените (от мене :-) "нередуктивни елементи (понятия)" - квантите на разума!
Последните са субективни понятия. Те се определят САМО от опита. Те биват образни, слухови, обонятелни, вкусови и такива усещани от допир с кожата (например така родените слепци "опознават" предметите "визуално" - нищо, че не могат да ги регистрират чрез очите).
Всички сложни понятия (АМА ВСИЧКИ) са чисто и просто съвкупност от всичко това, което е натрупал опитът ти (най-вече от визуалното сетиво :-).
Разпознаваш един предмет и му даваш име (мога да си изричам нещата с каквито искам звуци, т.е. да им "лепвам" асоциативен звуков етикет), които звуци ларингсът ми позволява да генерирам. Е, някой може да каже, че има така наречените "оптимални" и "ефективни" фонеми (и звуци), ама това са подробности :-)
Та като цяло всяко мислене е "образно" (+ всички други сетива, но те учавстват по-малко в процеса мислене).
Например когато съставяш синтезна мисъл, ти не създаваш нещо "ново" в главата си, а просто рекомбинираш "нередуктивните си елементи" (всичко натрупано от опита - от наблюдението на света) в нов ред и така "създаваш" нова мисъл.
Как иначе можем да помним толкова много неща, ако невроните си остават що-годе същите на брой през целия ни живот (противно на общото схващане - главата ни регенерира неврони, но много рядко и много малко)? Когато измислиш нещо ново просто "връзките" в главата ти се реорганизират - не се "появява" нещо си от "нищото" :-)
Готиното обаче е, че хората развихме способността да си "играем" с визуалната (и не само) информация постъпваща от сетивата в мозъка ни. :-) Оттам и са дошли символчетата, които ползваме за да "компресираме" понятията :-) Когато се "свикне" със символите (т.е. когато подсъзананието ги "помисли" за мноогоо важни за оцеляването ни) - тогава и започваме да боравим с тях лесно (математиката е един добър пример). Само не трябва да се забравя какво стои зад символите (думите) - трябва всяка дума (символ и т.н.) да може да бъде редуцирана до своите "нередуктвини елементи", инак показваме, че не знаем пълното значение на думата. :-)
А за езикът - ми това е просто средство за пренос на информация за състоянието на мислите ни. Засега езикът е доста ефективен, но не "чак толкова". В бъдеще, можем да развием (по-точно технологията да развие) способността да си предаваме мисли директно, без да ползваме езикът като посредник.
Така, че между език и мислене има огромна разлика. Точно тази разлика ни кара да не се разбираме през повечето време. Ама не е само тази разлика е виновна - понякога има разлики в САМОТО ни мислене :-))
Аааайде.