Език и мислене / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Наистина си прав, че трябва да си изясним какво наричаме "логически форми" за да можем да казваме дали са априорни,дали са апостериорни и пр.
Тези неща са най-дълбоките до които може да се стигне и заради това не мисля, че може да се даде дефиниция (дефиниция се дава на по-сложното чрез по-простото, следователно на най-простото и основното не може да се даде), но може да се опитаме някак си да покажем какво имаме в предвид.
Ще се пробвам, като почна отдалеко.
Обикновенно ние си представяме, че това, което съществува е света. Представяме си, че той е конкретните предмети в пространството. - Тук къща с прозорци, пред нея дърво, пред него улица, тя е прашна и т.н. Конкретни предмети, с конкретни свойства, намиращи се едни до други в пространството. Многообразието на тези предмети, на техните свойства, на отношенията, в които стоят е безкрайно, не можем да ги обозрем. Плюс това те се променят - света днес е един, утре друг. Плюс това, ние чувстваме, че можеше да има не тези предмети, а други, които да имаха други свойства и отношения.
Конкретните предмети в пространството са възможни, благодарение на това, че предметите имат свойства и се намират в отношения. Това го разбирай съвсем абстрактно - възможността изобщо свйството да се приписва на предмета ( в термините на Аристотел - това е субстанцията и качеството, в термините на предикатната логика - това е предикатната функция и индивидната константа, която е неин аргумент, в термините на традиционната логика - това е субект-предикатното отношение). Ако не беше предпоставено да е възможно нещо, което някак си е самостоятелно (субстанция, субстрат, субект, индивидна константа) да се свързва някак си с него друго, което не е самостоятелно, нуждае се от първото за да е (свойство, предикатна функция), тогава нямаше да е възможно предметите да имат някакви свойства, а също и да се намират в някакви отношения. Защото това което всъщност е, са свързаности между субект и предикат, или с друг термини - между предикатна функция и индивидна константа, или с други термини - между субстанция и качество. Тази свързаност е логическа форма, тя се изследва в учението за съждението в традиционната логика. В английската традиция наричат тази свързаност пропозиция. Независимо какъв е света, той се състои от такива свързаности-факти. Тази логическа форма в този смисъл е предпоставка за възможността на КАКЪВТО И ДА Е СВЯТ.
За пояснение на горното нека ти преведа малко от "логико-философски трактат" на Витгенщайн:

"1 Светът е всичко това, как стоят нещата.
1.1 Светът е съвкупността на фактите, а не на нещата.
1.11 Светът е определен чрез фактите и чрез това, че е всички факти.
1.12 Защото съвкупността на фактите определя това, как стоят нещата и също това, как не стоят нещата.
1.13 Фактите в логическото пространство са света.
1.2 Светът се разлага на факти.
1.21 За нещо, нещата могат да стоят по някакъв начин, или да не стоят по този начин и всичко останало да си остава същото.
2 Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.
2.01 Елементарното положение на нещата е връзка на предмети (неща, вещи).
2.011 За нещото е съществено да може да бъде съставна част на едно елементарно положение на нещата."

Това не е единствената главна логическа форма която изследва логиката, другите главни са - понятието и логическата необходимост (умозаключение, причина и пр., тук влиза закона за непротиворечието и т.н.), за това обаче сега не е думата. Това което се мъча да ти покажа, е какво разбирам под "логическа форма" и в какъв смисъл тя е предпоставка за възможността на всеки свят.
При това забележи, че дотук говоря в абстракция от какъвто и да е субект, мислене и пр. Т.е ако подхождаме от обективистична гледна точка, тези форми са необходимо условие, което предхожда, какъвто и да е възможен обективен свят. В този смисъл логиката е учение не само за "формите на мисленето", но и за "формите на всяка действителност, в абстракция от мисленето".

Но тези форми са и форми на мисълта, на съждението също, а не само на факта. Всяка една мисъсл за това, какво е положението на нещата, има за необходимо условие тази свързаност като логическа форма. В крайна сметка, мислите за това, какво е положението на нещата, са мисли за факти, които имат онези свързаности като условие за възможността изобщо да са.

Всяко възможно положение на нещата има като условие за възможността си тази логическа форма за която сега говоря (да я наречем пропозиционалната логическа форма). Тук се включва и това положение на нещата, което ние обрисуваме, когато опредлеяме, какво е отношението между обективния свят и човека с неговите възприятия, представи, памет и пр. Тази логическа форма предхожда изобщо постановката за това, какъв е човека в света, какво е неговото мислене, дали то е абстракция от представите му, или не. Това е така, защото по този начин ние в крайна сметка, описваме едно положение на нещата, а всяко възможно положение на нещата е възможно благодарение на "пропозиционалната логическа форма".
В този смисъл "психологизма в логиката" не е прав, тъй като логическата форма предхожда като условие за възможността й постановката на въпроса, която се мъчи да обясни логическата форма като следствие на мисловния психически процес.
Логическата форма, както я разбирам, е еднаква в мисленето, в обективната действителност в абстракция от мисленето, и в езика, който е образ на света и на мисленето, но тя е независима от тях, по същия начин, както необходимото условие е независимо от това, на което то е необходимо условие. (Например наличието на вода на Земята е условие за възможността на живот на нея, но наличието на вода е независимо от наличието на живот).
В този смисъл казвам понякога, че логическите форми са независими от мисленето и обективната действителност.
Съзнавам, че не съм много ясен, но толкова са ми възможностите.
Поздрави!