Сега поне мога да заявя , че следващият ти път няма да е за сефте тъй като вече си чувал.. :)
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Петков , значи един въпрос:
Какво е функция? Ами това е зависимост, така че за всяко х от дефиниционното множество да имаме точно една стойност f(x). Е сега да ти задам въпроса, нека за f(0)=0. Може ли тогава f(1)=1? По твоята логика не може, щото каква би била стойността на f(числото след нулата). По същия начин отричаш и движението. Къде би било тялото в следващия момент? Откъде знаеш, че има такова нещо?

А сега за границата. Нека да говорим за граница на редица. Ето ти дефиницията, за да не сме голословни:\
Нека редицата е а(n). Kazvame, che chisloto L e granica na redicata, ako za vsyako e>0, syshtestvuva chislo N, takova, che za vsyako estestveno chislo n>N, |a(n)-L|<e
Извинявам се за латиницата. Та сега къде е числото, което е отнапред зададено, или избрано? Помисли, ако имаше такова животно, би трябвало да има и начин да го намираме, нали? Значи комитет по отнапред зададените стойности. Стая 314 в БАН (ИМИ "Г. Бончев").

Здравей,
Там е работата че не вярвам че една стъпаловидна графика ще се изглади когато и да било... Както при кръгът и вписаният многоъгълник..Все ми е наум че колкото и да увеличаваме страните на вписания многоъгълник .. многоъгълника няма да стане кръг...независимо от това че си правим такива математически допускания че вписания многоъгълник с безкрайно много страни е кръг , аз си оставам на моето мнение че си е многоъгълник с толковато му страни..колкото и да са и не е кръг а е многоъгълник (вписан)..Колкото и да дробим функцията на по дребни интервали тя ще си остава стъпаловидна , просто ние приемаме че стъпаловидноста става от една човешка абстракция наречена "безкрайност" гладка стъпаловидност :)
Демек можем винаги да намерим по-малки и по-малки стойности на назъбването колкото си искаме малки , по малки и от кое да е число , ама не равни и на нула :) Откъде накъде една функция стремяща се към някаква граница трябва да я достига ( ами от там нататък , при безкрайно доближаване, дрън.. дрън.. "безкрайност" какво е това освен стремеж от дадено място нататък да заоблим нещата , да не му сеем на корена ряпа.....)
Между другото аз смятам че безкрайноста е най -голямата глупост която човека е можал да измисли през цялото си съществуване , толкова голяма глупост че сам не я разбира , някаква измишльтина за която даже няма определение като хората .Извини ме за простотията ми дето не схващам безкрайноста освен като дума в която не влагам смисъл ...Знам ли ..може нещо да не вниквам добре..Ако някой ми разясни къде не зацепвам може и да размисля и да се съглася..:)
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Абе имаше един момент дето се посъгласих ама ми се струва че нещо ме метнаха..:), те тия млади господа са като илюзионистите , зазяпаш се и хоп.. скрият ти шапката..То и сега не е речено че няма да се съглася .. ама тоя път поне ще внимавам да не ме метнат :)
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

е ама голям си езуит значи.. ами нали за да кажеш конкретно кое е числото N трябва първо да да зададеш стойност на e.. говоря за конкретни стойности а не за "всяко" число.. и какво значи "всяко" число "всяка" баба "всяка" риба и т.н... това са глупости на "всякаква" степен

и въпроса не е къде е било тялото в тоя или оня момент ами, че абстрактната представа за тяло, момент и място не отговаря на природната реалност..



И стотинките са пари ама левовета са по-пари!

аз пък за сефте чувам, че някой е разчепкал парадоксите..
не ти остава нищо друго тогава освен да чепкаш вълна..



Пари да си купиш вълна няма да ти дадем обаче!

ами прав си, че безкрайноста е гпупост ама не е измислена за да те дразни ами си е математическа абстракция.. защото както знаеме математиката не се занимава с реалноста а с нейните отношения.. не се интересува от това дали числото двеста е круши или ябълки ами само от качеството брой на крушите или ябълките и от там нататък заопчват глупостите.. и глупостите почват да се проявяват когато някоя наука започва да използва инструмента математика без да си дава сметка, че това е абстрактно създание и всяка прилика с реалноста до голяма степен е случайна..

а пък опита да се "чепкат" парадоксите като се предъвкват механистичните представи за пространство време материя и движение прилича на опита да се докаже постулата за успоредните прави в Евклидовата геометрия..
и който ти каже, че че ги е разчепкал ще трябва да ти обясни и как се качва водата на баира за да се въртят вятърните мелници..



Парите са безполезна хартия, когато магазина за бира е затворен!

ами те и матемариците не вярват че назъбена функция някога ще стане гладка, иначе щяха да кажат кога е това някога :)
за това е измислена границата, обаче много малко хора го осъзнават. когато бях ученик се чудех защо ни карат да учим такива дивотии, като дефиниция на граница. всички я учеха на изуст, без да я разбират (дефиницията), но иначе си разбираха какво е граница интуитивно. ами ще поразчепкам дефиницията да ти стане ясно.
исторически понятието за граница е възникнало след диференциалното смятане. тогава хората много са се главоболели с въпроса за безкрайно малките величини в него. тревожели са се дали това са нули или не. от една страна на всеки му е било ясно че ако това са нули то би трябвало да могат да се заменят с нула и една с друга, а това е недопустимо. от друга страна на всеки му е било ясно че ако се ненули резултата ще е ПИБЛИЗИТЕЛЕН, а на практика това не е така - резултата е абсолютно точен. това е било парадокс тогава, защото това са противоречиви изисквания. най-неприятното е било че интуитивно са чувствали идеята, ама не са можели да я изразят ясно и недвусмисленно. тогава е била измислена тая част с граничните преходи, и всички са въздъхнали облекчено.
значи границата е число, които НИКОГА няма да бъде достигнато за реални стойности на аргумента, но такова, че да не съществува друго число между него и схождащата величина което също да не може да бъде достигнато. границата е най-ниския възможен таван, или най-високия възможен под. забележи че няма нищо общо с безкрайността. а вече как ще я намерим е друга работа :))))

Проблемът е в неврологията. Вярвайте ми :-)

Здравей,
Това с границите си е чист илюзионизъм , пригоден да обслужва илюзорната ни представа за много неща в действителноста..те затова има и парадокси..Ако има парадокс то значи или природата е парадоксална (което по всяка вероятност не е така ) или човешките представи са гнили във фундамента си..Позволи ми да направя едно малко отклонение..Погледни какво става в квантовата механика ..хаос..за да им излезат на сиромашките физици сметките верни с точност десет на петнайста степен са готови и душицата си да продадат на дявола ..превърнали са експерименталния резултат в идол на който се кланят, мислят че са уловили Бога за дръга :). Аз давах пример за експерименталната точност която е давал геоцентризма и е можело всичко да се пресмята точ в точ..И какво от това ..фалан фъстък си е била работата..Та въвеждането в науката на такива понятия като неопределеност , случайност на събитията , рушене на причинно -следственните връзки , безпричинни следствия ( промяна без тласък на промяната) , отричане на обективноста на светът ( с две думи ако ни няма нас войводите и светът е под въпрос ) си е чиста проба подгонване на светът към математическите ни представи за него , произвол чиято цена е дезориентацията , чиято цена е стъпването върху грешен фундамент. Този свят в който живеем е реален , той е от плът и кръв и неговата математическа абстракция която строим е за да можем поне малко да вденем нещо.. и тази математическа абстракция до такава степен ни е опиянила че ние забравяме че светът не е съставен от числа.. , че по скоро числата са някакъв опит за обясняването му..( нещо като кога не можем да си представим какво е на Мара между краката да си го мислим като разкрачена буква "Л" ..:)..
Мисля че проблемите идват от там дето си служим с грешни аналогии които дават верни опитни резултати..Има достатъчно реални физически процеси и явления които могат да се симулират по един и същ начин и да дават верни резултати.. Е .. какво от това , това не прави нещата физически еднакви нали ?
Аз макар и малко да се отклоних от темата мисля че това отклонение беше от някаква полза тъй като науката не трябва сляпо да се опира на математическите абстракции , не трябва сляпо да се опира и на опита , мисля че освен търсенето и опознаването на законите в природата не трябва да спираме да търсим и необходимостта за това че законите са такива а не онакива..:). Мисля че не е достатъчно да кажем има всемирно привличане , нужно е да разберем защо например не е всемирно отблъскване..Не е достатъчно да кажем че абсолютната скорост на светлината е 300000 км/сек а е нужно да разберен аджеба защо тази азсолютна скорост не е 400000 км/сек, ми щото електронът тогава трябвало да е дуг, ми голям праз .. ми друг да е.. ма що не е...
Така че парадокса с Ахил и костенурката е един повод за мен да се замислим върху фундаментите на нашето познание , иначе аз си знам още от малък че Ахил ще я настигне практически .. ма каква файда от това познание като то не се вързва с дугите варианти на познанието ми..
И тоя праг за който говориш (под или таван) .. никак не съм убеден че съществува такава дължина (безкрайно малка ) която да не може да бъде разделена на две..невъзможноста да се намери място за друга точка между началото и края на една отсечка на мен ми говори за квантуваност на пространството .. както искаш ме разбирай..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!