Какво че рече пространството да е делимо? Тук говорим за математика нали?
Ако твърдиш, че няма безкрайно малки, грешиш. Има. Няма безкрайно малки половинки. Или поне те са същите като безкрайно малките.
И какъв е критерият ти за имане все пак? Едва ли очакваш да видиш безкрайно малка отсечка по улицата. А това, че на теб ти е трудно да си я представиш показва, не показва нищо. Просто ти е трудно.

Нека вземем точка от квадрата с върхове (0,0), (0,1), (1,0), (1,1)
Записваме координатите и в десетична бройна система
(0.а1а2а3а4...., 0.b1b2b3b4).
Тогава,
f((0.а1а2а3а4...., 0.b1b2b3b4))=0.a1b1a2b2a3b3a4b4....
Toва е.

Не може да има непрекъсната биекция м/у квадрата и отсечката, щото двете имат различна размерност.

За едни е курва, за други изискана дама, за трети взискателна партньорка. Аз бих се въздържал от такива категоризации. Приличат ми на това как разните му так християни обсъждат науката.

Това за успоредните прави наистина не съм ти отговорил, щото виждам, че като си си вденал... и не пускаш. Само ще ти кажа, че е добре да помислиш какво са успоредни прави. Кога и как ги дефинираме и за какви пространства важи тази дефиниция. Ама ти май дефиниции не обичаш. Виж това е проблем.

ти например съществуваш ли? ами не, защото от времето когато си бил на моите години до сега цялата ти материя е подменена. ти си определена наредба на материята, а не самата материя. а това(наредбата) е нещо което е също толкова абстрактно както числата. всъщност е едно и също, наредбата може да се даде с координати които са числа. с една дума ти си числа - следователно не съществуваш "обективно".

че кой я субективизира?
аз съм последният който ще твърди че има такова нещо като "субект" и "съзнание" само по себе си. но ако не си забелязал, хората виждат света различно. обикновенно всеки си мисли за опонента "хем вижда че не е прав, хем спори" но аз още като невръстно пишлеме забелязах че няма такова нещо - всеки наистина си мисли че е прав, което означава че просто хората виждат света по различен начин. от там извода си направи сам - очевидно "обективната действителност" не съвпада със представите на човека, защото иначе всички щяха да имат еднакви представи, така както всички телевизори имат еднакви развивки, защото са зададени от развивката в студиото. но това явно не е така, тъй че аз отдавна съм се отказал от "търсенето на истината". по скоро следвам принципа "максимизиране на приятните състояния". а част от това максимизиране е да получа максимално осъвпадяване на това което очаквам, с това което става. и числата, безкрайностите и други такива абстракции са ми добре дошли, защото помагат много.

Не си ме разбрал правилно..не бих искал да се отрича математиката ..това е смешно..тя е един от мощните инструменти на познанието..Този разговор го започнахме от там че нашите фундаментални представи са объркани тук там .. не цялостно .. а в някои неправилни приемания.. от тях тръгват и неприятностите .. Исках да кажа че когато битието и представите за битието започват да конфликтуват когато се появяват парадокси .. чудо.. разрушаване на връзкара между причината и промяната..тогава трябва да се променя не обективно съществуващото битие а нашите субективни представи за него..
Мисля че това е пътят на познанието..В този смисъл тук спорещите трябваше да стигнем до извод има или няма парадокс на Ахил.. псевдопарадокс ли е това или си е парадокс..Тук единственното което се втълпяваше беше че парадокс няма , че парадокса е едно просто следствие от ниската ни образованост и ограниченост..Аз се опитах да подметна че ако приемем схващането дето едно тяло в определен момент може да бъде само на едно място то въобще движението става немислимо . Пита се във въпросът а как е възможно нещо което въобще е немислимо ..Ми възможно е .. ей така на ..факт..И продължаваме с заблудите които по нататък съвсем започват да усложняват живота ни..стигаме до там че да отричаме обективното съществуване на фактите когато отсъства субекта регистратор на факта..
Стигаме дотам в утопията си че почваме да мислим че без нас светът не съществува..Добре..нека този парадокс да е псевдопарадокс..нека е рожба на нашата неграмотност .. ами другите парадокси .. особенно в квантовата механика..и Айнщаин ли е неграмотен та му се привиждат парадокси..
Ей за това говорим тук а не за скапаната костенурка, ние сме наясно по присантиман даже без да пресмятаме че тя няма да убегне..
А пък за успоредните прави дето се пресичат в безкраиноста ..тоя пример го дадох само и само да покажа как постулираме по някога ..и баба ми от бусманци е наясно че няма как да се пресекат щом са успоредни..едното отхвърля другото..защото успоредноста изисква запазване на константно разтояние помежу им в цялото им протежение..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Не съм съгласен с теб , числата са човешка абстракция , негов стремеж да обособи някаква част от цялото като самостоятелна същност след което да я изучава..Преди да е съществувал човекът не е существувала и абстаракцията чило ..светът пак си е съществувал и е взаимодеиствал .."Непреброените пилета са също толкова вкусни колкото и броените"..
Пък за физиката не ми говори като за праведник ... тя втора след религията посегна върху обективността на битието ..Спомни си какво твърдят позитивистите (модерното крило на физиката -създателите на квантовата механика ) , твърдят че нещо съществува едва след като бъде регистрирано..какво е това според тебе..не отиват ки твърде далече..
доскоро!
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Аз съществувам обективно дотолкова доколкото съм материален авторефлексен процес психически процес..Процесите са материални и са обективносъществуващи..Нематериални процеси няма..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

Прагматизма е хубаво нещо , помага докато работи ..Когато нещата се пропукат , когато стане горещо около нас започваме да търсим истината ..тогава се сещаме че е било необходимо нещо повече от това да тепем мамутите ..тогава се случва неочакванното .. това което по принцип е било предвидимо но не сме го предвидили защото сме смятали че е нужно..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!

"съществуват" предполага "интуиция" особено когато се имат предвид безкрайности, а "може да се намери" е доказателство което предлага и начин за проверка на твърдението.. ама разбира се разликата между двете е много "прецизна".. когато се работи с безкрайности трябва да се внимава с твърденията защото "съществува" в този случай не е достатъчно прецизно.. например е доста очевидно, че "съществуват" безкрайно много прости числа ама никой не се наема да го твърди ами всяко следващо някой го "намира".. виж ако някой напише формула как може да се "намират" тогава може да се приеме и че "съществуват" което пак си е простотия разбира се защото математиката си е абстрактно построение и никъде не "съществува" каквото и да е число



А виж стотинките съществуват!