|
Според Русо способността на човека към усъвършенстване и растежът на населението кара хората да увеличават запасите на средствата за живота, да изобретяват оръдия, които увеличават ефективността на труда, а също така да карат и другите хора да работят за тях. По този начин връзките между хората стават все по-тесни и те вече преминават към обработването на металите и към земеделието.
При Русо идеалистически и материалистически възгледи се преплитат, сред които особено внимание обръща върху себе си тезисът, който утвърждава, че промените в стопанските занимания способстват за въвеждането на частната собственост. Тя става основа за бъдещето гражданско общество, а впоследствие се превърна в причината за политическото неравенство. Русо пише: “Демонът на собствеността заразява всичко, до което се докосва”. Институцилизацията на частната собственост довежда до противопоставянето на интересите на хората, до антагонизма между бедните и богатите, от които първите, благодарение на своето нарастващо могъщество, все повече грабят първите. По този начин, през периода на разпада на естественото състояние и възникването на общественото състояние започна да се изгражда ситуацията, приличаща на известната Хобсова “войната на всички против всички”.
Според Русо, държавата възниква след появата на социалното неравенство. Като предлог за установяването на граждански мир богатите предлагат на бедните да образуват държавната власт и бедните не се отказват от това, защото и те се нуждаят от “спокойствие и удобства”, макар че създаването на държавата дава всички предимства на богатите.
И така държавата възниква, според Русо, по пътя на взаимно съгласие, т. е. в основата й се намира общественият договор, целта на който е да осигури на всички хора безпрепятственото използване на частната си собственост. По думите на Русо: “Освен обществения договор няма и не може да има никакви други основни закони”. Като правило Русо разглежда идеята за обществения договор като регулативна, мислейки договор или като “мълчаливо съглашение”, без то да има нужда от гласността, или като хипотеза, предполагаща, че и в миналото хората строили отношенията помежду си напълно съзнателно.
В действителността възникнало в преходен период от природата към обществото имущественото неравенство се прикрива с декларацията за равенството на всички пред закона, след което фактическото неравенство на имущественото положение на хората продължава да се засилва и да се задълбочава.
Политическият деспотизъм не се опира на правото , а на грубата сила. Но “силата не създава право”, а напротив гражданите запазват пълното си право да водят въоръжена борба против правителството, ако то започва да се изражда. Това право на народа се обосновава от Русо чрез неговото тълкуване на обществения договор. Той смята, че договорът е сключен не от народа и правителството, а от всичките членове на нацията, които не са конгломерат от социални атоми, т. е сбор от индивиди, както е при Хелвеций, а представляват съобщество на съграждани-патриоти. Волята на гражданите се събира не механически, а интегрално. Това не е “волята на всички”, истинската “обща воля”, изразяваща общите интереси на гражданите, които ги обединяват заедно. Тази обща воля винаги е “ постоянна, неизменна и чиста”. Тя представлява неделим и неотчуждаем суверенитет на народа, и правителството получава изпълнителната власт от ръцете на народа само като поръчение, което то се задължава да изпълни в съответствието с народната воля, така че , ако то нарушава тази воля, то тогава заслужава да бъде насилствено съборено.
Народният суверенитет е централната политическа мисъл на Русо. Властта в държавата винаги и навсякъде трябва да принадлежи на народа и само на народа. “Общата воля е винаги права” по принцип, макар че може да бъде изопачена от недостатъчното просвещение на хората, които я формират. Това обаче не може да бъде сравнимо с насилието на управниците. Силата на народа трябва да ги отстранява и да възстановява действителното равенство. Общественият договор се реставрира в своята първична чистота и тези, които потиска хората се превръщат в своята противоположност. “Това е отрицанието на отрицание”. По този начин се отстраняват отчуждените състояния и се осъществява възвръщането към по-високото ниво на свободата. Естествените отношения между хората се възраждат и културата се прочиства от всичко вредно и разрушително. Културата се натурализира, а природата се устремява към разумността, в резултат на което се осъществява синтез между културата и природата.
Социалните антиномии на Русо оказват голямо влияние върху Кант, а след това и на младия Хегел. Русо разглежда социалното неравенство като исторически преходно явление и посочва двойствеността на прогреса, една от страните на който винаги е регрес в това или друго отношение, и който винаги се осъществява като чрез веригата на отрицанието на отрицание. Всички тези положения могат да се открият във “Феноменологията на духа” на Хегел.
В какво се изразява политическия идеал на Русо? Трактатът му “За обществения договор” започва с думите: “Човекът се ражда свободен, но навсякъде той е в окови”. Човекът е добър, на “аз виждам на земята зло”. Това означава, че хората трябва да изхвърлят оковите, да победят злото и да открият за себе си свободата. Отказът от свободата е “несъвместим с човешката природа”. Концепцията на Русо се опира върху просветителската философия.
Русо различава три основни форми на управлението - демокрация, аристокрация и монархия. Последните две не се разбират в буквален смисъл - известно е изказването а Русо, където той казва, че държавата, в която правят аристократи е най-лошата от всички, обаче най-добрият начин на управлението е “аристократически”.
Русо смята, че най-нормално политическо устройство може да бъде само при република. С този термин, обаче, той обозначава “всяка държава, управляема със закони, независимо от формата на управлението”. Формата на управлението зависи от размерите на държавата. В малките държави е най-приемлива демокрацията, в по-големите - “избирателната аристокрация”, а в най-големите - монархия. Демокрацията е най-добрата от всички форми, защото другите де лесно се израждат в тирании. И все пак тези три форми представляват разновидности на управление, основано върху обществения договор и са напълно допустими, докато те не се изродят в своята противоположност и не нарушат суверенитета на народа. Народ като цяло осъществява законодателната власт чрез плебисцит, но всички частни въпроси предава за разрешение на своите доверени лица.
Концепцията за Обществения договор на Русо се отличава от съответното учение на Хобс, а също така от демократическите учения на Лок и Спиноза със своята теория за народния суверенитет, утвърждаваща правото на народа на бъдещата революция. Идеите на Обществения договор се заимстват впоследствие от Холбах, Хелвеций и Дидро.
Според представите на Русо в бъдещото идеално общество ще тържествува “гражданската свобода” и правото на частната собственост. “Свободата не може да съществува без равенството”. Това положение Русо тълкува в смисъла, че имуществото на хората трябва да се изравни, и че “крайностите трябва да се приближат”, за да няма нито бедни , нито богати. Той се изказва за частната собственост, основана върху собствен труд.
Донякъде Русо усеща че действителността не се побира в неговите абстрактни схеми и в своя труд за обществения договор той помества забележки, в които казва, че е необходимо да се изясни, дали даден народ е в състояние да понесе предназначени за него разумни закони. В същото време концепцията на Русо е прогресивна и демократична, макар и не отчита особеностите на възникването на едрата частна собственост и острите социални противоречия в общественото развитие.
"Най-същественото е невидимо за очите!" 
|
