В "Критика на чистия разум" Кант отрича валидността на класическите доказателства за Божието Битие (argumentum ex causa eficienti, arg. ex motu, телеологическо д-во и т.н.), но когато допуска априоризъм в моралната сфера, не конструира ли той всъщност едно Нравствено доказателство, което е логически по слабо издържано от всички ивестни до тогава доказателства?

на Бога ли? Едва ли? Той просто се отървава от Бога, защото въобще вече не му е нужен в конструкцията на познавателните способности, в т.ч. и категоричния императив. Той просто смята, че този императив си е заложен от Бог иманентно в човешката менталност и така се освобождава от него, за да може да си конструира трансценденталния си замък на познавателните способности необезпокояван от предишните три доказателства за неговото битие, които доказателства той така досконално разбира в "Критиката".

Бургаски вечери - рибарски мрежи -
сръчно изплетени от тънка мъгла...

Винаги съм се чудел, какво толкова му пречат доказателствата...

...по-точно, какво толкова му пречи цялата рационална теология.

е релативистка философия. Затова и кант разбива метафизиката завинаги - защото тя конструира света. Не забравяй, че от неговата Критика са тръгнали както абсолютния рационализъм (Хегел), така и ирационализма (Шопенхаяуер, Ницше). Всеки опит да я натикаме в някакви рамки е смехотворен. Но за Бог - там е ясно - Бог му пречи и затова го натири. А Хегел направо обяви, че Бог е умрял.

Бургаски вечери - рибарски мрежи -
сръчно изплетени от тънка мъгла...

Да, Хегел първи казва, че "Бог е мъртъв", но за разлика от Ницше той има в предвид християнския Бог. Самата идея на Хегел за Абсолютния дух, разгелждана "отвън" може да се нарече не просто "Обективен идеализъм", а и вид религиозен инперсонализъм. Не мислиш ли? Хегел разглежда отделната личност единствено като инструмент на Абсолютната идея в процеса на нейното самопознание. Цялата човешка история с всичките и превратности е само поле за разгръщане на този процес...но всъщност ти знаеш всичко това.
Кант не отрича Бога. Но една от грешките в отношението му към религията като цяло е, че той се опитва да я напъха в границите на морала, а реално /според мен/, отношението религия-морал е обратното.

да намери място, където да натика Бог. Пътят за Хегел е бил разчистен. И макар Хегел толкова много критикува Кант, мястото в неговата философия на Кант е сравнимо само с това на Платон. И понеже като по-млад бях върл хегелианец и покрай неговата "История на философията" заобичах Кант. В Хегел няма нищо, което преди това виртуално да не е съществувало в Кантовите съчинения. Просто Кант е философ от руслото на Сократ и прекалено в магията на морала, докато Хегел е близък до Платон. Имам пред вид, че афинитетът към метафизиката и онтологията - които са едно и също нещо за Хегел - си идва от вътре и или го имаш, или го нямаш. Не мога да си представя, че Сократ би конституирал мирозданието в съчинение като Платоновия "Тимей", също и не мога да си представя, че Кант би дедуцирал така последователно една конструкция на Абсолюта, както Хегел е направил във "Феноменология на духа". Нещата се допълват, в това е величието им. Затова и Хегел е първият философ, който е смятал, че неговата система е продължение на мисълта на предходните мислители, а не тяхно опровержение. Той е краят на философията, той обяви и края на историята, обяви също, че Бог е мъртъв - въобще беше категоричен за много неща. Може би и затова се наричаш Хегел - защото с прекланяш пред величието му.

Бургаски вечери - рибарски мрежи -
сръчно изплетени от тънка мъгла...

lesnoto e po-trudno ot slojno-izglejdashtoto lesno
pone az taka mislia

Не се прекланям пред величието му. Първата тема която пуснах в този клуб беше "Жива ли е метафизиката" и си сложих този ник, защото Хегел е създателя на последната голяма метафизична система в историята на философията. Тогава още не мислех да пускам други теми...но все едно, така или иначе прякора ми трябва да се възприема символично. Аз защитавам Метафизиката, а не чак толкова Хегел. Иначе бих могъл да хвърлям камъни и в Хегеловата градина!
Края на философията? Може би. Но всеки край е и едно ново начало. Нали така?!

Това пък какво е? Да не е някой дзен коан? Уви приятел, ако искаш да ти отговоря ще трябва да оставиш интелектуалното маниерничене, защото просто не те разбирам! Можеби би искаш да кажеш, че гениалните неща са прости? Хубаво! Но каква е връзката с темата? Бъди по конкретен. Ние не сме мистици, а философи. Поне аз така си мисля...