Човек открай време търси смисълът на нещата.. Животът, Света, Вселената, Космоса.. И открай време си създава отговори..
- Защо е Светът?
- Защото еди-кой-си (Бог) така е пожелал! Защото еди-как-си е станало!
- Защо е пожелал? Защо е станало?
- Неведоми са Мислите Господни!
- Човешкия ум не би могъл да обхване причините!
Прилича на изкривена главоблъсканица. Отговорът не е отговор в същинския смисъл - ясен и точен, а просто поредната заобикалка.. Тогава.. Тогава защо не прескочим извиненията, измислиците, заобикалките? Защо не си отговорим на въпроса ясно и точно?
Глобално, във Вселената всичко би трябвало да им смисъл. Все пак този смисъл търсим ние. И ако го има, то значи на всеки въпрос ще има ясен и еднозначен отговор, който няма да ни налага да измисляме и заобикаляме..
- Защо?
- Защото!
Нима не е достатъчно?

Всеки върви по свой път, който може да промени..

И какъв е твоят отговор на този въпрос?

Отговорът е ясен: 42

е отговор само на един въпрос.. А аз искам отговор на всичките

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Това е отговорът на въпроса за Живота, вселената и всичко останало; т.е. отговор едновременно на всички твои въпроси!

Edno sastestvo ta dori i boga e ogranitseno spriamo nesto drygo, koeto go obxvasta zastoto vinagi moges da si predstavis tse nestoto izvan tvoite setiva i vazmognosti sastestvyva.Mogem da dokagem tse nesto sastestvyva, no ne mogem tse ne sastestvyva.Smisalat na tsoveskoto sastestvyvane moge da se tarsi edinstveno v niakakav po savarsen model koito obxvasta i nasata vselena,no smisalat na tova mnogestvo koeto ni obxvasta i e povetse ot nas kade e.Tsovek e svoboden ako ne izpolzva 100% ot vazmognostite si i 100% ot intelekta si zastoto toi taka e masina.Ako ima nesto absoliytno koeto obxvasta vsitsko , to to zivo li e?

Ето нещо интересно по темата, което трябва да се прочете с търпение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах намерението да използвам евфемизми за заглавието си защото въпросното есе е идеологически обременено. Дали трябва да се разглежда живота ни от гледна точка на християнството - това е въпрос на личен избор, но когато се прави пропаганда сред мислещи хора, в нея трябва да има и мисъл. Това есе е лишено от разсъждения - то съдържа само наблюдения и цитати, представени по много благозвучен начин. Но надали езиковите украски ще ни доведат някога до отговора на "вечните въпроси". (Би било глупаво и да се търсят с цел да се намерят, нали?).
Примирението, също така, е пречка по пътя на чистата мисъл.
Смисълът е относително понятие отнасящо се само до хората, надали вселената търси смисъл в съществуването си. И само човека е способен да търси смисъл в нещата, за които може да не е било предвидено да имат свойството мисъл...
Тогава възниква следния
Въпрос: Има ли смисъл да търсим смисъл в съществуването?
Моят личен отговор - да, но да го търсим смислено, защото очевидно неверните пътища, по които понякога се подхлъзваме, ни носят така важния житейски опит; дали пък в него не е смисъла...
P.S. Панически вярвам в задгробния живот

Елементарно, драги ми Уотсън!

a tova e mnogo hubavo zashtoto shte umresh s usmivka na lice!losho e che ne si dostignal do etapa da znaesh kakuv e smisula na jivota za teb!za vseki toi e razlichen,no istinata e edna...

"Да философстваш означава да си на път. Въпросите на философията са по-важни от отговорите." /Карл Ясперс/

Коментар: Всъщност, преди да получим правилните отговори, първо трябва да се научим да задаваме правилните въпроси!