Дискусията по въпроса "Жива ли е матафизиката?" започна да запада в последно време и според мен една от причините е, че не съществува достатъчно добро разбиране относно това, какво собствено съдържа понятието МЕТАФИЗИКА. Ето защо, намирам за необходимо да обсъдим и този въпрос, като моля да вземат участие и антиметафизиците в този форум.
И тъй, каво е метафизиката(ta meta ta physica - букв. "онова, което идва след физиката") или т.нар. "първа философия"? Тя е науката, която изследва висшите, недостъпни за сетивата, начала и причини на съществуващото. Метафизиката никога няма да може да бъде заменена или обезсмислена от т.нар. емпирични науки(физика, биология, астрономия и т.н.). Последните, могат да ни кажат някои интересни неща за живота или за това как Вселената е започнала и се развивала в определен период от време, но те никога няма да могат да отговорят на въпроса, защо Вселената изобщо си прави труда да съществува, защо съществува НЕЩО, а не НИЩО и какъв изобщо е смисълът на съществуването, нашето и това на света около нас. Ето защо метафизиката с основание може да се смята и за ОНТОЛОГИЯ, наука за битието. И аз съм на мнение, че метафизиката не може да не бъде жива. Докато има битие и съзнание, което да рефлектира върху него, ще има и метафизика. Амин.

Понеже не съм философ, не мога да бъда полезна в тази дискусия.
Предимно ще чета.
Но си мисля, че всеки себеосъзнал се човек си задава тези въпроси.
Какъв е смисълът на съществуването ни?
Каква е мисията ни на земята?
Дори лятото бях пуснала тема във Вечни размисли по този повод.
Отскоро съм в този клуб. Интересно ми е с вас.
А книгите ти не съм чела по обясними причини. :)))
Кой си?



@=>=>=

Не бих искал да разкрия истинската си самоличност в този клуб. Та нали затова всички използваме nikname. Предполагам, че и ти не се казваш shockwave, както и аз не съм Хегел.
Но щом не знаеш името ми, защо твърдиш, че не си чела книгите ми? Няма как да си сигурна в това, нали?

Предположих, че са философски трудове и затова казах, че не съм те чела..
А аз освен Ницше и Щайнер не съм чела други автори, определени като философи. Нищо че знам имена на другите, то е от обща култура.

Ако решиш, напиши ми в мейл какво си писал.



@=>=>=

наука за същностното. Етимологията ти на метафизика (ta meta ta physica) е произволна. Виж в клуб "Метафизика" какво съм писал по тази тема. То е точно.
Просто онтология е опит за едно по-точно название на метафизиката съобразно нейния предмет и съобразно произволното и случайно възникване на името й.
Метафизиката като наука си идва извътре (в конкретния човек) - тя е наука за призвани. Не всеки може да се извиси над "лошата безкрайност (ако ми позволите този Хегелов израз)" или сетивната, крайната действителност, за да мисли върху началата на всяка действителност - сетивната и свръхсетивната. Всички философи, които са писали в областта на рационалната психология, са търсели общите начала на тези два свята и са вярвали дълбоко, че те съществуват съобразно общи закони. Това най-ясно е изразено при Спиноза - Субстанцията (Бог) се познава чрез акциденциите си (сетивна и идеална) и се експлицира модално (чрез модуси). И при Декарт има нещо подобно, но той е считал, че двете субстанции нямат обща точка и ги е разглеждал самостоятелно. Субстанцията (при Аристотел - ентелехия) е основното понятие и най-висшето в науката "Метафизика". (До него източните народи не са могли да стигнат.) Да се концентрираме около него, ако търсим значимостта на метафизиката в наше време.

- Не плачи, Санчо! Вятърни мелници има за всички!

zemiata i vselenata ne sushtestvuvat "za da...." ami "zashtoto..."
ako pravish razlika shte vidish kolko nenujna stava teoriikata vi!
za da opoznaesh vselenata triabva da opoznaesh zemiata!
( vse edno opoznai sebe si za da opoznaesh drugite)!a ne mojesh da razberesh zashto supata ti e techna bez da znaesh che vutre ima veshtestvo narecheno voda koeto e techno!nali razbirash!
uchenieto e slunce!ne dogatkite!

Етимологията ми на метафизика е учебникарска. Дадох я само като изходна точка в настоящата дискусия.
И тъй, казваш да започнем от учението за субстанцията. Добре! Субстанцията, занаем, е нещото само по себе си, такова, каквото то е, разгледано независимо както от влиянието на външните обстоятелства, така и от собствените му променливи състояния. Тя е онова, без което нещото не би могло да бъде самото то. Субстанцията може да се разглежда като причина за битието, присъстваща в нещата.Тя е носителят на акциденциите и онова, което само не може да бъде предицирано за нещо. Аристотел казва, че "такова във всяка една вещ са формата и ейдосът"(Мет. V - 8:25).
Всичко това предполагам, на теб ти е известно, сега какво ново ще кажеш по въпроса.
Между другото, за източните народи грешиш, твърдо грешиш. Още преди Аристотел, джайните в Индия правят разлика между признаците(дхарма) и техния носител(дхармин), наричан субстанция(дравя). Говорят и за съществени и случайни признаци.

си ме разбрал.
Исках да започнем от понятието за ентелехия (лат. субстанция), защото онтологията (метафизиката) е станала наука тогава, когато Аристотел е стигнал до това понятие.
Другият ми мотив е още по-простичък. Самото понятие за субстанция носи актуалността на метафизиката в наше време. Субстанцията предполага отношение и това отношение на субстанциалност е най-висшето отношение - както казваш ти - тя се разпада на акциденции. Думата ми беше, че това, което държи света да не се разпадне на съставни части е субстанцията. Тук физиците ще ме опровергаят - гравитацията!!! - но не е тя, тя е една от причините, затова и акцидентална, по-скоро случайна по отношение единството на света. Това последното се крепи на субстанциалното отношение между съществуващите неща.

- Не плачи, Санчо! Вятърни мелници има за всички!

Вдействителност, единственото нововъведение на Аристотел е това, че той вписва Платоновия ейдос в отделеното, конкретното, но така съвсем не решава проблема за всеобщото. Спомни си откъде тръгва спора за универсалиите.
И Платон, и Аристотел, поставят граница между "подлуния" и "надлунния" свят. Но ако такава граница не съществува. Ако сетивно-интелектуалния и духовния свят съществуват в единство? Ако няма отделени образци или идеи на нещата в Божия Ум, както твърдят редица средновековни мислители, а по-скоро всички предмети и явления съществуват единствено като идеи в Един Абсолютен Ум? И именно този Ум е, който удържа света в съществуване, така както в своя ограничен ум, човек би задържал един мисловен образ? Ако това е така, явно е, че не може да се търси никаква субстанция извън този Единен Ум.
Нека не бъда разбиран погрешно! Това не е нито монизма на Шанкара, нито субективния идеализъм на Йогачаря, нито криворазбран пантеизъм. Това не е опит за сближаване на онтос и телесност. Не е приравняване на Бога с творението, а по скоро въздигане на творението към Божественото.

Що е метафизика? Абсолютизирането на всяка една крайност.
Дали е жива?
Живи ли са Догматизмът, Нихилизмът, Скептицизмът....
А Тероризмът и Екстремизмът?