Не ви ли писна от дракони, елфи, графове и разни вълшебни пръстени или в най- "оригиналния" вариант - мечове...
Ако ми посочите нещо наистина ново, ще се извиня.
Впрочем и така се извинявам!

Има много 'наистина нови' неща. Те не се издават на български, защото никой няма да ги чете.
Ако си добре с английския, пробвай тези двамата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за добронамерения отговор. Уви, никак не се справям с английския. Но ако все още имаш търпение към мен, моля те, обясни ми защо мислиш, че споменатите от теб нови, тоест оригинални, творби няма да се четат тук?

Не се обиждай, но всеки, който може да напише първия пост от тази тема, е чел точно едно фентъзи през живота си :)

I am Jack's wasted life...

За мен това не е обидно.
Почитател съм на "твърдата" фантастика и тия фентъзи истории ми се струват някак сладникави. Просто не ги довършвам. И може би точно в това ми е грешката.

Аз съдя по отзивите за въпросния тип произведения, когато такива се издадат у нас - например Книгата на Новото слънце (която не е фентъзи, но най-често се разглежда като такова) или Залезът на Земята (която е оригинална във всеки смисъл на думата), както и по думите на самите издатели, които тук са споделяли, че такива книги не вървят.
Освен това, у нас се смята, че истинското фентъзи трябва да е "мащабно" и "епично" и по възможност да преразказва (може би, за да не остане някой с впечатлението, че жанрът има и други, по-различни от тези на приказките, функции и цели). Така е и на запад, но там ги има и "другите" книги и всеки може да провери сам кое е оригинално и кое не.
Ако разделим фентъзито на две големи линии* - едната тръгнала от Толкин (и след това Брукс, Едингс, Фийст, Мартин, Ериксън**), а другата от Пийк (Мууркок, М. Джон Харисън, Нийл Геймън, Чайна Мивил, Иън Маклауд), ясно се вижда, че в България е дадена думата само на първата или поне само нейния глас се чува. Оттам и впечатлението за неоригиналност и застоялост на жанра.



___
* това разделение не е официално, разбира се; единственото значимо разделение трябва да е на качествени и некачествени книги
** Ериксън може и към другата 'традиция' да спада, но там вече има запазено място за един негов съименник, така че го оставям, където съм го написал

too bad dark languages rarely survive

в този ред на мисли може да се продължи:
"Не ви ли писна от самолети, кораби, звездолети, пушки, пищови, детективи, смисълът на живота, романтика, междуполови и изобщо междучовешки отношения, философия....." И натам добави по желание.
Защото това са неща, които постоянно се срещат в един или друг вид литература. Но хорати си ги четат, въпреки че се повтарят. По този начин ще стигнем до въпроса, който поне веднъж беше поставен и в този форум - цитирам по памет:
"Бе що четете книги бе? Книгите са тъпооо"


Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.

До armydreamer!
Първо искам да ти кажа, че днес /за първи път/ влязох във вашия форум с желанието да разбера какво пропускам - може би само от предубеденост. Друг е въпросът, че в началото май прозвучах по-скоро заядливо, отколкото ученолюбиво. Но както и да е.
Може би именно споменатите "мащабност" и "епичност", или по-точно псевдоепичност, не ме увличат. А да не говорим за преразказната форма! Не успях да се възхитя дори от култовите за милиони Дюн и Властелинът на пръстените. Натежаха ми например пространните описания, макар и с висока художествена стойност. Трябвало ми е в ония моменти нещо по-динамично, предполагам.
Но още от утре започвам да търся "Книгата на новото слънце" и "Залезът на Земята". Фактът, че не са били добре приети, е добра реклама за тях.

Джо?!?
Позволи ми да не се извинявам ПОВЕЧЕ!
И чуй моето възклицание към всички, които не знаят какво губят: "Бе що не четете книги, бе? Това е тъпоооо..."

Въпрос: Ако си чел "Гробищен свят" и "Резерватът на таласъмите" - те фентъзи ли са всъщност?

Мисля, че и двете ще ти харесат, макар че Залезът на Земята е книга на повече от 50 години. Но Джак Ванс (авторът й) е синоним на оригиналност и уникалност. Ако неговото произведение ти хареса, ще ти хареса и най-интересния жанр - science fantasy, чийто родоначалник е той. А Книгата на Новото слънце е нещо като усложняване на и задълбочаване в света на Ванс.
Залезът на Земята е издадена от Камея, а Книгата на Новото слънце от Бард.

А поредицата за Дюн на мен ми е любима, но смятам първите две книги от нея за най-слабите. Бог-император на Дюн и (най-вече) Еретиците на Дюн са истински шедьоври .

ПП: не звучиш заядливо, нито нахално. ти видя ли другите теми на първа страница?

too bad dark languages rarely survive