да кажа само, че излезе (тnx Kopo) Сенчести Игри на Глен Кук - първа книга на юга от поредицата за Черния Отряд, 4-та в общата бройка, ако смятаме The Silver Spike за 3.а)

издателството пак е Лира Принт, корицата пак е удачна, макар и да не е правена специално за книгата, преводът обаче не е на Елена. Опитах го и за мен става :)

книгата се чете много бързо - както и предишните. отново се изумих от този факт - уж не откриваш смисъла на живота и вселената в историята, която ти се разказва, но някакси не можеш да се откъснеш от разказвача - Знахаря е "от наште" и макар заровената в самоиронията му скромност понякога да пречи на читателя да си направи трезва преценка за отряда, така че честите победи чак почват да стоят нереалистично, все пак сюжета не се разпада, а в следващата част ще може (стига да се издаде) да се опита и стила на Господарката (загатнат закратко в предпоследната глава). Тя няма проблеми с хваленето :) Особено на себе си :))

Могаба, Очиба, Синдаве и другите Нар, знаменосеца Мъргън, игрите между Гоблин и Едноокия, стари врагове позабравили да умрат, нови врагове амбицирани да стигнат и надминат старите звезди, дълго пътешествие, щипка романтика на стари години и драматичен край - мисля, че книжката си струва и се радвам да го споделя :D

защо малките зелени човечета не се казват малки зелени нечовечета?

Ахам, ахам, струва си, даа!

TANSTAAFL

А хиляда слона? :)

Be MENTAL!

Елфите настрана, ама вярно има слонове.

TANSTAAFL

Колко? :)

една хубава бройка, примерно "много", и отивам да тръскам джобовете на старите дънки.

MENTALES uber ALES!

Trust me on that, лично съм ги мултиплицирал ;)

I am Jack's wasted life...

Дано ги изкарат всичките, обаче. До 10-та, имам предвид.

Доколкото чувам, нямало...

I am Jack's wasted life...

Първата книга от историята на Черния отряд, която ме поразочарова.

Гарвана не заслужаваше да свърши така, а и втори път Кестеняв Скубльо - банално някак си.
Все пак с нетърпение чакам следващите.

TANSTAAFL

е, не съм съгласна за Гарвана :)

според мен, цялата линия на представянето му в такава неласкава светлина е суперяка и въобще... бе, това е основната стойност на този том :)

класическия образ на мълчаливия супермен стоящ настрана и проявяващ се само колкото да стресне всички с превъзходството си в някоя по-напечена ситуация много стабилно се разчупва от Кук в тази книга от поредицата.

загатването, че Гарвана е от вероятно благородническо потекло и намекът, че е нещо много повече от това, което се вижда на пръв поглед, определено хвърляше върху историята сянката на потенциален Арагорн-клонинг, което щеше да е ужасно бозаво.

за радост (макар и да беше доста болезнено, понеже Гарванът е герой, който се харесва) супергероят беше доста интелигентно развенчан. даже така, мисля си, образът придобива много повече дълбочина и е далеч по-интересен за обсъждане - проявата на смелост в едни ситуации и страхливост в други, самоотверженост и детински егоизъм, мъдрост и военна лукавост противопоставени на направо вопиюща незрялост и тн, и тн.

още не съм прочела бг версията, за да си го опресня, но на мен Сребърният клин ми беше наистина нужното продължение и всъщност завършек на историята от първите 3

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от firefox на 17.07.05 22:56.