|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
Ми тогава да дам нещо лесно да отпушиме играта...
Застанал пред оръжейната и зареял поглед нагоре, Джон се почувства почти толкова нищожен, колкото на кралския път, когато го видя отначало. Такова нещо беше Валът. Понякога можеше почти да забрави, че е тук, също както човек забравя за небето или за земята под краката си, но понякога му се струваше, че на света не съществува нищо друго. Съоръжението беше по-старо от Седемте кралства и когато Джон застана застанеше в подножието му и погледнеше нагоре, главата му се замайваше. Усещаше тежеста на всичкия тозе лед, която го смазваше, сякаш всеки момент щеше да се срине, и знаеше, че ако валът падне, то с него ще се провали и светът.
Кратко е, но ако някой не го разпознае - срам и позор  ...
| |
|
|
|
Джордж Мартин, "Песен за огън и лед", предполагам "Игра на тронове".
No one remembers the singer. The song remains.
| |
|
|
|
Ти си 
| |
|
|
|
Който не го е чел, няма да го разпознае  .
И хич не мъ е срам, шъ знаиш   .
| |
|
|
|
Може и да не те е срам, но е позор
| |
|
|
|
Извинявам се за закъснението Ето (струва ми се лесно):
*** се сви в плътно кълбо кости, обхвана се с ръце, за да намали вцепенението в напрегнатите си рамене. След това, заставяйки се да се отпусне, мускул след мускул, става след става, тя се опита да усети какво потайно зло може да я събуди, но да не разтревожи чувствителния уер-пазач.
Опасността определено не се намираше вътре в стените на **** ****. Нито беше близо до павираното пространство около Крепостта, където упоритата трева беше израснала отново през древната зидария, зелено доказателство за разрухата на голокаменния Холд. Опасността не пълзеше нагоре по слабо използвания напоследък павиран път от долината, нито пък витаеше из каменните жилища на занаятчиите в основата на отвесните стени на Крепостта. Не оставяше дъха си във вятъра, духащ от студените брегове на ****. Но въпреки това тя звънеше остро в сетивата на ***, заставяйки да вибрира всеки нерв в слабичкото й тяло. Напълно събудена, тя се опита да я идентифицира преди състоянието на предусещане да се разсее. Проникна навън, към Прохода, по-далече, отколкото изобщо някога беше достигала. Каквато и да беше заплахата, тя не беше в ****... засега. Нито пък имаше познат дъх. Значи не беше ***.
*** изпита, макар и предпазливо, удоволствие от това, че той не беше идвал в **** **** вече три пълни Оборота. Апатията на занаятчиите, западащите ферми, дори разядените от зеленината стени вбесяваха ***, самозвания Господар на Високите склонове, до степен, в която той предпочиташе да забрави причините, накарали го за завладее някога гордия и богатия Холд.
No one remembers the singer. The song remains.
| |
|
|
|
Това ми прилича на МакКафри, но не знам коя книга точно - или Полетът на дракона, или Походът (ако се ограничим до издадените у нас).
Холд, уер... това би трябвало да от нейните книги.
standing on a corner in Winslow, Arizona
and I'm quite sure I'm in the wrong song
| |
|
|
|
"Походът на дракона", според мен.
TANSTAAFL
| |
|
|
|
Оттам е, да - "Полетът на дракона", да сме точни. Мисля, че е твой ред.
No one remembers the singer. The song remains.
| |
|
|
|
Ето още нещо по-известно:
Вход...
Океан от пясък. Безкраен плаж, безбрежно море от дюни, чиито приливи и отливи продължаваха безкрайно под вечния вятър... Корабът й следваше вълнообразната пясъчна повърхност. Тя не знаеше къде се намира, не знаеше дали беше жива или не...
Вход...
Океан от хора. Тълпите нахлуха срещу нея на ъгъла на две улици, блъскаха я и я дърпаха като опасно подводно течение. Машини ревяха и тракаха край нея, задръстваха улиците, изпълваха носа й със смрад, проглушаваха ушите й... Един непознат с тъмно лице, облечен в кафяво, с островърха шапка и блестящи обувки я хвана за ръка и с доста силен глас, на някакъв непознат език, я попита нещо. Тя видя, че лицето му изведнъж се промени и той я пусна да върви...
Вход...
Океан от нощ. Пълно отсъствие на светлина и живот... чувство за макрокосмически век... усещане за микрокосмическа активност... разбиране, че тя никога не ще проникне в неговото тайно сърце, независимо колко често ще продължава да се връща към тази среднощна пустота на нищото, на абсолютното нищо...
"Love," said God. "Say, Love."
Crow gaped, and the white shark crashed into the sea
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[