Тема
|
Понеже много замря тоя клуб
|
|
Автор |
lady Marian (defender) |
Публикувано | 12.03.05 11:43 |
|
Дай малко да го раздвижим
Имаше преди около година тук една игра с пускане на цитати. Някой пуска цитат и който познае откъде е, пуска следващият. Ще пусна едно цитатче и ако има интерес, може да поразмърдаме малко пипетата
|
|
|
Видях този триумф, изписан на лицето на ******* и може би нейното злорадо задоволство ме накара да взема решение. Или може би моята омраза към *******, или любовта ми към *******, или може би ******* беше прав и Боговете наистина обичат хаоса, не знам, но във внезапен изблик на гняв сграбчих костта с двете си ръце. Не помислих какво ще последва от магията на *******, не помислих за неговата омраза към християните, нито за това, че всички щяхме да поемем риска да загинем в търсене на Свещения съд в кралството на *******. Не помислих за грижливо обмисления ред на *******. Знаех само, че ******* щеше да бъде дадена на човек, когото мразех. Всички, които преди това седяхме на пода в залата, сега стояхме прави, затова виждах ******* през главите на воините пред мен. Беше стигнала до голямата дъбова колона в центъра на високата зала, заобиколена и обсадена от мъжете, които ревяха неистово и пронизително свиреха с уста. Само аз стоях и мълчах. Гледах към ******* и докато я гледах, поставих палците си в центъра на костта и стиснах двата й края в натежалите си юмруци. "Сега, ******* - помислих си аз, - сега, стари разбойнико! Да видим какво може твоята магия."
Натиснах и счупих костта. Пукотът се изгуби в шумните възгласи на присъстващите в залата.
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: lady Marian]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 12.03.05 14:52 |
|
Може ли аз, другарко, можели?!?
TANSTAAFL
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Kopo]
|
|
Автор |
lady Marian (defender) |
Публикувано | 12.03.05 14:55 |
|
Стига бе!
Остави ги да се измъчат
|
|
|
"Сказание за Артур" II
"Врагът на Бога"
Бърнард Корнуел
Майкъл Джоузеф
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Boby_]
|
|
Автор |
lady Marian (defender) |
Публикувано | 12.03.05 18:39 |
|
Ари пускай де
|
|
|
Тръгнах през площада, по-точно казано, не тръгнах, ами се потътрих. На два или три пъти се спирах и се вцепенявах — за да ми мине гаденето. Щото в човека има не само физическа страна: в него има и духовна страна, а има — на всичко отгоре — и страна мистическа, свръхдуховна страна. Та аз всяка минута очаквах, че насред площада ще ми се додрайфа откъм всяка от гореспоменатите три страни.
|
|
|
Ерофеев
Москва - Петушки
Ама трябваше да пуснеш некое коктейлче
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
батка пускай нещо, което не може да се намери в гуугъл ...
Налага се да бързаме - вечността има навика да свършва, преди да си мигнал.
|
|
|
Ти си на ход, давай.
|
|
|
Идеята не е да се затрудняваме чак толкова, че да е неразпознаваем текста. Мисля, че от всяка книга може да се извлече абзац, който да не говори нищо дори на най-големите почитатели. Гугъл си е гугъл - много текстове има в нета.
|
|
|
Ми че който иска да чийти, никой не може да му попречи. Но не е хубаво да разваля кефа на които им е интересно.
Занесох на Ловеца на души чиния бъркани яйца.Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 16.03.05 12:33.
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Boby_]
|
|
Автор | De3tuss (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.03.05 14:30 |
|
Бе, то май въпроса беше да не кътваш и пействаш нещо, намерено във виртуална библиотека, а да го набереш. На БГ няма ЧАК толкова много текстове.
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: De3tuss]
|
|
Автор |
Boby_ (Чук) |
Публикувано | 16.03.05 14:31 |
|
Ей така, както си седя в офиса, да бръкна в подръчната библиотека и да набера някой текст? 100% сигурен съм, че ако го направя, няма да го познаете. Но и няма да е литература, а някой отчет за съжаление.
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Boby_]
|
|
Автор |
fentazi_fen (фанатик) |
Публикувано | 17.03.05 11:42 |
|
Хахахахахаха.Айде някой да пусне следващия цитат.
кирилица из нот дет
|
|
|
...Не исках да му разбивам илюзиите, затова не му казах, че извън улицата наистина има няколко малки храма, в които шепа хора боготворят свещени репи, охлюви и какво ли още не. Щом като човек може да си измисли ненормален бог, ще се роди бог, който да отговори на безумеца. Или поне във въображението му.
Много от другите раси също имат своите си религии, но не наблягат на разнообразието и лудостта. Само ние хората се нуждаем от богове по-луди от нас самите. А ние сме бъдещето на този свят - останалите раси изчезват бързо.
Човек започва да се пита, дали не съществува върховен бог с наистина гадно чувство за хумор...
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
да раздавам ли джокери, шот никой не се обажда?
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
Дай
Честно и почтенно си признавам, че не мога да се сетя. За другите не знам..може и да не четат....
|
|
|
Ама това горе ми е смътно познато... ама мноооого смътно само
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Дам.И на мен ми е познато но да пъкна ако се сещам от де
кирилица из нот дет
|
|
|
първи джокер - превода е мой, така че го търсете в непреведената литература
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
Баси, щом не е преведено, няма начин да съм го чела. А ми звучи познато. Или съм чела нещо друго на същия автор или нещо, които много напомня това.
|
|
|
познато ти е щото звучи като Пратчет (и още 1000 подобни опита), само че не е (нали?); ще кажа смело и смахнато, че не е и Глен Кук, така че остават всички останали опити в областта; освен това, ще си позволя да предположа, че е поредица все пак;
дотук профилът на зоподозрения е: съвременна повече или по-малко комедийна (но със сигурност претендира да е тарикатска) поредица, фентъзи с главен герой многознайко имащ мнение по всеки въпрос и държащ да си го каже.
помислете за някое фентъзи, за което е ставало дума, но не е допреведено цялото (все пак котаракът отнякъде трябва да е чул за него ;) ) и така... :)
(ако горното е вярно, 10% от следващия цитат трябва да са от мен :РРР)
|
|
|
но само на някои места
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
Не звучи като Пратчет.
По-скоро звучи като "съвременна повече или по-малко комедийна (но със сигурност претендира да е тарикатска) поредица, фентъзи с главен герой многознайко имащ мнение по всеки въпрос и държащ да си го каже. "
Познато ми е, защото звучи като Траксас или Влад Талтош, но фактологията твърди друго. Като най-логичен ориентир в света ми звучи фактът, че има много раси.
|
|
|
На мен ми звучи, като Глен Кук.... ама щом фокса твърди, че не е ще й повярвам, че аз още не съм изчел всичко...
|
|
|
Не е Гарет, но не пречи да е друг Глен Кук, мисля.
|
|
|
ето го оригиналния текст:
"I am no heartbreaker, so I didn't let him know there were some off-Street storefront temples where minuscule congregations really did worship holy rutabagas and snails and whatnot. If the mind of man can come up with a screwball god, however bizarre, a god will arise to answer that lunatic appeal. At least in the imagination of man.
Many of the nonhuman species have their religions, too, but they do not go for diversity and cuckoo. Only us humans need gods crazier than we are.
And we are the future of the world. The other races are the fading past.
Makes you wonder if there isn't a god of gods with a really nasty sense of humor."
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
тва все пак е Глен Кук? Малките Чугунени Богчета?
(а аз официално съм на 80% сигурна, че няма да чета преведените му книги оттук нататък :)) )
|
|
|
толкова зле ли се справих с превода?
Дори и да е така - всички знаем че доста се губи при превод и затова предпочитам да чета в оригинал (а стила на Глен Кук си е направо уникален в тази поредица, затова не исках да го давам в оригинал :)...
А за Гарет прочетох от теб
Your turn...
P.S. Ама още ми е смешно как убеждаваше другите че не може да е Гарет
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.Редактирано от Koтapakът нa Шpьoдинrep на 24.03.05 22:52.
|
|
|
бе то не е зле, но... вярно много се губи при превода!
как да го обясня - вътрешния ми четец в единия и другия случай има съвсем различен глас, без значение дали казват еднакви неща, в двата случая тонът на четците е различен и аз ги усещам като различни хора.
ок, ще постна нещо скоро
|
|
|
"Би трябвало да знаят, че не могат вечно да ме държат окован. И навярно са знаели, затова Стела никога не ме напускаше.
Лежах и я гледах, изпънал ръка над главата й, над разчорлените руси къдрици, обрамчващи спящото й лице. За мен тя беше нещо повече от съпруга – беше тъмничар. Колко сляп съм бил, та да не го осъзная по-рано!
Но тогава какво ли още ми бяха сторили?
Бяха ме накарали да забравя кой съм.
Бях като тях, но не един от тях, затова ме бяха приковали към това време и място.
Бяха ме накарали да забравя. Бяха ме оковали с любов.
Изправих се и последните вериги рухнаха от мен."
|
|
|
Е, ти се уля
А, бтв, мерси за поздрава
|
|
|
Зелазни е... някое от кратките му неща...
"Любовта е имагинерно число"
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Е, нали аз го казах де :-)
|
|
|
Мамка му, не съм го казала
Обаче си го помислих първа :-Р.
Ок де, тъкмо не ми се налага да тършувам за цитати
|
|
|
Само нещо си се закачила с Фокса.. ама не си го казала
А аз го разпознах преди първото кафе.
Което си е подвиг.
Аз преди първото кафе трудно и Азимов разпознавам. Ама а де
Цитат... по-късно днес или утре...
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Е, мен и на сън да ме бутнат, ще позная Зелазни (както и стана, виж часа на постинга ) Само дето в тоя час явно писането не ми се отдава
|
|
|
просто за протокола се обаждам :)
адски якия разказ!
много се радвам, че покрай търсенето на цитат (тук в сф нямам кьораво фентъзи :/) попаднах на него и си го препрочетох. 2-3 пъти.
|
|
|
Че в офиса имам само някаква хард фантастика...
Довечера ще взема някое фентази от къщи и утре ще питам
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Усетих че е Зелазни, ама не можах да се сетя какво негово е, аджеба! А съм го чел и препочитал разказа...
Занесох на Ловеца на души чиния бъркани яйца.
|
|
|
Уф... разхвърляла съм си книгите навсякъде и само това е у нас от фентазитата... или фентази подобните неща...
Вие сте :))
"- Значи това е тази къща - каза тя неочаквано и спря, за да разгледа голямата сграда, появила се пред очите ни. Някои прозорци светеха. - Никога досега не бях идвала насам.
- Нищо необичайно във външния й вид - отбелязах аз. - И... хъм... няма кучета. Ела. Да разгледаме отблизо.
Така и направихме. Обиколихме къщата, надникнахме в прозорците и установихме, че Големия детектив - трябваше да му признаем всеотдайността, с която се бе посветил на ролята си, защото все още беше с рокля - е в голямата гостна и чете под портрета на кралицата. Единственият му пропуск, ако може да се каже така, бе, че от време на време подръпваше от голяма лула, която през останалото време стоеше на стойка върху масата вдясно от него. Придружителят му беше в кухнята, където приготвяше нещо за хапване. Имаше и много тъмни стаи. До кухнята забелязахме стълби, които водят надолу. "
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Еее, тук нещо много Зелазниевска атмосфера, ще взема да експлодирам от кеф
Тоя път вече ще го кажа - Една нощ през самотния октомври
|
|
|
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Родена съм в кръчмата и още преди да проходя, вечер са ме
приспивали гълчавата на клиентите и баладите, които менестрелите пеят. А
щом станах достатъчно голяма да държа каната с виното и господарят ме пусна
да прислужвам в залата, пустите менестрели направо ме омагьосаха.
Освен това отраснах сред герои. Майка ми "работеше" в кръчмата и там
си и умря. Баща ми обаче беше гладиатор. Не може да се сбърка кой ми е
баща, защото съм му наследила и косата, и носа, и очите. Комбинацията не е
лоша, признавам.
|
|
|
На Елена Павлова е това.
Ода за тройка мечове...
Явно и разкази може да се дават. Хех. Е значи имам още книжки из къщи дето да стават за цитати
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Ми това имах под ръка
Другият път - от вкъщи - по-сложно
|
|
|
"Очевидно всички дракони в тоя свят говореха съвременен английски... Дали наистина говореха? Сега слушаше отблизо словесната буря и фактът, че разбира всичко, което чува,противоречеше на здравия му разум. Може би той говореше на "драконски", без да знае. Реши да отложи изясняването на този въпрос за по-спокоен момент.
Огледа се. Отначало му се беше сторило, че голямата пещера, в която бе попаднал, е претъпкана буквално с хиляди дракони. При по-внимателен оглед представата за хиляди отстъпваше на възприятието за стотици, което на свой ред се заменяше с разумната преценка за около петдесет дракона с най-различни размери."
Вие сте...
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Гордън Диксън, Драконът и Джорджът
|
|
|
А в задачата се пита къде са всички останали
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
вий дубрье са справяте и самички
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
Абе друго си е мъжкото присъствие .
Като приспя малкият следобед, ще набера нещо :-)
|
|
|
Изтривам сълзите си... и гледам пак. И изведнъж пред очите ми се разкрива чудно видение. Далеч на изток, отвъд мамещите морета, където казват, че не живеят хора, над хоризонта се издига огромна планина. Прилича на голям, стиснат юмрук. Между палеца и показалеца виждам чиста, бяла, стегната пелена. Планината е точно такава, каквато я видях в откровението, когато жреците хвърлиха костите за да започна първото си пътешествие.
Сега, когато пиша тези редове, видението ме привлича по-силно. Но не мога да тръгна, не мога да тръгна.
|
|
|
Сигурно бъркам... ама ми напомня на Далечно царство на А. Кол и К.Бънч...
|
|
|
Ми да,то е
Ади, гогогого!
|
|
|
Айде да ви поизпотя с нещо, което не е излизало на български... но за автора е говорено ужасно много...
Непознатият не беше стар, но косата му бе почти съвършенно бяла. Под плаща си носеше протрита кожена куртка с връзки при врата и на ръкавите. Когато свали плаща се видя, че на гърба му виси меч. В това нямаше нищо странно, във Визма почти всеки бе въоръжен, но наистина и никой не носеше меча си на гърба подобно на лък или колчан. Чужденецът не седна на масата при малобройните посетители, а остана прав до бара внимателно изучавайки гостилничаря.
- Търся стая за вечерта - каза той.
- Няма - измърмори гостилничаря, гледайки в обувките на госта и добави бързо и гузно - Попитайте в "Старата преизподня".
- Искам тук.
- Няма - гостилничарят най-сетне разпозна говора на непознатия. Ривянин.
- Ще платя - тихо и неуверено каза чужденеца.
Дано превода ми става за нещо... Ако не се приема неиздавано на български кажете и ще измисля друго...
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Gallandro]
|
|
Автор | ss (Нерегистриран) |
Публикувано | 03.04.05 18:11 |
|
Да не е Сапковски?
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Gallandro]
|
|
Автор |
Taлиecин (radiant brow) |
Публикувано | 03.04.05 18:31 |
|
Глен Кук?
No one remembers the singer. The song remains.
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: ss]
|
|
Автор |
Gallandro (орк-меланхолик) |
Публикувано | 03.04.05 18:55 |
|
Ъхъ... са ако познаеш и книгата...
|
|
|
В отговор на:
...над хоризонта се издига огромна планина. Прилича на голям, стиснат юмрук. Между палеца и показалеца виждам чиста, бяла, стегната пелена. Планината е точно такава, каквато я видях в откровението,...
това звучи брутално тъпо :)))
планина под формата на юмрук стискащ... пелена?
this fantasy stinks
|
|
|
Проблем ли имаш?
|
|
Тема
|
Re: Понеже много замря тоя клуб
[re: Gallandro]
|
|
Автор |
Gallandro (орк-меланхолик) |
Публикувано | 04.04.05 11:53 |
|
Май съм единствения, който го е чел и взех, че блокирах играта... Давам силен жокир и най-бързия да печели... Книгате е първа от поредица.
|
|
|
Ъм... Вещера? Не съм го чела, но по жокерите горе-доле тва ми иде на акъла.
|
|
|
То е ясно, че е поредицата за вещера... той друга няма...
|
|
|
Бях останала с впечатлението, че така се казва първата книга от въпросната поредица
Абе докато не излязат на бг, няма как да се образовам :-/
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: lady Marian]
|
|
Автор |
Gallandro (орк-меланхолик) |
Публикувано | 04.04.05 16:10 |
|
Всъщност е Вещерът: Последното желание...
Ама айде признава се да не блокирам играта, че явно даже един гугъл ви мързи да пуснете за заглавието .
|
|
|
супер тъпо звучи :)
остава да кажеш, че в книгата има и летящи килимчета с форма на дамска превръзка (с крилца!)
|
|
|
Баба ти е дамска превръзка
А тва ми го кажи очи в очи и няма да се радваш дълго на висшето си образование . Призори, на източния хълм. We've got date.
|
|
Тема
|
Re: e кво сега, не е ли така?
[re: firefox]
|
|
Автор |
Gallandro (орк-меланхолик) |
Публикувано | 05.04.05 10:08 |
|
Всъщност смело мога да заявя, че книгата е едно от най-добри фентъзита, които съм чел...
|
|
|
You're my man!
|
|
|
Понеже СС първи позна, че е Сапковски, а и аз нямам книги под ръка в момента, оставям на него да пусне следващия цитат.
А за гугъла - честно казано губеше ми се изписването на името, за това не го пуснах
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: lady Marian]
|
|
Автор |
ss_ (докторче) |
Публикувано | 05.04.05 13:44 |
|
Айде щото съм лош да ви позатрудня малко:
На няколко пъти някакви неизвестни осквернители изпъстряха портите на светилището със заплашителни надписи. Разкривени букви зловещо предричаха: "Бъдещето ще бъде ГОРЕЩО!" Ала с обичайната си арогантност месоядните от кланиците се бяха отнесли пренебрежително към предупрежденията. По време на религиозните си сбирки членовете на месоядната партия най- демонстративно тъпчеха вещаещите мъст лозунги, заголваха зъби и заканително размахваха юмруци. На видно място, на площадката върху фронтона, където обикновено се поставяха скулптурни изображения и фигури, царствено стоеше Светата Троица: парчета говеждо, телешко и свинко месо.
Sodalitas
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: ss_]
|
|
Автор |
lady Marian (defender) |
Публикувано | 05.04.05 14:11 |
|
"Кървав сън" на Серж Брюсоло (тва е на Копо предположението, аз само го пускам, щото той няма дир сега.)
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: lady Marian]
|
|
Автор |
ss_ (докторче) |
Публикувано | 05.04.05 14:19 |
|
Мда. То предположих че Копо ще го знае.
Много любим мой автор. За сега обаче не съм срещал друг човек да го харесва.
Sodalitas
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: ss_]
|
|
Автор |
lady Marian (defender) |
Публикувано | 05.04.05 14:33 |
|
Баси, трябва да му кажа да пусне тото днес
|
|
Тема
|
Re: ама и аз разбрала, недоразбрала:-)
[re: ss_]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 05.04.05 21:01 |
|
"Железен карнавал" ми хареса, "Кървав сън" и двата разказа, които съм чел - не ососбено.
TANSTAAFL
|
|
Тема
|
Re: e кво сега, не е ли така?
[re: Gallandro]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 05.04.05 21:03 |
|
От 4 години крънкам Фокси да я прочете, веднъж почти бях решил да й я подаря, ама накрая наистина ще взема да го направя.
TANSTAAFL
|
|
|
Приемам, че познах предния цитат и пускам нещо много лесно. Е, все пак махам имената от уважение към вас.
- Лорд *** долу ли е? - попита ***: той беше от другата страна на ***. *** кимна. - И ти смяташ да влезеш там и да го измъкнеш? - *** отново кимна и *** въздъхна. Той миришеше примирено, но не уплашено. - Ще влезем, лорд ***, но не вярвам да излезем.
Този път кимна ***.
TANSTAAFL
|
|
Тема
|
Re: Hint
[re: Kopo]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 06.04.05 18:29 |
|
Понеже за сега е тихо, а и бях обвинен, че съм пуснал много общ абзац (Гугъла изкара няколко подобни резултата, но не и верния), давам списък с липсващите имена: Добрайн, Дракон, Перин, Руарк.
А реката отвесно завършва на унав.
TANSTAAFL
|
|
Тема
|
Re: Hint
[re: Kopo]
|
|
Автор | Mist (Нерегистриран) |
Публикувано | 06.04.05 18:41 |
|
споко, разпознава се още от "лорд"-овете и "мирисането". ама да не съм луд да си развалям имиджа като си призная.
|
|
Тема
|
Re: Hint
[re: Mist]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 06.04.05 18:44 |
|
Aз първоначално и "лорд" го бях махнал, но реших че се увличам.
TANSTAAFL
|
|
|
То е ясно от къде е... ама спрях да го чета още преди 5 - 6 тома и идея си нямам от кой точно е ...
- Under construction...
|
|
|
Как кой - любимият ми.
TANSTAAFL
|
|
Тема
|
Re: Hint
[re: Kopo]
|
|
Автор | De3tuss (Нерегистриран) |
Публикувано | 07.04.05 09:26 |
|
Уф. Думайските кладенци в кой том бяха? Небесният огън? Джордан, Колелото на времето.
Аре, бе, зачетете ми отговора, от кога ви дебна, ама все ме изпреварват! Щото такъв откъс съм ви приготвил...
|
|
|
Действай
|
|
|
Ако някъде изобщо бе възможно да бъдеш дете в Семейството, това място бе Кетиуей на Сердин. Посетителите бяха малко и нямаше сериозни опасности. Имението бе разположено недалеч от Града и старата резиденция “Алфа”, но хълмовете и уникалното му местонахождение поддържаха изолацията от повечето Семейни интриги. Имаше свое езеро, поля, градини от свещостволи, които се извисяваха като мъхнати щпилове между четиринайсетте купола, а сред равнината се издигаха кошерите, чийто обитатели сновях към и от Кетиуей. Всички *****, които търгуваха с хората го правеха през Кетиуей, който защитаваше кошерите един от друг и поддържаше мира, това бе характерния талант на ***** - сепът и Домът в Семейството, които владееха тази земя. Полетата на хората и на ***** се простираха в една посока, лабораториите се ширеха друга, а в трета бяха складовете, където ази, клонираните хора, събираха и пресмятаха богатствата от търговията с кошерите, продуктите от лабораториите, и компютрите, които бяха по-голямата част от търговията. Кетиуей бе и град и Дом, беше затворен и спокоен, почти неизменен в очите на притежателите си, а ***** измерваха живота си в десетилетия вместо в години. Редките деца, раждани да заменят мъртвите, не се съмняваха в това какви трябва да бъдат и какъв бе останалия свят.
***** се забавляваше, като прерязваше листата на светлозата с кратки, точни изстрели. Духаше вятър и това създаваше трудности, за това тя прицелваше лъчите на пистолета си внимателно. Беше на 15, а носеше малък пистолет на колана си от дванайсетгодишна. Макар да бе *****, потенциално безсмъртна, бе дошла на този свят защото неин близък роднина бе умрял от безгрижие и се надяваше нейната “замяна” да не настъпи скоро. Беше опитен стрелец, а едно от достъпните й забавления бяха залаганията и в момента тренираше за един облог със свой трети братовчед за отдалеченост на мишената.
Стрелба, залагния, тичане отвъд плета до полята, на които се трудеха ази, или обратно към Кетиуей, потапяне в летаргията на лентовото обучение, или упражнения с лабораторните компютри, докато не накара машините да предадат командите й на *****... такива неща запълваха дните й, почти неотличими един от друг. Нямаше игри. Времето на игрите беше далеч пред нея – годините, когато безсмъртието щеше да започне да натежава, години, които се нуждаеха от удоволствия, за да текат по-бързо. Сега задачата й бе да учи, да натрупа уменията, с които да опази дългият си живот. Сложните удоволствия, с които се забавляваха възрастните още не бяха за нея, макар да предизвикваха жив интерес. Така че ***** продължаваше да стои на възвишението и да сваля едно след друго листата от извитата лоза с бързи, прецизни изстрели и да мисли за това, че ако отработи полагащото й се време пред клавиатурата докато стане време за вечеря, ще й остане време за разходка по езерото Кетиуей... През деня беше прекалено топло за това, водата отразяваше нажеженото до бяло небе толкова ярко, че повърхността не можеше да се погледне с незащитени очи. Но нощем обитателите на езерото изплуваха от дълбините, a лодките се плъзгаха по повърхността като светулки и ловяха рибата, която бе рядък деликатес в Кетиуей. В другите долини имаше дивеч, дори стада добитък, но никое друго същество освен човека не живееше в Кетиуей, сред кошерите. Никое не можеше.
Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!
|
|
|
Serpent's Reach от C. J. Cherryh...
Повече инфо тук:
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
Тема
|
Re: Hint
[re: De3tuss]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 07.04.05 19:54 |
|
Томът е "Господарят на хаоса", "Небесният огън" е следващия. Но определено е Думайски кладенци.
С две думи: ти си.
TANSTAAFL
|
|
|
Хайде все пак да се ограничаваме с издаваните на български книги, а?
TANSTAAFL
|
|
|
Бре, мислех, 4е ще ви затрудня.
|
|
Тема
|
ОК, извинявай...
[re: Kopo]
|
|
Автор | Дe3тъc (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.04.05 12:37 |
|
... ако настоявате, да караме само на БГ-книги.
Обаче имам предложение: Да пускаме и непревеждани, с по-дълги текстове и да зачитаме отговора, ако бъде познат автора. Не е много трудно - в пасажа ми можеше да се познае, че е Чери, ако не по стила, то по "ази, клонираните хора" от хора, чели Света на Пел или Ситийн... или които знаят колко съм откачен на тая тема.
Съжалявам, ако съм ви развалил играта.
|
|
Тема
|
Re: ОК, извинявай...
[re: Дe3тъc]
|
|
Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
Публикувано | 08.04.05 20:27 |
|
Ти пък, развалил.
Аз като блондинките - профилактично скандирам "Дайте шанс!", без оглед на обстановката.
TANSTAAFL
|
|
|
...Пътят минава покрай малък храм, от който излиза монах. Съзира **** , след което се хваща за расото, побягва към селото и започва да крещи: "Заключете момчетата! Заключете мъжете! Заключете козите и магаретата!" През това време **** гордо се усмихва. Влизаме в селото и от една къща излиза жена. Изкрещява "Синът ми!" и припада. След това се появява бащата с камшик в ръка: "Срам! Безчестие! Омерзение! Позор!" Бащата очевидно изглежда образован човек. Идва монахът, първо поръсва **** със светена вода, а сетне започва да го налага с тояга. **** го гъделичка под брадичката и вика: "Кукуригу!" Монахът припада. Майката се съвзема и гледа към небето. "Свидетели сте ми, Небеса, че не съм виновна!" След това припада отново...
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
или просто пришло Лунното Момче и всьо апарочило :)))
Истории за(на?) господарят Ли, Бари Хюгарт, книга втора: "Легенда за камъка"
|
|
|
прекалено лесно беше Трябваше да избера по-невзрачен пасаж.
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
|
|
В отговор на:
Тя каза няколко думи на орлицата до нея и тя отвори вратата на клетката. ****** и *** последваха харпията през пещерата до голяма маса, край която имаше столове. Едва сега *** установи, че тази подземна крипта всъщност е съкровищница - тук бяха складирани богатства, достойни за цял един свят. Виждаха се огромни сандъци, натъпкани с искрящи скъпоценни камъни, перлени огърлици, златни и сребърни бокали с най-различни форми и размери, малки статуетки от слонова кост и от някакво блестящо твърдо черно дърво. Имаше забележителни рисунки, брони и оръжия от всякакъв вид с изключение на огнестрелни; бяха струпани небрежно, където падне.
Подарж им нареди да седнат върху столове от ковано желязо с извити лъвски крака. Направи знак с крило и от сенките излезе млад мъж. Той носеше златен поднос, върху който бяха поставени три изсечени от планински кристал чаши. Бяха във формата на риби, скачащи от водата с широко отворена ръгла уста, през която бе налято гъсто тъмночервено вино.
- Един от любовниците - прошепна ****** в отговор на любопитния поглед, с който *** изгледа красивия рус младеж. - Орлите са го домъкнали тук от нивото, известно като Д******** или Т*******. Бедният нещастник! И все пак съдбата му е по-добра пред възможността да бъде изяден жив от посестримите - така поне му е останала илюзията, че някога ще може да избяга оттук.
****** отпи и доволно пое дъх при вкуса на живителната течност. *** почувства виното да се размърдва като живо в стомаха му. Подарж притисна чашата между върховете на крилете си и я поднесе към устните си.
- За смъртта и вечното проклятие на Повелителя! За вашия успех!
Двамата отново отпиха. Подарж остави чашата си на масата и погали *** по лицето с крайчетата на перата на едното крило.
- Разкажи ми историята на твоя живот.
сигурно можех да намеря и по-интересен цитат, но и този трябва да свърши работа - има всичко нужно за да го познаете и даже съм била благосклонна със звездичките;
GO!
Редактирано от firefox на 10.04.05 14:37.
|
|
Тема
|
Re: NEXT
[re: firefox]
|
|
Автор | De3tuss (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.04.05 15:09 |
|
Готин си е абзаца и произведението си го бива - вдъхновителя на Амбърите.
Фармър, Света на нивата, Частен космос, ако не се лъжа.
|
|
|
аз мислех да пусна любимия си пасаж от Невъзможен Свят където се налага да пият кръвта на жертвите си, понеже изменящията се постоянно релеф променя местоположението на водоизточниците постоянно, но в него се обсъжа как да нападнат дърветата с бластер или ковото беше там и дали ще им стигне заряда, та реших, че не е много фентъзи :)
ти си на ход :)
|
|
|
По-скоро "Създателят на Вселени"
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
Редактирано от Beнaбили на 10.04.05 16:00.
|
|
|
хм, ти си права, че е първата книга
разберете се помежду си кой да пуска следващия цитат
|
|
|
Давай ти - уцели тома.
Ще се пробвам следващият кръг.
Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!
|
|
|
Това би трябвало да е лесно..
"Един ден ***** застанал малко по-далеч от картината си и започнал да я преценява с необичайна съсредоточеност и безпристрастие. Все не можел да реши какво всъщност мисли за нея и му се искало да има някой приятел, който да му каже какво да мисли. Всъщност тя му се струвала съвсем незадоволителна и едновременно с това абсолютно възхитителна, единствената истински красива картина на света. В тоя момент най-много му се искало да може да се види как той самият влиза, потупва двойника си по гърба и казва (с очебийна искреност): "Абсолютно великолепна! Напълно ми е ясно какво си се стремял да направиш. Продължавай да работиш и за нищо друго не се безпокой! Ние ще ти уредим държавна пенсия, така че да нямаш нужда от нищо."
Само че никаква държавна пенсия нямало. Затова пък разбрал нещо: за да завърши картината, дори и при сегашните й размери, била нужна доста голяма концентрация, доста работа, яка и без прекъсване. Навил си ръкавите и започнал да се концентрира. Опитал се няколко дни да не се тревожи за други неща. После обаче го връхлетяла ужасна поредица от спънки. Разни предмети у дома започнали да се развалят; наложило се да иде в града и да участва в съдебно жури; един не дотам близък приятел се разболял; господин ***** се тръшнал от лумбаго; а посетителите идвали един след друг. Било пролет и те искали да изпият даром чаша чай сред природата: ***** живеел в уютна малка къща, на цели мили от града. Ругаел ги наум, ала не можел да отрече, че самият той ги е поканил - по-рано, през зимата, когато и не помислял, че да обиколиш магазините и да изпиеш някой чай с познатите си в града е "спънка"."
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
|
Толкин - "Листо от Дребносръчко" или "Листо от Нигъл", зависи от превода .
Айде да продължим в нова тема, че тази стана много голяма...
Редактирано от Гaнимa на 10.04.05 23:43.
|
|
|
Мдам... казах, че е лесно.
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|
Тема
|
Re: Пускай новата тема :))
[re: Beнaбили]
|
|
Автор |
Гaнимa (fairy-tale) |
Публикувано | 11.04.05 00:04 |
|
Ахам... още на първото изречение ми беше ясно... даже не го дочетох до край .
|
|
Тема
|
Re: Пускай новата тема :))
[re: Гaнимa]
|
|
Автор |
Beнaбили (4-18) |
Публикувано | 11.04.05 00:15 |
|
Абе аз мислех да пусна само първите 2 изречения, ама после реших да пусна малко повече, че ми се стори недостатъчно конкретно...
Ама то в неделя вечер, след като съм на работа целия уикенд, и началото на Фондацията ще ми се стори недостатъчно конкретно....
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
|