Здравейте ... от дълго време не съм наминавал насам ... може и някои да ме помнят ... други не... Но Дейви още е модератор - значи все още властта е наша... а тя има силна ръка....
Приказката няма поука, не е нито героична, нито занимателна ... сами преценете каква е ...
П.П. : Преди да започна - Не препоръчвам да се чете от блондинки; хора, които слушат БГ-Рап; Пубери, преливащи от хормони и такива с големи очаквания... Тя е за тези, които обичат природата и планината, езерата и ... дърветата :)
Имало едно време едно дърво. В името на приказката да си представим че е било дъб. Няма никакво значение и фикус да е, но дъб звучи просто по - познато, по сериозно и по-истински. Растяло то в един самотен хълм, по средата на огромна и Страшна гора... страшна, защото в нея не пристъпвал човешки крак... Страшна защото дърварите не смеели да секат в нея, и майките плашели малките деца със съществата, обитаващия ... но това никога не тревожело нашето дърво, защото то израснало там. Още от малка фиданка то помнело как не било само на хълма... как там имало и други дървета, преди страшен ураган да ги разкъса и изтръгне от корените им... То се оглеждало в водите на езерото, което се разпростирало на запад, и се стремило да надрасне планинските върхове, които го обикаляли от изток... Постепенно корените му се дълбаели надълбоко в земята, защото никой не може да се възвиси ако забрави откъде е тръгнал... Клоните му се разпрели далече настрани, силни и здрави, облечени в зелена премяна пролет и лете...Единствено есен си позволявало да се премени по-суетно, в чест на изпращането на хубавите дни...Короната му постепенно се извисявала, и макар че осъзнало недостижимостта на планинските върхове, клоните му все пак се стремили към перестите облаци, които го поздравявали мимоходом ....

Не било дървото добро или лошо ... Понякога наблюдавало как змията изяжда досадната врана, друг път зайчето намирало в корените му подслон и защита то гладен вълк ... Във клоните му намирали подслон и славеи, и чапли ... Мъдър очилат лисугер изучавал горските мъдрости в корените му... Приятеля мечок му разказвал понякога новостите на горските дебри ... Но самотата го измъчвала...

Защото мечтата му била да има някой, с който да посрещат студените бури и да изпращат залеза, отрязяващ се във хладните води на езерото ... Някоя млада ела, която да израсне в неговата сянка, да се възвиси и да го надмине, да поклаща стройната си снага и да се обляга на него под напора на северния вятър... която да допира клони до стеблото му и да споделя полъха на пролетта... Но ела нямало ... и постепенно започнало да го гризе нещо отвътре... дървояди или други насекоми той не могъл да разбере - същества малки, но много ... незабележими, но досадни ... които постепенно изяждали сърцевината му... Първоначално той не им обръщал внимание... после се разгневил, но нямало какво вече да направи ... накрая постепенно свикнал с тях... И нямало проблем до една студена зима, в която студената снежна буря не съкрушила изсъхналия ствол, клоните рухнали на земята... и се счупили изсъхналите клони, защото повече нямало надежда в тях - жизнения сок на живота... И през пролетта повлекли придошлите води на реката, вливаща се в езерото ствола на дървото, и го отнесли надалече... оставяйки от него само изкорубения дънер..... и когато минзухарчетата разцъфнали, и тревата станала по-зелена и блестяща от изумруд, тогава ако случайно наминеш натам, ще съзреш една млада еличка, поникнала във счупения ствол... Не е ли магьосница майката природа ?
Е, това е всичко... до скоро :)

Баси, преди около месец ляхме слъзливи излияния кво бее едно време, га бееме млади... и се чудехем де се завря оня симпатяга Шадоуа

Ми влкъм бак, минавай по-често от еднаж на 2 години деееееееее..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

true,
wel.com и от мен

[не помня заглавието, беше ни в учебната тетрадка по английски:]

A man is made
[мдааам, изгуглих го]

A man is made
Of flesh and blood
Of eyes and bones and water.
The very same things make his son
As those that make
His daughter.

A tree is made
Of leaf and sap,
Of bark and fruit and berries.
It keeps a bird's nest
In its boughs
And blackbirds eat the cherries.

A table's made
Of naked wood
Planned smooth like milk.
I wonder
If ever tables dream of sun,
Of wind, and rain, and thunder?

And when man takes
His axe and strikes
And sets the sawdust flying-
Is it a table being born?
Or just a tree that's dying?

Pigus slonus lupus est! - Hanibikel

Е, стоплихте сърцето ми :) Сърдечно благодаря, но поздравите ги чакам на кутията ... тука само мнения върху приказката, ако не са много критични де :)

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

Прекрасно е като стил адаш.
Само две забележки
1. Липсва край и поука - "какво тук значи някаква си личност"
2. По сериозно - прекалено си млад за да пишеш такива неща. Прекалено... абе прекалено познати са
Но ти питаше за разказа - добър е, малко клиширан, но си го оправил добре

Сайтът за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я думаю что ть1 прав. Я слишком молод чтобь1 писать такие глупости ...
Смь1сл в моем сочинении есть, зря ть1 его не усмотрел... Конец ... кому нужен конец когда еще сказка сказь1вается ?... Еще не вечер ... У каждого человека есть право закончить сказку как ему захочется ... Мне она так нравится, не думаю ее передель1вать .... Да и не хочу чтобь1 вам скучновато бь1ло... по3тому закончил так....
Цялото това излияние на руски беше относно ника ти. "Клиширано" - обидно ми звучи, но понеже не съм чел нищо по темата, го приемам за забележка... Благодаря ти за похвалата, критиката и задълбочения анализ. До нови срещи :)

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

Ето бь1ло давно и неправда адаш.
За другото - ако сериозно искаш оценка ще ти пратя на бележки.

Сайтът за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво против бг рапа имаш? Или хормонясалата младеж? Нещо много тежко.

Пътят е бодлив и тесен.

Аз много ги обичам всички такива :) И блондинките особенно - голи - голенички, облегнати на рамото ми нежно да похъркват в ноща ...
Така 4е, Принце, който търси пустота, ако искаш да се заяждаш ми изпрати лична бележка. Няма смисъл да си показваш рогата пред хората... Освен ако не искаш да им покажеш колко си мъжествен, разбира се ....
П.П. Личен съвет - не търси конфронтация със сенките...

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

Аз пък се кефя на БГ Рапа и мисля че разказът е много тъп. Кви са тия дървета, кви са тия лалугери, кви са тия пет лева. Трябва да има секс и цици, нар-ко-ти-ци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите