На 690-та страница от първата книга съм и непрекъснато имам чувството, че ще заспя. Налага се да препрочитам някои абзаци по-няколко пъти, защото са толкова безинтересни, че се разконцентрирам. Най-лошото е, че дори след като ги прочета 3 пъти, не откривам нищо смислено в тях. Започнах да прескачам пасажи, но и това не помага! Чудя се вече дали направо да не почна да прескачам цели глави... Диалозите са безкрайни и безкрайно безсмислени, несъдъжащи нищо освен "Ще ти разкажа историята по-късно/след като се наядеш/след като се наспиш/когато реша"
Някой чел ли е поредицата докрай, за да ми каже дали си струва и евентуално да ми спести по-нататъшни мъки?

El rito constituye el Secreto

Все така си продължава. Прочети само финала.

Dobroto e v teb. Potursi go!

... не виждам за какво му е - финалът е ясен: добрите побеждават. Може само да провери кой умира (все някои требе да умре накрая, нали)?

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

прав си
май ще зарежа цялата тази работа. само ме е яд, че си загубих толкова време

El rito constituye el Secreto

Бе и по-лоши работи има, ма с Тад проблема е, че се изживява като велик писател.

Dobroto e v teb. Potursi go!

Абе на Тад Уилямс силното ме е "Адърланд". Лошото е, че няма кой да ги доиздаде до край.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я разкажете с зве думи (май и две ще са много) за какво иде реч в тия книги. Интересно ми е кой успя да надмине Джордън по простотия.

For I am the Bringer of War
I am The Bearer Of The Black Sword

Много хора, ма не всичките са издадени у нас.
Но Тад избива рибата. Сюжета си е традиционно фентъзи - момчето, което трябва да спре големия лош задник от завръщане в нашия свят.
Дотук - добре.
Стила е поетичен, с красиви описания.
Дотук - добре.
Героите са любопитни, всеки със своя личност. Малко сдуханяци си падат, ама...
Дотук - все още е добре.
Първата книга е 250 страници в замък А (не се случва нищо съществено), 200 страници пътуване от замък А до замък Б (в които, естествено, не се случва нищо), 100 страници в замък Б (идва един дядо и разказва за лошия задник), битка, 200 страници от замък Б до майната си (случва се нещо, но какво...) и пак битка.
И това е. Втора и трета книга - в същия дух. Тад винаги има интересни финали .(битки) но докато стигнеш до тях е като да раждаш. Макар, че аз не знам какво е да раждаш.

Dobroto e v teb. Potursi go!

Звучи точно като колелото... :)

case closed.

Мамо мамо имам кактус в гърлото!