Обхваната от паника, девойката галопираше с всички сили към близкия бряг, край утъпканите пътеки, които криволичеха из оризищата. Следобедното слънце залязваше. Тя яздеше на дамско седло и макар да беше изкусна ездачка, днес едва успяваше да запази равновесие. Бронзовото и украшение за нос се беше изгубило, а зелените й дрехи, по последна парижска мода в тон с цвета на гръбните й костни пластинки, беше съдрана от къпинака и изпръскани с кръв; вятърът развяваше светлокестенявата коса на ездитния хомосапиенс.
Шибна хомото да побърза. Вече виждаше схлупените бордеи на рибарското село Ихтиозама, скупчени край високата ограда и край каналите, които обграждаха чуждестранната колония, зърна каменните менгири на двете малки шамански места за медитации и с облекчение си помисли, че в залива по-нататък се намират търговски салове и дузина големи военни кожени лодки.
По-бързо. Над тесните дървени мостчета, канали и вади, които кръстосваха надлъж и шир конопените плантации, хомото й плуваше в пот, имаше дълбока рана на плешката и все повече грохваше. Опита се да я хвърли. Лоша работа. Но тя все пак го овладя и сви по пътеката, която минаваше през селото.
Двамата препасани с мечове самураи-раптори я видяха и понечиха да я спрат, но тя се втурна през тях до широката главна улица на колонията право към Крайбрежната. Единия раптор хукна да повика някой алозавър-офицер. Тя стискаше задъхана пръчката със завързаното морковче пред лицето на хомото.
- Au secours... Aidewz moi, помощ!
- Помоооощ!- изкрещя тя отново...


[Вие сте наред. Да се позабавляваме със самураи динозаври и ездитни хомосапиенси. За основа се използва романа "Гай-джин" от Джеймс Клавел. От всички чакаме творческа помощ за продължаване на историята. ]
aspid и sol_lam

Гоблин - това е не само и не толкова раса. Това е начин на мислене.

От друсането на хомото ли, от страха, завладял нежното й драконско сърце ли, в момента й бе невъзможно да прецени от какво, но зъбите й започнаха да тракат като мат-матито, с което се бе представила на последните девичи танци. Е, сега публиката от святкащи погледи в мрака я нямаше, а зад гърба й топуркаше рапторът. Мирисът на вода и оттичащите се канални води на Ихтиозама, в които и труп да имаше, едва ли някой щеше да забележи, нахлу в разширените й ноздри и предизвика ужасно дразнене. “Само това остава – да кихна и да го овъгля тоя глупак под себе си. Дали пък няма да спре да кърви?” Пред погледа й започна да се мержелее и сякаш грамадните плочи на настилката се заразместваха. В часовете на здрачаване не само зрението, тя цялата започваше да се променя. Усещаше сърбеж по гърба, от двете страни на костния й гребен парижкото кимоно започна само да шава, хомото неспокойно замята коси и се наложи да измъкне шала от двете си шийни гънки и да замахне по-силно с него. Голите мускули под нея се напрегнаха и потръпнаха спазматично.
- Още малко, момчето ми. После ще има награда! – пошушна му тя и й се стори, че хомото подскочи наведнъж с четирите си крака. В погледа му се четеше див ужас, но това видя единствено закъснялата да се прибере гъсеница в предсмъртните си мигове, преди жълтозеленото й обло туловище с червени стърчащи косъмчета от яркосините пъпки да стане абсолютно плоско под подковата “Кавалер”.
Не успял да се отърве от товара си, плувналият в пот ездитен вече доближаваше пристана. Някой бе запалил книжен фенер в края на кея и зад мъжденето му водата изглеждаше мастилена. Точно там, накъдето се бе устремил, се очертаваха два набити силуета и от всяка страна на мрачната им композиция стърчаха извадени мечове.

[Aspid, направо ме стъписа - написаното от теб надхвърли всички мои очаквания, много е добро, наистина. И много смешно. Ох, чакай да си събера разчекнатата уста, че се схвана от хилеж. Аз не съм чела "Гай-джин", да си призная, но карай, ще наваксам в движение] Естествено, не мога да го напиша толкова хубаво, но ми е забавно да измислям с теб!

Имало е защо да се стъписам пред прекалено обработения ти стил - току-що разбрах, че наистина е по Дж. Клавел, почти дословно, но твоите орнаменти и добавки върху този безстселърик ме разсмяха наистина и ми доставиха голям кеф, та ти благодаря - не разбирам само защо другите нямат желание да понаизмислят, вероятно им е изчерпана темата, кой ги знае.

Всички започнаха да се събират около нея с изключение на китайския игуанодон, който от страх да не го забъркат в неочаквани неприятности изчезна. На прозорците се показаха още дракони.
- Чарли, тичай да доведеш с-с-с-сър Уилям, на с-с-с-секундата!
- Всемогъщи богове и полубогове, вижте й хомото, горкото добиче, ще му изтече кръвта, извикайте ветеринаря – провикна се един дебел търговец. После се обърна към наежената двойка офицери с извадени мечове. – А вие, войници, веднага доведете генерала и жабаря, тя е негова повереница... о, за боговете и полутакива, френс-с-с-ският посланик, бързо! – Той нетърпеливо посочи с лакиран нокът едноетажната къща, над която се извисяваше нашарен в бяло-синьо-червени петна пилон. – Бързай! - изрева той, войникът се втурна натам, размахвайки меча си. А търговецът се търкулна към нея, забързан, доколкото му бе възможно. Като всички търговци носеше дълбок цилиндър с изрязани дупки за очите, вълнен редингот, прилепнали по опашката панталони, ботуши и беше изплезил език от жегата. – Какво за богове и всички полубогове, надлежно изброени по списък, се е случило г-це Анжелик? – попита той, като сграбчи поводите на хомото. – Ранена ли сте?
- Moi, non... не, мисля, че не, но ни нападнаха... Нападнаха ни японораптори. – Все още ужасена, тя се опитваше да си поеме дъх, да овладее треперенето на гръбните си плочки и отметна кокетливо език отляво на дясно. Нетърпеливо посочи на запад, където на хоризонта смътно се очертаваше връх Фуджи. – Натам, бързо, те имат нужда от помощ, от помощ!
----
[точно Джеймс Клавел прекроявам :-) . Бях зает няколко дни, затова се извинявам за закъснението за тази част]

Гоблин - това е не само и не толкова раса. Това е начин на мислене.