Ми.... има нещо вярно в това, че че с пиратите се разправят за 50 странички, а се разбира срещу какво се борим чак в епилога. Обаче.... 'Звинявай, че пак ти ставнявам книгите с далайна, ама там пък така и не се разбира що е то Йороол Гуй и защо съществува. А общия конфликт с него се случва някакси.... за нас той е основното, но в книгата борбата с него е някакси когато остане време за това - между вечерята и миенето на зъбите, примерно. Или тамошния еквивалент. Освен в края, където героя се концентрира за по-дълго де. :)

Което не пречи на книгата да е най-най-най.

Та.... на мен пиратите не ми се струваха най-важното нещо, съответно нямам нищо против, че на прецеса по обезтелесяването им беше отдадено толкова малко пространство (и значение).


п.п.
тва съм аз, само си смених ника.


айде някой да избави генетичния фонд на човечеството от мен?

Редактирано от Kpeтeндиp на 01.08.04 19:27.

При Хоб, ако човек търси интересно действие и развитие на сюжет обикновено би останал разочарован. Нейните книги са най-наблягащото на героите за сметка на южетното развитие фентъзи, което съм чел. Важни събития се обясняват на няколко реда и т.н, може би дори прекалено се обръща внимание на изграждането на образите, но на мен точно това ми харесва. При Джордан или Толкин да речем, ако убият някой персонаж въобще няма да се трогна, а при Хоб само от душевните им страдания и на мен ми става гадно. По отношение на реалистичността на героите аз не съм чел фентъзи, което дори и да се доближава до книгите на Хоб. Ако на човек не му допадат - няма смисъл да си губи времето и да чака действието да го компенсира за ядовете с героите.

The things you own end up owning you

Редактирано от Matrim на 01.08.04 23:21.

... добре развита душевност на героите, по-добри от руските фантасти в тази област няма - Олди, Лукианенко, Симеонова, Латинина... Западните автори отдавна им дишат праха. Ако обаче предпочиташ западен тип литература - Кай и Чери са десетки пъти по-добри от Хоб, особено Чери. Пробвай и Анджей Сапковски - в момента чета "Ведмак" - няма грешка.

... е твърде далеч от фентази. Все едно да наречеш "фентази" "Охлюв на слона" на Стругатски. Това като първо.

Второ, символизма на Далайна е характерен за руския тип фантастика. Да не говорим, че в Далайна основната идея са страданията на твореца, рамките в които може да твори и взаимоотношенията му с обществото. Книгата има много по-дълбок филосовски смисъл, отколкото Хоб изобщо някога би мечтала да постигне, единствено мога да я сравнявам с "Лявата ръка на мрака" на ЛеГуин или "Русалка" на Чери (само ако говорим за западно произведение, обаче) и по структура, и по стил.

Позволи ми да не се съглася за Кай. Нито в Финавар, нито в Тигана, нито дори в "Лъвовете на ал-Расан" (велика книга) героите са по-добре изградени и развити от тези на Хоб. Може да са "по-поетични", ако мога така да се изразя, описани с великолепен стил и т.н., но при Хоб поне на мен ми се виждат толкова реалистични, колкото е възможно и ми пука за тях, а все пак това е нй-важното.
А с руските писатели принципно не се погаждам много, и аз не знам защо.

The things you own end up owning you

Икю, малко си позакъснял с прочита :))) ...
>>

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите