Гледахте ли екранизацията по произведението на Марион Зимър Брадли,"Мъглите на Авалон"?Не?Добре сте направили.Ако бяха назовали нещото "Бозите на Авалон",щеше да е по-подходящо.Признавам си че не гледах първата част,но пък и втората ми бе напълно достатъчна.То бива внасяне на допълнитлен драматизъм и художествена изразност(която до голяма степен се изразяваше в прекомерен феминизъм),но пък в крайна сметка нещото има претенции да е на базата на реално съществуващи легенди и се предполага да е съобразено поне с основните им моменти.А именно:
1.Авалон не е езеро.
2.Вивиан Е господарка на езеро,но НЕ Е владетелка на Авалон(нейното езеро дори не е на Острова,а в Бретан(дн.Франция,нейде в гората Броселианд).
3.Вивиан няма роднински връзки с рода Пендрагон(на крал Артур).
4.Вивиан не е убита от Моргоз(Мургейз),с която също нямат роднински връзки.
5.Моргоз(Мургейз) НЕ Е леля на Артур и Моргана,а най голямата им сестра.
6.Моргоз(Мургейз) не иска да става върховна жрица,тя общо взето не играе особено голяма роля в легендите.И няма данни да е била зла.
7.Мордред всъщност Е син на Моргоз(Мургейз),а не на Моргана.То беше намекнато и във филма,всъщност тя го отгледа,но нали беше представена като леля на Артур,идеята за кръвосмешението щеше да придобие още по-пикантен оттенък.
8.Господарка на Авалон е Феята Моргана.
9.В легендата нито Вивиан,нито Мерлин умират.Та дори и Артур, не умира.
10.Авалон не изчезва
Това не е всичко,сигурно би могло да се споменат и други "неточности"но и споменатите са достатъчни .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност различните варианти на легендата имат различно мнение по въпроса. И изброените от теб "несъответствия" всъщност много добре се връзват и си пасват с книгата, по която е правен филмът.
И тоя оксиморон, "реално съществуващи легенди ", ме скъса от смях, честно

Теб така, като те слуша човек, ще си помисли, че си бил там и помниш Само дето явно и филмът от снощи не си запомнил достатъчно добре, та малко ме съмняват спомените ти за развоя на събитията от 5 век... А те какви времена бяхаа...

И за да не звучи като заяждане (не че не е, но нали трявба да се обосновем), по точки.

1. Да, не е езеро. Остров в езерото е.
2. Коя е Вивиан никой не знае със сигурност, да не говорим за това къде и дали е живяла.
3. Да, няма. Няма и във филма(книгата) Има роднинска връзка с жената на Ютър.
4. За първата част - кой ти каза? За втората - виж точка 3.
5. Ако беше прочел книгата, щеше да разбереш, че Мургоуз е само малко по-голяма от Моргана, нищо че й е леля и че Игрейн (сестра й) я отглежда като собствено дете, заедно с Моргана, така че това кой какво и как разбрал отпада.
6. Всъщност легендите упорито набеждават Моргана за "лошата", но както вече уточних, не си спомням да съм те забелязала наоколо, когато се развиваха събитията.
7. Личи си, че не си гледал първата част. В тази интерпретация (забележи, легендата има купища ИНТЕРПРЕТАЦИИ и нито един конкретен, ясен и сигурен вариант) Моргана се отдава на Артур от името на Богинята-Майка в нощта, в която той е избран за Краля-елен. Разбират кой - кой е едва на сутринта. Моргана иска да убие детето, което е заченала от брат си, но Вивиан не и позволява, защото има свои планове. След което Моргана изпраща Мордред при леля си Мугоуз.
8. Ами тя става господарка на Авалон, след смъртта на Вивиан.
9. За Вивиан виж точка 3. За Мерлин - в случая Мерлин е ТИТЛА, не име на конкретен човек. Нещо като главен бард-друид. Когато Мерлин умре, избират нов. Абе кво ли ти разправям, я седни го прочети!
10. Сериозно? И къде е сега?

Миличък, искренно се радвам, че нежндата ти душа не е била наранена от първата част на филма, където Артур, Ланселот и Гуинивир си правят тройка, след което Ланселот напуска Камелот с угризения от факта, че му е харесало да докосва Артур (Всъщност не си спомням дали последното беше включено във филма или е само от книгата)



Боже, какво ли ще стане, ако седнеш да четеш Корнуел?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чел книгата, но "Мъглите на Авалон" е един от най-хубавите филми, които съм гледал някога - и това го казвам като човек, мразещ американските филми... Мисля, че трябва да се научите да гледате филмите като художествен продукт.
Освен това доколкото знам, легендата за Артур и Авалон има доста различни версии. Според една, която аз съм чувал например, Артур е мъртъв и тялото му лежи в Авалон - това във филма не беше така. Въпреки това беше отлично направено, а освен това ми се струва, че идеята съвсем не е просто да се разкаже поредната версия на легендата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Lady Marian ти е отговорила много добре вече, но и аз да добавя: филмът е екранизация по романа на Брадли, който няма претенциите да е преразказ на легендите за крал Артур, а тяхна (феминистка) интерпретация, която борави по-малко с митологичното, отколкото с модерното. Това обяснява и оправдава свободата, която Брадли си е позволила (и тук, и в интерпретацията на Троянската война в The Firebrand) - различно звучащите имена (Ланселет, Гуенхфивар и т.н.), изненадващите развръзки, поведението на героите. Брадли пресътворява историята, за да послужи на целта й (да покаже ролята на жената в времето, в което набира най-голяма сила християнството - религията, отнела силата и гласа на жената), а не само за да напише още един преразказ.
И понеже авторката си е позволила да изнесе всичко в нова територия, нормално е филмът (поне донякъде) да я последва. Въпреки че не успява във всеки един момент, той се справя доста добре. Аз го гледах преди година-две и останах доволен. Не беше толкова краен и откровен, колкото е книгата (отношенията между Артур и Ланселот бяха оставени в 'класическата' им светлина, Гуинивир не успя да ме накара да я съжалявам, колкото героинята на Брадли), но това е филм, правен за различна аудитория от тази на книгата - направен е като семеен филм, за щастие, не по дразнещ начин.
Интерпретацията на Брадли очаква своето достойно превъплъщение на екран. Както всяка друга велика книга.

drink up, dreamers, you're running dry

Книгата те е накарала да съжаляваш Гуиневиър?!?
И книгата и филма предизвикаха у мен единствено желанието да докопам тази безподобна лигла за врата и да стискам силно. Рядко неприятен образ беше създала Брадли. Филмът до някаква степен беше посмекчил уникалната непоносимост на героинята - само поради по-малкото отделено екранно време.

А иначе наистина няма смисъл да стоварваме вината за неточностите върху екранизацията, защото заслугата е изцяло на Брадли. Дамата успя да ми оплеска всички представи за легендата за Артур. Стори ми се, обаче, че в определени моменти Брадли като че ли се придържаше към някои по-малко известни версии на легендата. Поне така ми се беше сторило навремето, когато имах по-пресни спомени от книгата, но може и да греша...

П.П. Велика книга? Това сериозно ли го казваш?

To hear, one must be silent.

Е, кажи, не е ли за съжаление същество като Гуинивир? Нейният образ е истински подвиг от страна на Брадли - колко феминистки включват такива героини в книгите си?
МЗБ май си е направила проучването в областта на всичко нехристиянско и езическо, свързано с митовете (които, ако не се лъжа са част от християнската 'митология') и го е доразвила. Затова Мъглите на Авалон едва ли са най-точният източник на информация за цикъла.

В отговор на:

---

Велика книга? Това сериозно ли го казваш?

---

Хмък, явно имаме различни разбирания за 'велики книги' (освен, ако все пак не се майтапиш - още не мога да се отърва от това чувство).
Според мен, 'Мъглите на Авалон' не са чак толкова различни (още по-малко пък различни по изключително интересен начин). Чудех се дали мога условно да нарека 'Мъглите' алтернативно фентъзи, но реших, че не е коректно, тъй като все пак като краен резултат важните неща, които се случват в 'стандартната' легенда, си се случват и при Брадли. Книгите, обаче, забъркват една каша и оплескват наличните представи без да предложат нещо стойностно като алтернатива.
А за това, че на всеки е даден глас... Доколкото си спомням, даден е глас на всички по-съществени герои. Което не е нещо нетипично и оригинално. Разбира се, че не очаквам всички герои да са безгрешни и съвършени - така ще е скучно. Но мухльовци и лигли има и в други книги - така че и в това отношение не намирам нещо уникално. Може би все наистина трябва да призная умението на Брадли в обрисуването на образа на Гуиневиър - наистина беше цветен (и лигав).
За стила си прав - Брадли не блести особено.
Смелост? Кое точно я прави смела? Не разбирам наистина.
Книгите са лесно смилаеми, сравнително увлекателни, четат се бързо и стават за запълване на времето. Значи вероятно Брадли е добър разкачвач. Но да ги набедя за велики само на база на четивност - сърце не ми дава.
А другите книги не съм ги чела още. Те всъщност какво разказват? Някаква предистория ли?
Като стана дума за добър разказвач и велики книги, да дам два доста противоположни примера с въпросче.
Брадли не блести със стил и идеи. Симънс (говоря конкретно за Хиперион) е изключително оригинален и креативен по отношение на идеи и сюжет и има интересен (макар и много тежък) стил. Брадли се чете много леко. Симънс е доста труден за четене. Кой от двамата е по-добър разказвач и чии книги са по-'велики'?

To hear, one must be silent.

Abe za kvo sporite kato edno e sigurno-Filmut be6e izklu4itelno TUP!!!
Prosto ne moje da se rodi takova normalno dete-plod na prqko kruvosme6enie!
Tova e moeto mnenie za tupiq film

да бе, това с детето и кръвосмешението го няма нито в легендите, нито в книгата, тия кинаджии как си го измислиха това нещо, да им се неначудиш значи

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Отновориха ти много точно - голяма част от "неточностите" не са неточности, друга част ги има в книгата, а филмът не е просто филм за Крал Артур, а филм по конкретна книга.
Защо в книгата има "неточности", щеше да разбереш, ако беше гледал началото. Там Моргана казва, че ще разкаже историята от нейна гледна точка, въпреки, че във времето тя се е запазила по друг начин, но това е заради чуждите интереси.
И на практика тази книга представя Моргана като положителен образ, което първо е в разрез с легендата и второ се връзва с казаното в началото.


Колкото до феминизма, всички не спират да повтарят това когато стане дума за тази книга. Аз не видях никакъв феминизъм, на мен историята ми се видя съвсем нормална.

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!