"Венериански търговци", ако трябва да сме абсолютно точни.

Ти си на ход.

За всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно.

Бяха изчезнали дори подпорите на космическия кораб, отнесени в складовете със скъпоценните метали. На този свят добиването на руда винаги щеше да бъде бавен процес и металите щяха да бъдат рядкост за много, много поколения. Докато вървеше през долината, *** по навик хвърли поглед натам, но само толкова. Крачеше леко, беше висока жена с едва посребрена коса. Следваше някакво доловено предчувствие. Виждаше извън зоната на видимостта високия каменен паметник на жертвите от катастрофата, гробищата, където умрелите след първата страшна зима бяха погребани до жертвите на първото лято и ветровете на лудостта. Загърна кожената си дреха, поглеждайки със съжаление, което далеч не беше тъга, към една от зелените могили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-О, отче мой, дай ми своето благоволение. Повелителю на мухите, дай ми своето благоволение. Виж, нося ти гнило месо и воняща плът. Жертвоприношение съм сторил в твоя чест. С лявата ръка го нося. Дай ми знак над тая земя, осенена с твоето име. Чакам знак да започна делото ти.
Гласът стихна. Надигна се лек, гальовен ветрец, носещ шепнещите въздишки на разлистени клони и треви, а сред тях и дъха на мърша от сметището в края на пътя.
Не звучеше нищо друго освен шепотът на вятъра. Фигурата постоя замислена и безмълвна. После се приведе и вдигна високо едно детско телце.
-Нося ти това.
Стана неописуемо.

Joker: В цитата има подвеждащ елемент, книгата е превод на Любомир Николов и е издадена през 1992г. Успех.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 07.04.04 00:05.

Salem's Lot
Стивън Кинг

Редактирано от bubanka на 07.04.04 02:08.

Два цитата от една и съща книга:

И възцари се Епохата на Отчаянието,
с пътища преплетени и разрушени градове.
Своята сила изгубиха боговете на знанието
и ние крещяхме от болка към сляпото небе.
Надвиквахме се с писъците, с ветровете,
надявахме се, че ще чуят тъжния ни глас
и чакахме отговор, някакъв знак техен…
Ала мълчаха странно боговете
забравили и Крин, и нас.


Тя се огледа и почука два пъти на една стена.
- Сигнал. Чука три пъти. Сега ще ни пуснат.
- Но тя почука само два пъти…-разсмя се ***, но млъкна, когато **** го погледна.
Известно време не се случи нищо. Джуджето се намръщи и почука още два пъти. Отново отговориха с две почуквания. Накрая **** се развика на стената.
- Знам тайния код. Пусни вляза!
- Тайният код е пет! – отвърна приглушен глас.
- Почуках пет! – ядоса се ****. – Пускай!
- Почука шест.
- Аз бройх осем – обади се втори глас.
*** натисна вратата с две ръце и тя се отвори без никакво затруднение.
- Почукам четири. Пусни вътре! – И размаха гневно юмрук.
- Добре – изръмжа първият глас.
Тя затвори вратата и отново почука два пъти. ***** погледна притеснено ***, който едва сподавяше смеха си. Вратата отново се отвори.
- Влизай. Но това не четири – прошепна й той, но така, че да го чуят всички. Тя не му обърна внимание и влезе вътре, влачейки торбата си по пода.

Маргарет Байс и Трейси Хикман
Дракони на есенния здрач

Ние можещите водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарниците

печелиш!

Искам да спазя традицията си
но за същаление сега разполагам от този тип само с една книга, която хиляди пъти съм проклинала че съществува и най вече че съм се излъгала да си купя...Дано поне един път да не ме кара да съжалявам че съм я купила и това ще стане ако ви позатрудни малко

Отвън наистина стои мъж, и то мъж, надарен с порочна красота.
(порок...да...любовта е порочна...)
Дошъл е през тази лунна нощ и ще я обладае. Ще...
Рязко отваря прозореца и леденият вятър развява прозрачната и синя нощница, което и подсказва, че това не е сън. Мъжът е изчезнал. Прималява и, като осъзнава, че изобщо не го е имало. Олюлявайки се отстъпва назад, а вълкът с плавен скок се озовава в стаята и изтръсква козината си, като разпръзва снежен прах в мрака.
Но любовта...любовта е ктао...като писък...
Едва сега тя си спомня за **** *******, когото само преди месец са открили разкъсан в кантона западно от града. Ала вече е твърде късно...
Вълкът безшумно тръгва към нея, жълтеникавите му безмилостно очи похотливо проблясват. ***** ******* безпомощно отстъпва, докато свивките на краката и се удрят в рамката на леглото и тя пада в него.
Лунната светлина чертае сребристи ивици върху сплъстената козина на звяра.
Картичките на бюрото потреперват от вятъра нахлуващ през отворения прозорец. една полита към пода, като безшумно се полюшва и описва дъги във въздуха.
Звярът поставя предните си лапи от двете страни на *****, тя усеща дъха му- горещ, но не и зловонен. Жълтеникавите му очи сякаш я пронизват.
-Любовникът ми- прошепва ***** и затваря очи.
Вълкът се хвърля върху нея.
Любовта е като да умреш.

Ние можещите водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарниците

Напомня ми на нещо. Не съм сигурен, но бих заложил на "Сблъсък" на Стивън Кинг.

Поздравления.

TANSTAAFL