явно аз не съм от тези много...Въобще не ми е познато

Ние можещите водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарниците

Майкъл Муркок - "Ето човека!"

”Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.”

Ех, браво на теб
Ти си на ход!

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

Дано не ви се стори прекалено лесно .

„Имах чувството, че зад тях се крие огромен кладенец, изпълнен с паметта на безбройни векове и дълги, бавни, улегнали размисли; но по повърхността им искреше настоящето - както слънчеви отблясъци потрепват по най-високите листа на огромно дърво или по вълничките на бездънно езеро. Не знам, но го усещах като нещо, израснало от земята ... задрямало, може да се каже, или просто събрано между крайчеца на корените и връхчетата на листата, между земните дълбини и небето, и то изведнъж се бе събудило и ме оглеждаше със същото бавно внимание, с което безброй години е обсъждало вътрешните си дела."

”Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.”

Не, ултра-мега-хипер лесно е

"Властелинът на пръстените"

За всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно.

То лесно, Тал ... ама ако знаеш колко хора питах по кю-то и ни съ сетиха ....

”Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.”

И аз не се сетих
Трябва пак да прочета пасажа да видим дали ще ми светне

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

"Двете кули", глава 4 - "Дървобрад" (ей ся проверих).

За всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно.

Но най-богатите... ах, най-богатите! Те идват, когато пожелаят, независимо от орбиталните периоди.

Когато информаторът ми от площадката за кацане съобщи, че пристига чартърен полет на "Юрий Гагарин", носът ми, надушил пари, започна да потрепва. Беше период, през който не можеше да дойде никой, освен най-богатите. Единственият въпрос в главата ми бе колко от моите конкуренти биха се опитали да прережат гърлото ми заради тези пътници, докато аз режа техните.

Да се притежава въздухолет под аренда изисква доста повече начален капитал, отколкото да се отвори павилион за молитвени ветрила. Имах късмет и успях да купя въздухолета евтино, когато човекът, за когото работех, почина. В момента нямах много конкуренти, защото две от машините не бяха в състояние да работят поради ремонт, а други две бяха отлетели с клиенти, желаещи да копаят из останките на хичите за собствена сметка.

Така че на практика пътниците на "Гагарин", каквито и да бяха, оставаха изцяло за мен. В случай, че проявяват интерес да се разходят извън тунелите на хичите.

Трябваше да се надявам, че ще се заинтересуват, защото изпитвах страшна нужда от пари. Имах, разбирате ли, малък проблем с черния си дроб. Скоро щеше изобщо да престане да функционира. Така, както ми го обясниха лекарите, съществуваха три варианта: можех да се върна на Земята и да поудължа още малко живота си с външна протеза или да събера пари за трансплантация. Можех и да умра.

За всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно.

Това е Фредерик Пол и мисля, че произведението е онази повест за търговците от Венера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите