Re: :)) / Фен клубове / Фентъзи

Първата ми работа беше да се зачета в статията за фентъзито и трябва да призная, че ми много ми хареса в началото макар че целта и е малко безмислена. Кого убеждава? Тези които ще я прочетат по подразбиране са фенове на фентъзито и е много вероятно да се съгласят с нея.
Но това с ковто категорично не съм съгласна са тези две изречения:

Някой би казал, че класическите фентъзи-сюжети, като например този на младия сирак, откриващ своето наследство и борещ се с черни магии вече е клиширан, но този някой е човек, неуспял да усети магията на фентъзито. Именно със своите вечни истории то гарантира оригиналността на авторите, тъй като ги кара да се съсредоточават и да изпипват детайлите в своите книги, от които пък си личи почерка на големия автор.

Първо, като върл фен на фентъзито, мога да кажа, че определено съм подвластна на магията му, но считам сюжетът за сирака не само за клиширан, но и за неприятен. Първия път в детска възраст той си беше откровение, мечта за това как всяко дете може да е герой. Зачитайки се в книга с този сюжет можех да си представя че главния герой съм аз (с това си обяснявам и популярността на Хари Потър) и да се радвам и съпреживявам всяко приключение до безкрай. Но после последва втора, трета и така до безкрайност книга в която събитията бяха copy/paste с козметични промени. И това уби удоволствието. Вече можех да кажа не само как ще свърши книгата, но и как ще се развие. А в момента в който няма изненада и съспенс става безмислено да се чете нататък. Затова въпроса не е в това дали читателя е неразбрал и неусетил магията, а дали тя вече не прилича на гълъб, който се подава от ръкава на остарял фокусник.
Втората част за оригиналността на авторите, които ползват ”вечните” сюжети, предизвиква у мен само една реакция: Не ме карай да се смея. Оригинално е нещо ново и невиждано досега. Нещо, което за жалост май вече е мит във фентъзито. Автор, който изпипва детайлите и пише добре, но не казва нищо ново не е оригинален, а ”Робърт Джордан и сие”. И за жалост, защото някога когато Колелото беше само една книжка и аз искрено го харесвах въпреки сюжета, той и многото други като него не са добри писатели.