Може ли да се говори за еволюция във фентъзите / Фен клубове / Фентъзи

Интересно ми е какво точно разбираш под фентъзи, защото като те гледам какво си отписал от този жанр, излиза, че едва ли не само нещата подобни на Конан и Властелина се вписват в определението ти, откъдето пък оплакването от постоянно предъвкване на все едно и също някак губи сила - то се корени в порочно постулираното определение.

За еволюция пък въобще не ми се говори. Този термин е така натежал от надвиснали бъдещи конфликти, че предпочитам да стоя колкото се може по-далече. :) Какво ще рече еволюция? В природата това е процесът на нагаждане към условията на настоящето. Въпреки това обаче, когато се ползва в почти всяка друга сфера му се придава едно неизказано подзначение, на оценена промяна - не каква да е, а непременно към по-добро. Сам виждаш накъде ни води това - ще се отплеснем в над 100 постинга да дефинираме кое аджеба е по-добро и то само за да установим, че вкусът на всеки е различен, но еталонът определя най-многобройната група себеподобни участваща в спора. А самата група на участниците въобще не е представителна нито за съвкупността на читателите въобще, нито на феновете на фентъзи в частност, нито на изследователите на литературата или поне на фантастичната литература, нито на нищо, което да даде някакво полезно мнение извън кръга на информацията за това какво харесват познати и приятели...

Такааам :) Дотук зле, но да влошим нещата още малко:

Да се проследяват измененията и тенденциите в развитието на фентъзи литературата въз основа на това което се издава и чете в България е доста трудно. Най-малкото защото издателите черпят от повече от един времеви пласт едновременно при подборката на заглавията си. И това е съвсем нормално, но ефектът е, че едновременно се издават както най-новото, така и неща с голяма давност, което страшно обърква опитите за проследяване на някаква тенденция. Допълнително се усложняват нещата от зависимостите на родния пазар - в един момент се издава много фантастична литература и това фентъзи, което е по-близо до нея върви; в следващ момент чисто икономическата ситуация се променя, вече основния таргет не е в диапазона късен тийн - средна възраст, а възрастовата група между 10 и14 години, най-много до 16, при което книгоиздаването се насочва към съответния тип книги, НЕЗАВИСИМО от какъв времеви етап или клон на развитието на жанра те се подбират. (Примерно джорданките се пишат в момента, но Мартин е известен писател в жанра от по-отдавна, макар че проби в същия пазарен период - юрския разцвет на динозавърските тухлени поредици. (Май не всяка от тях е плод на най-новото време, или се лъжа? Естественото ми отвращение ме прави леко некомпетентна в областта :}))

Други, свързани със сферата фактори също влияят - ето например, популярността на Дънджънс енд Драгънс базираните игри (основно компютърни РПГ-та), и особено тези, ситуирани в света на Феарун доведе до популярност на свързаните с тях поредици (на Салваторе) - книги, с малка или никаква литературна стойност (тук може и да греша, така и не успях да отлепя от 30-а страница на 1 част O:}), които обаче хвърлят допълнителна светлина към това което изживяваш в играта. Излязоха и книги по Уор Крафт и Дуум (последната ако не се лъжа е доста успешна на пазара).

И накрая пак се връщаме до дефиницията за фентъзи. (Която като цяло е неизвестна :D) Ти изключваш Пратчет и Зелазни, но това мнение си е малцинствено. Вярно че има много книги, които попадат в сенчестата зона между двете канонични крайности на Научната и Приказната фантастика, и определянето им към един от тях е много спорно - един цял клон на фентъзито обаче се характеризира именно с това - рационално, логично изучаване на приказните реалности. За разлика от по-искейпистко настроените фенове и пишещите за тях, за които е достатъчно действието да се развива In A Galaxy Far Far Away (както виждаш, такъв поглед не е патент само на фентъзито ;) ), други се опитват да намерят корените на митологията в реалността, или пък копаят в посока на изясняване закономерностите между обектите в информационната среда на обществото.

Така едновременно съществуват както приключенски поредици като палео-акулата "Конан" и неща като "Добри поличби" на Пратчет и Геймън, или последното пак на Геймън - "Американски богове", или пък онзи "Наръчник по когнитивна магия", който издадоха "Д. Яков". По едно и също време се пишат и джордановото Колело, и последните части на "Хроники на Черния отряд", и "Гарет, Частен Детектив". Само че макар и Ранд, и Гарет да запретват полите на всичко женско в радиус от една страница на книгата, разликата между тях е като между Филип Марлоу, и някой латино-сапунен Агналдо. :)

Да не забравяме и руснаците - огромна страна с традиции както в четенето, така и в писането :) Не съм напълно сигурна, но ми се струва, че фентъзито е новост за тях почти толкова колкото и за нас, което обаче не им пречи, веднага след храносмилането на огромни количества външен продукт, поетото да започва да се осмисля и преаранжира не само подражателски, но и по самобитен, уникален начин. Това също води до новост и развитие на цялостния жанр, най-малкото защото в него се включва елемент, който дотогава не е присъствал. А противоречието ни най-малко не намалява - едновременно се появяват и псевдопродълженията на Перумов, и неща като "Многоръкия Бог На Далайна".
Тук дори нашата си "Таласъмия" в комплект с Теллаловите Дракончета си намира мястото. (Той Шаркан може и да не е съгласен, но питай който си поискаш - има ли дракон, има и фентъзи :) ) Всичко това е част от огромното многообразие на жанра и допълнително усложнява всякакво изследване с невъзможността да се изпусне от него.

Въобще, ситуацията е прекалено сложна и пренаситена за да се анализира, за това по-лесно, а и по-приятно е просто да се чете. :)

And that concludes our broadcast day.