Хабер си нямам кого обявяваме за победител ама то няма и значение :)
Ето ви и нещо за мислене (нещо лесничко като за следобед):

Беше ясно, че обект 31/439 има необичайни размери, тъй като засичането му с радар бе безпрецедентен случай при подобни разстояния. От силата на отразения сигнал компютрите пресметнаха, че неговият диаметър е най-малко четиридесет километра. Такъв гигант не бе откриван през последните сто години: колкото до направения пропуск, той изглеждаше невероятен.

След като изчислиха орбитата му, загадката бе разкрита само за да я замени друга, още по-голяма. Този обект, за разлика от останалите астероиди, не се движеше по нормална елипса, в която може да бъде засечен през няколко години със съвършенна точност. Той бе самотен странник между звездите, преминаващ за първи път през Слънчевата система: движеше се толкова бързо, че гравитационното поле на Слънцето не би могло да го задържи никога. Щеше да профучи покрай Юпитер, Марс, Земята, Венера и Меркурий, да увеличи скоростта си от това разминаване с планетите и да завие покрай Слънцето, втурнал се отново към неизвестността.


Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Лари Нивън, "Протектор"?

TANSTAAFL

"Среща с Рама"?

Пътят е бодлив и тесен.

Същото. Само давай и автора :))

Давай следващия цитат :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

За да мога да взима точен цитат от него. Продължавай ти :)

Пътят е бодлив и тесен.

и си харесваш нещо...

ПОвечето неща ги има онлайн :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Работното време изтече, което значи че имам много работа.
seeYa

Пътят е бодлив и тесен.

Понеже последния познал е несериозен.... :)

Но искаше и приключения. Този стремеж я бе придружавал през целия й живот, от първия прочетен комикс, от първите документални филми за космоса, първите черно-бели, плоски, приключенски филми и първите цветни уестърни, които видя. Поривът да направи нещо рисковано и героично никога не бе я напускал. Той я отблъсна от кариерата на певица, така силно желана от майка й и от ролята на домакиня, която всички се надяваха да й наложат. Тя искаше да щурмува базите на космически пирати, стреляйки с лазера, да се промъква през джунглата с отред свирепи бунтовници, извършващи нощен набег върху вражеската крепост, да търси Светия Граал или да разруши опасна за Земята звезда. Като по-възрастна успя да си измисли и други причини за да се постарае винаги да бъде най-добрата - в колежа, в школата или в тренировъчния лагер. И стана най-добрата, така че когато дойде нейният шанс, нямаше начин да изберат някой друг за опасната мисия. Зад всичките успехи се криеше непреодолимото й желание да пътува, да изследва непознати места и да върши неща, които никой друг не е вършил. Именно този стремеж я постави в командирското кресло на ***.

И сега си получи своето приключение. Плуваше в лодка, малка и несигурна като мидена черупка по течението на непозната река, сред най-гигантските съоръжения видени някога от човешко око, а мъжът в когото бе влюбена умираше.

Земята на Източен Хиперион бе леко хълмиста, с обширни равнини, по които тук-там се срещаха самотни обрулени от ветровете дървета. Приличаше на африканска савана. *** се стесни, течението стана по-стремително, а водата поради някаква мистериозна причина - по-студена.


Вие сте :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Извинявам се, това не е ли биографията на командир Чироко от "Титан" на Джон Варли? Първата част на трилогията.
И понеже разбирам, че е игра, приемете го за отговор, пък ако не е верен - здраве.

Редактирано от * на 18.03.04 18:45.

Давай следващия цитат :)

Мдам - точно "Титан" на Варли

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Ами ето, малко ФЕНТЪЗИ в унисон с клуба:

"Залезът прегоря и пълната луна поръси гората със зеленикаво призрачно сребро. Човекът на име *** неуморно вървеше през гората – от хълм на хълм, без пътища и пътеки, с широка, отмерена крачка. Напредваше без да се крие зад дърветата и да подминава крадешком осветените поляни, без да привежда глава, като по стар навик стъпваше нечуто с босите си нозе. Преметнал бе през рамо овързаните си с връв ботуши. На другото му рамо се крепеше, леко впивайки нокти, пухкаво черно зверче с големи уши. Когато господарят му прескачаше повалени от бурите дървета или се гмурваше под провиснал клон, мъничето разперваше криле, за да запази равновесие. То беше прилеп, а едното му крило бе разкъсано, почти разполовено.
*** помнеше местността, познаваше я почти като собствената си длан. Знаеше, че ще достигне целта преди да превали полунощ. В ръката му се поклащаше проблясващо под лунния лъч копие. Късо копие със здрава дръжка и широк, добре наточен остър накрайник и кръстачка за лов на едър дивеч.

Спря се само на два пъти. Веднъж - при голямата изсъхнала трепетлика, застанала там, дето се кръстосваха отдавна обраслите горски пътеки. *** извади от калъфа големия боен нож, поряза пръста си и нарисува с кръв върху дънера с обелена кора свещения Знак на Огъня – колело с три спици, извити по посока на слънчевия път. Кръвта изглеждаше черна на студената мъртвешка светлина. *** притисна чело и длани към дървото и постоя известно време така. Размърда беззвучно устни, изреждайки нечии имена. После свали раницата, остави копието на земята и премести върху гладката му дръжка сакатото зверче, като преди това внимателно откачи от ризата си впитите остри нокти. Ала мъничето не желаеше да се разделя с господаря си: подскочи, чевръсто се закатери нагоре по дрехите му и пак се настани на старото място, впивайки зъби в дебелата ленена тъкан – за да попречи отново да го свалят. *** му хвърли кос поглед и мълчаливо се покатери на дървото.
Хвана се още за първия клон, увисна на него и се залюля, докато не го прекърши. После се приземи с ловкостта на звяр върху меката горска трева. Приклекна на едно коляно и начупи клона, като нехаеше дали някой ще чуе пращенето. Отново извади ножа и започна да дялка подпалки. Спря, когато направи цяло снопче.
После една по една потопи борините в бликащата от пръста кръв и ги прибра в кесията на пояса си. Изправи се, стори низък поклон на дървото и продължи пътя си.

Втория път се спря на високия стръмен хълм, откъдето се показа селото. Веднага видя къщата със схлупения покрив и не можа да откъсне поглед от нея. До дървената фигурка насред покрива, предпазваща домочадието от болести и беди, светеше отворът на димника. Преди много, много време, от раждането та до дванайсетата си година, в тази къщурка бе живяло едно момче от рода на Сивия пес. До онази дванайсета пролет от неговия живот, когато мъжете от рода щяха да го отведат в дома за изпитания, за да нарекат и него мъж, а след края на обредите да му дадат ново име. Наместо прякора, с който го знаеха от сукалче, щеше да се сдобие с истинско име, което никога не биваше да разбере чужд човек. Име, което ще знаят само най-близките. И жена му, дойде ли време за женитба. А преди да отведат момчето в гората, подготвяха голяма гощавка: и за роднините, и за съседите, а може би дори за чуждоземците, които се бяха заселили зад завоя на реката..."

Успех:)

Малък жокер: това е началото на книгата.
И още един цитат от същия роман.

"Слънцето наближаваше пладне. *** седеше на брега на малкия речен залив, обгърнал с ръце коленете си, и за нищо не мислеше.
Вчера бе смятал да умре по собствена воля. Независимо от настъпилия обрат, човек винаги си плаща за подобни решения, дори да са били моментен порив. А за *** това бе целта, към която бе вървял единайсет години. Заради която бе живял. Заради която безброй пъти бе оцелявал. Никога не се беше питал какво може да има там после. След това?... Защо? За кого и за какво? Просто нямаше никакво “след това”.
Вчера бе свършил животът. А после...
*** седеше неподвижно и гледаше напред като в някаква стена, а главата му беше празна като гроб, в който са забравили да положат мъртвеца.

Магьосникът лежеше наблизо, с огряно от слънцето щастливо лице на слепец – чисто измит, положен върху скъсаното покривало и отново увит в него. Прилепчо, който никога не се доверяваше на чужди, най-спокойно се бе настанил на корема му и нямаше никакво намерение да се дърпа, докато внимателните пръсти опипваха разкъсаното му крило. "

Редактирано от * на 18.03.04 20:24.

Предлагам ви още един цитат, този път от друго ФЕНТЪЗИ. Предлагам също така, този въпрос да се смята за паралелен и равнопоставен въпрос. А именно:

правилният отговор само на единия (без значение кой) от двата въпроса да дава право на участника да продължи играта.


“Само един маг реши да се обвърже с предпазлива догадка.
- Не е много вероятно, Уважаеми. Бихме ли могли да разберем защо този аспект на Призоваването е предизвикал интереса ви?
- Просто така! А сега се махайте от очите ми! - каза *** и след като те се разотидоха, измърмори едва чуто едно благопожелание.

В общи линии то се свеждаше до надеждите му дразнещият сърбеж, вероятните му дребни причинители и главният сигурен причинител – вещицата – да се съберат накуп и да се пръждосат вдън земя.

Макар *** да не го очакваше, последствията от думите му бяха незабавни и осезаеми. За пръждосването вдън земя бяха нужни сложни церемонии и древни заклинания, не бе достатъчна една проста ругатня, изръмжана в момент на яд. Първата част от желанието му обаче беше тутакси изпълнена, тъй като Изкривяващият времеви мехур бе в процес на спадане и следователно, особено чувствителен. Освен това около Кристалния дворец имаше голямо количество миниатюрни завихряния на пространството, поради струпването на всевъзможни магически сили, с които се боравеше ежедневно.

Някои скучаещи и неизползвани отдавна феномени, които дремеха или правеха нещо подобно наоколо, в граничните области, видяха шанс да вложат кипящата си безполезна не-енергия и се заловиха да претворят думите на ***. Самият той не подозираше нищо, но усети веднага, че не го сърби, затова реши по-често да дава гласно и от все сърце израз на своите чувства. Веднага изпълни намерението си, като спомена с патос и задушевно нещо свързано с Върховния маг и приумиците му. Това желание бе свръх не-възможностите на силите от усукания и преплетен континуум и ги притесни, а те му го върнаха, като фокусираха не-изживяванията си върху първоизточника им.

*** получи ужасно главоболие и прекара остатъка от нормалния следобед в затъмнена спалня, най-прозаично сложил мокра кърпа на челото си. Дребният причинител на бившия му сърбеж пък бе пренесен на новото си местоназначение, а феномените задрямаха отново, доволни от разнообразеното си не-съществуване.”

Успех:)

"Градът на илюзиите" - Урсула Ле Гуин.
Нали?????????
И Едно ОК ще свърши работа

кирилица из нот дет

Не.

Ето още един цитат от същата книга, имам предвид втората книга, разбира се. И понеже е втори жокер, си позволявам да сменя всички имена със звездички. Ах, да, почти 100% сигурно е, че книгата е излизала само на български език.

"Тя потегли бавно през широко отворената врата, описа кръг над двора, постепенно набирайки скорост, и се скри в небето.

- Забравих да кажа стихчето за попътен вятър, но за щастие днес времето е тихо - каза *** на разочарования **. - Много е припряно и своенравно това момиче!

- Прилича донякъде на теб, когато те видях за пръв път преo портата на гробището в града "Х". Безкрайно обичам щерката, но тя не може да се мери по красота с теб, каквато беше тогава.

- Ти си спомняш първата ми среща? - възкликна ***.

- Мила жено, аз позабравям това-онова, все незначителни неща, разбира се. Разменям си лявата и дясната обувка и се губя в гората около къщата наистина, но не мога никога да забравя вечерта, когато ти се появи в лунната светлина като прекрасно видение, блъсна се в оградата и счупи метлата си.

- Точно това обстоятелство спокойно можеше да не си го спомняш. Тогава бях неразумна и разсеяна, тръгнала бях на Голямото сборище по пълнолуние и се поувлякох с бързината - намръщи се ***. - Така и не те попитах досега, какво правеше ти на това съвсем необичайно място за един недипломирал се маг, **? И не ме лъжи! Дори да си имал среща с друга вещица там, няма да се сърдя, все пак това беше преди ужасно много време.

- Говориш глупости, ***! Бях напълнил една торбичка с гробищна пръст, които смятах, че ще ми свършат работа за упражненията по примитивна магия в Академията. Когато дойде ти, точно се чудех накъде да тръгна - всички улици ми се виждаха съвсем еднакви, въртях се в кръг и все излизах при главния вход и криптата. Радвам се, че си ожули лактите, скъса роклята и остана без метла, защото така имах възможност да се придружа до града и да се запознаем. Освен това кой знае колко щях да обикалям, докато намеря жилището си, ако не беше ти, но това е дреболия. Тази нощ беше неописуема!

- И изобщо не съжалявах, че в тогавашния си неугледен вид не можах да отида на сборището - въздъхна ***. - Даже тихите гробища на околните села са ми далече сега, понякога ми липсват оживените градски центрове с големите мраморни паметници и семейни гробници, но и през ум не ми е минало да се разделя с теб заради празния светски живот. Съжалявам ужасно че се ядосвам за дреболии и те огорчавам, можеш ли да ми простиш?

- Няма нищо, аз също се държа егоистично и съм прекалено капризен - ** я прегърна.

- Как можах да мисля за разни глупави съдове! В краен случай и ние ще се храним от глинени паници като котките, важното е да сме заедно и да се разбираме."

Редактирано от * на 19.03.04 11:41.

"Вълкодав", автор Мария Семьонова.
Това има ли го вече преведено на български или е задачка-закачка на питащия?

Сутрин винаги оглеждам с недоверие бутербаничката на реалността.

Има го вече преведено.
Вие задавате следващия въпрос. Пък алтернативния ФЕНТЪЗИ въпрос, за българското фентъзи, нека си остане за печелене на точки.
Успех:)

Ако пък не искате да използвате правото си, тогава нека алтернативният въпрос да е за желаещите да продължат играта. Ще имам грижата да надниквам чат-пат, за да кажа дали са познали.
Много ще ме улесните, ако се включите само за да кажете, дали ще участвате
Ако има възражения алтернативният въпрос да остане, приемам ги. За мен играта ще приключи. Защото днес имам доста ангажименти.
Благодаря.
И успех



<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от * на 19.03.04 12:03.</EM></FONT></P>

Редактирано от * на 19.03.04 14:29.

всички участници да ме уведомат какво ще решаат, защото макар и да съм почти нон-стоп съм в интернет, понеже това е свързано с работата ми, все пак надничането тук си е едно разсейване, така че:
Изключително ще съм ви благодарна да решите нещо и да го напишете тук - имам предвид за втория въпрос, за издаденото преди известно време българско фентъзи.
Приятен ден на всички.

Редактирано от * на 19.03.04 18:17.

Съжалявам, че не отоговорих веднага. Използвайте свободно отсъствието ми от мрежата за задаване на други въпроси.

Сутрин винаги оглеждам с недоверие бутербаничката на реалността.

Благодаря за отговора. Намирам вашата формулировка за по-коректна по отношение на участниците в играта, така че моля да ме извините за "плагиатстването", но и аз се оттеглям с думите:
Използвайте свободно отсъствието /и присъствието/ ми по отношение на ставащото в мрежата за задаване на други въпроси.

Редактирано от * на 19.03.04 14:42.

Донесе му. Изучаваше го докато той изучаваше дъската. Беше красив, осъзна го за пръв път. Беше най-красивото живо същество, което бе виждал. Сега, след като напрежението почти се беше стопило, можеше да му се възхити, без да бъде заслепяван от страха, сковаващ разума му при предишните срещи. Щом толкова се налагаше някой да наследи човешката раса, ами, сещаше се и за по-лоши възможности...

Out of the Silent planet? (тъй де, "отвъд безмълвната планета". На английски повече ме кефи, щото има такава песен на мейдън)

:)

Ама цитата е бая трудно познаваем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност цитатът е доста лесен.
Писателят е така да се каже всеобщ любимец на масата пишещи тук. Не се сещам по-добър жокер от това...

Вариациите на Еднорога

Here I am - on the road again...

Хайде, ти си

лейди е заета, та ми каза аз да пусна нещо.



Water, water, every where,
And all the boards did shrink ;
Water, water, every where,
Nor any drop to drink.

The very deep did rot : O Christ !
That ever this should be !
Yea, slimy things did crawl with legs
Upon the slimy sea.

About, about, in reel and rout
The death-fires danced at night ;
The water, like a witch's oils,
Burnt green, and blue and white.


--------------------------------------
и доста по-надолу (говори пак за същите гадинки)
--------------------------------------

Beyond the shadow of the ship,
I watched the water-snakes :
They moved in tracks of shining white,
And when they reared, the elfish light
Fell off in hoary flakes.

Within the shadow of the ship
I watched their rich attire :
Blue, glossy green, and velvet black,
They coiled and swam ; and every track
Was a flash of golden fire.

O happy living things ! no tongue
Their beauty might declare :
A spring of love gushed from my heart,
And I blessed them unaware :
Sure my kind saint took pity on me,
And I blessed them unaware.


--------------------

Ако някой поиска и мен не ме домързи, може да натракам и превода.

health is merely the slowest possible rate at which a person can die

Редактирано от eqpak на 21.03.04 12:09.

Това е Колридж.
The Rime of the Ancient Mariner

where are the Velvets when you're coming down?

Кичури мъх висяха от клоните. Водата покри коленете им, стигна до кръста, после до шията. Блесна ивица от черупки и камъчета - сякаш отблизо видяха здрачното дъно на морето. Въздухът беше бял, неподвижен, зареден с електричество. После стана син, накрая черен. В тъмнината проблясваха червени очи. През един процеп в завесата от гъста растителност зърнаха луната, която се промъкваше между облаците и ги посребряваше. Гол мъж стоеше на висока скала и съзерцаваше белия диск. Когато минаха край него, той нададе вой (поне отвори уста и отметна глава назад, но ушите им бяха пълни с мрак, та не чуваха нищо) и застана на четири крака. Ветрецът разреши появилата се внезапно опашка, козината по корема; светлина пробягна по връхчетата на ушите, по удължената муцуна и изтънелите задни крайници. Той извърна глава, свлече се от скалата и хукна в мрака. Завесата от дървета се люшна под нощното небе. Огнени очи просветваха пред тях. Водата избълбука около коленете им и спадна. Изпод ходилата им, към тъмния бряг струеше пясък. Чуха прибоя и бученето на устремената река. Мокри листа докосваха бузите им, гъделичкаха краката и телата им. Продължаваха все напред.
Влязоха в огромна пещера. Мокрите скали лъщяха. Очите им привикваха със светлината. По пясъчния под съскаше морска пяна и черни гирлянди от водорасли, загнездили се в цепнатините, се извиваха по пясъка след оттеглящите се вълни. Ципестите ръце ги пуснаха.
Отблясъци от огън играеха върху кафявите скали. Вдигнаха очи и съзряха каменен трон, на който седеше ***. Съсухрена ципа висеше между дългите му костеливи пръсти. Очите му, сиви и мътни, гледаха от лице с широки ноздри. По трона сълзеше струйка вода. Други подобни нему същества стояха около него.

where are the Velvets when you're coming down?

След това я заведоха на брега на морето. Не се чувствувате съвсем добре, затова седна на една скала и зарови ходила във влажния пясък. Присви рамене и се загледа над водната повърхност.
- Беше ужасно. Страшно. Защо трябваше да ми го показвате? Та той беше просто едно малко момче. Какво ли ги е накарало да му сторят всичко това?
- Това е само филм. Показахме ти го, за да се учиш.
- Да, но филм за нещо, което наистина се е случило!
- Преди няколко години и на пяколкостотин мили оттук.
- Но така или иначе се е случило! Следили сте ги с лъч, и когато образът се появил на екрана, сте заснели филма, и... Защо ми го показахте?
- Спомни си какво сме те учили. Но тя не можеше да си спомни: съзнанието й все още бе във властта на видяното - бързи движения, алени одежди, мъчителна агония.
- Той бе само едно дете - промълви тя, - На не повече от единайсет-дванайсет години.
- Ти самата си още дете. Още не си навършила шестнайсет.
- Какво трябваше да науча?
- Огледай се. Трябва да виждаш нещо.
Но картината бе все още твърде жива, твърде алена, твърде ярка...
- Трябва да го научиш още тук, на този бряг - то е сред дърветата ей там, в скалите тук долу, в черупките около нозете ти. Ти го виждаш, но не го разпознаваш. - Гласът му стана по-мек. - Всъщност ти си чудесна ученичка. Възприемаш бързо. Спомняш ли си нещо от заниманията но телепатия преди месец?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Съкровището на Аптор", Samuel Delany.

Да.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"- Моят съвет е да оставиш тази работа. Тук няма печалба. Заклевам се. Още Айнщайн навремето го е разбрал.
- Айнщайн ли? И той ли е експериментирал с чаши кафе?
- Не, май беше с чаши чай. И не ги е изпивал като тебе. Мисля, че е било свързано с реките... големите заливи по тях. Той ги е разбрал.
- Така ли? Айнщайн? Като е разглеждал листенцата чай на дъното на чашата?
- Прочел съм го някъде, щом ти казвам.
- Примерът допадна на ***. Науката бе нещо, което винаги му носеше дълбоко удовлетворение. Един от братовчедите на Роуз бе прекарал години в центофугиране на жабешки мозъци, очевидно с неопределената надежда, че ще извлече нещо от експериментите. Статиите, които написа, бяха пълни с изумителни илюстрации. Значи, някой разбива жабешки мозъци, друг измерва кафето с чаши, докато един ден... какво? Трети стъпва на луната. Следващият доближава черна дупка и изчезва в нея. И кой би могъл да каже предварително дали резултатът ще е за добро или зло? Ето това беше смайващото.
- Това с изчезването на кафето не ти ли напомня за безкрайността? Не събужда ли у теб идеята за безграничното пространство..."

Редактирано от * на 22.03.04 18:29.

Последният Сребърник?

Here I am - on the road again...

Да.

*** го прекъсна
- Искаме да се оженим.
Той млъкна, огледа талията на *** и едва не си изпроси един в зъбите.
- Приятно е да се работи с клиенти, които знаят какво искат. Трябва да кажа, че много ценя такъв обществено ориентиран проект. Цялото това модерно правене на любов, флиртуване и офейкване, преди да са изказани дори три поздравления, е дълбоко порочна практика. Бих желал и аз да имам време да се оженя, както много пъти съм казвал на жена си. Сега относно плановете ви, ако ми разрешите да изкажа скромното си мнение...
- Искаме да се оженим според обичаите на Земята.

Here I am - on the road again...

Никой не може да го познае или на никой не му се занимава? Ако е първото, ще пусна още един цитат от същата книга, ама след няколко часа.

Here I am - on the road again...

"Пътят на славата", Хайнлайн

Сега аз ли съм на ред? (още се ориентирам...)

Ти си, ти си

Here I am - on the road again...

Ето, това измислих....

Тя седеше стегнато права на креслото си в първа класа, и чертите й бяха подредени в малка студена маска, моделирана по най-характерните изражения на починалата й майка. Околните седалки бяха празни: баща й беше купил мястото заради нея. Беше отказала яденето, което й беше предложил нервният стюард. Плашеха го празните седалки, свидетелство за богатството и мощта на баща й. Човекът се поколеба, след това се поклони и се отдръпна. За момент тя изобрази на маската усмивката на майка си.

Призраци, мислеше си тя по-късно, някъде над ****, гледайки тапицерията на креслото до нейното. Колко добре се държеше баща й с неговите призраци.

Зад прозореца също имаше призраци, призраци в стратосферата на зимна ***, частични образи, които се образуваха, ако тя оставеше очите си нефокусирани. Майка й в парка Уено, лицето й деликатно в светлината на септемврийското слънце. "Жеравите, *! Виж жеравите!" И * поглеждаше над езерото **, и не виждаше нищо, никакви жерави, само няколко подскачащи черни точки, които сигурно бяха врани. Водата беше гладка като коприна и с цвят на олово, и бледи холограми проблясваха неясно над далечна редица сергии. Но * щеше да види жеравите по-късно, много пъти, в сънищата си: те бяха оригами, ъгловати неща, сгънати от листове неон, ярки вдървени птици, плаващи по лунния пейзаж на лудостта на майка й...

Не знам дали ще ви затрудни...

Мона Лиза Овърдрайв
Добре, че се сетих, че ми звучи като Гибсън, щото не си спомням самият цитат

Here I am - on the road again...

По-късно, докато вървяха заедно през унищожената красота на Кристалния монолит, тя го докосна веднъж със златна пръчка и още веднъж със син жезъл. Той гледаше в парчето от кристал как отражението му се превърна в живачна рисунка на мъж, съвършена до подробностите на гениталиите му и до линиите, където изпъкваха ребрата на стройното тяло.

- А сега? - попита ***** по начин, който не беше нито телепатия, нито звук.

- Господаря на болката чака.

- Ти негова слугиня ли си?

- В никакъв случай. Аз съм негова съпруга и възмездие. Негов пазител.

- И си дошла заедно с него от бъдещето?

- Не. Бях взета от моето време, за да пътувам назад във времето заедно с него.

- Тогава коя си била преди...

Here I am - on the road again...

Е ти ме разби...
Свръхсветлинна скорост...

Вече и аз се зарибих...

Доскоро

Hiperion, po skoro maj Endimion

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Падането на Хиперион", Дан Симънс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срочност, точност и ракетна бързина!

Here I am - on the road again...

познал верния отговор!
Сори, Х'адаш, пак се изложи с подробностите

Here I am - on the road again...

*** се изправи. Беше изпълнен със странно спокойствие и душевен
мир, сякаш бе спал продължително време. И бе сънувал нещо много красиво.
Помнеше съвсем ясно всичко.
Пое по коридора обратно към мостика, а от там се насочи към залата с
ултравиолетовата светлина и тръбите по стените.
Стъклените тръби бяха изпълнени. Всички членове на екипажа се бяха
завърнали.
Първа беше ***, помисли си той, и тя върна обратно жената - като
предупреждение. Сега беше дошъл редът на *** и стаята се беше изпълнила.
Не е лошо, рече си той.
Огледа бавно стаята, след това нареди мислено: Идете си, един по един.
Един по един, членовете на екипажа изчезнаха от стъклените тръби и
накрая остана само той.
Върнете се, един по един.
Членовете на екипажа послушно започнаха да се материализират в
тръбите.
Всички бяха мъже.
Жените се бяха превърнали в мъже.
Всички да са жени.
И те всички се превърнаха в жени.
Силата беше в него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само предположение: Питър Хамилтън?
Вариантите са

Peter F. Hamilton:

THE NAKED GOD

THE NEUTRONIUM ALCHEMIST
THE REALITY DYSFUNCTION
CONFLICT
THE REALITY DYSFUNCTION - Увертюрата.

Ако съм познала, пропускам реда си. Все едно не съм отговаряла.
Успех:)

Редактирано от * на 23.03.04 22:09.

Май не е това, защото книгите в играта трябва да са излизали на български... Освен ако аз не съм останал с грено впечатление (което няма да ми е за първи път.)

А ти чела ли си тези чудовища? Какви са ти впечатленията? Имам първата, но ми трябват _много_ суперлативи, за да я прочета - не може да започнеш поредица с роман, дълъг 1300 страници и да я продължиш с още три (3!) такива...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В интерес на истината и на мен не ми е ясно дали трябва книгите да са излизали на български, така че и аз като нищо бъркам, давайки този отговор.
Може би тръбите /а най-вече стилът/ ме подведоха:) Тъкмо влизах, за да оттегля предположението си.
Що се отнася до поредицата, още съм в началото, така че не съм наясно дали си заслужава човек да се жертва:) Вижда ми се интересно, но ти съвсем точно го каза...

Редактирано от * на 23.03.04 23:30.

За съжаление не е Питър Хамилтън. И наистина играем с правилото книгите да са публикувани на български - в противен случай твърде много ще ограничим кръга на участниците с някакви шансове да познаят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за пояснението, наистина беше важно, защото в тази тема съм нарушила веднъж правилата, макар че има познал участник.
Моля да ме извините за което.
:(

Не се притеснявай - важното е играта да върви и да става купон, правилата са само за ориентация. Съдия със свирка и набор от жълти и червени картони не сме назначили, а няма и да назначаваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да не бавим играта, ето малка подсказка - по книгата има филм. Американски, холивудски. Хайде стига толква, че жокерчето май си стана огромен жокер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ААААААААА
Сега и аз мога да отговоря, ам аняма да го направя, печете се

Here I am - on the road again...

"Матрицата" почти никога не ме е притеснявала особено, но друго си е да прочетеш черно на бяло, че не е чак толкова осъдително да сбъркаш.

Редактирано от * на 24.03.04 10:55.

"Сфера", Майкъл Крайтън??

Че трябва да се гледат и филми...

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Прекопах (именно прекопах на инат, а не изчетох) две от посочените творения на Хамилтън и останах с доста объркано впечатление от тях: хард НФ се преплита с мистика (което ми хареса), има тук-таме някои интересни хрумвания, и екшън през 40-50 страници... :)
Това е нормално, ядва се. Но...
Емоциите, които човек изпитва докато чете - върви доста тегаво, огромни обеми плява и пълнеж, от време на време има откровено нелогични тело- и умо-движения на героите.
Според мен книгите, които четох от поредицата по забавен каданс бият по точки даже "Колелото на времето".
Все пак може би има смисъл да се прелисти, поне да проверите дали моята липса на вкус съвпада с Вашата :оР

Сутрин винаги оглеждам с недоверие бутербаничката на реалността.

Давай, ти си на ход!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето следващата гатанка:

Днес си мисля за мъртвите.
Това е последният ден от старата година. Орловата папрат на хълма е станала кафява, листата на брястовете в края на долината окапаха, започна и зимното клане на нашия добитък.
Довечера завесата, която разделя мъртвите от живите ще затрепти, ще изтънее и накрая ще изчезне. Довечера е **** - мъртвите ще преминат моста на мечовете, но ние няма да ги видим. Те ще бъдат като сенки в тъмнината, шепот на вятър в безветрена нощ, но ще бъдат тук.
Епископ ****, светецът, който управлява нашата малка монашеска общност, се подиграва с тези вярвания. Според него мъртвите не са сенки и не могат да преминават през моста на мечовете, могат единствено да си лежат в студените гробове и да чакат последното завръщане на нашия Бог *****. Ние, казва епископът, трябва да помним мъртвите и да се молим за техните безсмъртни души, но що се отнася до телата им - те просто са изчезнали. Разложили са се. Очите им са се стопили, оставяйки черни дупки в черепите, червеи са разяли техните вътрешности, а костите им са плесенясали. Светецът твърди, че мъртвите няма да безпокоят живите довечера, но дори и той ще остави един хляб край манастирското огнище. Ще се престори, че го е забравил случайно, но каквото и да разправя, хлябът ще си бъде там довечера, както и каната с вода, оставена до пепелта.


Хи-хи...

"Сказание за Артур: Врагът на Бога", Бърнард Корнуел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо гледам че има нова загадка, и някои хора пак отговорили

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

"Сказание за Артур" 2-Врагът на бога.Ето го цялото:
Епископ Сенсъм, светецът, който управлява нашата малка монашеска общност, се подиграва с тези вярвания. Според него мъртвите не са сенки и не могат да преминават през моста на мечовете, могат единствено да си лежат в студените гробове и да чакат последното завръщане на нашия Бог Иисус Христос. Ние, казва епископът, трябва да помним мъртвите и да се молим за техните безсмъртни души, но що се отнася до телата им - те просто са изчезнали. Разложили са се. Очите им са се стопили, оставяйки черни дупки в черепите, червеи са разяли техните вътрешности, а костите им са плесенясали. Светецът твърди, че мъртвите няма да безпокоят живите довечера, но дори и той ще остави един хляб край манастирското огнище. Ще се престори, че го е забравил случайно, но каквото и да разправя, хлябът ще си бъде там довечера, както и каната с вода, оставена до пепелта

Ето я следващата загадка:
"Ние всички се боим.Децата се будят в съня си изплашени от великани,жените не се отдалечават от пътеките на ежедневните си грижи.В нито една обител мъжете не могат да пеят.Плодът на страха узрява и аз виждам как ти ще го обереш.Реколтата ще бъде твоя,всичко онова,което ние се страхуваме да научим,ти вече си видял,ти вече си познал.Изгнание,позор,болка,покривът и стените на събореният свят,майки, загинали в своето нещастие,деца ,останали невежи и необичани.За света е настъпило ново време , лошо време.И ти си изстрадал всичко това.Ти си стигнал най-далеч и оттам, от края на тази черна пътека,ще израсне дървото,там ще узрее плодът."
Цитатът е един от най добрите на които съм попадъл и съм сигурен че няма да ви затрудни.
Предния въпрос бе много добър но аз имам произведението в компютъра.Автори са Бърнард Корнуел и Майкъл Джоузеф.
Ако не мога да потвърдя отговора на този който е отговорил на загадката ми нека някой да го провери.Книгата доколкото знам я има в интернет.

кирилица из нот дет

Това е отговорът без всякакво съмнение. Ама закъсняваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато отговоря на загадката той вече е отговорилСега не иска да се изтрие мнението тъй че който иска да отговори като на бонус въпрос.

/Боже, докато пиша вие двамата вече сте отговорили/

кирилица из нот дет

А пък моето предположение беше от друга книга:)
Лошо.

Редактирано от * на 24.03.04 13:45.

има смисъл да казвам, че познахте :-)

Човек да не отиде да обядва...

Вероятно за вас има смисъл, за мен остава удовлетворението.
И какъв е отговорът? Защото не го виждам назован в тази тема.

Бърнард Корнуел, "Врагът на бога"

Е, цитатът, с който аз Ви отговорих, не беше от вашата книга. Затова го изтрих. Станало е малко недоразумение.
Успех в играта.

Редактирано от * на 24.03.04 16:34.

Ясно .
Сигурно ще стигна до нея някой ден.
Това за хард НФ + мистика звучи добре, но дочух, че имало и хорър елементи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите