Донесе му. Изучаваше го докато той изучаваше дъската. Беше красив, осъзна го за пръв път. Беше най-красивото живо същество, което бе виждал. Сега, след като напрежението почти се беше стопило, можеше да му се възхити, без да бъде заслепяван от страха, сковаващ разума му при предишните срещи. Щом толкова се налагаше някой да наследи човешката раса, ами, сещаше се и за по-лоши възможности...

Out of the Silent planet? (тъй де, "отвъд безмълвната планета". На английски повече ме кефи, щото има такава песен на мейдън)

:)

Ама цитата е бая трудно познаваем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност цитатът е доста лесен.
Писателят е така да се каже всеобщ любимец на масата пишещи тук. Не се сещам по-добър жокер от това...

Вариациите на Еднорога

Here I am - on the road again...

Хайде, ти си

лейди е заета, та ми каза аз да пусна нещо.



Water, water, every where,
And all the boards did shrink ;
Water, water, every where,
Nor any drop to drink.

The very deep did rot : O Christ !
That ever this should be !
Yea, slimy things did crawl with legs
Upon the slimy sea.

About, about, in reel and rout
The death-fires danced at night ;
The water, like a witch's oils,
Burnt green, and blue and white.


--------------------------------------
и доста по-надолу (говори пак за същите гадинки)
--------------------------------------

Beyond the shadow of the ship,
I watched the water-snakes :
They moved in tracks of shining white,
And when they reared, the elfish light
Fell off in hoary flakes.

Within the shadow of the ship
I watched their rich attire :
Blue, glossy green, and velvet black,
They coiled and swam ; and every track
Was a flash of golden fire.

O happy living things ! no tongue
Their beauty might declare :
A spring of love gushed from my heart,
And I blessed them unaware :
Sure my kind saint took pity on me,
And I blessed them unaware.


--------------------

Ако някой поиска и мен не ме домързи, може да натракам и превода.

health is merely the slowest possible rate at which a person can die

Редактирано от eqpak на 21.03.04 12:09.

Това е Колридж.
The Rime of the Ancient Mariner

where are the Velvets when you're coming down?

Кичури мъх висяха от клоните. Водата покри коленете им, стигна до кръста, после до шията. Блесна ивица от черупки и камъчета - сякаш отблизо видяха здрачното дъно на морето. Въздухът беше бял, неподвижен, зареден с електричество. После стана син, накрая черен. В тъмнината проблясваха червени очи. През един процеп в завесата от гъста растителност зърнаха луната, която се промъкваше между облаците и ги посребряваше. Гол мъж стоеше на висока скала и съзерцаваше белия диск. Когато минаха край него, той нададе вой (поне отвори уста и отметна глава назад, но ушите им бяха пълни с мрак, та не чуваха нищо) и застана на четири крака. Ветрецът разреши появилата се внезапно опашка, козината по корема; светлина пробягна по връхчетата на ушите, по удължената муцуна и изтънелите задни крайници. Той извърна глава, свлече се от скалата и хукна в мрака. Завесата от дървета се люшна под нощното небе. Огнени очи просветваха пред тях. Водата избълбука около коленете им и спадна. Изпод ходилата им, към тъмния бряг струеше пясък. Чуха прибоя и бученето на устремената река. Мокри листа докосваха бузите им, гъделичкаха краката и телата им. Продължаваха все напред.
Влязоха в огромна пещера. Мокрите скали лъщяха. Очите им привикваха със светлината. По пясъчния под съскаше морска пяна и черни гирлянди от водорасли, загнездили се в цепнатините, се извиваха по пясъка след оттеглящите се вълни. Ципестите ръце ги пуснаха.
Отблясъци от огън играеха върху кафявите скали. Вдигнаха очи и съзряха каменен трон, на който седеше ***. Съсухрена ципа висеше между дългите му костеливи пръсти. Очите му, сиви и мътни, гледаха от лице с широки ноздри. По трона сълзеше струйка вода. Други подобни нему същества стояха около него.

where are the Velvets when you're coming down?

След това я заведоха на брега на морето. Не се чувствувате съвсем добре, затова седна на една скала и зарови ходила във влажния пясък. Присви рамене и се загледа над водната повърхност.
- Беше ужасно. Страшно. Защо трябваше да ми го показвате? Та той беше просто едно малко момче. Какво ли ги е накарало да му сторят всичко това?
- Това е само филм. Показахме ти го, за да се учиш.
- Да, но филм за нещо, което наистина се е случило!
- Преди няколко години и на пяколкостотин мили оттук.
- Но така или иначе се е случило! Следили сте ги с лъч, и когато образът се появил на екрана, сте заснели филма, и... Защо ми го показахте?
- Спомни си какво сме те учили. Но тя не можеше да си спомни: съзнанието й все още бе във властта на видяното - бързи движения, алени одежди, мъчителна агония.
- Той бе само едно дете - промълви тя, - На не повече от единайсет-дванайсет години.
- Ти самата си още дете. Още не си навършила шестнайсет.
- Какво трябваше да науча?
- Огледай се. Трябва да виждаш нещо.
Но картината бе все още твърде жива, твърде алена, твърде ярка...
- Трябва да го научиш още тук, на този бряг - то е сред дърветата ей там, в скалите тук долу, в черупките около нозете ти. Ти го виждаш, но не го разпознаваш. - Гласът му стана по-мек. - Всъщност ти си чудесна ученичка. Възприемаш бързо. Спомняш ли си нещо от заниманията но телепатия преди месец?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите